Възпитаничката на ЮЗУ „Н. Рилски” – Благоевград, психоложката Мариела Петрова: Аутистите страдат и по празниците, любовта и прегръдката са универсални формули за лечение

Мариела Петрова е завършила философия в Софийския университет „Св. Кл. Охридски“ през 2007 г. и юридическа психология в Югозападния университет „Неофит Рилски“– Благоевград. Работила е предимно с рецидивисти в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Била е и училищен психолог. Преминала е множество курсове и специализации, сред които и по хипнотерапия, холистични практики, сексология и сексопатология. Специализирала е и психосоматика, която изучава как психичните дисфункции причиняват различни заболявания. В момента има своя практика в Перник, в която работи с деца и възрастни. Член е на Асоциацията по хипноза. 

Аутистичните деца не са трудни, а средата е трудна за тях. Задачата на специалистите, както и на семействата, е да преведат света на поносим за тяхната нервна система език. Уязвимостта им е различна неврологична организация, която изисква уважение, разбиране и индивидуален подход. Как да помогнем на тези деца да преживеят по-леко месеците след травмиращите за тях шумни празненства и още полезни съвети дава за Zdrave.to психологът Мариела Петрова.

– Г-жо Петрова, как да предпазим децата от уязвимите групи от претоварване на крехката им емоционалност?

– Аутистите са една от най-уязвимите групи. Основна причина за това са затруднената комуникация, сензорната свръхчувствителност и социалните им бариери. Аутизмът е генерализирано разстройство на развитието, което се характеризира както с качествени нарушения в социалните взаимоотношения, така и в начина на комуникация. Скритото послание на децата аутисти е „Съществувам сам за себе си“.

При тях е вродена невъзможност да общуват адекватно и да реагират съобразно ситуацията. Важно е да споменем, че те нямат усет за реалните опасности и могат да изпаднат в състояние на паника както от предмети, така и от неща, които будят радост и очакване у други деца. Пример за това са шумът и празничните лампи, фойерверките, дори и гласовете на хората. Всяка светлина или по-силен глас, както и по-рязко движение може да претовари техните сетива.

– Това означава ли, че и мигащите лампички на коледната елха ги плашат?

– Да, могат да предизвикат у тях усещане за притеснение и непредвидимост заради резките контрасти. Мозъкът възприема тези силни стимули като опасност. При подрастващите от аутистичния спектър и при тези с висока чувствителност амигдалата, която е част от лимбичната система, може да е по-реактивна. Това е алармена система, която се включва и предизвиква реакция „бий се или бягай“ и причинява силната им паника в подобни моменти – при наличие на силен шум, мигащи светлини или по-приповдигнат разговор между хората около тях. Дори и привидно безопасен за нас шум може да предизвика подобна реакция у тях.

– Какво се случва, ако в този момент те са сами?

– Когато има подкрепа от родител или специалист до тях, реакцията може да бъде по-нормална. Тоест, усещайки подкрепящия човек, те реагират по-добре. Но ако са сами в стаята, реагират много зле. При някои аутисти това не се наблюдава и те имат друг тип реакция, но те са много малка част – обикновено деца, които са работили в терапевтична среда.

– Какво усеща този тип „малък“ човек в празничните за нас дни?

– На първо място, при тях се наблюдава така нареченото сензорно натоварване. Промяната в рутината води до несигурност, до нещо различно. Социалните очаквания също стресират – родителите смятат, че детето ще реагира нормално, но това не се случва. Как реагира един аутист в кабинета ми, когато чуе силен шум или види по-ярка светлина – покрива ушите си, избягва контакта, затваря се, търси тъмно и тихо място, започва да трепери, получава се една свръхвъзбуда и се изолира. Причината е, че хипокампът трудно поставя непознати звуци в безопасен контекст. Префронталната кора се изключва под стрес и спада способността за саморегулация.

– Удачно ли е носенето на заглушители за ушите?

– Всички сме срещали деца с огромни слушалки, които явно спомагат за по-сигурното и спокойно пребиваване на обществени места. Това са така наречените антишумни слушалки. Когато детето е много напрегнато и преживява стрес, това е един от подходите, които могат да се приложат, дори и в домашна среда. Така детето ще се чувства в безопасност. То отново потъва в собствения си сигурен свят и се изолира. Тези деца не са различни, за тях самото преживяване е различно.

Освен антишумните слушалки е важно към детето да се подават кратки и ясни инструкции както от терапевта, така и от родителя. То не проявява инат, а вид реакция на стимула. Много би помогнало, ако детето получи насока с дихателни упражнения. Да има процес на десенсибилизация – около месец преди празничния ден детето бавно да се подготвя за събитието чрез кратки стимули. Важно е те наистина да бъдат кратки, за да не се натрупва стрес. След подаването на подобни стимули задължително да има почивка. Мозъкът им много бързо се пренатоварва и дори и малък контакт с труден стимул води до напрежение.

Под „труден стимул“ визирам и контакт с различни хора и различно поведение. Ако този тренинг се прилага от родителя, след всяко успешно излагане на стимул е добре да има похвала и награда под формата на любима дейност. Така мозъкът „записва“, че даденото действие не е опасно. Най-важното е възрастният да не оценява критично реакцията на детето. Много родители често са гневни и експанзивни, а това не е полезно за този тип деца.

– Какво още може да натовари аутистите?

– Умората при тези деца е голям риск. Кога трябва да спрем – родителят вече е изградил това усещане, но друг човек, който не е добре запознат, може да не знае кога детето е натоварено и да не е подготвен за неговата реакция. Те при стрес реагират с тялото си. Универсална формула за успокояване е да ги прегърнем. Това ги успокоява. Да го прегърнем и в момент на силен гняв и стрес. Всяко докосване лекува, а от близък човек показва защита и сигурност – ти си подкрепен, ти си на сигурно място. Детето има нужда да усеща, че е там – на сигурното място. Хубаво е у дома за такива деца да има сензорни стимули, подходящи са светещи кубчета, за да може детето да свикне с тези неща. Ако родителят знае как да използва тези стимули, ще има благоприятен ефект.

– Родителите отричат ли, че детето им има нужда от по-специална терапия и внимание?

– За съжаление в началото често се появява първичен защитен механизъм на отричане и съпротива, затова първо трябва да се работи с родителя, за да може той да се освободи от усещането, че детето и семейството му са „различни“, да има повече вяра и надежда. Това става единствено чрез съвместна работа. Аутизмът е състояние да съществуваш сам в себе си. Любовта и емпатията отварят вратата към сърцето на тези, на пръв поглед, емоционално дистанцирани деца. В нашето общество все още има стигма към тези деца, въпреки че години наред се говори за това състояние и се работи с деца от аутистичния спектър.

– Как да се интегрират тези деца?

– Смятам, че балансираният подход е най-добрият. Ако с едно дете от аутистичния спектър се работи целенасочено и се провеждат индивидуални и групови терапии, както правим в моя кабинет, това може да доведе до много добри резултати и детето да се интегрира в училищна среда – но само ако има подготовка. Когато едно семейство установи в ранна детска възраст, че детето има дефицити, задължително трябва да се консултира с психолог и при необходимост – с психиатър, след което да се започне комплексна терапия.

В последните месеци провеждам групови терапии с десет деца, а две са със специални образователни потребности, но подготвени индивидуално за груповата среда. Те са много добре приети от другите, чувстват се разбрани и сигурни и с трепет очакват следващата среща. Много важна е ролята на училищния психолог, който да подготви и децата от класа, както и разговорите със семействата за толерантност и подкрепа.

– Как протичат заниманията в сензорната стая? 

– Направили сме един приказен свят с различни герои, имаме и Монтесори кубчета, които са много забавни за децата и развиват динамичните характеристики на вниманието – устойчивост, превключване, преразпределение. Има обучителен, но и разтоварващ ефект. Добре е да бъдат в среда на себеподобни, за да може да изразяват себе си. Такива деца лично аз събирам в групи, разбира се, на сходна възраст. Някои рисуват прекрасно, редят кубчета бързо, справят се много добре с подобни дейности и виждат, че има деца като тях, което отново им дава сигурност. Аутизмът не е заболяване, а специфично състояние. Подхождането с любов, внимание и грижа е универсалната формула и е панацея, особено ако се започне работа възможно най-рано.