Refan-728×90-July-2019

„Гафът“ на френския президент дойде тъкмо навреме: да прикрие мутризираните избори и наглото купуване на гласове в България

Станахме пак свидетели на стар похват: наш или чужд гаф във външната политика „ползват“ за замазване скандали във вътрешната. Но неотшумелите още местни избори (27.10. и 3.11.2019 г.) биха всички рекорди…

Разгеле, този път се мина без „тераси“. Гафът се оказа чужд. „Скандалното“ (за официална София) интервю на френския президент Еманюел Макрон (1.11.2019 г.) за френското ултрадясно (всъщност консервативно) списание „Valeurs actuelles“ възмути „до дъното на стомаха“ нашенски „честни“ политици от всички цветови аспекти. Заради думите „Предпочитам мигрантите от Гвинея и Кот Д’Ивоар (Бряг на слоновата кост) пред бандите от България и Украйна“.

Последва невротично забавна реакция на Външно министерство. Дали пък лично нашенци не приеха квалификацията! Реакция, комбинирана със слугинския вой на контролираните от власт и опозиция медии. Според  годишния доклад „Индекс на свобода на пресата“ на международната неправителствена организация „Репортери без граници“ България е класирана на „111-о място по свобода на медиите – най-ниското в Европейския съюз и на Балканите“.

Гафът „Макрон“ като по поръчка се яви в точния момент – на 2 ноември (събота), и „гръмна“ на 3-ти, решителния балотаж в София, Пловдив, Варна, Благоевград и др. градове. В неумел опит да прикрие неласкателна картинка. За пръв път от 1989-а насам тъй нагло пред слепите очи на правоохранителни органи и „дърдорещи“ на празни обороти съд и прокуратура „вървеше“ открито купуване на гласове, предимно ромски. Цъфтеше, та връзваше и изборният туризъм, задълбочаващ ерозиращата държавността тенденция на феодализация на местното управление.

Резултатите го доказаха. „Цифрите“, обективно „прочетени“ в протоколите, например за столицата,

ПОКАЗАХА ПО-СИЛНА МОБИЛИЗАЦИЯ НА РОМСКИЯ ВОТ

на балотажа за кмет спрямо първия тур на изборите; като огромна част от него бе дадена за сегашния кмет Фандъкова. Това съобщиха ред медии. Вторият тур в столицата приключи с разлика от около 20 хил. гласа в полза на „победителката“ срещу опонентката.

В основните ромски секции в кварталите “Филиповци”, “Факултета” и “Христо Ботев” – 22 на брой, и при значително по-висока избирателна активност, на балотажа са гласували общо 7207 души, като 6111, или около 85%, са подкрепили Фандъкова. За сравнение: на първия тур тя получава малко над 4200 гласа.

Неестествените цифри свиха социолозите в „позата на щрауса“, заровили глави в „гузно мълчание“. Поради невъзможност научно да обяснят „скока“ в цифрите в полза на победителката. Оставаше единствено обяснение: мистичното „ръката на Господа“. А премиерът, умеещ атрактивно да „обясни“, разумно избегна „примера на Марадона“. Спомняме си: на пресконференция след мача Англия-Аржентина на Световното 1986 г. Гаучос обяви, че голът, вкарал в британската „врата“, бил дело не на неговата, а на „Божията ръка“!

Същевременно в Пиринско, дето преди близо 30 години „синята идея“ триумфира най-категорично, ставайки „най-синия“ регион в страната, управляващите загубиха знакови крепости: Благоевград, Банско, Сандански. Но причините не са в само в самозабравилите се „деребеи“, както премиерът нарече кметовете си, а в системни дефекти на управлението. Един от тях – неограничената от закона мандатност, превръщаща кметовете в партийни феодали. Премиерът така и не се научи да мисли държавнически. Щом тесногръдо партийному обяви, че ще настоява кметовете от ГЕРБ да управляват до 3 мандата. Вместо да наложи решение от парламента до 2 мандата, отменяйки завинаги безлимитната мандатност, плодяща безобразия от всякакъв характер.

Например, бившият вече кмет на Благоевград в нарушение на закона отнема преди години цял приземен етаж просторно заведение на читалище „Никола Й. Вапцаров“ и го дава на свой човек. Последователно председателят на читалището Васил Новоселски печели на всички съдебни инстанции, включително най-висшата. Но „като магаре на мост“ кметът Камбитов отказва да изпълни решението. Феодален „връх на айсберга“, нагло извисил се над законите на страната.

В контекста на миналите избори проблем на проблемите се очерта не само купуването на избори, но и друго позорно явление – изборният туризъм.

КОЙ Е ВИНОВЕН ЗА ПРЕДИЗБОРНОТО НОМАДСТВО?

„Проблемът с изборния туризъм все още не е преодолян – заяви пред БНР Ваня Нушева, програмен директор на Асоциация “Прозрачност без граници”. – Въпреки че бяха извършени промени и в Изборния кодекс, и в Закона за гражданската регистрация, които доведоха до известно ограничаване на проблема с изборния туризъм, все още има общини, в които има необяснимо увеличаване броя на жителите, особено на жителите по настоящ адрес, непосредствено преди изтичане на крайния срок, в който могат да бъдат извършвани промени”. И даде пример с Кресна, Трекляно, Джебел, Минерални бани, Грамада, Ардино. В тези общини промяната спрямо броя на постоянните жители се изразява между 10 и 15%.

Сезонното предъвкване на проблема „предизборно номадство“ се експлоатира конюнктурно. Никоя партия няма воля да иска трайно решение. Защо ли? Дали „престъплението“ не е общо? Или истината е „закопана“ в миналото? Как да обясним „двойния стандарт“: докато сме в опозиция, изборният туризъм е зловреден, дойдем ли на власт – „забравяме думи, клетви…“.

Изборният туризъм е не просто симптом, а тежка болест, поразила линеещата демокрация. Перфиден, „обиколен метод“ за контролиран вот. Кой е първовиновник за тази болест, която, съпроводена с епидемията „купуване на гласове“, обяснява ескалиращата корупция? Великолепна дефиниция за дереджето ни дава още  70-те години на миналия век италианският политик Алберт Роза: „Когато е корумпирана демокрацията, е демократизирана корупцията“.

11-о извънредно заседание на парламента, 13 декември 2010 г.: Искра Фидосова (ГЕРБ), шеф на Правна комисия: „Госпожо Манолова, казаната тук днес истина боли. Вас лично много Ви боли също, защото Вие сте част от това статукво. Четири години управлявахте в Тройната коалиция заедно с колегите Ви и подкрепяхте това да продължи възможността с изборен туризъм да се печелят избори в Република България в определени общини“.

Как отговаря „острието на БСП“? Из Стенографски протокол: „Не знам доколко аз съм допринесла за външния изборен туризъм, но Вие, госпожо Фидосова, като част от ГЕРБ, допринесохте много за вътрешния изборен туризъм. Това е голямата беда на изборите в България. Това е една от причините хората да мислят, че изборите не са честни. Връх на вътрешния изборен туризъм на последните парламентарни избори бяха автобусите, които шестваха из страната, за да променят вота в един или друг избирателен район“.

Знае Манолова, и още как! Същата, която се опита да подведе столичани, че именно тя ще донесе промяната! Забележете, „пчеличката Мая“, тогава „дясна ръка“ на Станишев, витиевато отрича своя принос в изборния туризъм. Но документите „помнят“: По време на БСП управлението лично тя сътвори поредния „кърпеж“ на Изборния кодекс, родил изборния туризъм. Сега всеки, който има пари, може да си „купи 200-300 цигани“ и да стане кмет на което си иска богато селище.

Впрочем, ако се върнем назад и оголим „корените“ на изборния туризъм, се оказва, че още тогава соцавторите му се каят като потърпевши. В публикация от 28.10.2007 г. самият премиер Станишев се вайка: „Купуването на гласове е изключително тревожен феномен, който се проявява на тези избори“.

Но вижте как БСП разбират израза „де го чукаш, де се пука“. „Премиерът (Станишев) и вътрешният министър (Румен Петков) се опитаха да се измъкнат от острия проблем с вноса на гласове от Турция за коалиционния си партньор ДПС, като насочиха вниманието към Македония, която се открои като нов „резервоар” за вносни гласове. По информация на граничната служба през вчерашния и днешния ден през трите ГКПП-та с Македония в страната са влезли 2832 души, за които се смята, че са дошли да гласуват основно в Благоевград и Сандански. Притокът от Турция на граждани с извънредни автобуси е около 10 000 души”, заяви Станишев, а Петков обобщи, че за последните 3-4 дни са пристигнали около 16 700 души, което не е драматично различно от това, което се е случвало досега.

Странно, изборният туризъм от Турско не е драматичен, щото „подхранва“ коалиционния партньор, но от Македония – да!

Днес, 12 години по-късно, „трендът“ е обърнат: тревожен за управляващите. Пировата победа в София не може да прикрие загубата на Русе и ред други градове. А и в Пиринско „паднаха“ три важни крепости: областният център Благоевград, Банско, Сандански, чиито кметове Борисов с основание нарече „деребеи“ (тирани).

Рекапитулацията на изборите показа сериозно пропукване на управляващите. Но нищо повече. Няма как в столицата Мая Манолова да бъде „лице на промяната“, когато по предишните й дела личи, че е в „един файтон“ с новата-стара кметица на статуквото. Всеки мислещ софиянец го знае. Затуй пробивът дойде от „Да, България“, взела близо половината от районните кметски места.

Разгеле че в този полугорчив за управляващи и за БСП момент  

ПРЕЗИДЕНТЪТ МАКРОН ВЗЕ ЧЕ „СГАФИ“,

леко туширайки изборната полупобеда на своя „приятел“ Борисов. 

Отначало рязката реакция на София срещу „лошия“ Макрон като че получи подкрепа във Франция. Наш’те медии побързаха да „информират“ отегчения от празни обещания електорат. С това, че интервюто на Макрон предизвикало остра реакция във водещи френски медии. Авторитетният седмичник L’Observateur подчерта: „За първи път президент на Франция дава интервю за крайнодясна медия”. “С това си интервю Макрон зави рязко към крайната десница”, се тюхка лявото издание Liberation. Остри коментари последваха и във вестниците Le Parisien и Le Figaro.

Широко и осъдително в Париж коментират „неочаквания избор на Макрон да се обърне по своя воля към издание, което по традиция кани политици от консервативното и крайнодясното поле. Критиците забравят, че истинският държавник трябва да контактува и праща послания към всички избиратели. А не, както у нас, да прекалява с появата в удобни медии, игнорирайки критични нему. А Макрон в интервюто за пръв път говори с извънредно остър и непримирим тон по проблемите на имиграцията и исляма и злоупотребите с френската социална система.

Ако интервюто е смятано за опит на президента да привлече консервативно настроените французи за следващите президентски избори, то възбуди и десни издания като “Льо Паризиен” и “Фигаро”. Според специалиста по крайната десница Жан-Ив Камю това изявление е знак за различна политическа линия на Макрон до края на мандата му, което обаче може да му струва загубата на лявоцентристкия електорат, който му гласува доверие досега.

 Да, отляво са възмутени от неочакваното ренегатство (отстъпничество). “Дълго ще напомняме на Макрон за това интервю” – заканва се лявото френско издание „Либерасион“, отправяйки тежки критики към френския президент. И цитира изречението, че предпочитал „законни мигранти от Гвинея и Кот Д’Ивоар пред български и украински банди“.

 Да вярваме ли на парижките медии? Не, защото: 1) са партийно пристрастни, и 2) горното изречение за „българските и украински банди“ се оказва нашенски превод! Внимателното вглеждане сочи: сумарно недоволните френски медии „разчитат“ друг контекст в казаното от Макрон. Не онзи, който им приписва балканската столица София, въобразила си, че и французите са „балканци“. Не, „галският контекст“ е свързан със следващите президентски избори във Франция, макар да са чак през 2022 г.

Да обясним… Левите критикуват Макрон, както се критикува ренегат. Ядно, злостно. Макрон стана президент от „левия спектър“, а в интервюто подсказа, че „завива“ към център-дясно. Да напомним: левите в Евросъюза (социалисти, троцкисти, зелени) – всички те от години са на „зелената хранилка“ на октопода „Отворено общество“ на Сорос. Финансовият мегаспекулант, известен със знакова брошура „Пътищата на европейската дезинтеграция“ (1993 г.), там заяви: „Аз участвам пряко в процеса на европейската дезинтеграция“, обяснявайки философията на „Отворено общество”. Мечтано общество, в което, както сам казва, „властва не държавата или която и да е идеология, а малцинствата и мненията им“.

Та тези леви, следвайки сатанинската философия на „зеления спонсор“, настояват за unlimited migration (неограничена миграция) в Европа. Настояват да се либерализира режимът за прием на мигранти в Европа. Т.нар. социалистически партии на Станишевия ПЕС от години деградирали в либерални формации, без капка социалистическа идеология, отдавна не защитават хората на интелектуалния и физическия труд. В безпринципна борба за гласове соцренегатите-атеисти пренасочиха емоции и енергия в подкрепа на заплашително разширяващите се афро-азиатски етно-религиозни гета и анклави. За да дойде феноменът „бяло бягство“, известен в САЩ, свързан с масово преселение на бели американци в други райони, заради нетърпима криминогенна обстановка, породена от обратния, комплексиран „черен расизъм“.

ДА ПРОСЛЕДИМ НАШЕНСКАТА РЕАКЦИЯ

на неласкателния отзив на Макрон.

2 ноември, 10:38 ч., БНР: „Предпочитам легалните имигранти от Гвинея и Кот д’Ивоар пред нелегалните украински или български банди”, заяви френският президент Еманюел Макрон в интервю за крайнодясното списание „Вальор актюел“.

2 ноември, 13:11 ч.: „Вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева е наредила на посланика на България във Франция Ангел Чолаков да връчи протестна нота във френското външно министерство във връзка с думите на френския президент Еманюел Макрон пред крайнодясното френско издание “Вальор актюел”, че предпочитал легални мигранти от Африка пред нелегалните украински или български банди“.

2 ноември, 17:33 ч.: „Вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева заяви в интервю, излъчено от БТВ, че „изказването на Еманюел Макрон е обидно за България, за общността ни във Франция и предизвиква недоумение“. Тя коментира, че е извикан “техният посланик, за да заявим възмущение от това изказване”.

2 ноември, 19:30 ч. „Дипломатически скандал между България и Франция. София привика френския посланик за обяснение на думите на президента Еманюел Макрон, че предпочита африкански мигранти пред такива, трафикирани от българи и украинци. Острата реакция е по повод интервю на френския държавен глава за крайнодясно списание“. Това се случва след думите на френския президент Еманюел Макрон относно „украинските и българските банди”.

Обаче след близо 3 часа, около 22,00 ч., след 

РАЗГОВОР НА ПРЕМИЕРА БОРИСОВ С ПРЕЗИДЕНТА МАКРОН

нещо се случва. Оказва се, че Макрон е казал други думи, не обидното „български банди“. На 3 ноември нашите медии гузно „пускат“ друга версия на Макроновия изказ.

3 ноември, 14:44 ч.: „Дипломатическото напрежение между България и Франция беше предизвикано от интервю на френския президент Еманюел Макрон пред списание „Вальор актюел”. Според първоначалния превод на интервюто Макрон бил казал „украински и български банди“ – израз, който предизвика остри официални реакции както у нас, така и в Киев. Пред френското издание Макрон заявява, че „предпочита хора, които идват легално от Гвинея и Кот д’Ивоар, отколкото чрез нелегалните български и украински мрежи“. Думата „банди“ изобщо не присъства в интервюто“.

Ето как „звучи“ преводът на конфузния текст от френски на езика на Шекспир в интервюто за Valeurs actuelles, тиражиран в англоезични медии: „In an interview with the magazine Valeurs Actuelles, which is seen as a far-right publication, French President Emmanuel Macron said he preferred legal migrants from Guinea or Ivory Coast to “clandestine networks of Bulgarians and Ukrainians”.

Ясно, в интервюто няма и намек за „банди“. Дума, непозната в официалната стилистика на президента. Тогава „де е заровено кучето на истината”?. Точният превод от френски сочи друга истина, далеч от дефектно (или провокационно!) тиражираната от Външно. Пред изданието Макрон буквално казва: „Предпочитам да има законна, регистрирана, основана на квоти имиграция за определен брой години, отколкото потайната, нерегистрираната работа. Предпочитам хора, легално идващи от Гвинея или от Кот Д’Ивоар, които са тук и вършат работа, отколкото българи или украинци с техните нелегални канали”.

Къде е обидното в израза? Къде тук е засегната „честта българска“?!

Оказва се, че „гафът“ не е на Макрон, а на Външно. Вината за „изцепката“ лично носи поредният случаен външен министър. Нескопосаният превод поставя въпроса за скандалното „ниво на експертност“, равняващо се на това на компрометирания шеф на Антикорупционната комисия Пламен Георгиев, пратен от кабинета на заслужен „пенсионен отдих“ като консул във Валенсия.

Без да й „мигне окото“, Ек. Захариева се „поправи“ пак с неточен превод: „Изразяваме недоумение по повод изказването на френския президент Еманюел Макрон, че предпочита мигранти от различни държави, сравнено с „незаконни каналджии от Украйна и България“.

Едноезичният ни премиер в реакцията се оказа по-адекватен от накокошинената министърка. В социалните мрежи Борисов написа: “Френският президент Еманюел Макрон се свърза с мен, за да ме увери, че изтеклата информация за изречени от него думи в интервю не отговаря на истината. Той ме увери, че никога не е критикувал българските граждани, работници или институции. Президентът Макрон препотвърди подкрепата си към България. Като премиер на България, няма да позволя никой да обижда нашия народ и се надявам да не се стига до такива ситуации занапред”.

Интересно как реагираха на „гафа Макрон“ трапезните патриоти от „Пиротска“ 5? Божидар Чеков, перфектен журналист, от години живеещ в Париж, на 3 ноември писа: 

„ЕДИНСТВЕНИЯТ ПЕЧЕЛИВШ ОТ СКАНДАЛА Е КАРАКАЧАНОВ;

благодарение на гафа на Макрон никой няма да му търси сметка, поне засега, за трите тераси, построени върху македонските имоти“.

Какво пише на 2 ноември във Фейсбук вицепремиерът? „Изказването на френския президент Макрон, че предпочита мигранти от Африка, вместо „български и украински банди“, е поредната проява на политическа арогантност и високомерие, демонстрирани от един от настоящите лидери на някогашната Антанта. В навечерието на 100 години от подписването на Ньойския договор в Париж подобно поведение показва, че историческите грешки не са научени от т.нар. политически елит на Европа. Това, че Макрон предпочита мигранти от Кот д’Ивоар, си е негово право и мен не ме интересува. Не мога обаче да подмина с лека ръка квалификацията на българите като „банди“. Това е недопустимо и обидно“.

От самото начало „силовакът“ изопачава думите на Макрон. Той говори не за „мигранти от Кот Д’Ивоар“, а за „легални мигранти“, което е нещо съвсем друго. 

Нататък, ни в клин, ни в ръкав, приватизаторът на Македонския културен дом на „Пиротска“ 5 вменява вина на Макрон за греховете на предците му от времето на Първата световна война: „Нека не забравяме, че точно преди 100 години именно във френската столица под натиска от Съглашението е подписан един от най-мракобесните договори, които пренареждат насилствено картата на Балканите и оставят тежка кървава следа в последващата история на балканските народи“.

Вижте коментар на горенаписаното от Каракачанов. Коментар, визиращ поведението на Прокуратурата, съзнателно забатачила разследването в Агенцията за българите в чужбина. Чийто шеф П. Харалампиев, лично предложен на поста от русенския „войвода“, организирал продажбата на българско гражданство и на небългари, някои от които търсени от Интерпол. „Каракачанов – четем в коментара –  вземи който може да чете, да ти обясни какво е казал Макрон: български и украински бандити, а не, че всички българи са бандити. Сега, ако ти виждаш българите като бандити, е твой проблем, а не негов. Но ти вместо да милееш за България, ти само я крадеш като търговец на паспорти“.

Същият вицепремиер, който яростно защитава честта българска, унизи поста „министър на отбраната“, като приема (виж снимката) почетен строй, облечен с карирано сако и дънки! Срамен прецедент за Българската армия!

„Ученикът“ и евроговорител Ангел Джамбазки не закъсня след своя гуру. Скорострелно гневно във Фейсбук: „Изявлението на френския президент Еманюел Макрон за това, че предпочита мигранти от Африка пред български банди, е елементарна манипулация, опитваща се по недопустим начин да свърже България с престъпност. Това изявление е обидно и като ярко доказателство за духа на обратната дискриминация в главите на високопоставени западноевропейски лидери. Да не говорим, че по техните собствени стандарти подобно обобщение си е чист расизъм. Да, именно расизъм. Настоявам за незабавно обяснение и извинение и ще го търся“.

Интересно! Как ще го търси?! Не бихме превели с омерзение истеричния цитат, ако не демонстрираше пословично невежество на евродепутат втори мандат. Да, има висше образование, но му липсва основно! Оказва се, че не знае що е то расизъм! „Предразсъдък, основан на вярата, че съществуват човешки раси, които имат физиологични особености и ярко изразени характеристики, предопределящи друга култура, способности и специфична психика“.

Ако следваме логиката на горната дефиниция, щом Макрон е расист, значи българите сме от друга, различна от белите французи раса. Негри или червенокожи индианци! А прабългарският ни корен „вълци го яли“!

Впрочем и двамката (горецитираният шеф и удобната „евролатерна“) хорово твърдят: Макрон говорил, защото има проблеми и провал във вътрешната политика.

Точно обратно. Рейтингът му нараства. Както и влиянието му в Брюксел. След Лондон, с един крак извън Евросъюза, остава Берлин и залязващата Меркел. Няма личност, която да му се опре. С това София трябва да се съобразява…

За читателя по-важно е какво точно е казал Макрон в задморския департамент Реюнион (остров в Индийския океан), а сетне го преповтаря в интервюто. Което така и не преведоха нашите медии. А именно, че „хората в отвъдморските френски територии, както и Кот д’Ивоар и Гвинея, са част от историческото и културно наследство на Франция. Че поставя три основни изисквания за прием на мигранти от бившата Френска колониална империя: 1) да говорят правилно на чист френски език; 2) да имат съответно образование и квалификация, а не да стават в тежест на френската социална система; 3) да спазват и се заклеват във вярност във Френската светска конституция и знаме. Изисквания, нямащи нищо общо с безотговорната политика на безконтролен прием на мигранти без образование и квалификация, търсещи лесен живот на гърба на европейските социални системи. Политика, довела до провала на немския канцлер Ангела Меркел. От Реюнион, а сетне в интервюто за „Valeurs actuelles“, президентът Макрон препотвърди волята си за нова мигрантска политика, която да наложи лимит на стихийното преселване на маси от Африка и Азия във Франция. Но как да го разберат вмирисаните от балкански табиетлъци нашенски политици!

Що за „животно“ е външната ни политика? Нищо друго, освен хаотично паралитично клатушкане в петоъгълника Вашингтон-Брюксел-Берлин-Анкара-Москва. Без ясно дефинирани цели и приоритети. С неадекватен външен министър, слугинска външна политика, сляпо „козируваща“ към Брюксел със задник към Анадола!

Наш’те политици, без да подозират, пребивават в позата на надути „герои“ на една мисъл на полския есеист Станислав Лец: „Можеш да се намериш на дъното, без да си достигнал дълбочина“.

НИКОЛА СТОЯНОВ

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *