HP-p1-728×90 Refan
HP-p1-728×90 Refan
HP-p1-728×90 Refan

Граничари възстановяват паметника на другар, загинал от мълния преди 30 г., в деня на последния си наряд

Петдесетина мъже и жени в един от последните юлски празнични дни се изкачват по стръмната пътека от трънското село Горна Мелна към някогашната гранична бразда, там, където стои малка каменна пирамида с издълбани само две букви – РБ. Това са бивши граничари от 13-а гранична застава “Юнак” в Горна Мелна, Драгомански отряд, заедно със семействата си. Изминали са повече от 30 години, откакто тези някогашни момчета, вече с посивели коси, са защитавали родната граница в студ и пек. Всички бяха с фланелки, на които лицевата страна бе карта на България и надпис “Граничарите на България”, а на гърба “Нито крачка назад, зад нас е България”. Това е шестата им среща край граничната бразда, събират се на поляните край границата, за да си спомнят за войнишкия живот, за другарството, за силата на духа, за приятелите, които вече не са между тях.
Тази година те посвещават срещата си на 30-ата годишнина от гибелта на ефрейтор Явор Чаушев, загинал дни преди уволнението. Разговарях с един от някогашните граничари – Ваклин Юруков от Златоград, за това, което ги води толкова години след последния наряд. Тази година поставят и табела на рушащата се сграда на някогашната застава. С тях тази година са сестрата на Явор – София Чавдарова, и племенникът му Алберт Чавдаров, началникът на Граничен полицейски участък – Трън комисар Станой Милтенов и граничният полицай Иван Исаев.
Интересна е самата история, която отвежда бившите граничари до лобното място на загиналия им другар.
“В края на май 2011 г. потребител с никнейм vidval публикува в Panoramio снимка, която е заснел южно от връх Свръдловица, в планината Кървав камък. Добавя кратък текст: “Яворе, помнят ли те?”. Това име е успял да разчете от избледнелия надпис на скромен паметник. Мястото е на метри от границата. Логично е да се предположи, че металната пирамида със звезда на върха е на загинал граничар.
Снимката бързо попада в полезрението на членовете на Интернет форум “Граничарите на България”.
Води се специален регистър на героите на Гранични войски, загинали при охрана на границата. Особено ревностно се издирват и на доброволни начала се възстановяват паметници на онези, останали на вечна стража край граничната бразда. Текстът  “Яворе, помнят ли те?” е достатъчно силно предизвикателство за членовете на форума. Започна трескаво издирване.
Аз се регистрирах във форума през месец април 2012 г. По ирония на съдбата ме посрещнаха със снимката на паметника на Явор и въпроси дали знам нещо по този случай. Нямаше как да знаят, че съм вторият човек от наряда, поразен от мълния, довела до смъртта на приятеля ми.
Явор Асенов Чаушев бе от с. Ровино, област Смолян. Баща му почина няколко години след събитието. Майка му и сестра му са живи.
Явор ми бе стар войник. 13-а гранична застава “Юнак” бе последната от Драгоманския отряд, Трънска комендатура, на стика с Кюстендилски отряд. Намира се в с. Горна Мелна. 17 юли 1987 г., след 6 дни (на 23 юли) Явор щеше да навърши 20 години. Бе му последният наряд. На следващия ден щеше да е в кухнята (бе готвач), после – в отпуск, после – уволнение. Не се беше прибирал в родния край 16 месеца. Не спираше да говори за това, за баща, майка, сестра, за момичето, което обичаше.
Тръгнахме към Кървав камък около обяд. Времето не беше хубаво, но след няколко часа стана истински кошмар – свирепа буря, проливен дъжд, гръмотевица след гръмотевица. Предполагам, че за него бе въпрос на чест да завършим този наряд. Придържахме се до самата граница. Няма сигнализационно съоръжение, няма връзка. Трябва да стигнем до кльона на съседната застава, да се обадим там, те звънят в нашата застава и едва тогава тръгваме обратно. Тежък, много тежък наряд, здраво ходене с часове.
Движехме на известно разстояние един от друг, но все пак така, че да можем да си говорим. Нямам спомен как точно се случи. Лежал съм в безсъзнание, а когато се свестих, не си давах точно сметка какво е станало. Ушите ми пищяха, не усещах тялото си, не можех да говоря. Дълго се опитвах да го свестявам, правех му изкуствено дишане, крещях, но без капчица глас. После разбрах, че всъщност е починал от мълнията мигновено. Опитвах се да го вдигна, да го нося нанякъде. Никакъв шанс. Плаках, лутах се, коленичих до него. Решил съм, че трябва да потърся помощ. Заставата е на часове, стикът на съседната – също. Интуитивно съм тръгнал надолу, перпендикулярно на границата, към с. Къшле. Не знам колко и как съм слизал. Спомням си първите уплашени хора, които срещнах. Чудели са се какво става, а аз не можех да говоря. В крайна сметка просто отидохме до мястото. Дори не ме закараха до заставата, а в Трън и после в София – във ВМИ. Не присъствах на погребението. Паметника го направихме после. Точно на мястото е.
Не бях се връщал в Горна Мелна след уволнението, макар и винаги да съм искал. Няма нищо случайно на този свят. Явно бе дошло време да отида. През юли се навършваха 25 години от тъжното събитие. Заклех се, че ще възстановим паметника.
Първата среща на служилите на 13-а гранична застава в Горна Мелна – възстановяване на паметника на ефрейтор Явор Чаушев, се състоя през юли 2012 г. Събрахме се около 15 човека. Почистихме паметника, боядисахме. Поставихме гранитна плоча с надпис и снимка.
На втората среща през 2013 г. освен на паметника на Явор се качихме и на Рудина, където открихме, почистихме и оградихме паметника на загиналия от измръзване граничар от 12-а гранична застава в Стрезимировци.
Неусетно тази среща се превърна в традиция. Събираме се всяка година през юли.
Тази година се състоя шестата ни среща. Навършиха се 30 години от гибелта на Явор. Почетохме го с достойнство. Освежихме отново паметника. Поставихме 5-метров пилон, на който издигнахме българското знаме. Събитието бе посетено от над 50 човека от всички краища на България – офицери и войници, служили на заставата, членове на семействата ни, приятели. За нас бе особено щастие, че на срещата присъстваха сестрата на Явор – София, и племенникът му Алберт. На венеца, който поднасяме, неизменно пише “Помним те, Яворе!”.
Тези срещи не биха могли да се състоят без безкористната всеотдайност на трънчани. Особена благодарност дължим на началника на Граничен полицейски участък – Трън комисар Станой Милтенов и граничния полицай Иван Исаев, разказа пред “Струма” Ваклин Юруков.
КРАСИМИРА СТОИМЕНОВА

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *