Голямото сърце на Валентин Николов! Бившият миньор даде радост на съседите си

Бивш миньор от Дупница превърна сечище със стари тополи в овощна градина за всеобщо квартално ползване. Преди 4 години 63-годишният Валентин Николов, пенсионер от мината в Бобов дол, засадил 33 фиданки до коритото на река Джерман при Наковия мост в Дупница, а сега вече чака първите плодове от тях.

Репортер на “Струма” го откри пред дома му в Дупница, човекът се оказа словоохотлив и бързо прие да разкаже за общественото си начинание: “Преди 4 г. от общината изрязаха старите тополи, които бяха до коритото на реката. Аз реших да засадя фиданки на плодни дръвчета и като започнат да дават плодове, всеки от квартала да си набере да си хапне или да си направи компот. Засадил съм череши, ябълки, круши, кайсии… Съседите ми казваха да не садя дръвчета, защото ще ги счупят и само ще си хвърля труда и парите на вятъра. Може и да имаха право, но не ги послушах. Купих фиданките, сам изкопах дупките и ги засадих. Вече четири години ги окопавам, варосвам ги… Миналата година няколко дръвчета дадоха по някой плод. Тази година чакам и останалите да родят по някоя черешка, ябълка… Първата година през лятото ги поливах с вода от реката. С кофата слизам да пълня и поливам. След това си купих помпа, слагам маркуча и поливам. Направил съм дълбоки ями около дръвчетата, за да се задържа водата в тях. Преди няколко дни ги варосах. Сутрин като стана, веднага поглеждам дръвчетата и ми е мило на душата. И знаете ли, противно на прогнозите, никой не посегна да унищожи дръвчетата, а и аз съм свободен и по цял ден ги наблюдавам. Това ми носи радост”, разказа В. Николов.

Той е от хората, които не могат да стоят със скръстени ръце и винаги си намират работа. Преди известно време му направило впечатление, че кошчето за боклук до пейката, на която се събират на приказка, го няма и няма къде да си хвърлят фасовете. Намерил голяма пластмасова кофа, монтирал я на мястото на откраднатата и всички дребни отпадъци се хвърлят в нея.

Последната му идея е да пусне да тече малката чешмичка до градинката срещу къщата му, която не работи от няколко месеца.

“Преди няколко години водопроводът замръзна и след като се затопли времето, се спука тръбата и вода започна да се лее по пътя. Коли хвърчат, щеше да стане беля. Тогава ремонтирах сам водопровода. От студа се беше спукал, ходих на стадиона в Дупница, където в момента течеше ремонт, взех нова част, която виждате в момента, и я монтирах. Тази зима зазимих чешмата, но пак се налага лек ремонт. Щом се затопли времето, ще я ремонтирам и ще я пусна да тече. Обичам да чопля нещо. Любовта ми към растенията идва от баща ми Стефан Николов, който е бил дълги години озеленител към общината в Дупница. Преди години изригна водопроводът на пътя пред дома ми. Чаках цял месец от ВиК да дойдат да отстранят аварията. Дойдоха, поровичкаха нещо и си тръгнаха, като оставиха незарито мястото. Почаках ги известно време и като не дойдоха да си довършат работата, аз засадих цяла леха цветя в трапа. Дойдоха обаче от полицията и ме накараха да сложа обезопасителна лента, за да не минават автомобили. Казах на работниците от ВиК, които пристигнаха чак след десетина дена, че няма да ги пусна в лехата с цветя, докато не видя камион с асфалт пред дома ми. След няколко дни дойдоха пак, но първо ги попитах карат ли асфалт. Видях пълен камион, оскубах цветята и ги пуснах да заровят дупката. Ако не бях постъпил така, още щеше да зее дупка на асфалта пред мома ми”, разказа Николов.

ЙОРДАНКА ПОПОВА

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *