Refan-728×90-July-2019
Refan-728×90-July-2019
Refan-728×90-July-2019

Войводата от Банско Радон Тодев се бие с 600 души аскер и 1000 башибозук

Надали в историята на България има друг такъв пример на героизъм и саможертва, каквато е постъпката на войводата Радон Тодев от Банско и неговите четници. На Илинден – 2 август 1903 г., се вдигат на въстание българите в Македония, а на църковния празник Преображение Господне – 19 август, пламва и Одринска Тракия.
Правителството на Османската империя насочва 350 хиляди души редовна войска и несметен башибозук за смазване на въстанието. Срещу тях се изправят 26 000 въстаници. Пламват ожесточени боеве. Едно след друго са запалени и разграбени десетки български селища в Македония и Одринско. Кервани с каруци с покъщнина, мъже, жени и деца се проточват на десетки километри на север, към Майка България, която приютява бежанците, пише по темата военният историк доц. д-р Петър Ненков.
На младия бански даскал Радон Тодев е поверена чета от 70 комити, която има за задача да охранява пътя над разложкото село Годлево в Рила планина, за да осигури безпрепятственото преминаване на керваните бежанци от Разложкия край на север през планинския проход, пише retro.bg.
Радон Тодев е роден в Банско през 1872 г. Той произхожда от големия бански род Тодеви. Учи в родното си село и в Солунската българска мъжка гимназия, където завършва четвърти клас. След това се връща в Банско и става учител. Приет е за член на ВМОРО. Избран е за секретар на Разложкия окръжен комитет на организацията. По време на Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г. е войвода на чета.
Преди да тръгнат към връх Айгидик в Рила планина, войводата Радон Тодев отвежда всичките 70 четници в църквата „Света Троица” в Банско и в разрез с всички църковни канони нарежда на свещеника да опее приживе като мъртъвци комитите. Начело със себе си. Защото е бил уверен, че отиват на сигурна смърт.
Църковната служба се превръща в клетва за вярност към делото. Попът започва опелото на четниците един по един и когато стига до един от най-младите герои, внезапно спира тъжната си църковна песен и в храма отеква гласът на божия служител:
– А, не, Господи! Теб не мога да те опея! Та миналата неделя аз те венчах тук с младата ти булка!
– Опявай, отче, опявай! Каквото за всички, това и за мен! – отсича четникът.
После четниците потеглили в колона с пушките на рамо към своята Голгота. На 4 октомври (22 септември стар стил) 1903 г. четата на Радон Тодев започва тежък бой с многократно превъзхождащ я по численост аскер и башибозук, като охранява изтеглянето на хилядното християнско население от подпалените села в Разложко.
Над местността Света Богородица в Годлевския Балкан четата е обградена от 600 души аскер и над 1000 души башибозук. Завързва се жесток петчасов бой. Заедно с четата в него участват и двама журналисти – полякът Ромуалд Пржвалски и руснакът Пьотър Орловац.
Положението на четниците е безнадеждно. Никой обаче не приема предложението на турския командир, полковник Мустафа Селим Хаджиоглу, да се предадат, макар че той им гарантира безопасно изтегляне, запазване на оръжията и на знамето.
Когато патроните им свършват, комитите се хвърлят в ръкопашен бой. Двадесет и шестима души от тях и войводата Радон Тодев загиват под рилския връх Айгидик със смъртта на героите. Жертвите на аскера са 90 души. Освирепелите турци оставят телата на загиналите четници дни наред непогребани, за да бъдат осквернявани от зверове и хищни птици. От четата остават живи 43-ма души, за да разказват на деца и внуци за подвига на своите събратя.
Животът на хилядите бежанци обаче е бил спасен. Колоната достигнала и преминала успешно тогавашната държавна граница на България. „Всред тях са били и моят прадядо Йосиф, прабаба Мария и невръстният им син Петър – моят дядо, на когото съм кръстен“, пише доц. Ненков. 
Оттогава местността, където се е водил неравният бой, се нарича Радонова пусия!

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *