Глътка свежест! С авторска песен, излъчвана в социалните мрежи, малчуганите от вокална група “Рилски звънчета” повдигат духа на съгражданите си

С песен децата от вокална група “Рилски звънчета” разведриха натегнатата обстановка в малкото планинско градче, притихнало заради самоизолацията в условията на пандемия от коронавирус.

Два дни преди да бъдат въведени крутите мерки срещу заразата, 16-те малчугани записали авторска песен и сега я разпространяват в социалната мрежа. С търпение децата чакат да премине по-бързо кризата и да изпеят песента пред истинска публика. Песента те записали под ръководството на бившата учителка в града Емилия Начева, която от години ръководи вокалната група в Рила.

Тя е родена през 1954 г. в град Панагюрище. Идва в Дупница да учи за учителка, но среща любовта на живота си в Рила и остава да живее в малкото градче. Тук, докато работи като учител, тя отглежда двамата си синове, а сега се радва и на двама внуци и една внучка.

– Здравейте, г-жо Начева, нека запознаем читателите с Вас.

– Аз съм родена в Панагюрище. Никой от родителите ми не пее, но аз се чувствам жива, когато пея, и обучавам децата от вокалната група в Рила. Учих в полувисшия институт за учители по трудово обучение и рисуване в Дупница. Тогава там имаше вокално-инструментална група “Балкан 90”, водеше се към Културния дом в града. В групата беше и Борис Дяковски, бащата на певицата Люси Дяковска. Бях певица в тази формация. Изнасяхме концерти и веселяхме хората, предимно млади. Първото ми излизане на сцената обаче беше още като14- годишна, пеех в хор към Дома на транспортните работници.

През 1975 г. бях разпределена като учител в град Рила. Тук беше и първата ми изява на театралната сцена като актриса. След това създадох първата вокална група за деца от града, та до днес, вече 45 години. Не мога да си представя живота без децата. И те ме търсят. Любовта е взаимна…

– През годините получавала ли сте заплата за тази си творческа дейност?

– Работех без възнаграждение. След 45 години стаж като учител получих 220 лв. пенсия. В момента работя с две групи – едната е в детската градина, другата е с деца от 6 години до 5-6 клас. На месец получавам от читалището по 43 лв. хонорар за всяка една от групите, но парите отиват да ушия носии на децата, та като ходим по фестивали да изглеждат перфектно.

На времето първо създадох балетна група в Рила. Трябваха костюми за балерините. По това време сменяха пердетата на Културния дом в града. Взех старите и от тях уших 16 костюма на балерините. Имам шевна машина, наследена от майка ми, която й е подарена от нейната майка, и на нея все още шия костюми на децата. Наскоро им ших носии. Бабите дадоха чаршафи, а аз уших шевиците и дрехите. На някои от носиите слагам плетена на една кука дантела. Това ми носи радост и удовлетворение. Носи радост и на децата. Сега, по време на карантината, все ми звънят и ме пипат кога започваме репетициите. На мен ми плащат за по 1 час на седмица, но за това време не може да се научат песните, камо ли да репетираме, та в репертоара имаме над 100 песни – народни, популярни…

– Как се роди идеята за песента на “Рилски звънчета”, която сте записали дни преди разрастване на заразата от коронавирус?

– Отдавна обмислях да напиша песен, която да е лицето на групата. Като се чуе заглавието, да се прави асоциация с “Рилски звънчета”. Бяхме със съпруга ми в Златоград. Там така се заредих с енергия, че за 4 часа, докато се връщахме от този красив град, на салфетка написах текста на песента. Прочетох го на децата, те го одобриха и много се зарадваха. Мина време в търсене на композитор. От много години се познаваме с Иван Стойнев от Кюстендил. Той написа музиката, а аранжиментът беше направен от Мирослав Маринов. Така се роди песента на “Рилските звънчета”. Много хора ни помогнаха финансово, мои приятелки пенсионерки и кметът на общината Георги Кабзималски също. Неговите две дъщери пеят в групата.

За реализацията на проектите ми в читалището ми помагат много Мария Жлябинкова, Лилия Ортакчийска и Дафина Гърчева. Хигиенистката ни подготвя костюмите преди изяви. Родителите също помагат с каквото могат. 

През годините много деца на Рила съм учила в училище и са пели във вокалната група “Рилски звънчета”. Правила съм много театрални постановки с тях. Режисура, костюми, декори… всичко сама съм правила. Имаше умни деца в Рила и сега ги има. Била съм учител на няколко поколения в града. На първите от тях съм учила и децата им.

– Какви предмети преподавахте в училището в Рила?

 – Преподавах по трудово обучение и рисуване, и „Интимно възпитание”. Сега такъв предмет за интимното обучение на децата няма, а е необходим. Тийнейджърите научават на улицата за някои неща от интимния живот. Тогава в 5 клас имаше учебник, а в 6,7 и 8 клас преподавахме по брошури. Не сме навлизали дълбоко в сексуалната тема, но давахме достатъчно познания на децата по темата. През онези години родителите се срамуваха да разговарят с децата си по тези теми, а малките и големите ученици си казваха пред мен най-съкровените тайни. Аз бях дискретна и не казвах на никого за чутото. Някое момиче, като споделеше пред мен, го питах дали е казало на майка си или баба си, то отговаряше с не. В този час нямаше отсъстващи. Като започнах да преподавам този предмет, попитах учениците, ако искат да провеждам часовете разделно, само с момичетата или само с момчета, но всички поискаха да са заедно. Благодарение на тези беседи бяха открити заболявания на две момчета, които не са фатални за потентността им, но бяха оперирани и проблемът се реши.

Преди около месец се разрази скандал в социалните мрежи за въвеждане на обучение по темата на деца от детската градина. Аз не виждам нищо лошо в това, но всичко трябва да бъде поднесено съобразено с възрастта на децата. На днешно време родителите не отделят достатъчно време да говорят с децата си и се губи връзката между тях. Правила съм забележки на бивши мои ученици, на които съм учила децата, защо не отделят време да говорят с децата си, за да знаят какви проблеми имат те, отговорите са едни и същи: „Нямам време, трябва да им осигурим хляба”. Много е важно родители и деца да са приятели. Децата научават нещата от живота от улицата, но по най-грубия начин, което не е добър пример за поведение.

– На колко ученици сте преподавали през тези 45 години  трудов стаж като учител в Рила?

– Може би десетки, не мога да кажа точна цифра. Преди години в училището в Рила учеха 540 деца, в момента те са само 80. Получавам 220 лв. пенсия на месец. Тя ми стига. С парите от хонорара се събират около 300 лв., но тях ги харча за прежди, платове… за носиите на децата. Това ми носи радост.

– Следите ли развитието на вашите ученици, как се справят в живота.

– Много от учениците са известни в момента хора. Бившият зам. министър на здравеопазването д-р Емил Райнов, д-р Юлия Гоцева, шеф на ТЕЛК в Кюстендил, хомеопатът д-р Зорка Угринова, Антон Петров. Все са мои ученици. Хамстера…Антон, беше кротко момче. Учи до 5 клас в Рила и се преместиха да живеят в София. Не мога да си спомня още колко известни деца са излезли от Рила.

– Вие сте обществено ангажирана личност. Бихте ли коментирала сегашната ситуация в условията на коронавирус?

– Ако не се спазват изискванията, наложени от кризисния щаб, няма да се справим с коронавируса. Нашият съгражданин ген. Мутафчийски всеки ден призовава да се спазва законът, да не се тълпят хора на едно място, да си останем по домовете, но демокрацията води до несъобразяване с никакви разпоредби. Какво ни пречи за две, три седмици да си останем вкъщи и да се разминем по-леко, да няма много жертви. Аз наричам ген. Мутафчийски Пастир на българския народ. Той не се умори на всеки брифинг да повтаря едно и също, останете си по домовете, но това не се чува от мнозина.

ЙОРДАНКА ПОПОВА

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *