ДА СИ НАПРАВИШ САМ РАЙСКАТА ГРАДИНА! 67-г. бивш механик в ДАП бай Георги отглежда над 600 сорта лози в двора си, крушата му с 14 присадки ражда до късна есен, догодина чака първите банани пау-рау

„На мен слава не ми трябва“, така ни посреща в къщата си в село, близо до Благоевград /изрично моли да не споменаваме селото от съображения за сигурност на градината, бел. ред/ 67-годишният бивш механик в ДАП – Благоевград бай Георги. Имотът му е истинско опитно поле, на което биха завидели мнозина специалисти агрономи, в което само лозите са над 600 вида. Страстта му към новото и непознатото е движещата сила в живота му. Няколко пъти отказва среща заради здравословни проблеми, прибавени към притеснения от хорското любопитство, но накрая отстъпва пред упоритостта ни. Самият той е с енциклопедични познания по овощарство и не спира да чете и да се образова в тази посока въпреки проблемите със зрението. По-сериозно започнал да се занимава с овощарство и лозарство преди 10 г., когато се разболял от диабет и професор в София му препоръчал да си намери хоби, с което да се разтоварва.Тогава се запознал с инженер от Търговище, с когото станали приятели заради общата си страст, и който работи по изграждане на метрото в София. Той имал 30 сорта грозде, а Георги бил събрал 130, всички български. „Сутрин ми е достатъчно да се разходя из масива“, признава благоевградчанинът. Целият му професионален живот е свързан с транспорта. Бил е механик към „Товарни превози“, после се преместил в открития рудник , но за да си купи апартамент в Благоевград и да си направи къщата на село, се принудил 10 г. да работи като шофьор на „Татра“. Със седемте си братя и сестри израснали без баща, който починал млад, а майка си гледал до последния й дъх й на 80 г. С лозя започнал да се занимава, след като се оженил.Половинката му Данчето е от санданското с. Яново и фамилията й имали масиви. През годините събирал различни сортове българско грозде в двора си, който е подреден като аптека „под конец“. Заради диабета самият той почти не яде грозде, има сортове с ниска захарност под 14 градуса, опитва по зърно от новите си сортове, но не се лакоми. Пак преди години се увлякъл по пресаждането. „Учил ме е най- добрият в Благоевград бай Ангел Коляшев от с. Бело поле. Уникален човек беше! Този занаят има много тънкости и всеки лозе не може да присажда. Големият дрян в двора ми е спомен от него. Синът му завърши „Ядрена физика“ и сега той се занимава с това“, разказва Георги.

Има първи и втори награди за растение рекордьор в конкурси на вестници и след няколко години помолил организаторите да не го включват в надпреварата, защото не можел да се отърве от обаждания и писма от страната.. Едно от първите места спечелил с круша, която тежала 750 г. Интересува се от всичко ново, разработено от научните институти, а слабостта му са лозите и за последните 10 г. има колекция от над 600 сорта. През последните години поръчва предимно от украински сайтове, и от Беларус по-слабо, но защото те работят много по създаванетго на нови сортове. „Нашите два института в Пловдив и в Плевен работят много слабо в тази посока“, обяснява бай Георги. Площта, на която е сътворил уникалното си опитно поле, е към 7-8 ара. „Ние, българите, обикновено сме на принципа „бодни пръчка, пий вино“, но това не е добре, защото, ако почвата не позволява лозата да направи хубава коренова система, ще пиеш 2-3 до 10 години, после прпиключва. Затова аз присаждам на дивачка. Давам на един от най-добрите специалисти в България в Хасково, който с това се занимава. От мен е само пръчката. Една пръчка с 4 пъпки от Украйна ми струва 10 лв., а от тези 4 пъпки я излязат 2, максимум 3 лозички. Затова си ги споделяме между приятели“, разказва бай Георги Той също си присажда и има лози с 2-3 сорта различно грозде. „Ето тук съм присадил Т- образно под кора. От края на май до края на юни се присаждат лози, ако не се прихване, към средата на юни пак можеш да повториш. Лозата се присажда след 20 май, за да не „плаче“, да не тече, а да калцира. Виж, лозата е като човека, тя има лице и гръб, има и рамене. На раменете се присажда, иначе няма да се получи“, показва опитният лозар и добавя: „Оставям 1-2 междувъзлия отгоре да „диша“, поне 2 см от пъпката надолу, там правя Т-образния разцеп. После го завивам със специални силиконови ленти до есента, когато го отвързвам, и жена ми го маже с овощарска замазка да не се отлепи при дъждовете и снеговете“.

Знае всички сортове наизуст, табели в масивите няма, но за следващото поколение деца и внуци е записал схемата на насажденията си в тефтерче. Назовава ги по име от Америка, от Азия, от цяла Европа…Обяснява, че често обменя български сортове за нови, така не се налага да плаща за всяка пръчка, а украинците умират за нашите български сортове.

„Ако ги сметнеш в пари, всички сортове тук са хиляди левове, но над 100 сорта са ми обменени“, признава бай Георги. В масивите му най-ситното грозде е под 5 мм зърното, то е гръцко, винен сорт, а най-големите зърна стигат до 5-6 см. Показва гроздове с тегло над 3 кг, дълги са 40 см и отгоре, а има зърна по 12 г тежки. Не ги мери отдавна, защото е престанал да участва в конкурси, но като добър стопанин се радва на добрата реколта. „Осата е най-добрият диагностатор. Като направи зърното 14-15 % захарност , тя почва да го яде, това значи, че става за ядене и от човека“, показва той зърно, изпито от насекомите. Осите и врабците са най-големите врагове на лозето, затова се принудил преди 3 г. да си купи птицегон. Взел си от най-скъпите, предназначен за площ от 4 дка, дал 140 лв., но си решил проблема с птиците. С осите се справя със стари тюлени пердета, с които покрива зазряващите лози. Веднъж на две седмици полива лозите, ден след това жена му ги прекопава. Пръска ги по 6-7 пъти, като го прави по схемите на световни фирми. След прошарването на зърната пръска с биологичен препарат, който не пречи на консумацията.

„60 г сода бикарбонат, 1 мл йод на 10 л вода и някакъв прилепител“, дава рецептата и не препоръчва в това да се слага веро или сапун, а 100 г мътеница. Най-новият прилепител, който е пробвал, е силиконов, поръчал го от София и показва, че предпазва безупречно 14-20 дни от изгаряне от слънце, от слана, от всичко. „Когато пръскането идва повече на лозата, листата й стават резистентни и стават шарени“, показва още лозарят. В масивите си има ултра ранни сортове, тази година най-ранният зазрял на 2 юли, 20 дни по-рано от обичайното. Най- късният сорт бере към 10 окомври.

„Тази година е аномалия, всичко зрее много рано, друга година гроздето, което сега зрее, се бере през септември“, обяснява лозарят. Сред интересните му сортове са такива на вишна и на малина, има много розета, от които приготвя розе за сина и дъщеря си, а безсеменните съпругата му Данчето суши на ароматни стафиди. Обяснява, че всяка лоза се различава не само по плода, но и по листата. „Имам приятел ортопед от Литва, благоевградски зет, женен е за дъщерята на Иван Тасев, бившият защитник на „Пирин“. Той е невероятен познавач на сортовете. Само като види листото, ти казва какъв сорт е гроздето. Работи от години в Англия в голяма ортопедична клиника”, разказва бай Георги.  Мераклия е и прави и вино. Разказва как преди време правел чисто мерло, каберне и т.н., но се отказал и сега прави букети. „Първо слагам зърната, без шушулките в бидони, на 40-50-ия ден ги източвам и прехвърлям в бъчви от мура. Преди Нова година премествам виното в бурета от акация и дъб“, обяснява технологията си за хубаво вино той.

В двора е отделил и място за овошки, но и към тях се отнася новаторски и иска да има всичко ново и нестандартно. Една от райските му ябълки е с плодове, оцветени в синьо, на друга няма нужда да ги чакаш да омекнат, направо се ядат. Глогът в градината му с плодове, значително по-големи от традиционния. Той е облагороден, но има и лечебен глог. На мушмулата си е присади втора без семки и трети вид с много едри плодове. „Дърветата се присаждат след 14 февруари. Като мине времето за присаждане на разцеп, можеш да присаждаш на „будна пъпка“, затова трябва да си събрал калеми и от края на март, като се появи сокотечението, до средата на април можеш да присадиш „под кора“. Два начина има – като прережеш клончето и пъхнеш калема и на „Т“, като така си запазваш сорта“, обяснява овощарят и допълва, че калемите пази в хладилника, завити във вестник и в найлонов плик да не влиза въздух.

В двора му растат два вида трънки без бодли, чиито плодове са с големината на слива джанка. Едната е пренесена навремето от бежанците от Гърция, нея я присадил на слива. За босковата масловка в двора си казва, че е невероятен сорт круша, която трудно се намира на пазара. Има голо киви без мъх, чиито плодове са по-ситни, яркочервена ябълка, на която и сърцевината й е червена. Японска круша, 7 сорта плоски праскови, четири с мъх и 3 нектарини. Разказва, че от прасковите имал 27 сорта, но махнал 12, защото им минала модата. На бадема също има три присадки, едната с 2 ядки му я донесли от Гърция приятели на баджанак му. Японска слива-кайсия също има край къщата си, обрали я преди около месец. „Ако я опиташ със затворени очи, ще кажеш, че е кайсия, като я погледнеш е лилава като слива“, обясняна съпругата му Данчето. Американска боровинка и боровинка „Камчатка“, която издържа на минус 40 градуса, също присъстват сред останалите растения. Джодженът на стопанката е 9 сорта, подарък са й от близки. Шипка без бодли можеш да си откъснеш още в градината им. На крушата бай Георги е присадил 14 сорта, ранните вече са обрани, а сред най-вкусните според него е сортът „Клапов любимец“, който стига до 400 г.

„Ако сега правя ново лозе, ще сложа ранните сортове на един ред, защото сега това ми пречи при пръскането“, признава стопанинът. Най-новото дръвче, с което са се сдобили и което чакат догодина да роди, е бананово дърво пау-рау, подарено им от приятел в Кресна. Всичко се отглежда с любов – и растенията , и съпругата“, разкрива тайната на успехите си бай Георги и ни изпраща с девиза си „ Не знам кога и как съм се родил, но знам как да живея!“.

ДИМИТРИНА АСЕНОВА.

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *