Гл. диригент на хора “Мистерията на българските гласове” Д. Панайотов на гости с германски деца на народната певица Стойка Германова в Благоевград: Направих от професията си занаят и успях в Германия, но там не важат връзки, трябва да си два пъти по-добър от тях

Добрин Панайотов е известен български цигулар и дългогодишен главен диригент на оркестъра
за народна музика в БНР. Под неговата палка са пели прочутите хористи от “Мистерията на българските гласове” , народните певици Любка Рондова, Янка Рупкина, създател е на няколко музикални ансамбли. Завършил е дирижиране в Лайпциг. От 28 години живее в Германия, в град Манхайм, където има частно музикално училище “Музик шуле Панайотов”, в което преподават основно български музиканти. Удостоен е с титлата почетен гражданин на Шумен заради безспорния му принос за развитие на културата. Съпругата му Кети Панайотова е цигуларка, а синът им Жан е пианист, един от най-изявените музиканти в момента в Германия. Брат му е лекар, един от най-големите коремни хирурзи. Преди няколко дни група деца от германско музикално училище гостуваха на техните връстници от групата за пеене и ударни инструменти “Саньо артист” на народната певица Стойка Германова и нейния син Иван Цонков.
– Г-н Панайотов, каква е Вашата творческа кариера?
– Много разнообразна, обвързана с различни музикални стилове.   Класическо образование получих в моя роден град Шумен, след това  завърших музикалното училище във Варна. Като войник бях в трудовашкия ансамбъл, където се срещнах с много изявени музиканти и, режисьори, Паша Христова беше при нас. След това завърших Музикалната консерватория като цигулар. Но за да стана диригент, което беше мечтата ми, на 22 г. отидох в ГДР да следвам дирижиране и композиция. Започнах да работя в известни състави, предимно в Лайпциг, бях концертмайстор на операта. Там се роди моят син Жан, който е много талантлив, но за да получи едно стабилно образование, реших да се върна в България. Когато си търсих работа през 1978 г. акад. Пламен Карталов вече беше основал операта в Благоевград и трябваше да дойда тук като главен диригент. Всичко беше уредено, но аз исках да съм в София, явих се на конкурс за диригент в Радио София и се насочих към фолклора. Първите ми изследователски дейности бяха в Благоевград, Разлог, Велинград, където се запознах с първичния фолклор, който в тази област е много богат. Оттогава са моите връзки с Пиринска Македония и контактът ми с проф. Кирил Стефанов, който остави в мен дълбока следа. С “Мистерията на българските гласове” сме имали много съвместни изяви с ансамбъл “Пирин”.
– Кой беше най-ползотворният Ви период като диригент?
– Като главен диригент на ансамбъла “Мистерията на българските гласове” в периода 1979-1989 г. Тогава основах много фолклорни ансамбли “Шумен”, “Люлин”, “Правец”, софийския ансамбъл “Гоце Делчев”, работил съм с Любка Рондова. Но не ме пускаха на Запад и веднага след демократичните промени заминах за Германия. Отпътувах на 10 юни 1990 г., след като СДС загуби изборите. След като показаха карта с 49 лагера на смъртта, си казах си, че тази страна не ме заслужава. Не можах да понеса тази гавра с народа, най-вече като разбрах, че първите избори са били манипулирани. Отидох в град Манхайм. Започнах от нулата. Правих същото, което и в България, само хонорарите бяха различни. В родината си получавах 60 марки на месец като гл. диригент, а там в пъти повече. Помогна ми един германски диригент, с когото вече имах контакти. Рискувах и почнах като хоров диригент, ръководих 10 хора, докато накрая заедно с моята съпруга и сина ми направих инструментален ансамбъл “Панайотов” с цигулка и пиано. Поднасяхме разнообразна музика, аз направих от професията занаят, който продавах като продукт. Сега това тепърва го учат западните музиканти, казват му мениджмънт. Аз правя музикален туризъм, идвал съм с хорови състави, фолклорът е най-голямото богатство на България. Уникално е, няма другаде по света гърленото пеене, орнаментиката, високото музикално образование. Затова приех поканата на певицата Стойка Германова и нейния син Иван Цонков да работим заедно. Първо те гостуваха с деца от тяхната група в моето музикално училище в Германия, а сега ние им върнахме визитата. Моите ученици бяха възхитени от нивото на ансамбъл “Пирин”, на чиято репетиция присъстваха.
– Откога се познавате с народната певица Стойка Германова?
– Аз я познавам много добре като певица още от времето на проф. Кирил Стефанов. Музикалното и танцовото ниво на ансамбъл “Пирин” е невероятно, влиянието на проф. Стефанов е оставило траен отпечатък. Професионална дисциплина, изящество, всичко е изпипано до сантиметър на сцената – изключително високо качество. Основният репертоар е запазен, което много ме радва. Разбира се, има и нови неща.
– Ваш съгражданин е прочутият актьор и музикант Тодор Колев, познавахте ли се с него?
– Ние бяхме много близки. Той беше съученик на брат ми и учеше цигулка в студиото на Спиров, който е завършил във Виена. Тодор Колев беше един невероятен талант, който остави ярка следа в творческата история на България като актьор и характерен музикант.  Аз съм участвал в предаването му “Как ще ги стигнем американците” през 1997 г.  Тогава управляваше БСП и при Жан Виденов един хляб струваше 3000 лв. Дойде правителството на Иван Костов и нещата се стегнаха, слава Богу. Та тогава бях в неговото “толк шоу”, нямаше сценарий, всичко беше импровизация , но той беше артист с много интелигентно присъствие. За жалост, рано си отиде от този свят.  Шумен се прочу покрай него с рефрена “О, Варна, пристанище на Шумен”. Ние, шуменци, много се гордеем с нашия град. Имаме над 40 първи неща – пръв оркестър, пръв театър, първа болница, първа църква и т. н.
– Като музикален продуцент и човек, който продава музика, правил ли сте сметка колко деца сте обучили?
– Училището ми се разраства, аз имам филиали на много места. Наемам зали и всичко се плаща, няма държавни субсидии. Издържаме се от хонорарите, които получаваме от обучението на учениците. Те са много скъпи, не са като в държавните училища. Нашите училища не са обикновени стаи с бюра, а предлагат луксозна атмосфера със скъпи инструменти. Най-важното обаче е преподавателят. Ние, българите, го умеем това, преподаваме с внимание и любов. При мен има много преподаватели от Източна Европа – руснаци, словенци, немци, но българите са най-много. При мен е концертмайсторът на Софийската филхармония Десислава Попова, дъщеря на предишния директор на софийската опера Здравко Попов. Такива виртуози като нея получават заплата от 510 лв. в България. Тя дойде при мен, научи немски и прави блестяща професионална кариера. На много хора съм помогнал, кой за работа, кой за лечение, сега при мен дойде един музикант от Радио София.
– Кое Ви крепи толкова години извън родината?
– Основали сме българска църква “Св. Петка Търновска” в Манхайм, българско училище, аз съм председател на настоятелството и диригент на църковния хор. Така поддържаме връзка с родината, а в Германия живеят около 300 000 българи. Изградени са 9 български църкви, докато във Франция, Англия има по една. Немците са толерантни и ето в Благоевград гостувам с немска група.
– Как  се преоткрихте с певицата Стойка Германова?
– Всичко стана благодарение на моя контакт с нейния син Иван Цонков, но нека по-добре той да разкаже.
Иван Цонков: Г-н Панайотов много ни помогна, защото се появи така да се каже като от нищото. Аз съм млад служител в оркестъра за народна музика на БНР и миналата година направихме юбилеен концерт по повод неговата 70-годишнина. За мен той е брилянтен професионалист като цигулар, което му придава специфична осанка като диригент. Впрочем, Кирил Стефанов също е бил цигулар. Когато г-н Панайотов застана пред нас, музикантите, с диригентската палка, аз бях впечатлен и може да изглежда много нахакано, но отидох да го поздравя. Така се зароди нашето приятелство, защото той видя в мен, че не съм просто перкусионист, а имам волността да влагам въображение в изпълнението на неговите произведения. Тогава му обясних, че имам група с моята майка и той ми каза: “Ами хайде, стегни се, и ми покажи групата си, да направим нещо на разменни начала”. И аз реших да използвам този шанс. Когато нашите деца от групата “Саньо артист” отидоха в Германия, в първия момент бяха като стъписани, защото попаднаха в друг свят. Запознаха се с тази икономически просперираща държава, возиха се на влака-стрела, видяха огромното летище във Франкфурт. Изживяха културен шок, защото видяха европейската класа и дисциплинираност на немските деца. Тогава всъщност оцениха, че нашият подход в обучението им е бил правилен. Разбраха, че слободията не води към добро, а към регрес. От гледна точка на професионализма, качествата на моята майка като народна певица, дългогодишна солистка на ансамбъл “Пирин”, са безспорни. Аз съм свирил в елитни институти и съм най- добрият перкусионист на Европейския джаз оркестър към ЕС за радио и телевизия, в който бях в периода 2011/2012 г. след спечелен конкурс. Иначе с майка ми работим в симбиоза. Аз помагам да изградя в децата координация на тялото, включително и как да мислят. Защото, ако не мислиш какво ще изсвириш, не ставаш музикант. Моята най-важна цел е да накарам децата да мислят в ритмична последователност. Майка ми ги кара да пеят, да изграждат колективно хорово пеене, а аз изграждам колективно ударно музикално ансамблово изпълнение.
Стойка Германова: За мен дисциплината е приоритет за групата и това е първото, на което ги уча. Оттам насетне ги въвеждам в изкуството, защото изкуство без дисциплина е немислимо. Дисциплината е ключът към успеха. Радвам се, че съдбата ме срещна отново с известния музикант Добрин Панайотов, който подкрепи нашата група, и се надявам съвместните ни изяви да продължат.
-Г-н Панайотов, ще го бъде ли общият музикален проект?
– Нашите съвместни инициативи тепърва предстоят. Впечатлен съм, че Стойка Германова е направила благотворителен концерт, за да осигури средства за пътуването на нейната група в Германия. Аз знам, че тя буквално работи, без да печели, а само за идеята. Действително, много е трудно да се издържаш от музика в България. Но тя и синът й са на верен път и успехът им е неминуем. Ще ви призная, че за мен не важи поговорката “Музикант къща не храни”, защото успях да се преквалифицирам. Аз се научих да свиря на 16 инструмента, основните са цигулка и пиано, но след това съм учил китара, флейта, тромпет, кларнет, ударни инструменти. Мога да ви изсвиря “Happy birthday” в 16 стила Това в Германия се оценява, знаете, че на Запад няма връзки, няма симпатии и партийни ходатайства. Като чужденец трябва да си два пъти по-добър от местните.  Аз съм бил много амбициозен, освен това съм и музикален педагог. Преподаването или го можеш, или не го можеш. Както съм преподавал навремето във варненското училище по време на практика, така го правя и до днес. В моето училище “Музик шуле Панайотов” се преподава класика, опера, оперета, джаз, поп . Има деца от различни националности, но най-много са българите. Като цяло славяните са най-добри в музиката. Ето една шепа е България, с 5-6 милиона генетични българи, не броя турци и цигани, а Германия е 80 милиона. Ние сме в проценти над тях като представителство на концертмайстори – около 28, и над 80 солисти. Трябва да се научим да печелим от музиката, така както го прави Андре Рийо, който не е гениален цигулар, но пълни залите. Или пък цигуларят Дейвид Гарет, който изигра блестящо ролята на Паганини. Но защо да гледаме чуждестранните примери, като си имаме наш – Тодор Колев, който правеше най-доброто музикално шоу.
БЕТИНА АПОСТОЛОВА

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *