ВЪЗРОДЕНА ИДЕЯ: Л. Причкапов: Който построи яз. „Ракочевица“, ще си заслужи паметник в центъра на Благоевград, висок колкото Айфеловата кула

„Този, който успее да направи язовир „Ракочевица“, ще си заслужи паметник в центъра на Благоевград, висок поне колкото Айфеловата кула”. Така вчера бившият кмет на Благоевград Лазар Причкапов коментира възродената за пореден път идея да се построи язовирът, който ще обезпечи както Симитли, така и Благоевград с питейна вода. Нейни автори са настоящите кметове на Симитли и Благоевград Апостол Апостолов и Методи Байкушев. Преди тях – през 2020 г., беше предишният кмет Румен Томов. През 2017 г. пък Министерството на регионалното развитие огласи свои оптимистични планове за инвестиции във водния сектор и обеща през 2019 г. да довърши „Ракочевица“.

Към днешна дата язовирът е само няколко папки, намиращи се, според бившия областен управител на Благоевград Бисер Михайлов, в някой от шкафовете на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

Всъщност за начало на язовира се смята датата 10 януари 1984 г., когато Лазар Причкапов е избран за Първи секретар на ОК на БКП и поема поста с две ясни цели – да преобрази центъра на Благоевград, а след това да реши водния проблем, като изгради „Ракочевица”.
„Идеята всъщност не е моя, а на бившия главен инженер на ВиК Стефан Петров, който през 1977-1985 г. беше кмет на Благоевград”, спомня си Причкапов.

За място на хидросъоръжението е избрана едноименната местност на с. Горно Осеново, община Симитли, където трябвало да бъде чашката на язовира. Същият бил разчетен да задоволява нуждите от питейна вода на 150 000 души – тогавашните Благоевградска и Симитлийска община. Идеята била оттам водата да се докарва с тръби на 34 километра до Благоевград, като по трасето се изградят 2 общински МВЕЦ-а, които ще дават отчисления в общинската хазна и ще подпомагат бюджета. Прогнозната стойност на самия язовир била 93 млн. лв., които към онзи момент държавата била съгласна да отпусне.

„От Благоевград се очакваше съфинансиране само в размер на 5 млн. лв., но и тях нямаше да дадем“, каза вчера Л. Причкапов и припомни предисторията на „Ракочевица“: „Още в началото на 60-те години на миналия век специалистите бяха прогнозирали започналото вече засушаване и проблемите с питейната вода, които вече са факт. В Благоевград някои твърдяха, че кладенците на река Струма и в бъдеще ще вършат добра работа. Аз обаче бях и съм твърдо против да пием изпомпана вода, носеща мръсотиите на Перник, Кюстендил и Дупница“.

Причкапов успява да убеди държавата, че Благоевград има нужда от язовир „Ракочевица“, и през 1985 г. МС дава съгласие той да се проектира и изгради със съответните деривации.

През следващите години язовирът е проектиран, пробит е тунелът над парк Бачиново, през който водата трябва да се докарва до Благоевград, събрани са всички разрешителни, експертни мнения и икономически обосновки, и общината вече е в стартова готовност да започне строителството. Междувременно язовирът е включен в проект за изграждане на хидровъзел под същото име „Ракочевица”, включващ още 2 деривации, 2 бази за водохващане и свързващ водопровод от тях до градския.

През 2002 г. вече са готови деривацията „Хърсово 1” и частично деривацията „Хърсово 2” и е пред приемателна комисия и пускане в експлоатация водосборният тунел „Бистрица” с дължина 1980 м. Към онзи момент за най-сериозният обект в проекта – язовир „Ракочевица”, МРРБ е изчислило, че за строителството му и за спомагателните съоръжения са необходими около 93 млн. лв., изграждането на язовира ще продължи около 5 г., а обемът му ще е 15 млн. куб.м.

И тогава изведнъж язовирът изчезва от дневния ред на обществото и местната управа. Изчезва заедно с обещаните, но така и недадени от държавата пари.

За него се чува изненадващо през 2005 г., и то във връзка с разстрела на собственика на финансова група ДЗИ Емил Кюлев. В същия ден, когато той е убит в София, Лазар Причкапов го очаква в Благоевград, за да го отведе да огледа горното корито на река Благоевградска Бистрица, защото Кюлев имал планове за крупни инвестиции в общината, включващи и бъдещия язовир „Ракочевица”.

В този момент се появяват и еколозите, които са категорично против строителството. Те твърдят, че язовирът ще нанесе големи екощети, като обезводни района около него и допринесе за промяна на микроклимата, както и че ще увеличи многократно сметките за вода на благоевградчани.

През 2007-2011 г. кмет на Благоевград е Костадин Паскалев и опозицията яростно го атакува за блокирания проект на язовир „Ракочевица”.

„Напротив, докато бях кмет, в община Благоевград бяха изградени осемте водохващания, беше пробит първият тунел на деривациите „Хърсово” и бяха осигурени финансовите ресурси тази вода да влезе в довеждащия водопровод на Благоевград”, опонира Паскалев.
През 2011 г. местните избори в Благоевград са спечелени от ГЕРБ, градът е поставен на воден режим заради недостиг на вода и кметът Атанас Камбитов изработва цялостна стратегия за решаване на проблема с недостига на вода в Благоевград. Тя е с два основни момента – при извънредни ситуации да се използват ресурсите на яз. „Стойковци” край село Логодаж и, разбира се, да се изгради „Ракочевица”. След паднал обилен дъжд режимът обаче е отменен и бъдещият язовир отново е архивиран.

Колко би струвал днес строежът на язовира е въпрос, на който специалистите едва ли ще се затруднят да отговорят, ако направят ново остойностяване на заданието.

Според Л. Причкапов обаче изграденият тунел за довеждане на водата от „Ракочевица” до Благоевград отдавна е разбит, а желязото в него – отмъкнато. Тоест и тунелът трябва да се строи отново.

Иначе по проектни данни площта на язовира е 480 дка, а язовирната стена ще е с височина до 100 метра. За пълненето му освен от река Ракочевец ще се прехвърлят и водите на реките Мразеница, Маревска и Тополичка.

Освен пари за язовира няма влязъл в сила ПУП за проектиране и изграждане и промяна предназначението на земеделската земя, няма виза за проектиране, няма екологична оценка, няма разрешение за водоползване и т.н.

„Желая им успех. Преди години с Поли /б.р. кмета на Симитли Ап. Апостолов/ си стиснахме ръцете за яз. „Ракочевица“ – да работим заедно за реализацията му. Отидох при Паскалев в регионалното министерство и той ме отряза – нямало опасност Благоевград да остане без вода. Дано сега Поли успее“, коментира Л. Причкапов поредния опит за реставрация на стария му проект.

ВАНЯ СИМЕОНОВА