ГОЛЕМИТЕ МЪЖЕ! Звездата от трупата на театър „Българска армия”, актьорът Г. Кадурин: Жена ми обеща да ме погребе достойно, под някое дърво в родната Якоруда, седнал, залят с бронз, за да не дава пари за паметна плоча

Георги Кадурин е роден в Якоруда на 27 януари 1955 г. До четвърти клас учи в Благоевград, а след това се мести в Пазарджик. Отива в София, след като печели няколко олимпиади по математика и е приет за студент в тогавашния МЕИ. Баща му Иван Кадурин е професор и в продължение на 25 години е директор на Института по дървообработване в Пазарджик. Мечтата му е синът му да тръгне по неговите стъпки, като това се осъществява за около година. След това Георги е приет в тогавашния ВИТИЗ “Кр. Сарафов”. Завършва го през 1981 г. в класа на професор Гриша Островски.

От 1981 г. до 1993 г. е в трупата на Младежки театър “Н. Бинев”. От 1993 г. до 1995 г. работи в Сатиричен театър “Алеко Константинов”. От 1995 г. до 1997 г. се мести в театър “София”. През 1997 г. се завръща в Младежкия театър, но този път в ролята на негов директор, като се задържа на поста до 2006 г. От 2008 г. досега е в трупата на театър “Българска армия”. В своята театрална кариера участва в много постановки, сред които “Амадеус” от Питър Шафър, “Дон Карлос” от Шилер, “Крал Джон” от Нюренмат, “Нищожно количество болка” от Буковски, “Вуйчо Ваньо” от Чехов, “Десет малки негърчета” от Агата Кристи, “Железният светилник” от Димитър Талев и др.

Преподава в три универитета – от 1985 г. до 1989 г. в НАТФИЗ “Кр. Сарафов”, от 1990 г. до 1995 г. в НБУ и от 1996 г. до 1998 г. в ЮЗУ.

През 1995 г. е удостоен с наградата на Съюза на артистите “ИКАР” за главна мъжка роля за изпълнението му в постановката “Поглед от моста” от А. Милър с режисьор Леон Даниел. През 2005 г. е носител на наградата “Аскеер” за поддържаща мъжка роля в пиесата “12-а нощ” с режисьор Крикор Азарян.

Другата му страст е киното, като има роли в него още от 1979 г., когато участва във филма “Фаталната запетая”. Следват “Смъртта на търговския пътник” от 1985 г., “Осем процента любов” от 1990 г., “Жребият” от 1993 г., “Търкалящи се камъни” от 1995 г., “The Order” от 2001 г., “A New Life” от 2002 г., “In Hell” от 2003 г., “Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” и “План за отмъщение” от 2008 г., сериалите “Стъклен дом” от 2010 г. и “Революция Z: Секс, лъжи и музика”.

Актьорът Георги Кадурин запраши на чист въздух и сред природата в Якоруда, където е бащината му къща. Заедно с жена си Мариана решили, че там ще се чувстват по-добре, отколкото в панелката в столицата. В Якоруда семейството е по цял ден навън и се занимава с градинарска работа. Макар и двамата да са останали без работа, актьорското семейство е щастливо от карантината, тъй като двамата се преоткрили и заедно се занимават с медитации на чист въздух.

Актьорът Георги Кадурин, който нашумя с ролята си на извратения женкар Казанова в театъра на Армията, има щуро семейство и странно чувство за хумор. Жена му Мариана Миланова, позната ни от сериала „Пътят на честта”, е сред най-атрактивните блондинки на сцената на Младежкия театър, но той я нарича с умиление „грозно джудже”.  
Двамата непрекъснато се заяждат на галено. Когато Мариана започне да се гримира, подмята, че лабораторията на НАСА е започнала да работи. Кадурин обича да се шегува с просторния асансьор в жилищния блок, където е апартаментът им. “Толкова е голям, че спокойно може да побере ковчег. Тъй като тя е по-младичка, ми е обещала да ме погребе в Якоруда под едно дърво”, шегува се актьорът. Мариана не му остава длъжна и му обяснява, че ще го погребе седнал и ще го залее с бронз, за да не дава пари за паметна плоча.
Веднъж заради жена си Георги Кадурин седял час и половина заключен на балкона през зимата: „Не стига че й бях направил кисело зеле, но щях да умра в сибирския студ. Понеже вратата не се заключва, помолих Мариана да я затвори отвътре, за да не й духа. Преточих зелето и чакам да ми отключи. Бре, тая жена я няма и няма! В апартамента е, но не влиза в хола. Почвам да чукам по стъклото, заболя ме кокалчето от чукане. За съжаление никой няма и отдолу пред блока. Обаче аз на балкона освен киселото зеле си държа ракията и туршията. Ям и пия. По едно време виждам някакво пране, откачам една кърпичка, увивам я около врата си, ама тя леко влажна. Минаха 20 минути и си мисля, че това е бялата смърт. Толкова яд ме хвана на тази блондинка. Викам си, сигурно има някакво събрание на джуджетата и това е нарочно. Остава само да ми отвори, да ме залее с една кофа вода и пак да затвори. Всичко ми изтръпна. В това време минава едно момиченце едно долу. Реших, че дъщеря ми се връща. Викам: Лора! То не било Лора. Резил голям. Гледам един съсед, ама не му знам името. „А, вика, тя и моята веднъж ме затвори. Ей сега ще ти разкажа!”. Моля го да не ми разказва, а да звънне на вратата. Да, ама Мариана по принцип не отваря. След малко се появява, отключва ми и казва: „Много се извинявам. Няма вече да правя така”, разказва патилата си Кадурин.

Това не е първи брак за актьора, в началото на годината стана ясно, че има и син. Досега наследникът му не беше известен. Д-р Иван Кадурин сам обясни, че никога не е крил факта, че звездата от „Скъпи наследници” е негов татко, а двамата се разбират чудесно. Просто живее в чужбина и затова не го познават много в България. Д-р Иван Кадурин бе един от първите, честитили рождения ден на актьора, който стана на 65 години на 27 януари.

На младини Кадурин се жени за непозната в публичното пространство жена, която му ражда син. Бракът обаче не продължава дълго и двамата се разделят. Иван продължава да вижда баща си, но по-рядко. Завършва биохимия в СУ „Св. Климент Охридски”, а след това и докторантура в университета Тюбиген, Германия. Мести се в Лондон, където става част от департамента по невронаука, физиология и фармакология в Юнивърси колидж.

Досега официално се знаеше, че Кадурин-старши има една дъщеря Лора от Мариана Миланова. Двамата актьори са с голяма възрастова разлика и така, когато се запознават, Георги вече има едно дете и развод зад гърба си.
Лесно се навил на втори брак? Толкова лесно, че когато отиват да се женят, дъщеря им Лора е на 2 години. Насилствени действия обаче не е имало.

„Бракът е в момента. Паралел между две връзки е безсмислено да се прави и да се търсят прилики и разлики. Любовта между мъж и жена е само това, което ти се случва в момента. Тя няма минало време. Мъдрост в любовта също няма. Това е като вино с кисели краставички”, разсъждава сценичният Казанова.
Мариана признава, че за нея било любов от пръв поглед: „Бях още на катерушките – в четвърти клас. С една приятелка отиваме в кино „Петър Берон” и гледаме филма „Фаталната запетая”. Жоро е в първи или втори курс във ВИТИЗ и участва във филма. Толкова талантливо играеше с едни красиви огромни очи като плочи и къдравата коса, че аз казах: Искам да се омъжа за този батко!”.
След години с Гриша Островски правят представление в НДК и Мариана играе. Георги Кадурин като негов ученик отива да гледа и на купона след премиерата казва на Мариана, че много я харесва. Даже я кани да участва в негова постановка, която правел. След една година се ражда Лора.

Георги става отговорен глава на семейство и трябва да се справя с безпаричието. За да оцелеят, роденият през 1955 г. в Якоруда актьор прави и невъзможното. Баща му, проф. Иван Кадурин, е 25 години директор на Института по дървообработване в Пазарджик, но това не помага кой знае колко.

Най-страшно е в мутренските времена и ужасната Жан-Виденова зима. Свършва студът, идва пролетта и в къщата започват да летят огромни черни пеперуди. Помислили, че са молци. Мариана преровила гардеробите – няма нищо. Сетила се да бръкне в един шкаф и вътре се чул тътен – черно от пеперуди, пашкули, построили си цял град. Причината – пакет забравено царевично брашно, който Мариана скрила даже от себе си. За в краен случай, ако стане нещо, да не умрат от глад.

„Водим Лора в супермаркет да й купим банан. Тя обаче казва: „Не, няма да ям!”. Продавачката се прекръсти. С Жоро си го разделихме и го изядохме сами”, разказва умната блондинка и продължава: „Била съм тъпо дете – исках да ставам артистка. В детската градина трябваше да направим една приказка и аз като всяко момиченце исках да играя ролята на принцесата. Обаче не! Дадоха ми ролята на жабата, защото от малка съм с голяма уста. Сега дават маса пари за големи усти, но по времето на соца това се смяташе за грозно. Татко казваше: „Затвори я тая голяма уста, бе! Устата на детето трябва да е като с паричка изрязана!”. Беше ме срам наистина – и жаба! Прибирам се вкъщи, плача, а мама казва: „Е, какво толкова пък? Научи си репликите само. Че то какво ти липсва –  външност ли, акъл ли, не се излагай!”. Но докато играех, понеже толкова плачех, всички гледаха в мен, а не към принцесата, и аз си казах, че и жаба е добре”.

За да стане актриса обаче, я импулсира Радой Ралин: „В 9-и клас бях културно-масовик и трябваше да организирам среща с известна личност. Реших да е с Радой. Намерих му адреса, взех автобуса, слизам на „Плиска”. Влизам в блока отсреща, звъня на третия етаж вдясно, той излиза и ме кани: „О, госпожице млада, какво Ви води насам?”. А вътре Борис Христов, Милчо Левиев, Константин Павлов… Те се събираха всеки следобед на чай. Представи ме: „Ето, вижте тази млада дама!”. Попитаха ме с какво ще се занимавам в бъдеще и Радой извади от чекмеджето на бюрото си една много хубава притча, посветена на Милчо Левиев, която никой не искал да публикува. Прочетох я. Много ме харесаха. „Абе ти защо не кандидатстваш във ВИТИЗ?”. Така започнах да ходя много често у Радой в 5 часа и за приемните изпити Константин Павлов ми даде едно интересно стихотворение „Интервю в утробата на кита”. Второто, с което се явих, беше забраненото на Радой и, естествено, ме скъсаха. На другата година обаче ме приеха в класа на великолепната тройка Николай Люцканов, Маргарита Младенова и Здравко Митков”.

Когато Георги Кадурин беше директор на Младежкия театър „Николай Бинев”, Мариана се молела да не го избират повече, та да имат повече време да са заедно. В „Пътят на честта“ тя се превъплъщава майсторски в ролята на бившата митничарка и настояща бизнес дама Мария Станкова. Покрай снимките се е случвало да става в 4 часа сутринта.

„Снимането на сериал е доста тежко и е като своеобразна школа за актьора, защото развива неговия рефлекс и сетива“, споделя Мариана.

И тя също като останалите си направила видеозапис за кастинга вкъщи. Заснема го съпругът й Жоро. Прототипът на героинята й, която обича да живее в лукс, е на реално съществуваща личност. Георги, който навремето я пленява с невероятното си чувство за хумор и бърз ум, не спира да й се възхищава: „Мариана така ме промени, че всеки ден продължава. Не съм царят на зодиите, но тя е Близнаци. Влиза в тази врата и е една. След малко се връща и вече е друга. Значи аз живея с две жени. Най-малко. Ама в буквалния смисъл. Отначало трудно се борех с тази полифония на нейните настроения, но сега това ме забавлява. Не можем да се скараме сериозно, защото аз обезценявам всяка нейна негативност. Иначе съм сангвиничен тип и истерик. Професията, с която, слаба богу, се занимаваме още активно, взима всичките тези енергии и има къде да ги разтовариш, особено на театрална сцена”.

Георги Кадурин обича да си ходи в къщата в Якоруда. Там се превръща в дете. Той е страхотен кулинар и готви за всички празници. Купил си е какви ли не гърнета, а най-любимото ястие, което може да готви, е чомлек. Носи аристократизма и патриархалността на рода.Там си има няколко местни приятели от детството и, не дай си Боже, да ви срещне в София и да ви заговори на местния диалект… Но това е друга, много смешна история…

Огледалото не е шедьовър на изкуството и рамката му е скромна и семпла. Но е скъп спомен на актьора от баща му.

Като дете Жоро Кадурин живее в Якоруда. Баща му

Иван Кадурин, професор и в продължение на 25 години директор на Института по дървообработване в Пазарджик, обичал да чопли дърво. Не че бил майстор – напротив, като истински книжен човек, бил вързан в ръцете. Но ето че направил това огледало за спомен на поколенията.

Почти всички любими неща на актьора са от детството му. Сам се учудил на това откритие, когато започнал да ги инвентаризира. „Може би причината е, че родителите ми бяха здраво и сговорно семейство. Имах щастливо детство!”.

Раклата Жоро намира изхвърлена на боклука, натоварва я на камион и хайде у дома в София. Без да знае, че боите не са трайни, я измива и те изчезват яко дим. Но си е играл доста с нея, за да добие днешния вид. Обковът е от месинг. Някъде отвътре пише годината на производство – 1924-а.

Баба му откъм майчина линия живее в Банско и умира на 90 години. Била най-мъдрият човек – никой не я чувал да говори излишни неща. Като малък го пращали през лятото при нея. Качвали го на теснолинейката от Пазарджик и след 6 часа стигал Банско, ако обаче преди това не е слязъл в Якоруда при другата си баба Надежда, която е по бащина линия. Точно от нея е раклата.

Жоро Кадурин е прославен готвач и той храни жена си и дъщеря си. Пардон, само дъщеря си Лора, защото Мариана, която е актриса в Младежкия театър, следва специална диета. Капамата я прави по оригинална банскалийска рецепта, наследена от майка му, която пък я наследила от своята майка.

Взема се кисело зеле, нарязва се и се смесва с ориз. Прибавят се кървавица, свинско месо (да не е постно, от ребрата), пиле, едно парче телешко за миризма. Добавят се черен пипер на зърна, едно-две зърна бахар и дафинов лист. Държи се в печката 5-6 часа. В Банско от детството му занасят големите капами вечерта преди Великден. Като се връщат от църквата късно след полунощ, са прибирали готовите манджи. В най-оригиналната банска рецепта слагат чекане – вид цвекло, което отглеждат само в този край.

Чомлекът се прави от телешки джолан, цели картофи, цели глави лук и чесън, малко боб, черен пипер, дафинов лист и чаша вино. Държи се във фурната 5-6 часа. Жоро никога не е правил диети, не му дреме за холесторола и си държи във фризера нездравословни вкусотии – кървавици, бански старец, сланина.

В Банско на Нова година е лудост да стоиш. Гърмежите са като на война. Една година след празника Кадурин намира пред къщата им, където се виело новогодишното хоро, боен пистолет. Зареден. Връчил го в близкото заведение, да му търсят собственика.

Първото радио в Якоруда е марка „Филипс”. Дядо му Георги, който притежавал малка кооперацийка, го купил от германците, когато бягали от България в края на Втората световна война. В къщата на баба му имало една ниска стая, та изнасяли радиото на прозореца, да се слуша от всички. По-късно го превърнали в радиоточка.

Наследство му е и ламариненото кюмбе, в което през зимата в Якоруда му палили огън. Сега той отваря вратичката и пали двете свещи вътре. Най-много книги през живота си е прочел до кюмбето в Якоруда. Местната им библиотека е много богата. „Ако погледнеш картоните, ще видиш, че през годините само аз съм вземал книги. Но последния път видях няколко деца да разгръщат парцаливи томчета. Затова с приятел издател решихме през лятото да им подарим много книги”, казва Кадурин. Две книги – „Записки от подземието” на Достоевски и сборник фантастични разкази – първата я препрочита от време на време, за да подхрани стария мерак да я направи на моноспектакъл. Във втората са събрани Артър Кларк, Стругацки, Кобо Абе, Айзък Азимов. Намира я във Враца, когато преди 7-8 години отива там на турне. В театъра вижда, че са струпали книги – разпродават някаква обществена библиотека за стотинки. Взема си цял куп и изведнъж вижда сборника. Умира за фантастика, чел е разказите като дете.

С колелото ходи на репетиции до театъра и вечер се връща след представление. От 20 години го прави, без изключение. Свикнал е от Пазарджик, където е като малка Холандия – равно е, лесно се кара и всички са на колела. Това балканче му е петото или шестото поред. По-тежко е от скъпите, но е здраво. Купил си е външен багажник на колата и когато отскача до Якоруда или Банско, яха колелото между двете градчета. Трийсет километра. „Отсядам в Якоруда, карам до Банско и се връщам. Но миналата година, когато стигнах Банско, бях изтощен и не можех да се върна. Качих се на теснолинейката и се върнах”, разказва в интервю пред 10 г. Кадурин и констатира: „Тогава разбрах, че съм остарял”.

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *