Внучките на голямата българска певица Гуна Иванова от петричкото село Богородица Ива и Велислава – красивото лице на българския фолклор

Ива и Велислава Костадинови са две изключително лъчезарни момичета. Освен това са също толкова, ако не и повече, красиви и талантливи. Те са сестри и са внучки на голямата българска фолклорна певица Гуна Иванова от петричкото село Богородица. Именно тя е човекът, който ги е научил на любов към българския фолклор. От нея двете наследяват таланта си и силната любов към фолклора. Още от ранно детство прекарват време в репетиционните зали, където Гуна Иванова ръководи групите си. С течение на времето двете сестри се присъединяват към софийската група „Софийски славеи” при читалище „Св. София“ с ръководител Гуна Иванова. Групово се изявяват на различни сцени в България и в чужбина. След време групите се разпадат, но те продължават да се изявяват на музикалната сцена в дует, както и с баба си. Имат общ албум: „Зайди, зайди, ясно слънце“.

Ива Костадинова е родена на 13.05.1994 г. в гр. София. Завършва средното си образование със специалност „Банково дело” в елитната  Национална стопанско-финансова гимназия в гр. София. Продължава образованието си в УНСС със специалност „Бизнес администрация”, но това, че образованието й е различно и далеч не е свързано с музика, не я спира да се занимава професионално с нея.

Велислава Костадинова е родена на 14.04.1996 г. в гр. София. Завършва 32 СОУ „Св. Климент Охридски”. Продължава образованието си в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”, в класа на професор Стефан Данаилов, със специалност „Актьорство за драматичен театър”. Кандидатства през 2015 г. и е приета още от първия път, като преди това не се е занимавала професионално с актьорство. Насочват я нейните близки, които ясно виждат  артистичния й талант. Първият филм, в който взема участие като актриса, е „XII a”.

Ива и Велислава от много малки придружават своята знаменита баба на концерти и участия в цялата страна и в чужбина, но след излизането на тяхното доста по-модерно поп парче “Чула ли си” те са готови да заявят своето място на българската музикална сцена като изпълнителки със собствен стил и звучене.

– Познаваме ви като внучките на Гуна Иванова. Но как искате вие да се представите пред публиката?

– Ива: Ние много се гордеем, че сме внучки на Гуна Иванова и ще се радваме хората да ни познават така. Иначе сме две много емоционални и, смея да кажа, добри момичета. Аз съм на 25 години.

– Велислава: А аз на 23.

– Ива: Родени сме и сме пораснали в България, искаме да живеем и да се развиваме тук. Нашата любов към родината ни е толкова голяма именно защото сме внучки на Гуна Иванова. Тя ни е възпитала в обич към България, към всичко българско, към музиката, към нашата природа.

– Спомняте ли си първия път, когато сте се качили на сцена? С Гуна Иванова ли бяхте тогава?

– Велислава: Честно казано, не си спомняме първия път, били сме толкова малки, че не помним.

– Ива: Много пъти сме излизали на сцена като деца. Първите ни изяви бяха винаги като част от група. Нашата баба ни водеше на репетиции с нейните състави в няколко града в България. В състава тук в София започнахме да пеем заедно с другите деца. Изключително прекрасни моменти сме имали по това време. Първо бяхме “Чучулигите на Гуна”, после се казвахме “Софийски славеи”. На сцената бяхме много сладки, с хубаво излъчване, просто деца. Но иначе бяхме доста палави.

– Велислава: След като групата вече не съществуваше, тъй като Гунчето (така Ива и Велислава наричат своята любима баба) реши да спре да преподава, тя ни извика да пеем заедно на едно нейно участие. Бяхме тийнейджърки вече. Публиката ни прие много добре и започнахме все по-често с изявите. Започна и все повече да ни харесва.

– Пътували сте много вече. Не намирате ли това за изморително и как успявате да съчетаете образованието и ангажиментите на сцена?

– Велислава: Когато пътуваш толкова много, започваш да обичаш всяко кътче на България. Това е едно от най-хубавите неща на работа като тази.

– Ива: Имаше и период, в който малко се бяхме откъснали от сцената, отделяхме повече време и внимание на образованието. Аз учих в Стопанската гимназия, Велислава влезе в НАТФИЗ “Актьорско майсторство”. Но и през това време никога не сме губили връзка с музиката и с Гуна Иванова.

– Модерният прочит на фолклора ли е начинът да се достигне до по-голяма публика, до по-младите хора? С песни като “Чула ли си” ли може да стане това?

– Ива: Това е един от начините.

– Велислава: И като по-малки сме искали да запишем фолклорна песен с по-модерно звучене, но се наложи да изчакаме да пораснем малко, за да може и визията ни да отговаря на модерния прочит. А нашата баба ни е учила, че трябва много да внимаваш как ще поднесеш една песен. Във фолклора има граница, която не бива да се преминава.

– Оттук нататък на такива песни ли ще залагате, или на традиционния фолклор?

– Ива: Ние много обичаме българския фолклор и ще продължаваме да го изпълняваме.

– Велислава: Но това няма да е последната ни песен в по-модерен стил.

– А как се случиха нещата с “Чула ли си”? Как решихте и записахте тази песен?

– Велислава: През последните години се запознахме с много хора, които работят в тази сфера. Запознахме се и със Светлин Къслев. Бяхме много впечатлени от работата му с Веси Бонева. Затова се зарадвахме много, когато той се съгласи да работим заедно по “Чула ли си”.

– Ива: След това ни хареса много и начинът, по който той говори за музика, отношението му към работата, енергията, която влага…

– А как реагира вашата баба Гуна Иванова, когато разбра какво сте решили да правите? Тя знаеше ли какъв прочит на песента подготвяте?

– Ива: Спомням си, че когато чух песента “Чула ли си” преди време, се обадих на Гунчето и я обсъдихме, но не й казах как точно сме решили да я запишем с Велислава.

– Велислава: А тя много обича ние да поемаме инициативата, когато става дума за музиката, която изпълняваме.

– Ива: Хем се притеснява, хем много се вълнува. Ние малко я изненадахме. С Велислава бяхме обсъждали и други песни, но накрая се спряхме на тази. Записахме я много бързо. Но се получи много хубаво. Всеки е изразил себе си в “Чула ли си”. Не сме само ние, но и Светлин Къслев, Стефан Маринов и Петко Андонов от Buddubbaz Tape Company, “Майсторите на танца”, които участват с хореография в клипа.

– Велислава: Благодарим на всички, които помогнаха да се случи “Чула ли си”.

– Какво каза Гуна Иванова, когато чу песента и видя клипа на “Чула ли си”?

– Ива: Тя с нетърпение очакваше да чуе и види какво сме направили.

– Велислава: Но остана много доволна. Похвали ни и ни каза, че е щастлива и горда с нас. Насърчи ни да продължаваме все така.

– По какво най-много приличате на нея, освен по музикалния талант?

– Ива: Ние сме семейство. Много си приличаме. Вижданията ни за фолклора са повлияни от нея. На мен често са ми казвали, че и по движенията на сцената, и по жестовете приличам на Гуна Иванова.

– Велислава: Може би по любовта ни към музиката си приличаме най-много. Истината е, че всичко сме научили от нашата баба, но може би сега, след “Чула ли си”, ще започнем да оформяме и свой почерк.

– С какво се занимават две момичета като вас, когато не пеят?

– Велислава: Аз съм студентка в НАТФИЗ в класа на Стефан Данаилов и през май месец тази година трябва да завърша. Обещала съм на сестра ми да стана още по-сериозна с пеенето. Сега се опитвам да разпределям времето си между няколко неща. Защото същевременно имам и ангажименти като модел.

– В момента цяла България е загрижена за Стефан Данаилов и всички се надяваме той да успее да се пребори. Велислава, ти и твоите колеги в НАТФИЗ как понасяте неговото отсъствие и какво е най-важното нещо, на което той ви е учил?

– Велислава: Всеки един клас в НАТФИЗ е като едно семейство. Стефан Данаилов винаги ни е сплотявал с неговите думи, съветвал ни е да бъдем единни, да работим заедно и някак ни е помогнал да превъзмогваме различията си. Той е много сърцат човек, много обича да се забавлява. Научила съм много от него. Винаги ни е казвал, че дори човек да падне, трябва да стане, да се изтупа и да продължава смело напред. Много го обичаме всички. Той е силен човек.

– Ива: И аз много го обичам. Много съм му благодарна също така, че никога не е спирал Велислава, когато сме имали ангажименти за концерти и участия. Винаги се е държал толкова добре. Надяваме се да успее да се пребори.

– Ива, а ти? С какво се занимаваш?

– Аз съм част от Представителния ансамбъл на Въоръжените сили, където мои колеги са както моята баба Гуна Иванова, така и Райко Кирилов, Орлин Горанов, Марги Хранова и други много значими и талантливи изпълнители. Много съм благодарна, че съм част от това.

– А от тях ти какво си научила?

– Ива: Че всичко трябва да се прави с любов и да си искрен с публиката. Те са много хубави и като хора, не само изпълнители от класа.

– За съжаление има коментари, че вашата песен “Чула ли си” и “Вечеряй, Радо”, която направиха момичетата от Magic, са еднакви и вие сте направили друга версия на същата песен? Как бихте отговорили на тези твърдения?

– Ива: Ние много харесваме “Вечеряй, Радо”, но трябва да уточним, че “Вечеряй, Радо” и “Чула ли си” са две съвсем различни песни. Хората, които са запознати с нашия фолклор, знаят, че е така. Те имат различна динамика, но и двете са емблематични и са били изпълнявани от някои от най-признатите фолклорни певци и певици в България.

– Има ли вече друго парче, което сте набелязали, и искате да направите в подобен стил?

– Ива: Има, но още е рано да говорим за него. Може би ще бъде в по-топлите дни на 2020 г. Все още се радваме на успеха на “Чула ли си”. Радостни сме, че много наши приятели и други хора ни пишат и ни се обаждат, за да ни кажат, че много харесват песента и често я чуват. Иначе работим и по други фолклорни песни, както и по представяне на втория ни самостоятелен фолклорен албум, който е почти готов. Имаме да запишем още 2 или 3 песни. Някои са авторски, които са по музика и текст на Гуна Иванова. Тази година получихме Първа награда на фестивалното жури и Награда на публиката на фестивала “Пирин фолк” с песента “С България в сърцето”, която е по музика и текст на Анна Христова и аранжимент на Светослав Лобошки.

– Велислава: И сме много щастливи именно заради наградите, които получаваме от публиката. За нас тяхната реакция е най-важна.

– Ива: След като имаме такъв пример в живота си, такъв извор като нашата баба Гуна Иванова, и след като Господ ни е дал талант, искаме просто да допринесем за това фолклорът да се запази. Това е нашата цел. И публиката е най-големият фактор, който ни казва, че е хубаво да продължим да пеем.

– Има ли време за любов в живота на Ива и Велислава?

– Ива: Разбира се. Любовта осмисля всичко, което правим. Откриваме я и в най-малките неща и това е най-хубавото.

– Велислава: Всички си мислят, че при нас нещата вървят много гладко, но не е така. В наши дни всеки човек цени първо личното си пространство, личното си развитие. Истината е, че онзи, който не цени любовта, винаги ще избере друг път. Ние с Ива обаче сме момичета, които се борят за любовта си, борим се за връзките си, не се предаваме лесно. Това, което обичаме, се опитваме по всякакъв начин да го запазим. Така стоят нещата в любовта и във всичко, което правим с любов.

Назаем от dir.bg

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *