Гражданите срещу „големите” в битката за крайградския парк! През Тошово време не можеше да се строи в Бачиново, след 1990 г. със заменки и продажби се посегна на „белите дробове” на Благоевград

Няма спор, крайградският парк Бачиново е най-посещаваното място от благоевградчани, а и немалко гости преминават оттам. Двата потока от хора, единият, който върви по Алеята на здравето към Бачиново, и следващият – в обратната посока, са атракция, на която биха завидели много селища в България и в чужбина. Може би затова обществото е особено чувствително към състоянието на парка, към неговото настояще и бъдеще. Намеренията на община Благоевград да позволи ново застрояване в границите на Бачиново и несъгласието на гражданите да се случи това пораждат набираща сили дискусия.

Общинският съветник Калоян Ханджийски очерта проблема така: „Кучето е заровено в сблъсъка на хора с пари, които искат да извършват ново строителство в границите на парка, и гражданския интерес, защитаващ правото на Бачиново да се съхрани и развива с естествените си дадености“.

Любомир Палаханов пък проследи накратко развитието на проблема: „Застрояването на Ловния дом и Бачиново е започнало през 30-те години на миналия век, при управлението на кмета Панайот Тасев. Днес тези паркове при бурното нарастване на Благоевград би трябвало да се разширяват, а не да се стесняват от ново строителство. По Тошово време не се е строяло, не са съкращавали площите им, не е било разрешено да се издигат къщи, кооперации и др. След 1990 година със заменки и продажби започна да се посяга на парк Бачиново“.

Нещата са поизтървани, но все още е възможно Бачиново да съхрани най-ценното си – природата, при благотворната намеса на архитекти, озеленители и единомислие  на гражданите с общината. За да могат благоевградчани и бъдещите поколения да се радват на богатството, което накратко може да бъде описано така: Бачиново е прекрасен парк, който хората все повече припознават и посещават. Това е белият дроб на Благоевград, близо е до града, разположен е в полите на Рила и край река Бистрица, има неповторима флора и фауна…

Кой ще надделее в този спор на гражданското съзнание с напора на парите да превърнат парк Бачиново в подобие на квартал с извънмерно строителство? Каква позиция ще заеме общината, ще бъде ли арбитър и коя от страните ще брани? Ако се опрем на законовата уредба, че общинската управа е представителност на гражданите, ще улесним избраните от същите граждани управници да вземат най-справедливите решения. За това ще помогне и връщането към историята за изграждането и развитието на парк Бачиново.

До Руско-турската война през 1877-1878 г. Бачиново било чифлик с 11 български къщи. След войната българи изкупили земята от чифликчията. В 1891 г. Георги Стрезов описва накратко чифлика:

„Бачиново, чифлик, 1 час далеч; почва плодородна; 15 къщи българе“. Етнографът пътешественик Васил Кънчов отбелязва, че през 1900 г. Бачиново е имало 445 жители, от които 370 са били българи християни и 75 българи мохамедани. След Балканските войни от 1912-1913 г., когато Горна Джумая се присъединява към отечеството България, селото постепенно се изселва в града. Наблюдателният изследовател Кънчов още в онова време забелязал, че природните дадености на Горна Джумая предлагат не само благодатни възможности за земеделие и скотовъдство, но и за отдих: „През града минава една дълга улица от единия до другия край и тя е напълнена с дюкяни, ханове и фурни. Покрай реката има хубави места за разходка“.

През 1964 г. Мирчо Юруков – главен редактор на вестник „Пиринско дело“, издава историческия си очерк „Благоевград“, където  в глава „Благоустрояване на града“ пише: „Доскоро в Благоевград имаше само една градска градина от десетина декара. Сега за твърде кратък срок се построиха  шест нови градини с площ общо над 120 дка, които служат за отмора на трудещите се и разхубавяват града…“. И добавя: „В процес на изграждане е и крайречен парк Бачиново“.

Всъщност изграждането на парк Бачиново започва през 1960 г., когато кмет на града е Костадин Захаринов, чийто мандат съвпада с началото на индустриализацията на Благоевград. По същото време са открити млекоцентрала и Заводът за високоговорители „Ворошилов“ /„Гроздан Николов“ – б. а./ – „бащата“ на машиностроенето в Благоевградски окръг.


Калоян Ханджийски с дъщеря си Неда на баражите към Бачиново

Костадин Сандев, архитект, добре запознат с историята за създаването на Бачиново, разкрива: „Строителството на крайречния парк започва няколко години след катастрофалното наводнение в Горна Джумая през 1954 г. Проектът предвижда да се  изгради водоем, който да побира около 30 000 кубически метра вода. Това предизвиква тревога и спорове между гражданите и ръководството на града. Езерото се реализира и паркът става едно от най-търсените места за отдих на благоевградчани“.


Любомир Палаханов

„Малко след първите дейности е построена механа „Воденицата“. Проектант е архитект от тогавашната Социалистическа република Македония. „Воденицата“ бързо става едно от любимите заведения на благоевградчани. Имам лични спомени от изграждането й. Бе стилно заведение, професионално изпълнено, с нужните функционални и естетически особености в т.нар. битов стил. Там заедно с ресторант „Бор“ на Ловния дом и залязващата „Волга“ премина младостта на много хора от 70-те и 80-те години на миналия век. В механата отсядаха компании, семейства, влюбени двойки, гости. Трудови колективи правеха известните в онова време банкети, туристически групи от България и чужбина прекарваха запомнящи се обеди и вечери. След промените от 1989 г. заведението бе прекомерно обогатено с предмети от селското ежедневие и стана кичозно подобие на някогашната механа „Воденицата“.


Паркът с езерото

Успоредно с първите дейности се извършва и озеленяване – засаждат се дървета и храсти. За да се поддържат свежи зелените площи, се изгражда поливна станция. Край река Бистрица се обособява плажна ивица с шезлонги и чадъри, което разширява географията на летния отдих за благоевградчани.


Детският кът в парка

Малко по-късно в близост до езерото „поникна“ и заведението „Гъбката“, отново рожба на архитектурна идея и прецизно професионално строително изпълнение. През годините и този обект претърпява свободни обновления, при които търговският интерес и самодейността надделяват над естетиката”, разкрива арх. Костадин Сандев и напомня и друго:


Поредното обновление на заведение „Гъбката”

„Край парка беше построен и паркинг, но днес никой или много малко хора оставят колите си на него. Недопустимо е да се паркира в парка, шофьори отместват ограничителните камъни и оставят колите си върху тревните площи. Автомобилите задръстват пространството пред езерото и влизат в конфликт с природната среда“.


Многото коли в парка далеч не са най-правилното и най-здравословното присъствие в парк Бачиново

Когато започва да се изгражда Алеята на здравето, арх. Костадин Сандев е зам. кмет на община Благоевград и под негово ръководство се осъществяват всички строителни дейности. Един основен проблем е свързан с преминаването на новия водопровод от Парангалица през парк Бачиново. Решението: отклонява се по десния бряг на Бистрица и остава под Алеята на здравето, продължава до стрелбището, качва се до пречиствателната станция на Дъбрава и оттам се спуска към центъра на Благоевград.


Георги Пендев, Владо Каперски, Снежана Андреева, Вихър Кузманов и Вальо Джинтата на Бачиново през 1970 г.

Архитект Сандев дава подробности: „Алеята е с дължина 3.5 километра”. Той припомня, че най-дейно участие в създаването на обекта имат Любен Евтимов – директор на „Благоустройствени строежи”, директорът на „Товарни превози” Александър Велев, специалистката от община Благоевград Венда Хаджигеоргиева, Пене Алексиев – директор на „Хидрострой”, и всички строители на водопровода от Парангалица. Малко по-късно военни построяват дървения мост при Бачиново.




Пред новостроящата се механа „Воденицата“. Отляво надясно: Любо, Владо Каперски, Петър Кулев, Вальо Цинге и…ясно: Любо, Владо Каперски, Петър Кулев, Вальо Цинге и…

„По алеята ежедневно преминават десетки жители на Благоевград – напомня архитект Сандев. – Преди години по нея се движеше атракционно влакче. Провеждаха се кросове до парка и обратно до центъра на града“.

Арх. Костадин Сандев дава своите препоръки на специалист, отдал много години за изграждането на ценната придобивка: „В алеята и парк Бачиново трябва много пестеливо да се провеждат лесоозеленителни мероприятия. Да се почиства от изсъхнали дървета и храсти, да се поддържат тревните площи. Да не се внасят нехарактерни растителни видове насаждения под неуместния предлог, че са екзотични. Недопустимо е да се извършва строителство в парковата среда, а също да се изграждат заведения в началото на алеята. Недобро впечатление правят и загубените терени и съоръжения на плажа и плувния басейн“.

Арх Сандев разкрива, че когато през 80-те години на миналия век е бил зам. кмет, е имало идея да се изгради лифт от баражите до Заева поляна, където сега е кръстът. „Така хората могат да посещават Алеята на здравето и да се изкачват по лифта до кръста. После или да се връщат с него, или пеш, и да се разходят в Ловния дом. Тази идея трябва да стои на вниманието на общинската управа!“.

Едно от големите достояния на парк Бачиново са тенис кортовете, благодарение на тези съоръжения в Благоевград навлезе този атрактивен спорт. Любомир Палаханов не се колебае да оцени тяхната значимост: „Били са най-големите и най-модерните на Балканите“. Общественикът не пропуска да очертае и свързаните с тях перипетии: „Кметът Паскалев продава горните кортове на „Балканстрой”. Продава общински имоти на частни лица! Долните кортове ги прехвърля на областния управител Владо Димитров, който ги прави държавна собственост. Общината се отказва от собственост! Владо Димитров ги заменя с етаж на тютюневия склад, който днес е съборен и се построи мол“.

Калоян Ханджийски коментира: „Конфликтът е очевиден. И трябва да надделее общественият интерес. Позволиха на частни лица да строят на кортовете. Но как ще спрат другите отсреща, които също имат свои имоти? За съжаление законът все още дава право на желаещите да инвестират със сгради в паркова среда. Необходимо е да се изготви нов застроителен план. Бачиново да се узакони като парк с временни търговски обекти, тип каравана“, предлага К. Ханджийски.

Факт е, че през последните близо 2 години общинските съветници на Благоевград начело с доскорошния председател Андон Тодоров устояха на натиска и блокираха опитите да се строи на Бачиново. Благоевградчани ще следят с интерес как ще се развие казусът с парка и кой ще надделее – гражданите или „големите”…

ВЛАДО КАПЕРСКИ

Коментар с Facebook

loading...

Подобни новини

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *