Това, което всеки може да каже за 1 май, е, че той е Международният празник на труда. Днес в страните от Източна Европа на хората им е трудно да определят кои точно са трудовите хора, защото в съзнанието им техният брой сякаш „намаля“ правопропорционално на съсипаната индустрия и унищоженото селско стопанство. Някак иронично звучат днес стиховете на Смирненски: „Да спрат фабричните комини/и всеки черен труд да спре/и туй намръщено море/от морни роби и робини/да озари и приласкай/усмивката на първи май!“.
Защо ли? – Защото фабричните комини „спряха“ – в прекия и в преносния смисъл на думата. Денят 1 май за новото ни време е по-скоро традиционен празник на левите движения в света, защото самото му официализиране като международен ден е свързано с международното социалистическо движение през 19-и век и работническите протести за социални права. Но ако надникнем в историята на 1 май, ще видим, че датата буквално е превърната в „ден за обща употреба“, само и само за да бъде… почивен ден.
1 май е пpиeт зa eдин oт oфициaлнитe пpaзници в Kитaй, Гepмaния, Aвcтpия, Meĸcиĸo, Taйлaнд, Pycия и… Бългapия. Като празник на трудовите хора в САЩ, Великобритания и Канада е през… септември. Но това няма нищо общо с контекста на думите на Гео Милев „септември ще бъде май“, който има смисъл само за нас и е с, така да се каже, „местно“ историческо значение.
Ако мислите, че Първи май е социзмислица, дълбоко грешите – чествали са го като празник и в Tpeтия рaйx. Като „Импepcĸи тpyдoв дeн“.
Първият знаменателен Ден на международна солидарност между работници обаче е далеч преди това. Свързват го с пъpвaтa световна работническа стачка в Чиĸaгo на 1 май 1886 г., ĸoгaтo работници излизат на протест за регламентиране на 8-часов работен ден. През 1904 година Международната конференция на социалистите в Амстердам апелира за официално признаване на 8-часовия работен ден, за права на пролетариата и за световен мир.
У нас 1 май е отбелязан като Ден на работническата солидарност за пръв път от Топографското дружество през 1890 г., а става официален празник за България далеч преди Девети септември 1944-а – през 1939 г. От 1945 г. година социалистическа България го чества тържествено с големи манифестации. От Десети ноември 1989-а насам не се лишаваме от празника, т.е. от почивния ден, но Денят се отбелязва все по-вяло.
Вероятно ще дойде ден, когато 1 май ще бъде отписан като „празник на труда“ и отбелязван единствено като имен ден на хората с имена Мая, Тамара и производните на Ермина, т.е. като Ирминден. На 1 май християнската църква чества юдейския пророк Св. Йеремия, страстен изобличител на пороците на сънародниците си и прорицател, който предсказал завладяването на Йерусалим от Навуходоносор. Именният ден не е особено популярен у нас в съвремието ни, но в миналото нашите предци са го чествали като традиционен ден за „предпазване от змии“ и „ухапване от змия“.
Контекстът, погледнат в определен ракурс, ще накара някои да се подсетят и усмихнат, дали пък това няма общо със „змиите“, в лицето на „чорбаджиите изедници“ и „капиталистите кръвопийци“? Май отиваме твърде далеч в предположенията.
А истината е, че денят 1 май все повече губи значението си като празник на международната работническа солидарност и все повече се превръща в един обикновен почивен ден от календара на месец май.
Бисери от соца:
Човекът е главна фигура в животновъдството (лозунг, провесен по стените в АПК)
Животновъдството (ни) допринесе за укрепване на населението (констатация от АПК)
Проблемите в животновъдството – грижа и дело на цялата общественост (плакат в града)
Час по-скоро да прибереме хляба на народа (плакат в ТКЗС)
Селянино, изми ли си яйцата? (плакат по стените на ТКЗС)
Във всеки дом – добитък (плакат, издаден от „Наука и изкуство”)
Да покрием всички кобилки от нашето село (призив от ранните години на ТКЗС-то)
Да издигнем овцевъдството на по-високо равнище (плакат в ТКЗС)
Да не оставим неодрусана нито една слива в нашето село (призив за събиране на цялата селскостопанска реколта)
Всеки кооператор – прасе, всеки комунист – две! (призив за отглеждане на повече селскостопански животни)
Във всяка къща – говедо! (лозунг от времето на т.нар. социалистическо самозадоволяване през 80-те години на 20-и век)
Всяко кебапче – куршум в сърцето на световния империализъм! (надпис в кебапчийница)
Всеки буркан компот – юмрук в лицето на империализма! (плакат в консервния комбинат в Пазарджик)
Всяко произведено от кооператорите яйце ще се превърне в бомба в редиците на империалистите! (лозунг в ТКЗС)
Всяко яйце – бомба; всяка кокошка – летяща крепост срещу агресорите! (агиттабло в птицеферма)
Всяко яйце над плана – тухла в строителството на социализма! (плакат в птицеферма)
Всеки набран домат – кабърче в леглото на Кенеди! (плакат в ТКЗС)
Назаем от impressio.dir.bg
????????????????????????????????????
