Горда и велика е Пирин планина! Толкоз горди и велики са нейните свише избрани чеда. Сред тях е и роденият в село Гайтаниново, Неврокопско (дн. Гоцеделчевско), генерал Константин Жостов. 105 лета ни делят от преждевременната му кончина (30 август 1916 г.) в кърваво-барутната Първа световна война. Кончина за кой ли път доказала оспорвана само от невежи истина за незаменимите личности. Три качества на генерала от Пирина го доказват: волеви самоконтрол, железен характер и професионализъм, удивляващ съюзници и врагове.
Но кой е Константин Жостов? Той е, чиито
ГЕНЕРАЛСКИ СЪЛЗИ СПАСЯВАТ ЧЕТИРИ СЕЛА
в края на злокобното за Отечеството лято на 1913 година.
Атанас Панчелиев: „След Междусъюзническата война е поставена границата между България и Гърция, която минава по главното било на планината Алиботуш (сега Славянка). Точно тук обаче се случва нещо интересно, трогателно, за което все още се разказва и днес от стари местни хора. А именно, че първоначално замислената откъде да минава гранична бразда се променя по чисто емоционални съображения. Когато Европейската комисия с представители от Франция, Австрия, България (представител е полк. К. Жостов) и др. пристигат откъм запад във високата част на Алиботуш и определя границата оттук да завие на север през Парилския проход към връх Муторок в Южен Пирин, след това в югоизточна посока над селата Садово и Теплен и продължи нататък, в този момент всички забелязват появилото се изведнъж изключително тъжно настроение, дори и сълзи в очите на иначе коравия български представител полк. Жостов. И когато изненаданите му колеги го питат на какво се дължи това,той им посочва разположеното в подножието на планината с. Гайтаниново и прочувствено, с голяма болка изрекъл приблизително следното: „Ей това е моето родно село, тук съм прекарал детските си години, никога освен българи не са живели тук други народности, а сега трябва да остане в Гърция“. След кратко, тягостно мълчание без колебание комисията, особено австрийският представител, се съобразяват с мнението и болката на представителя на България и решават границата да продължи на изток в посока към Стъргач планина. По този начин четирите български села Парил, Тешово, Гайтаниново и Лъки вместо в гръцка остават в българска територия“.
Полковникът е от възрожденски род. Бащата Андон Жостов е просветен деец. Участва дейно в борбата за отхвърляне върховенството на гръцката патриаршия и е сред организаторите на народния събор 1869 г. в с. Гайтаниново. Две години по-рано, на 30 септември 1867 г., се ражда първородният му син Константин. След Руско-турската освободителна война семейство Жостови се преселва в София. Бащата става свещеник и приема името Антоний. Развива просветно-културна дейност и е един от основателите на църквата „Св.Никола” в София.
К. Жостов завършва прогимназия в Кюстендил, след което продължава образованието си в Лом. По това време (1885 г.) избухва Сръбско-българската война, в която освен запасните военни спонтанно се включват като доброволци и ученици, студенти и младежи занаятчии. Ученикът в Ломската гимназия е вдъхновен от издадения в София Манифест за включване във войната, завършващ с думите: „Братя, който е истински българин и милее за България, да се запише доброволец“.
Без колебание и с ентусиазъм става доброволец в Ученическия легион. Първото му сражение е на 14-15 ноември 1885 г. при Пирот. Това събитие предопределя житейския му път. След гимназията постъпва в артилерийския отдел на Военното училище, което завършва през 1887 година. Тук учат и други бъдещи видни дейци от Македония – Александър Протогеров, Борис Дрангов, Петър Дървингов и др.
Тук на 18 май 1890 г. е произведен в чин поручик. Усъвършенства артилерийската си подготовка, което впечатлява по-висшестоящите от него. През 1892 г. е изпратен във Виена да следва щаб-офицерски курс, а след това постъпва във Висшето артилерийско училище на Австро-Унгарската империя. В 1897 г., след 5-годишно пребиваване във Виена, го завършва с отличие и право да служи в Генералния щаб. Неговият подчертан военен професионализъм е забелязан и оценен лично от Фердинанд.
На 2 май 1902 година е произведен в чин майор и е приведен на служба в авторитетната и най-отговорна в Българската армия по това време Артилерийска инспекция. В нея служат видните генерали Бончо Балабанов, Калин Найденов, Владимир Вазов и др.
Три години по-късно се случва нещо, без което не можем да си обясним тайната на неговото личностно излъчване. През есента на 1905-а, като майор от Генералния щаб, Жостов става първият военен аташе на България в столицата на велика сила – Виена. Назначението му се обяснява не само с факта на отличното владеене на езика, но главно на неговата интелигентност и професионализъм.
През април 1907 г. е приведен от артилерията в Генералния щаб. Последват още по-важни назначения: от ноември 1907 до 1909 г. е военен аташе в Санкт Петербург и в Париж (от декември 1907). След завръщането си от Париж е в свитата на цар Фердинанд. Приблизително 4-те години пребиваване в чужбина неимоверно разширяват неговия кръгозор, военна култура и професионални контакти.
„През юни 1912 година – отбелязва Сн. Захариева – полк. Жостов участвува в тайното воеводско съвещание на Серски революционен окръг на ВМРО, като пратеник на българското правителство… Никак не е случаен фактът, че тъкмо Жостов е изпратен да присъствува на воеводското съвещание в Гайтаниново, неговото родно място. На воеводското съвещание серчани вземат решение да подкрепят активно действията на Българската армия“.
Първото бойно кръщение К. Жостов получава през Балканската война (1912-1913), като
НАЧАЛНИК-ЩАБ НА ТРЕТА АРМИЯ.
„Той е – отбелязват експерти – в основата на бойните победи на тракийския военен театър. Съсредоточаването на 3-та армия е свързано с тайна за нейното съществуване и това се явява като най-голямата стратегическа изненада във войната. По време на Люлебургаз-Бунархисарската операция и при атаката на Чаталджанската позиция изпълнява длъжността началник-щаб на съединените 1-ва и 3-та армия. Люлебургаз-Бунархисарската операция е една от най-забележителните операции не само в българското, но и в европейското военно изкуство. За първи път в новата ни история българската войска прави пробив на подготвена полева отбрана“.
Десетилетия наред обаче неговият принос се премълчава. Приписван на един национален предател: вербувания още през 80-те години на ХІХ в. от руското военно разузнаване Радко Димитриев. Той е началник на полк. Жостов, като командир на 3 армия, а сетне и командир на съединените 1-ва и 3-та армия „Имя победителя под Лозенградом – пише руснакът Ярослав Бутаков – гремело в Болгарии и во всей Европе“.
Заслугата за победата при Лозенград е изключително на началник-щаба полк. Жостов. Това отбелязват военни експерти: „На 11 октомври, след като изминават 120 км в дъжд и в кал, третоармейци превземат Лозенградската крепост. Шокът за противника е пълен, защото според Фон дер Голдц паша – германски генерал на турска военна служба, Лозенград е непревземаем. „Ако все пак някога се превземе, това ще стане след шестмесечна обсада, и то от прусаци“, смята той. Воините от Трета армия превземат крепостта само за два дни бойни действия“.
Ето как оценяват ролята на полк. Жостов като позитивен контратезис на Р. Димитриев. Атанас Пачелиев: „При тези сражения полк. Жостов се проявява като много добър стратег и военен ръководител, той е в основата на бойните победи на Тракийския военен театър. Люлебургаз-Бунархисарската операция е една от най-забележителните операции не само в българското, но и в европейското военно изкуство. За първи път българската войска прави пробив на подготвената преди това полева отбрана. Редица изследователи посочват, че полк. Жостов остава незаслужено в сянката на ген. Радко Димитриев при боевете край Лозенград, Люлебургаз-Бунархисар и Чаталджа. Защото знаем,че при победоносния ход на българската войска тук определяща е заслугата (по идеи и планове, организиране и ръководене) на началник-щаба, какъвто в случая е полк. Жостов“.
Ц. Билярски цитира откъси от дневника на полк. Жостов, използвани от полк. Д. Азманов за биографията на ген. Радко Димитриев: „Генерал Димитриев заповяда на подполковник Азманов, началник на оперативното отделение, незабавно да отиде и предаде заповедта му на 1/6 бригада веднага да се отправи към Първа армия. Беше вече два часът, разстоянието голямо, дъжд, кал, а критическото положение е било вчера. Освен това Първа армия имаше заповед да ни поддържа! Затова посъветвах да не се изпраща тази бригада. Прие се и слава Богу. Вечерта генералът ми благодари за това“.
Сам Р. Димитриев прави по този повод едно признание за проявената от него слабост. „Този ден беше един от най-тежките за всинца ни. За нас лично той беше съединен и с един нравствен кризис“.
Благодарение именно на проявеното хладнокръвие от страна на началник-щаба на армията настъплението към Лозенград продължава без спиране и с успех.
Парадоксът „Димитриев-Жостов“ в оценката на полк. Азманов: „Като щастливо допълнение срещу отрицателните страни и характера на Р. Димитриев бе неговият помощник – началникът на щаба му през Балканската война полковник Жостов. В противовес на своя началник, Жостов бе човек спокоен, дори студен, положителен”. „Неговата енергия не е така буйна, както тази на Р. Димитриев, макар че той не е по-малко непреклонен”, казва за него Ален дьо Пененрьон. Тези качества на Жостов дадоха възможност да се установи в командването на Трета армия повече ред, повече
СПОКОЙНА РАЗПОРЕДИТЕЛНОСТ, ТАКТ И МЪДРОСТ.
Благодарение на разсъдливото трудолюбие и благородния характер на Жостов щабът на Трета армия бе обкръжен с доверие, с творчество. Оперативният щаб на армията, съставен от прекрасни генерал-щабни офицери, можа да изнесе на плещите си усилията на войната и даде на буйния характер на Р. Димитриев един прекрасен помощен орган“.
Лозенградската операция е първото голямо сражение в Източна Тракия по време на Балканската война. Тя се провежда от 22 до 24 октомври 1912 година, като Първа и Трета българска армия настъпват и разгромяват силите на османската Източна армия, концентрирани около Лозенград. А пък Люлебургаско-Бунархисарска операция (28 окт. – 2 ноем. 1912 г.) е най-кръвопролитната битка през Балканската война. В нея българските войски нанасят тежко поражение на османските сили в Източна Тракия, които са принудени да отстъпят към столицата Цариград. Това е най-голямата битка, водена в Европа между Френско-пруската война и Първата световна война.
През Междусъюзническата война (1913) полк. Жостов отново е началник-щаб на 3-та армия, а след нея е назначен за командир на 1-ва бригада от 7-ма Рилска дивизия, а на 25 април 1915 година за началник на същата дивизия. На 15 август 1915 г. е произведен в чин генерал-майор.
През септември 1915 г. в страната е обявена мобилизация от цар Фердинанд и през октомври България се включва в Първата световна война. На 15 септември 1915 г. ген. Жостов е назначен за началник на щаба на действащата армия с главнокомандващ генерал Никола Жеков. Цялата тежест върху бойната готовност, прехраната падат върху плещите му.
Трябва да минат десетилетия, за да бъдат достъпни за изследователите и любителите на военната ни история дневниците на тази изключително недооценявана личност – ген.-майор Константин Жостов. През 80-те години на миналия век дневниците постъпват във личния фонд в раздел „Нова история” при РИМ – Благоевград. Това са три броя тетрадки, водени от 16 март 1913 г. до 12 март 1914 г. и от август 1915 г. до 16 август 1916 г.“.
Снежана Захариева първа почва разчит и компютърен набор, а делото продължава и довършва Кирил Алексиев, директор на РИМ – Благоевград. Той и Лизбет Любенова са съставители на първото научно издание „Генерал Константин Жостов. Дневници“. (София, 2020 г.).
В тях най-ярко е отразен неспокойният дух на генерала от Пирина. Неговите думи и оценки са истинско откровение за трагизма на епохата, която ражда и героя на честта. Перфектен анализатор на ситуацията, ген. Жостов не крие свои притеснения. България не е готова за война.
Нещата са зле на политическия връх: безотговорност-некомпетентност-корупция. На 21 септември записва: „До вечерта десантът на французи в Солун не се потвърди. Разбъркани работи. Нашите министри правят впечатление на несериозни хора. Не чувстват тежестта на положението и отговорностите. Повърхностни хора. Гледат само да си настанят партизаните вън от строя – това е главното им занятие. Искаха да ги назначат на длъжности, които се освобождават – осуетихме го; гледат да ги престроят на тилови служби – не допущаме; писаха да се съгласим да се устрои някаква народна охрана – полиция – съгласих се, но да не се вземат хора от армията, а само от данъчните и неслужилите“.
Д. Минчев: „Настъплението на англо-френските войски в района на Криволак налага
ОРГАНИЗИРАНЕ НА СТЕГНАТА РАЗУЗНАВАТЕЛНА МРЕЖА.
Тъй като районът на действие е Македония, началник-щабът на армията генерал-майор Жостов заповядва на командира на 11-а македонска пехотна дивизия „да събере в най-скоро време пълни и точни сведения за силите на англо-френците; да направи всичко възможно, за да намери подходящи хора за разузнаване. В изпълнение поставената задача полковник Протогеров пристъпва към организиране на разузнавателна служба главно отвъд Вардара, тъй като източно от р. Вардар такава вече е организирана“.
Десетина дена след приемането на длъжността началник-щаб на действащата армия ген. Жостов в поверителен доклад до Министерския съвет настоява: „Да ми се укаже ясно политическата цел на войната, кой е главният ни противник и какво ще е поведението на останалите съседи“. Нямало кой да отговори на тези важни въпроси. Царят потайно си прави свои сметки, без да мисли за съдбата на изморения от войните български народ. В един момент той наредил на ген. Жостов да се изпратят храни и облекло на германската армия, но генералът доблестно отговаря: „Докато българските войници са гладни и боси, аз няма да позволя нито един вагон с храна и провизии да се изпрати за германските войски“.
Атанас Панчелиев: „Тези думи на ген. Жостов не се нравят на царя и са една от причините Фердинанд да го намрази. Въпреки че до това време високо го ценял заради професионализма му – бил негов любимец, даже по едно време искал да го направи военен министър. Царят открито му се заканил, като пред ген. Сава Савов изрекъл: „Аз този македонец ще го унищожа!“. Но бил принуден да го търпи. По време на Първата световна война ген. Жостов умело ръководи военните операции на Българската армия в Сърбия и Македония. Откроява се като голям пълководец, умен политик и държавник“.
Едно събитие утежнява още повече отношенията с Двореца –
КОНФЛИКТЪТ С ЦАРЯ ЗАРАДИ МАКЕНЗЕН.
Генерал-фелдмаршал Август фон Макензен от есента на 1915 г. е командващ германските войски в Сърбия. Ат. Панчелиев: „След превземането на гр. Ниш българските войски напредват на юг към Враня и Скопие. По пътя си те използват всички останали здрави сръбски телеграфни линии, за да предават съобщения в тиловите управления и в главната квартира в Кюстендил. В същото направление се движат и германските войски, които навсякъде прекъсват нашите линии и ги приспособяват за свои за връзка с щаба на Макензен. В резултат на това нашите войски остават без връзка с тила и някои части започват да гладуват. Възмутен, началник-щабът на действащата армия ген. Жостов изпраща една доста енергична телеграма в щаба на Макензен.
Прочитайки телеграмата, Фердинанд решава, че тя е твърде оскърбителна за маршал Макензен, за германската армия и злепоставя него самия пред германците. Той настоява ген. Жостов да отиде в Ниш и да се извини лично на маршала и германците, които били много обидени. После се оказва, че е било инсценировка и никой не знаел за телеграмата. С това царят искал да унижи нашия генерал, да го унищожи като водач на армията и да подрони достойнството и авторитета му“.
Съдбата за втори път провокира ген. Жостов. Така както през Балканската трябва да „работи“ с руски шпионин и военен бездарник, същото му се случва, когато над него е главнокомандващият действащата армия ген. Никола Жеков. Двоен (царско-немски) блюдолизец и военен некадърник. На 7 октомври 1915 г. Жостов записва: „От ден на ден все повече се убеждавам, че Жеков далеч не е тая личност, каквато я очаквах. За операциите нито проявява голям интерес, нито пък има едно правилно схващане“.
Най-сериозният проблем на началник-щаба обаче е едно немско мекере – полк. Петър Ганчев, представител на Фердинанд в немската Главна квартира. Най-вероятно той е пратил телеграмата от името на Жостов! Любимец на царя, той системно плете интриги срещу Жостов и открито лобира за немците. Това, което днес наричаме „агент за влияние“ на чужда държава.
Ганчев осветлява невярно Фердинанд, който вярва на Ганчев и немците, а не на началник-щаба си. На 15 ноември Жостов записва: „Престолонаследникът, Жеков и Ганчев пристигнали нощес с автомобили. Имахме доста разправии по бъдещото командуване на армиите. Немците искат да заемат всичко в ръцете си, а ние – зрители. Макензен даже има вече нахалството да се разпорежда. Предвид бруталността на немците и безсърдечието им към нас: нас пращат по балканите, а те по пътищата, и за достолепието на държавата, това не трябва да се допусне. Освен това по национални съображения ние трябва да командваме… Жеков не схваща или не иска да схване сериозността на въпросите. По всичко е отстъпчив. Ганчев мисли повече за немците, отколкото за нас. Той не дойде тук да чуе нашето мнение, но ни налага своето. Понакастрих го малко“.
Ген Жостов „води битка“ на няколко фронта. Не само бойни. Той има широк вътрешен фронт срещу него. Най-деликатният е свързан с главнокомандващия. Запис на 17 ноември: „Жеков пак замина. Сега за фронта в Македония. Говорих му, че не е време. Водят се важни преговори, а там няма действия. Въпреки това той замина. Търси популярност, а за работите основно не се интересува… За завладяването на Призрен Царят изпрати поздравителна телеграма до Жекова и го похвали за гениалното водене на операциите. А Жеков научаваше за операциите, след като се свършваха! Здраве!“.
Де факто Българската армия се командва от ген.-майор Жостов. Запис от 21 ноември: „Жеков продължава да се разхожда из Македония и се наслаждава на природните й хубости. Работата не го интересува, нито операциите. Главната му дейност – поздравителни телеграми и отговори, посрещания. Ако му докладвам по-сериозни въпроси, нервира се. Всичко трябва да върша самичък“.
На 29 ноември, когато англо-французите окончателно са изблъскани от сръбска Македония, в Главната квартира в Кюстендил, пише Жостов, „пристигна Царят с Радославов, Найденов, Ганчев, Масов. Водят се някакви разговори. Мене държат настрана. Никой не дойде дори да ме види“. На 30 ноември нов запис: „Съвещанията продължават все без мене. Казах на Жеков, че това е несъвместимо с моето положение. Ако нямам доверието му, аз с удоволствие ще отида в строя; шикании не мога да понасям. Тоя отговори, че после ще ми обясни в що се състои работата. Но разбрах, че има интрига против мене, даже и от страна на германците. След свършването операциите против сърбите германците веднага поискаха да турят ръка на нашата армия. Искат нашите дивизии да влязат в тяхно подчинение, да вземат железниците, комендантствата на градовете, а за нас резервираха правото да им бъдем покорни ратаи. Възпротивих се. И благодарение на това имахме сполуката против англо-френците. Ако те командваха нашата армия, ние все щяхме да бъдем около Черна. Затова те са недоволни от мене“.
Приносът на ген. Жостов във военна кампания 1915 г.! Цочо Билярски: „Като началник-щаб участва в редица важни военни срещи и в планирането и ръководството на бойните действия и победите на Българската армия в Сърбия и Македония през 1915-1916 г. Безспорен е и неговият принос за успеха на Българската армия през 1915 година и военния разгром, който ние нанасяме на Кралство Сърбия с Моравската, Овчеполската и Косовската операция, отблъскването на англо-френското настъпление в Македония“.
Идва 1916-а –
ПОСЛЕДНАТА ГОДИНА НА ГЕНЕРАЛ ЖОСТОВ.
Слухове се роят, интриги се задълбочават. На 22 март в София прави запис: „Приготовление за път. Клюки и слухове за сменяне на Главното командване, особено за мене. Правителството не било доволно от нас; вероятно защото пречим на гешефтите им. Цяла София, па и цялата армия в тревога. Радвам се, че поне симпатиите на всички са на нашата страна. Свиждане с министър Радославова в 6 ч. Той бе много любезен. Ни дума за интригите… В 7 ч. след пладне ме прие Царят. Надълго беседвахме с Царя по много въпроси, особено по спора ни с австрийците, но нито дума за интригите и намеренията на правителството. Беше особено любезен към мене. Германците ме признавали за един от най-великите стратези в настоящата война; хвалил ме и Макензен; бил съм забележителен държавен мъж; негов добър ученик и пр., и накрая ме награди с II степен за храброст. Дали бе всичко искрено?“.
Срещата завършва с изненадващо предложение на Фердинанд. „Поръча ми да обходя повече, да обиколя фронтовете; Белгия – за административното й управление; Круп – Розенбергер и Круп – Халбах; Тешен, Виена, Шкода, Будапеща. Поздрави и благодарности на Императора и Фалкенхайна при Императора Франц Йосифа; на командира на 72 пехотен полк; да сме добре с немците, които ни желаят само доброто; също с маджарите. Да сме предпазливи с австрийците… и пр., и пр.“.
Какво е това? „Морков“, капан или…? Какво ли не минава през ума на генерала. Ген. Сава Савов, единственият му искрен приятел: „От 23 март до 11 май 1916 г. ген. Жостов е обиколил германските и австрийските фронтове, дето е бил приет от Кайзера и Австрийския император“.
Ген. Жостов воюва твърдо срещу корупцията и развалата в армията. На 3 август записва: „Злоупотребленията и безредиците в тила – стара България, са достигнали застрашителни размери. Всякой е напуснал работата си и се занимава с гешефти. Ген. Рачо Петров в Македония също, чрез някой си евреин изнесъл 70 вагона маково семе. Искахме да интернираме подозрителните сърби и сръбкини от Скопие, той не дава; даже си предложи оставката, понеже с това сме изказвали недоверие към него. Има много нечисти работи и у генерал Тантилов, бързината, с която изнуди от Министерския съвет постановление за безразборен износ от новите земи, базирайки се на някакво устно съгласие от мене и Жекова, каквото не съществува… Говоря на Жеков да вземе сериозни мерки, да махне всички безчестници. Той отговори: „Дайте ми доказателства!”. Армията е гола и гладува, той иска други доказателства“.
Над генерала надвисва черна сянка… Здравето отдавна куцука. Не и волята и отговорността пред Отечеството. На 13 август записва: „Имам силно разстройство на стомаха. Снощи не вечерях и нощес имах температура. Днес после пладне също имах 38,4°. Цял ден нищо не ядох… Жеков се върна към 9,30 ч. вечерта. Въпреки съвета на лекаря напуснах леглото и отидох да го намеря. Току-що пристигна и Престолонаследникът. Бяха на вечеря“.
На 14 август записва: „Цял ден пазих кревата. Малко ми е по-добре. Жеков ми пратил бюлетина да разпоредя за изпращане един полк от 7-а дивизия, вместо 3-а, на Добруджанската граница и тежка артилерия. Пак несъобразности. Отслабваме се гдето ще действаме и тъкмо когато ще почнем действието. Не можах да разбера още защо Жеков ходи в Скопие. Сега Макензен командва и в Македония, и в Добруджа. Като че ли такова нещо желае и Жеков. Да е главнокомандващ, но да не командва“.
На своя пост ген. Жостов остава до внезапната му смърт на 30 август 1916 г. в главната квартира на Българската армия в Кюстендил. Според някои той е отровен с тайната намеса на германците и цар Фердинанд. Царят дори злорадствал след смъртта на ген. Жостов с думите: „Слава богу, че се отървахме от този македонец“ – изречени пред генералите Жеков и Иван Луков“.
Кончината била неизбежна. Цочо Билярски: „За съжаление обаче, в разцвета на силите си генерал-майор Константин Жостов почива от апендикс в главната квартира в Кюстендил на 30 август 1916 година. Неговият приятел и съмишленик генерал Сава Савов дава следната оценка за него: „Генерал Жостов е интелигентен, положителен, схватлив, работоспособен, мисли за всичко, взема бързи, смели и правилни решения“. Именно генерал Савов отбелязва, че болен, с 39 градуса температура, в разгара на провеждане на Чеганската операция, генерал Жостов продължава да изпълнява своите воински задължения в главната квартира. По този начин той се жертва за успешното провеждане на бойните действия. Не трябва да забравяме, че само няколко дни след смъртта му България открива втория северен фронт и започва бойните действия срещу Румъния“.
Отзивите на пресата за смъртта на великия генерал. В-к „Пряпорец“: „Неслучайно началникът на българския генерален щаб е македонец. Имах привилегията да се срещна с генерал-майор Жостов, който днес представлява една от крупните всесветски личности. Неговите маниери и външност са сърдечни и приветливи. Той изведнъж пленява посетителя със своята прямота и непритворност. Той е рус, с права военна стойка – типичен джентълмен“.
Такъв е генералът от Гайтаниново –
ДЪРЖАВНИК – СТРАТЕГ – ДИПЛОМАТ – БОЕЦ
до сетния си дъх.
Държавническото мислене на ген. Жостов проличава ярко в следния запис от 7 юни 1916 г.: „Кюстендил. Дохождаха Протогеров и Тодор Александров. Отчаяни са от нашето вътрешно управление, от безсъвестността и безчестието на управляващите. Искат да вземем мерки. Казаха, че ще действат да бъдат бламирани (сегашните министри) в Събранието. Това не одобрих. Изказах мнение, че това трябва да стане отгоре; нито народът, нито депутатите да не се възбуждат против правителството, защото ще дадем оръжие в ръцете на нашите противници; ще ги обнадеждим да продължават войната, да предприемат и атака против нас, като ни предполагат за вътрешно разложени. Те и сега така предполагат, не трябва да им даваме основания за потвърждение вярата им“.
Д-р Стоян Николов: „Според мен е важно и не трябва да забравяме, че именно планирането на провеждането на крупни военни операции е решаващо за успеха им. Дори и най-храбрите войници, каквито са били нашите през войните за национално обединение, не биха постигнали тези успехи без умелото командване. Именно като щабен офицер, като началник-щаба на Трета армия през Балканската война, и съответно като началник-щаба на действащата армия през Първата световна война, генерал Жостов е извоювал своето достойно място в пантеона на българската военна история“.
В негова чест между 1941 и 1944 г., когато Вардарска Македония е в рамките на България, днешният скопски квартал „Гьорче Петров“ носи името „Жостово“, а между 1934 и 1951 година село Долно Сингартия, днес Хаджидимово, също се нарича Жостово“. Странно, какво общо има Димо Хаджидимов с Пиринска Македония!
НИКОЛА СТОЯНОВ
