В бобовдолското Новоселяне честваха 441 г. от създаването на селото, сред ВИП гостите праправнучката на сестрата на Апостола и японец

Жителите и гостите на  китното бобовдолско село Новоселяне се събраха на земляческа среща, която тази госина е посветена на 441 години от основаването на селото, 180-годишнината от рождението на Апостола и 150 години от създаването на първия и единствен таен революционен комитет в Дупнишкия край, който е създаден в Новоселяне през 1867 г. при идването на Васил Левски в селото.   “Най-старият род в селото е Байрямският род, той е от 400 години. Имаме и други стари родове, като Гюзелски род, Дурански род, Мишов род и др. Хора от тези родове са участници в тайния революционен комитет в село Новоселяне”, сподели за “Струма” председателят на НЧ “Васил Левски 1932” Йордан Антов.

Специални гости на събитието бяха родственичката на Васил Левски – праправнучка на сестрата на Апостола Яна Кунчева – Христина Богданова, и гостът от Япония – строителният инженер Тошиаки Имаки. Те бяха посрещнати с хляб и мед от жителите на селото пред паметника на Васил Левски.   Селото е създадено през 1576 г. в местността Света Богородица и се казвало Новосел. то се премества в местността Сенокос, откъдето носи тогавашното си име Сенокос. По време на турското нашествие в началото на 17-и век селото е прогонено и много от хората се заселват в подножието на Пирин планина, голяма част от тях в село Брежани и в околностите  – Кресна и село Сенокос, което съществува и до днес.

“От миналата година ние завързахме братски приятелски отношения с хората от село Сенокос, но сега молят да ги извиним, понеже бедствието с пожара, което ги сполетя, ги възпрепятства и не можаха да присъстват. Искам да изкажа много голяма благодарност на тези хора, защото те ни приеха като братя и винаги когато имаме празник, ние или те, си гостуваме”   От Новоселяне през 1949 г. се отделя село Бабинска река. И днес хората там си знаят, че и те са от село Новоселяне и винаги идват на наши срещи. Новоселяне, през тези години върви нагоре и просто е едно процъфтяващо село, с което може да се гордее както община Бобов дол, така и целият регион. В местното землище е бил и палатът на цар Самуил”, разказа председателят на НЧ “Васил Левски 1932” Йордан Антов.   Праправнучката на сестрата на Апостола, психотерапевтът Христина Богданова, разказа: “В рода вярваме, че един от начините да разберем в пълнота големия и може би най-велик българин за всички времена – Апостола на свободата, е хубаво да можем да се докоснем и до човека Васил. По този начин се опитваме да разберем как, откъде тръгва неговият път, как се развива, така че да стане този голям човек и революционер.

От семейството на Гина и Иван Кунчеви само Яна създава свое семейство, тя се омъжва на около 15 години за своя съгражданин Андрей Начов, който е един от най-верните съратници на Левски през годините. Тя има девет деца, но до наши дни поколение имат само три от нейните дъщери – това са Гина, София и Елена. В момента има 28 живи родственици на Левски. Аз съм от рода на най-малката – Елена. Всички ние признаваме, че сме благословени от съдбата, че във вените ни тече неговата кръв. Но това ни кара и да се чувстваме отговорни, да пазим спомена…  Баба Гина също се омъжва в духа на онова време на 15 години. Произхожда от богато за времето си семейство – търговско-занаятчийско, но въпреки всичко е била научена от своите родители на трудолюбие, на изключително достойнство. Една от известните истории на още младата баба Гина е, че когато е била млада булка, пред кварталната фурна зашлевява едно заптие, защото я закачил и тя не е понесла унижението.

Васил се ражда в було, по местния диалект това се е наричало бабек, или ризница. Неговото семейство е вярвало, че той е предопределен да бъде голям човек, че над него бди сила, която го пази от злини, и действително целият му живот е пример за това, че каквито и препятствия да има, той преминавал през тях. Бил много любознателен. Една негова братовчедка разказва, че когато му предстояло да тръгне на училище, той толкова се вълнувал, една седмица горял от радост, че майка му и баща му са го завели на пазара, че са му купили нови дрехи и обувки, с които да отиде на училище, защото ходенето на училище за него е било наистина празник.   Тръгвайки на училище, Васил много бързо се справя с материала. Неговият учител Райно Попович имал едно голямо магаре. Той карал своите ученици всеки ден да водят магарето на водопой на реката, но не им давал да го яздят… Идва ред на Васил да води магарето, но той още от малък не търпи безсмислени ограничения, не се стърпява и яхва магарето, но негов съученик го вижда и за да се подмаже на учителя, го издава. Райно Попович го извиква при себе си и му казва: “Василе, ти пои ли магарето?”. А Васил му казва: “Да, поих го”. Райно Попович го попитал: “А язди ли го?”, а Васил казва: “Яздих го”. И учителят го наказва за непослушание, при което 8-годишният Васил го преживява като една изключителна неправда срещу него и отказва да ходи на училище. Следващите 3-4 дни не ходи на училище. Първоначално учителят му го смята за болен, но като минават дните и не се появява, той отива да провери у тях. Вижда, че Васил играе усмихнат на двора. Вика го при себе си и го пита: “Василе, защо не идваш на училище?”. А Васил му отговаря: “Защото ядох без особена вина бой”.  На 8-9 години е бил, когато преживява едно изпитание със своята майка баба Гина. Неговият баща е тежко болен и Васил, като най-голямото момче в семейството, започва да помага на майка си в домакинските неща, в по-тежката работа. Отиват да връзват лозето и на връщане, на път за дома им, две заптиета ги нападат. Не защото са им направили нещо, а просто защото онези са имали властта да го направят. Пребиват ги от бой, ругаят ги, накрая ги зарязват на пътя… Те се прибират, раните заздравяват, но болката от унижението, от неправдата, от дълбоката несправедливост не могат да зараснат толкова лесно в душата на малкия Васил. След няколко дни той се изправя пред майка си, поглежда я и й казва: “Мале, един ден аз ще отмъстя за това”.

Може би още тогава в неговото съзнание се създава убедеността, че посоката му е да участва в освобождението на България. През 1864 г. на Великден Васил си отрязва косите символично за втори път през живота си. Събира ги в пазвата си в една кърпа и ги дарява на майка си с думите: “Мале, пази тези коси в сандъка си и ако един ден разбереш, че съм загинал, да ги извадиш от него, да ги опееш и да ги погребеш вместо мен”.   Той сякаш е знаел, че гробът му няма да бъде намерен, че рано ще си отиде от този живот, и е бил готов за това”, разказа спомени за Апостола Христина Богданова.   Тя получи подарък икона на Свети Теодор Тирон, който е и патрон на църквата в селото, с пожелание тази икона да пази семейството и рода й, както някога е пазила Левски.   Да се запознае с културата на село Новоселяне беше дошъл японецът, който по професия е строителен инженер – Тошиаки Имаки. Той е на гости на приятели за няколко седмици в Дупница.

“Българите сте много гостоприемни хора, имате много хубави обичаи, а и българските жени са много красиви”, заяви гостът.  На празника присъства една от бившите кметици на селото – Лиляна Дракова. “Пет години съм била кмет на село Новоселяне. Произхождам от стария Драков род. Завършила съм гимназията в гр. Дупница, но поради това, че чичо ми е бил член на БЗНС, а не на БКП, не можах да запиша университет. Имам една дъщеря, която живее в Австрия. Имам две прекрасни внучета и едно правнуче. Дъщеря ми работи в сферата на туризма в Австрия”, разказа Лиляна Дракова.   На събитието бяха и семейство Анаки и Цветанка Байрямски, които разказаха: “Нашият род произлиза от Благой Котев Байрямски, който се е занимавал със земеделие. Дядо Коте Байрямски е участвал в тайния революционен комитет в село Новоселяне. А дядо ми по майчина линия Мине Мишев е бил кмет на селото. У дома е имал много книги. В неговата къща е идвал Васил Левски. Аз съм работил като шлосер в “Мини Бобов дол”, а съпругата ми Цветанка Байрямска е била над 22 години главен счетоводител в тухларна фабрика”, разказа Анаки Байрямски.

Те имат двама синове, единият е ветеринарен лекар, но и двамата живеят в Италия. Снаха им завършила там за медицинска сестра, и внуците им са в Италия. “Внучката, като ни дойде на гости, посети църквата в гр. Батак и ми каза: “Бабо, със сълзи съм чела стихотворението в църквата “От Батак съм чичо”. Много деца обичат България, но тук няма работа. Кого от политиците да дам за пример, че прилича на Левски? Та те днес един с друг не се понасят, имам усещането, че днешните политици не обичат народа си…”, допълни развълнувана Цветанка Байрямска.  За жителите и гостите на село Новоселяне имаше вкусен овчи курбан, приготвен от Виктор Момчилов, който е миньор по професия, и бе осветен от отец Димитър. Отец Димитър по случай скорошния си 60-годишен юбилей получи красив подарък от името на читалището и кметството на село Новоселяне.   На земляческата среща-събор на село Новоселяне присъства с група от Общинска администрация и секретарят на администрацията в Бобов дол Нели Заркова. Празникът продължи с богата музикална програма и фойерверки.

НИКОЛАЯ ИВАНОВА

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *