Възкръсналият манастир „Свети Пророк Илия” над село Горна Брезница привлича поклонници и любители на природните красоти

РАЙОНЪТ НА СЕЛО ГОРНА БРЕЗНИЦА В СТАРИ СЕЛИЩНИ ОСТАНКИ И В СТАРИ СПОМЕНИ

Сегашното землище на кресненското село Горна Брезница обхваща котловината на р. Горнобрезнишка и околните възвишения, достигащи до билото на Малешевска планина. Наличието на материални останки от селищни общности из този район датират от тракийски и римски времена. Купчини от камъни, фрагментирана строителна и битова керамика свидетелства за селища в местностите Равно боре, Брест, Габровица и Илин чешма.

Любопитство будят останките в м. Равно боре, пръснати по заравнена част на хълм, разделящ долините на реките Стара и Равна, притоци на р. Горнобрезнишка. Мястото е известно и с името Темницата, а то пък идва от неизследваната голяма пещера, за която се предполага, че по време на робството е служила и за затвор, използван от турските власти. Тук сега има Радиорелейна станция и една ловна хижа, която е неизползвана и недовършена. Изграждането й се свързва с президента Георги Първанов, тогава е строена и според местните щяла да се използва от него за ловни подвизи из Малешевска и близката Влахинска планина.

Още по-забележителна е местността Илин чешма. Някои от останките тук се смята, че са манастир с име „Св. Пророк Илия”. По местни предания този манастир е съществувал още от времето на ранното християнство. И това, че го е имало, се потвърждава и от останки от зидове, изпочупена керамика, водопровод от калени тръби. Потвърждават го и имената на местностите Поповец и Калугера, а и сега вкараната в чешма вода, известна като Аязмото. Интерес будят и намирани тук монети от времето на царете на робовладелческа Македония Филип II и синът му Александър Велики.

Местността Илин чешма е известна и като старо тракийско светилище. Мястото се приема за високоенергийно, а знае се, че траките винаги са следвали невидимата енергийна карта на земята и съобразявайки се с нея, са строили своите светилища, където извършвали чудеса, непонятни за хората. Най-вероятно за това е послужила и близката вода Аязмото, на която и сега се приписват чудодейни сили.

Като свято място Илин чешма е служила и след прогонването от манастира. Потвърждение пък за това е, че от незапомнени времена /още из годините на робството/ тук се провеждали годишни празненства – събори с посвещение на Свети Илия с участие не само на Горна Брезница, но и на съседните села Моравска, Крупник, Будилци. И така е било до 1956 година, когато съборите продължават  традицията, но в Горна Брезница.

Съборното честване на празника Илинден обаче от много години не е в деня на Свети Пророк Илия, а на 2 август, с почит към Илинденско- Преображенското въстание от 1903 година. И има защо, тъй като селото е със заслуги към него. На първо място тук идва войводата учител Александър Климов, осъден след въстанието, Вельо Грозданов, Стоян Демпев, Христо Попконстантинов, Христо Георгиев, Христо Гоцев.

И някогашните, и сегашните събори на Илинден са с двудневно празнуване. Сега в селото се провеждат с голяма сергиена търговия и музикални шоупрограми, но някога двудневният вариант е започвал в първия ден с откарване на поляните на Илин чешма с коне дърва и подготвяне на агнета за печене. На другия ден идвали жените и децата с баници и погачи. Пламвали огньовете, агнетата се опичали и следвали общи трапези, засвирвали музики и се въртели народни хора…

НА ПЪТ КЪМ ИЛИН ЧЕШМА

По-малко от 2 километра е пътят от Горна Брезница до Илин чешма и е удобен за леки коли. От завоите се откриват чудни гледки към ридищата и върховете на Малешевска планина, но най-приказни са към долината на Струма, Кресненския пролом и най-вече към въздигналата се от изток в магичност Пирин планина.

Илин чешма също е място, откъдето се откриват тези гледки, но за дошлите тук не е време за тях, защото се виждат в пъстроткани от природата килимени поляни, близки шумолещи дървеса, а ги очаква и манастир „Св. Пророк Илия” с жилищна сграда, храм „Св. Пророк Илия”, църква „Св. Георги Победоносец” и една чудна самостоятелна камбанария, а за децата пък един детски кът.

Обиколката из манастирското пространство е по калдъръмени пътеки и бетонни стълбички. Преди обаче да се тръгне по тях, хубаво е всеки предварително да се е позапасил с тукашните стари истории.

ИЛИН ЧЕШМА В СТАРИ ЛЕТОПИСИ И ОСТАНКИ

Тракийското светилище вероятно е запазило функциите си на свято място най-вероятно и по време на ранното християнство, което по долината на Струма се приема да е станало към 2-5 век, нещо, което потвърждават базиликите в древния град под сегашния град Сандански. Далече, още преди турското нашествие, което се приема из тези земи да е станало след битката при Черномен 1372 година, манастирът с име „Свети Пророк Илия” вече трябва да е съществувал. И по-рано, а и в годините на робството е изпълнявал значима роля като религиозно, духовно, просветно и културно средище за населението от Горна Брезница и околните селища. Приема се, че е поддържал близки връзки с известния в миналото Тросковски /Брестовски/ манастир край р. Вранещица /Железнишка/ във Влахинска планина. В добри връзки е бил и с епископството в Крупник, чиито владици Давид, Яков и Йоаасаф са били щедри градители на църкви, поддържали са и Рилския манастир, в който сега ценна реликва е прочутото Крупнишко евангелие.

Съществуването на такова значимо религиозно и културно средище, в каквото се е оказал манастирът в Илин чешма, не се оказало угодно за заселилите се в Горна Брезница турци, които за свои нужди в сегашната им махала Горемска си изградили джамия и по тяхно настояване властите прогонили монасите и разрушили манастира.  Монасите обаче били съобразителни и с опазени някои от манастирските ценности, забегнали в гр. Берово, в който и сега има малка църква с име „Св. Пророк Илия”, вероятно съществуваща от времето на тяхното прогонване.

ИЛИН ЧЕШМА В МАНАСТИРСКО ВЪЗКРЪСВАНЕ И НОВИ ВИДЕНИЯ

Възкръсването на манастира в летопис се свързва с бизнесмена Григор Борисов Митрев и семейството му – съпругата Ивелина и синовете Петър и Александър. Бащата на Григор Митрев, Борис, е виден просветител, с дълги години учителски стаж в Горна Брезница. Фирмата на сина е с регистрация, но още от детски и юношески години строителният предприемач е бил пленен от природната магия на Илин чешма, а и от останките из нея, и това, което е слушал от възрастни хора, и решава да възкреси в нови летописи това свято място.

И се започват градежите, ведно с прокарване на хубав път. В обща площ манастирският комплекс се простира на площ от 10 декара, в който са разположени църквата „Св. Пророк Илия”, кула-камбанария, жилищна сграда, детски кът, чешма, Аязмото и църква „Св. Георги Победоносец”.

ЦЪРКВА „СВ. ПРОРОК ИЛИЯ”

Църквата „Св. Пророк Илия” е първата сграда, построена в комплекса. Освещаването й е на 20 юли 1992 година, осъществено от блаженопочиналия Неврокопски митрополит Пимен. В службата са участвали иконом Румен Калайджиев от Неврокопската епархия, архиереят на Санданска духовна околия Ангел Столинчев и отец иконом Илия Костадинов от Горна Брезница. Службата се превръща в празник на почти цялото население на Горна Брезница и е с присъствие на гости от други села и градове.

Моделът на църквата е взет от параклиса на  естрадната певица Мая Нешкова, изграден край Благоевград. Размерите са 8х4 м в дължина и широчина и 3,80 м на височина. Стените са изградени от керамични тухли, отвън с облицовка.

Покривът на църквата е бетонен, покрит с турски керемиди. Иконостасът е без резби и е осигурен с икони и друга църковна утвар.

КУЛАТА – КАМБАНАРИЯ

Строителството й е завършено 1993 година. Намира се до оградния зид в източната част на комплекса. Висока е 8 м и се вижда от цялата околност. Камбаната в нея е дарена от митрополит Пимен.

МАНАСТИРСКАТА ЖИЛИЩНА СГРАДА

Изградена е 1994 година, за да служи на обслужващите манастира монахини, тъй като манастирът е женски, а и за негови гости. Освещението й е отслужено от митрополит Пимен. Сградата е обърната с лице на север и оформя част от двора пред главната порта. Разполага със стаи за гости и малка библиотека. Близки кипарисови дървета и друга средиземноморска растителност напомнят за Средиземноморието.

ЦЪРКВА „СВ. ГЕОРГИ ПОБЕДОНОСЕЦ”

Към нея води пътека от жилищна сграда, на места с бетонни стълбички, облагородена отстрани с  декоративна растителност и кипариси. Строителството й е започнато 2000 година. Размерите й са 23 м/10 м/15 м в дължина и широчина. В основата й са вградени камъни от останките на стария манастир. Стълбището е оформено от каменни плочи. Наосът е оформен от три кораба, разделени на два реда колони. Колоните са от железобетон с диаметър 350 см. Влизането в наоса се осъществява през метална врата, изработена от фирма в Кресна по проект на Красимир Начев. Кръстът на камбанарията е дарен от Милчо Караджов и Стефан Дончев от Кресна. Иконостасът е изработен  от пиринска бяла мура от дърворезбари в Банско, ръководени от отец Георги Касапинов и сина му Димитър.

Иконите за иконостаса са изработени от зографа Епифаний – монах от манастира „Св. Георги” в Хаджидимово. Полилеят е дело на Богдан Стойков от Украйна, живеещ в София. Мраморът в подовата част са дарение от гръцки предприемач.

Сред  основните икони на иконостаса са тези на Св. Георгий Победоносец, светиите Киприян и Юстиниян. В притежание на храма е Непрестолно евангелие от 19 век и Напрестолен кръст. Църквата е с освещение от 2002 година.

АЯЗМО „СВ. ПРОРОК ИЛИЯ”

Чешмата паметник с надпис „Аязмо Св. Пророк Илия” се намира в северната част на комплекса. В центъра на лицевата й страна има икона. Водата, за да се използва по-добре, е вкарана  в чучур. Тази вода се приема за чудодейна, лекуваща много болести. И не само утолява жажда, но и дарява със здраве. Пили от нея споделят, че по качество една капка от нея може да превърне в жива десет литра чешмяна вода.

УДИВИТЕЛЕН КЪТ ЗА ДЕЦА

Заема част от ливадното пространство извън оградата на манастира, тук за децата са осигурени  люлки, катерушки и пързалки.

КРЪСТ – ПАМЕТНИК

Свято място в землището на Горна Брезница е и кръст-паметник. Издигнат е върху най-високата част на рида Борованов чукар, стърчащ над десния бряг на р. Струма в южната част на Кресненския пролом. Строителството е изпълнено от строители, ръководени от Стоян Йоргов през 1993 година. Това ново светилище представлява стоманен кръст, който е с височина 13 м и широчина на страничните крила от по 6 м. Откроява се над околностите и се вижда от пътуващите по международния път София – Кулата. Явява се най-значимият култов обект от такъв тип в Кресненско. Общата му тежина отминава 5 тона. Кръстът е покрит със сребрист феролит, който го предпазва от ерозия. Издигнат е върху пиедестал от излети 25 кубика бетон, в чиито основи е вградена и бутилка с имената на ктитора, строителя и знатни гости, присъствали при освещаването на първата копка. Самото освещаване на построения вече кръст е водено от митрополит Илия Костадинов Илиев от Горна Брезница с много други свещеници и гости от Горна Брезница, Кресна и други селища.

От 2014 година кръстът е и с осветление, което се осигурява от акумулиращи панели слънчева енергия. По предание мястото е свято, наситено с много енергийност. Намиращите се тук полифункционални сили действат благотворно на физически и психически болести. Тези, които поискат да търсят закрила от тези енергийни сили, се приема, че трябва да се кръстят до 40 м от основата на паметника, защото там е съсредоточена най-вече чудодейната сила. Мястото е с отлични изгледи към Кресненския пролом, на юг по долината на Струма, на изток към Пирин планина.

ЕПИЛОГ

Манастирът „Св. Пророк Илия” в м. Илин чешма в Малешевска планина се числи като женски и се обслужва от монахини, като там се извършва и малка земеделска и животновъдна дейност. Не знаем с какво е разполагал старият прогонен от турците в Берово манастир, но сегашният „възкръснал” манастир привлича и не само поклонници, но и любители на природните красоти, с каквито изобилства Малешевска планина, а тук пък природата творец се е оказала изключително щедра.

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *