В кюстендилското с. Раждавица замесиха хлябове за празника Панагия, израелка с трите си деца сред участниците

Празникът Панагия започна вчера в черквата „Успение Богородично“ в кюстендилското село Раждавица с традиционно замесване на богородичен хляб. Десетки хора се събраха в двора, а най-голямата група бяха израелци, водени от майсторката по грънчарство Ефрат Грийн. С трите си деца и съпруга си тя живее в село Дворище.

Всяка година в различни населени места в дворовете на черкви, носещи името на Богородица, се прави възстановката по замесване на хляб.

„Спомням си, че моята баба горе-долу по същия начин месеше хляб, само че сега го правят в малки нощви и корита, а тогава в по-големи. Тогава се месеше хляб за цял седмица, по 10 -15 хляба наведнъж и ги печаха в каменни пещи, каквито всяка махала си беше изградила. Хлябът тогава беше много по-качествен и вкусен”, спомня си кметът на село Раждавица Стоян Раждавички

Трите пити, замесени в Раждавица с молитви за здраве и благополучие, ще бъдат раздадени на всички гости на празника в Кюстендил днес, 15 август.
Една от жените, участвали в замесването, бе Здравка Владимирова. „Богородица е голям празник за мен. Да меся хляб ме е учила моята майка, а после и свекърва ми. Мая, брашно, сол да се сложи, че няма да втаса, малко оцет се слага. Зависи от времето колко втасва хлябът, ако е по-топло, по-бързо ще стане”, споделя рецептата Здравка Владимирова.

На форума Панагия се прави хлебно изложение, което се подрежда в градинката срещу основния митрополитски храм „Успение Богородично“ в Кюстендил. На него се представят различните села от Кюстендилския край, а хората демонстрират и различни обичаи и практики, които съществуват в землищата на селата в региона. 
Край село Раждавица е възстановена и 100-годишна фурна за месене на хляб. Правил я е някога Стоил Чанев, който е бил занаятчия – кошничар. Пазят се и модели на неговите кошници. „Всичко е автентично, имаме си нощви. Тази фурна е била на 7 къщи – Чаневата махала. Всяка една къща си е имала ден от седмицата, в който си е пекла хляба. Фурната се загрява до бяло, с една пръчка с мокър парцал, наричан пачавра, се забърсва. Фурната е специфична и с това, че тук огънят се пали отдолу. Огънят не гори в самата фурна. Беше паднала, а сега е готова за нов живот, нямаше покрив”, разказа Борислав Крумов

ГЕРГАНА ИВАНОВА

loading...


Коментар с Facebook

Подобни новини

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *