Да познаваш географията на една нация, ще рече да познаваш нейната външна политика.
Наполеон Бонапарт (1769-1821)
От архипелага Огнена земя (на юг) до р. Рио Гранде (на север), досущ американо-мексиканската граница, се простира Огнената дъга на Латинска Америка. „Огнена“, която включва седем hot spots (горещи точки): Чили, Перу, Еквадор, Колумбия, Венецуела, Панама и Мексико. Към тях прибавямe Куба, заради която светът през октомври 1962 г. (Карибската криза) бе изправен на ръба на ядрен конфликт между СССР на Никита Хрушчов и САЩ на Джон Кенеди.
По време на Студената война (1946-1989 г.) в Латинска Америка „правилата“ на политическата борба се определяха от левичарски (маоистки) групировки и партизански движения, като Сендеро луминосо (Сияйна пътека) в Перу и подобни ней в Колумбия и Венецуела. Това бяха военно-революционни ордени с брутална троцкистка идеология и методи.
„До края на 1970-те години – отбелязва US военен експерт Джеймс Дъннигън (2008) – търговията с кокаин, постъпващ от Южна Америка в Северна, заслужаваше определението „сравнително незначителна“. Но после потребностите в кокаин у янките полетяха до небето“.
От началото на 80-те години в Латинска Америка стотици хиляди хектари бяха засадени с кока (от чиито листа се добива кокаин), давайки препитание на милиони хора. Нещата коренно се променят…
НАРКОБАРОНИ ПОБЕЖДАВАТ РЕВОЛЮЦИОНЕРИ
С идването на 90-те години на ХХ век „опитите на партизаните с левичарски [маоистки] уклон да намажат от наркотърговията за сметка похищаване членове на престъпните синдикати дават обратен ефект. Производителите на наркотици в Колумбия се обединяват и, контраатакувайки, побеждават партизаните.
Суровият живот опроверга тезата на Маркс, че идеята (идеологията) може да победи материалната сила. „Наркобароните – отбелязва Дж. Дъннигън – се оказаха по-добри терористи от революционерите, а парите се явиха по-добра, по-привлекателна цел от революцията. Оттогава започнаха да се създават алиансите на „наркобароните-революционери“. Така се пръкват колумбийските кокаинови картели“.
Но не в Колумбия, а във Венецуела този алианс достига висша форма, своя президентски връх, оглавен от бивш шофьор на автобус – Николас Мадуро.
Така че за Вашингтон „горещата точка“ Венецуела ще бъде по-тежка и опасна от тази в Колумбия. Защото тук е намесено подмолното действащото икономико-корумпиращо влияние на Пекин.
Темата на настоящата публикация обаче визира друг тип гореща точка – ледено блещукаща Гренландия. Тук бизнес интересът е базата на втори план. Декември 2024 г., още преди да влезе в Белия дом, Тръмп скандализира света с идеята да купи от Дания най-големия остров на света – Гренландия. Главен мотив: Зеленият остров е от изключително значение за националната сигурност на САЩ.
На първи план изскачат геополитически и военностратегически съображения, диктуващи Тръмп да
ДА РЕАНИМИРА ДОКТРИНАТА „МОНРО“.
Това почна още при първия мандат (2017-2020 г.). на Тръмп, но днес се вихри с пълна сила…
Почти цял свят се изсмя на заканата на Тръмп. А тя не бе случайна. Геополитическият слепец – Брюксел, по време на пандемията Ковид-19, принуден да внася милиони медицински маски от Китай, едва тогава усети истинския смисъл на казаното от Тръмп. Става дума за ограничаване на безпрецедентната икономическа инвазия на Китай, който успешно капитализира превръщането си в световна работилница. Обратно: с годините в Европа и особено в Щатите започна процес на деиндустриализация. Въобразявайки си, че бъдещето е само във високите технологии. Да, ама не!
Скандалните изказвания на Тръмп за Гренландия бяха приети като странна екзотика. Но бяха ли случайни! Изговорени по брутален начин, подсказаха: САЩ, в защита от китайската икономическа инвазия в Северна и Латинска Америка, реабилитираха национализма. Респ. съживявайки доктрината „Монро“, реабилитираха империализма. New Deal (Новият ред) не е споделян от демократите. За жалост, от четвърт век партията на великия Джон Кенеди деградира в лявоуклонистки неотроцкизъм. По-лошо: през трите мандата на демократите (при Барак Обама и Джо Байдън) Демократическата партия деградира в своеобразен политически джендър-кастрат, копирайки британския си лейбъристки близнак на Киър Стармър.
Разбира се, доктрината „Монро“ направлява външната политика на САЩ през по-голямата част на 19 и началото на 20 век. При Тръмп доктрината по-твърдо от всякога гледа на експанзията на Китай в Латинска Америка като заплаха за мира и безопасността на Съединените щати. Тя издига парадигмата за надмощие на САЩ на американския континент (базирана идеологически на американската изключителност).
Географски Гренландия е в Западното полукълбо, т.е. под чадъра на доктрината „Монро“. В края на миналата година Доналд Тръмп пак повдигна въпроса за придобиването на Гренландия.
Немската медия ARD: „Не сме за продан“ – с този лозунг жители на Гренландия протестират срещу апетитите на Тръмп към острова. Ако попитате хората в Нуук, столицата на Гренландия, какво мислят за Доналд Тръмп, ще получите еднозначен отговор: една жена показва среден пръст на камерата на датската телевизия, а друга го нарича с нецензурни епитети. В реакциите на хората се чете както гняв, така и притеснение. „Той иска да ни анексира, но ние не искаме такова нещо“, казва един минувач. Друг се чуди: „Какво, ще дойдат и ще ни окупират? Ние сме малък и уязвим народ. Кой ще ни защити в такъв случай?“.
„Лидерите на седем страни от ЕС – Франция, Германия, Италия, Полша, Испания, Великобритания и Дания – излязоха със съвместно изявление за Гренландия“, предаде агенция Ройтерс. В него се казва, че „Гренландия принадлежи на нейния народ и само Дания и Гренландия могат да вземат решения по въпроси, засягащи техните отношения“.
Населението на Гренландия е около 56 000 души, припомня АRD. Като автономна част от Кралство Дания, най-големият остров в света е част и от НАТО – точно като САЩ. Американците отдавна поддържат военно присъствие в Гренландия – там те имат военна база. Това изглежда не е достатъчно за Доналд Тръмп. Той многократно вече заяви, че има териториални претенции към острова – за последно преди дни, когато отново каза, че се „нуждае“ от Гренландия за националната сигурност на САЩ“.
Датската премиерка Фредериксен се обърна към администрацията на Тръмп с призив да се съобразяват с международното право. „Живеем в турбулентни времена – каза тя. – Но ако изоставим основните си ценности, всички ще бъдем по-зле“.
Ким Ън-джунг: „Президентът на САЩ Доналд Тръмп каза на 8 [януари 2026 г.]: „Единственото, което може да ме спре, е моята моралност, моето мислене”. В интервю за New York Times (NYT), публикувано същия ден, Тръмп отговори на въпрос относно ограниченията върху властта, упражнявана като „върховен главнокомандващ“ на САЩ в световен мащаб, като заяви: „Не ми трябва международно право“, и разкри това. Интервюто се състоя, докато Тръмп, без да крие намерението си да залови и депортира венецуелския президент Николас Мадуро чрез специални части и да придобие Гренландия, самоуправляваща се територия на съюзник Дания, продължава да утвърждава амбициите си. NYT: „Това беше най-явното признание на неговия светоглед, че когато великите сили се сблъскват, НАЦИОНАЛНАТА СИЛА (курсив мой – Н.С.), а не закон или договори, трябва да бъде решаващият фактор“.
Докато Брюксел законодателно ликвидира европейските нации, Доналд Тръмп високо развя знамето на национализма. С това Тръмп препотвърди непреходна японска поговорка:
„КЪДЕТО Е ПРАВОТО НА СИЛАТА, Е БЕЗСИЛНО ПРАВОТО“.
ARD: „Много хора в Дания и Гренландия сега се питат какво следва. Изследователят на Арктика от Датската академия за отбрана Йон Рабек-Клеменсен смята, че два сценария са възможни оттук нататък. Пред датското обществено радио той каза, че едната възможност е конфликтът да продължи по същия начин в следващите няколко години. С други думи, САЩ да продължат да заплашват, а Гренландия и Дания да се възмущават.
Другият вариант е да се предложи някакъв вид изход на Тръмп от тази ситуация. Датското правителство наскоро реши, че ще инвестира повече в отбраната на Гренландия. Може би Тръмп ще каже: „точно това исках аз, ето – победих“, казва експертът. За да се случи това обаче, ще се наложи американският президент да се съсредоточи върху постигането на определени цели по същество. Много хора в Гренландия обаче вярват, че вместо това той ще продължи да следва целта си да разшири влиянието на Америка – включително буквално, на картата“.
Неолибералната политическа общност, която управлява Евросъюза, смята за „налудничава“ идеята на Тръмп. Който още преди да встъпи във втория си мандат, поднови искането Вашингтон да купи от Копенхаген Гренландия.
Стана декември 2024 г., раждайки скандал не само между Дания и Щатите, но конфронтира неолиберален Брюксел и Вашингтон.
Зад клокочещата от страсти повърхност обаче от години вървят природни процеси. Те отключиха проблема… Става реч за настъпилия в края на 20 и началото на 21 век период на глобално затопляне на климата, довело да интензивно топене ледените шапки на планетата. В този контекст Гренландия придобива все по-голямо значение. Това рефлектира не само в икономиката, но и в нещо не по-малко важно: в геополитиката и военната стратегия.
Опознавателна визитка: „Столица на Гренландия е Нуук, езикът гренландски (разпространен е и датският). Гренландия си има премиер-министър Муте Егеде, местното население се самонарича гренландски ескимоси (калааллити). Калааллитите главно ловят риба. Като цяло Гренландия се явява част от Датското кралство с полномощия да обяви независимост във всеки момент, било по волята на референдум или на парламента.
Отношенията на Гренландия с „мама“ Дания са обтегнати от 2017 г. И причина за това – кой би могъл да си помисли? – са военните бази на САЩ, особено изоставените. Например Camp Century, построена в недрата на ледник. На нея и досега се намират радиоактивни отпадъци, хвърлени от американската армия още в края на 60-те години на ХХ век. Дания не може да реши този проблем, САЩ – не се сещат.
Да купи острова САЩ предлагат неведнъж. В 1946 г. президентът Труман предлага на Дания $100 млн. за Гренландия, но получава отказ. В 2019 г. Тръмп обсъжда тази идея със своите съветници, в същото време премиерът на Дания Метте Фредериксен нарича тази идея абсурд. Като цяло опити да се купи островът от датчаните има отдавна. Още от времето, когато е купена Аляска от Русия. Но, за разлика от руснаците, датчаните остават непреклонни. Тръмп възобнови преговорите за покупка още в първия мандат (2019 г.), но… безуспешно.
Версиите защо му е на Тръмп Гренландия са няколко. Всички те изискват макар някакво обяснение. Например Тръмп иска да увеличи там броят на военните бази.
Има ли основание? Несъмнено. Виж Карта 2: Американските бази в Арктика са 10, при това повечето са на Аляска, т.е. „гледат“ към Северния Пасифик. Базите на други натовски страни (Норвегия, Великобритания и Канада) общо са 8. При това повечето маломощни. Срещу им Русия има 24 солидни военноморски бази. Това основателно тревожи Вашингтон…
Особена сензация в декемврийските заявления на Тръмп няма. Сензация бе, че сега САЩ обещаха решително да решат въпроса за присъединяването на Гренландия. В същото време, Дания е близък съюзник на САЩ, член на НАТО.
Отговорът лежи изцяло на повърхността – вижда се в обозримите десетилетия преразпределяне на Арктика и шелфа на Северния ледовит океан. Арктика се топи, става все по-открита за колонизация, а потенциалът на нейните недокоснати недра се оценява на стотици трилиони долари. В преразпределянето ще участвуват арктическите страни – Русия, Норвегия, Дания, Канада и САЩ.
Разбира се,
НАЙ-АПЕТИТНИЯТ ПРОЕКТ ОТ ТОЗИ НАБОР
е Гренландия. Затуй обяснимо е страстното, неутолимо желание на Тръмп да купи острова, намиращ под датска юрисдикция.
Прагматичната сметка се изразява в:
ПЪРВО, Гренландия е истински остров на съкровища, въпреки че повече от 80 процента от нейната територия е покрита с лед. На острова има големи запаси на природен газ, и – което е пределно важно за САЩ – големи запаси на уран и редкоземни метали, включително неодим, празеодим, диспрозий и тербий, жизненонеобходими за съвременните високотехнологични производства. При това същите недра на острова съдържат и драгоценни метали: злато и платина, а също сребро… По оценки на анализатори на британското списание The Economist ресурсните богатства на Гренландия са наистина огромни. Тук има залежи на 43 от 50 минерала, които Вашингтон счита критически важни за американската икономика и военна промишленост. Не може да се изключи и наличието на потенциално огромни запаси нефт, които американските компании могат там да добиват. Нефтените кладенци по крайбрежието на Гренландия могат да дадат съвкупно до 50 млрд. барела нефт, което съставлява около три процента от доказаните световни запаси съгласно оценката, дадена 2018 г. на геологическата служба на САЩ. Нужно е да отбележим: ресурсите на Гренландия дълго време оставаха относително неизползвани поради трудностите с експлоатацията в суровите и отдалечени райони. Но затоплянето на климата засяга и Гренландия, затова ситуацията се мени. Ако в 2015 г. в Гренландия за добив на нефт били задействани нефтени кладенци в 12 района, то сега вече са 170.
ВТОРО, както пише The Washington Post, Гренландия с 57-хилядното население постепенно се превръща в технологичен клъстър, на чийто дял се пада повече от осем процента от брутния вътрешен продукт и който по прогнози на американски анализатори към 2030 г. ще достигне 15 процента. На острова стремително се развиват технологии за използване на возобновяеми източници на енергия. Благодарение невероятното количество ветро-, хидро- и геотермална енергия Гренландия се явява златна жила за стартъпи в областта на зелената енергетика… (Startup – млада компания, основана от един или повече предприемачи с цел разработване на уникален продукт или услуга, и съответно пускането им на пазара – бел. ред).
ТРЕТО, Гренландия заема критически важно географско положение между Северна Америка и Европа, затова островът изпълнява ролята на своеобразен геофизически център, обезпечаващ контрола на арктическите плавателни пътища, които стават все по-достъпни поради измененията на климата, доколкото Арктика се нагрява четири пъти по-бързо, отколкото останалата част на планетата. Това може съществено да съкрати търговските маршрути между Европа и Азия. Да напомним, че само от 2013 до 2024 години количество кораби, ежегодно преминаващи през Арктика, е нараснало повече от една трета – до 1782.
ЧЕТВЪРТО, ключовата ценност на Гренландия е това, че островът се разглежда във Вашингтон като важен стратегически военен плацдарм в противостоянието с Русия и Китай. Появиха се съобщения, че Пентагонът вече планира да създаде в Гренландия летищна инфраструктура за изтребители F-35, способни да носят ядрено оръжие. Такива изтребители вече са използвани там в хода на военни учения. Разположената на острова военно-космическа база на САЩ „Питуфик” (бившата „Туле”) се явява един от елементите на американската система за ранно предупреждение за ракетно нападение по арктическото направление…
Горното обяснява дълбокия смисъл на казаното от Тръмп, който заяви по въпроса: „За целите на националната сигурност и свобода по целия свят Съединените американски щати считат, че контролът над Гренландия се явява абсолютна необходимост за САЩ“.
В контекста на казаното, „какво значи тук някаква си“ Дания?!
Защото това, което миниатюрна Дания прави за сигурността на Гренландия, е повече от нищожно. Западните средства за масова информация добавят: военните възможности на Дания – съюзник на САЩ по НАТО – са ограничени с четири инспекционни кораби, от самолет за наблюдение Challenger и от патрули на кучешки впряг! При това, по думите на Ларс Локке Расмуссен, повишеното безпокойство на САЩ в Арктика се явява законно след нарастване активността на Русия и Китай в региона… Обстоятелствата ще принудят Дания на диалог със САЩ относно още по-тясно сътрудничество, за да „обезпечи изпълнението на американските амбиции”.
Поради измененията в климата и глобалното затопляне на водите около Гренландия се откриват нови плавателни пътища, за които също се конкурират Китай и Русия. При това, както споменахме, САЩ имат своя военна база на острова (Pituffik Space Base). Това не е чудно: Гренландия има стратегическо значение за американската армия в частност поради системата за ранно предупреждение за балистични ракети, които могат да летят към САЩ, защото най-краткият път от Европа за Северна Америка минава имено през този арктически остров“.
„САЩ в случай на присъединение на Гренландия ще имат контрол над западния изход на Северния морски път“. Това мнение изказва (28.01.2025 г.) зам. председателят на комитета на Съвета на Федерацията по федеративното устройство, регионална политика, местно самоуправление и делата на Севера Анатолий Широков. Второ, ресурсите [на острова]. Трето, това е военно-стратегически обект“, изтъква той на пресконференция, посветена на Международната научно-практическа конференция „Далечният изток и Арктика: устойчиво развитие“.
Павел Тарасенко, руски анализатор (в. „Коммерсантъ“, 07.06.2019): „Пентагонът иска да види Арктика безопасен и стабилен регион, в който се охраняват националните интереси на САЩ в сферата на сигурността, територията на САЩ е защитена, а страните сътрудничат в противодействие на общите предизвикателства“, се говори в новата арктическа стратегия на военното ведомство на САЩ. По-нататък се отбелязва, че в региона на Арктика са включени осем страни (включая Съединените щати)…”.
В стратегията се говори, че по-рано Русия следвала международното право при определяне арктическите граници, но опасенията на военните са свързани с регулиране превозите по Северния морски път. „Русия в едностранен порядък може да вземе решение да установи тези граници, ако процедурите се окажат не в нейна полза, и приложи своя военен потенциал за забрана достъпа към оспорваните води и ресурси в Арктика“, се говори в документа…
Проблемът е не само Русия, но и новият играч, явил се в Арктика – Китай. Това отбелязва US стратегически документ: „Много критики има и по адрес на Пекин. „Китай се опитва да получи своя роля в Арктика с начини, които могат да нарушат международните правила и норми. Има риск, че глобалното хищническо икономическо поведение на Китай може да бъде използвано и в Арктика“, се отбелязва в стратегията.
В резултат на подобни действия, както отбелязват в Пентагона, може пряко или косвено да се ограничат възможностите за преместване на военни сили и да се повлияе на стратегическите задачи на САЩ в света, „свързани със съперничеството с Китай и с Русия в Индо-Тихоокеанския регион и Европа“. Пентагонът разглежда Арктика като стратегическа територия в качеството на потенциално направление за нападение на САЩ“.
Това не е случайно. Онези, наясно с военната география, знаят:
НАЙ-КЪСИЯТ ПОЛЕТ НА РУСКИТЕ БАЛИСТИЧНИ РАКЕТИ
към САЩ минава над Гренландия. Става дума главно за ракетните установки, базирани на полуостров Таймир и архипелаг Северна земя. Неслучайно именно в северозападната част на Гренландия е разположена американската космо-авиационна база Pituffik.
Още 2016 г., когато се разработва първият вариант на военната доктрина за Арктика, авторът отбелязва: „Предишния път стратегията се е обновявала в 2016 г. При това досежно тезисите, съдържащи се в новия документ, по-рано вече се изказвали различни представители на администрацията на президента на САЩ. Така съветникът на президента по национална сигурност Джон Болтън анонсирал бъдещото целогодишно присъствие на Съединените щати в Арктика: това ще стане, когато бъдат въведени в строя новите американски ледоразбивачи. По думите на Болтън американската „брегова охрана ще направи първата крачка към възстановяване лидерството на Америка в Арктика, на което дълго време не придавали значение“.
Американските опасения и контрадействия са в отговор на руските цели и действия. Руският анализатор: „При това да променя своята политика Москва няма намерение. През април [2019 г.] на заседание на Международния арктически форум в Санкт Петербург президентът на РФ Владимир Путин разказал за по-нататъшните планове на ръководството на страната, касаещи Арктика. Сред тях – нарастване обема на товарните превози по Северния морски път (от 20 млн. тона в миналата година до 80 млн. – в 2025 година), разширяване на флотилията атомни ледоразбивачи, модернизация на пристанищата на двата края на Северния морски път, в Мурманск и Петропавловск-Камчатск“.
Александр Рассохин („Коммерсантъ”, 16.08.2019 г.): „Борбата за Арктика, а по-точно за изкопаемите, които там се намират, се изостри в последните години. Сега Канада, Дания и Русия се опитват да преразпределят помежду си Северния ледовит океан и полюса. Не дреме и Китай. Пекин е готов да инвестира в Гренландия, да предлага там проекти и да открива военни бази. И това заставя Белия дом да действа. Новина в The Wall Street Journal се появява буквално няколко седмици преди първата визита на Доналд Тръмп в качеството на президент в Дания, подчетава датският журналист Андрей Казанков: „Така или иначе темата Гренландия ще се обсъжда. Американците ще се опитат да усилват своите позиции на острова, да правят всичко възможно, за да не могат други силни страни, на първо място Китай, да усилят своите“.
На 24 декември 2024 г. Тръмп заяви, че владението и контролът над огромния остров е „абсолютна необходимост“ за САЩ. Островът има стратегическо значение за САЩ, доколкото лежи на най-краткия път за Европа“.
Да преведем разсъжденията на белоруски анализатор на военните аспекти на казуса с Гренландия. В проекта „В темата“ на YouTube канала „БЕЛТА” докторът на историческите науки Николай Платошкин изказва мнение за значението на Гренландия за САЩ, а също какво представлява най-северната военна база на въоръжените сили на Америка.
Н. Платошкин: „Когато експедиции в началото на XX век тръгват към Северния полюс, тръгвали именно от Гренландия. На територията на Гренландия се намира най-северната база на Щатите; при това тя се намира там от 1943 г. Това е цял град, както във фантастичните филми. Нещо там подобно на огромен леден щит 3 км; там работят постоянно около 4 хиляди човека, там е и единственият ледоразбивач на Съединените щати“.
„За тях тази база е ключова, защото, ако не дай си боже, се разменят ядрени удари между Русия и САЩ, те ще минат през Северния полюс – това е най-краткото разстояние. И там се намира базата за изнесено следене на Съединените щати, така нар. космическа ескадра, космически войски, които проследяват всеки пуск на нашите ракети, учебни, без разлика. Там има огромна, много добре отоплявана писта за излитане, там има такива бункери. Тук са потънали огромни пари”, казва историкът.
Доналд Тръмп неотдавна (7.01.2025 г.) отново спомена това, което вече е говорил в миналото: „Владението и контролът над Гренландия е абсолютна необходимост за националната сигурност на САЩ. Страната трябва да има собственост и е нужно да защитава тази собственост, а не това, което се намира в аренда. За нас е нужно да защитим Гренландия“, каза Тръмп на журналистите в петък (9 януари 2026 г.), отговаряйки на въпроси на Би Би Си. И добавя: „Вашингтон може да постигне това по „прост път“ или по „тежък път“.
Наскоро Белият дом заяви, че американската администрация разглежда няколко начина да получи контрол над автономната територия, принадлежаща на Дания. Вашингтон преповтори: разглежда възможността да купи острова, но също не изключва неговата анексия с прилагане на сила. Дания и Гренландия заявиха, че тази територия не се продава. Копенхаген настоява, че военна операция на САЩ против Дания ще означава край на Северноатлантическия отбранителен алианс.
Най-прясна реакция досежно намеренията на Вашингтон дойде в петък (9 януари 2026 г.) вечерта. Лидерите на основните партии на Гренландия, в това число опозиционните, публикуваха съвместно заявление. В него призоваха да се „сложи край на пренебрежителното отношение на САЩ към нашата страна. Ние не искаме да бъдем американци, не искаме да бъдем датчани, ние искаме да бъдем гренландци… Бъдещето на Гренландия трябва да определят самите гренландци“.
Е, от заявлението ясно се вижда. Отнася се не само за Вашингтон, но и за Копенхаген. Ще поживеем, ще видим…
НИКОЛА СТОЯНОВ
