Refan-728×90-July-2019

ГЛАС НАРОДЕН! Бивш миньор от Големо село: Закриха фабриките, закриха мината, на никой не му пука, че Бобов дол се превръща в призрачен град

*Свивах се в забоя като куче за 630 лв. пенсия, гласувах за СДС, царя… всички напечелиха милиони, а на хората върнаха земята да се бъхтят* Б. Борисов обеща животът ни да се подобри, но затънахме още повече* Правят само магистрали, и те некачествени, може би по тях един ден ще пътуват чужденците, които изкупуват родната ни земя на безценица…*

 

Затварянето на рудник “Бобов дол” вся страх за бъдещето сред жителите на община Бобов дол. Безработицата се увеличава, търговията замира. Преди години кафенетата в центъра на града  бяха пълни през целия ден. Хората разполагаха с пари. Сега младите отидоха по чужбина, останаха само пенсионери с големи пенсии, а те като си отидат кой ще остане, и селата се обезлюдиха. Върху това разсъждаваха вчера малобройните клиенти на кафенетата в центъра на миньорският град.

На една от масите пред каравана, която от години събира бобовдолци на по кафе и студена бира, седяха двама възрастни, мъж и жена, които с тъга си спомниха младите години, когато работили в обогатителната фабрика към „Мини Бобов дол”.

„През 1964 г. с работа в мината си изкарваха хляба над 9000 души от община Бобов дол и съседните Кюстендил, Дупница, дори от Сапарева баня и Житуша”, започват разказа си за добрите години 78-годишният Васил  Касапски и Ангелина Росенова.

В. Касапски с тревога разказа: “Мината е изхранвала поколения бобовдолци. Баба ми, дядо ми, майка ми и баща ми са работили в мината. Започнах работа в ЦОФ /Централно обогатителна фабрика към мината/ през 1967 г. на 150 лв. заплата, но парите ми стигаха и оставаха за черни дни. Пенсионирах се на 430 лв. пенсия. Сега като закрият и последния рудник, къде ще работят младите? Ще избягат по чужбина и тези, които все още не са го направили. В града ще останат само пенсионерите като мен. Като си заминем и ние, няма кой да живее в града и ще се самозакрие. Със затварянето на мината се затваря и градът. От тези миньори, които ги съкратиха миналата година, повечето отидоха да работят в Чехия, но там не е като вкъщи. Прокудиха младите от домовете им, за да си вадят хляба в чужбина. Децата им се раждат там и те няма да се почувстват никога българчета. По мое време миньорите получаваха  по 700-800 лв. заплата. Майстор копачите стигаха и до 1000 лв. Бяхме спокойни за утрешния ден. По цял ден кафенетата и ресторантите бяха пълни с хора, игла да пуснеш, няма къде да падне. Падаха веселби и забави, а сега – мъртвило. Ние с колежката сме седнали на кафе и две млади майки с деца, хора няма”, ядосва се В. Касапски.

Колежката му от ЦОФ Ангелина Росенова пък тъгува, че децата й са в чужбина. “Имам две деца и двете са зад граница. Тук няма работа за тях. Освен мината няма друго предприятие, където да работят. Има един-два шивашки цеха, където плащат по 400-500 лева заплата. Защо да стоят тук? И в чужбина работят здраво, но получават. И аз щях да съм по-спокойна, ако децата ми бяха около мен, но щом са щастливи в чужбина, да си стоят там. Аз ще се справя някак си”,заяви с мъка в очите А. Росенова.

Собственикът на кафенето Ангел Ангелов се оплака, че след масовите съкращения в мината оборотът му паднал от 1200 на 400 лева на ден. Пари, които според него не могат да покрият само разходите му.

“Преди години работех денонощно. Имаше хора в града, имаше и клиенти. Поръчваха се кафета, алкохол, безалкохолни… Сега клиентите на едно кафе стоят по няколко часа. Няма ги тези времена, когато правех дневен оборот по 1200 лв. Сега оборотът ми падна на 400 лв. дневно. Повечето от клиентите ми са пенсионери. Идват и млади майки с детски колички, но те са малко. Търговията закъсва в града. Затвориха подземните рудници. Говори се, че след време ще спрат и открития рудник, и градът умира. Става едно село и нищо повече”, заяви с гняв Александър Александров.

Не метри от кафенето е таксиметровата пиаца. В едно от такситата зад волана в жегата седи и чака клиенти красива руса жена. „Хората предпочитат да ходят пеша, вместо да дадат 1,50 лв. за такси. Вярно, че повечето са пенсионери, но пенсиите не са малки. Хората пестят”, заяви жената зад волана Валентина Ангелова и допълни: Някои от пенсионерите помагат финансово на децата си, защото повечето млади са безработни. Хората намаляха в Бобов дол, намаляха и клиентите. Работим ден за ден. Затварянето на рудниците се отрази на всички. Не само на семейния бюджет на миньорите, но и на нас. Няма заплати, няма клиенти. Всичко е навързано”,  заяви В. Ангелова и остана да чака на пиацата с надеждата да се качи някой клиент.

В близкото до града Големо село също тема на деня беше затварянето на рудника. Докато пиеха студена бира на жаркото слънце пред един от магазините, двама мъже нищеха  политиката и коментираха затварянето на последния подземен рудник в Бобов дол. По-младият заяви разгневен: „За всичко са виновни управниците в София. Не може Бойко Борисов и неговите министри да не знаят, че се затварят мините в Бобов дол и че един град става призрачен, в него остават само старци. Пред очите на Европа се закрива цял град и не им пука. Гледат само да пълнят гуши, а народът да умира. В нашето село продадоха поделението за четвърти път. Обектът минава от ръка на ръка, а никой не влага нищо в него. Всичко е в трева до кръста. Поделението и мините са създадени с труда на хората и сега пред очите ни всичко се руши. Къде са тия управници? Някой големец да се е поинтересувал как живеят хората по селата и малките градове? Не! Нямат келепир, затова! Гласувахме за СДС в зората на демокрацията. Какво ни даде СДС? Нищо. Върнаха си имотите, от които спечелиха милиони, а на хората върнаха нивите, да бъхтят. Ама без техника не става. Навъдиха се арендатори. Хората си дават нивите за по някое кило жито, за да не пустеят. После дойде царят. Щял да ни оправи за 800 дни. Оправи си и той имотите, и дотук. Изряза горите, ние ако отсечем едно дърво за огрев, носим яки глоби. После се появи Бойко Борисов. Вместо да ни се подобри животът, както обещаваше, държавата затъна още повече. Аз получавам 630 лв. песия, а се свивах в забоя като куче. Моят труд е оценен на толкова, но ми стигат. Какво да правят младите хора? Затварят се мини, заводи… Къде да работят, бягат в чужбина. Б. Борисов само с магистрали се фука, а и те не са качествени. Хубаво, нека има магистрали, но след години няма кой да пътува по тях. Може би ще пътуват чужденци, които изкупуват родната ни земя на безценица”, заяви бившият миньор от  Големо село и продължи да си пие бирата.

 

ЙОРДАНКА ПОПОВА

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *