Ден след дисциплинарното му отстраняване от поста! Бившият гл. архитект на Благоевград Васил Тинчев: Процедурата на уволнението ми бе скоростна като за Гинес и бе на принципа „днес ни има, утре ни няма”…

Уважаеми съграждани, мнозина вече сте разбрали – върнах се на работа в първия работен ден тази година и бях уволнен. Такова отношение към мен след връщането ми от отпуск по болест силно ме изненада, тъй като с кмета на града Румен Томов се познаваме повече от 30 години, през което време съм правил много големи лични услуги и на него, и на други членове на екипа му. Но явно признателност, благодарност и добро отношение за някои не значат нищо.

По време на няколкомесечната съвместна работа с екипа на Томов никога не съм получавал дори и намек за несвършена или лошо свършена работа.

Уволнението ми беше точно по рецептата “Камбитов” – заради приятели, които имаш, или си подай оставката, или ще бъдеш уволнен. А и като конкретен повод пак беше използван случаят със сградата и имота на съученика на Камбитов. Явно има топла връзка между тях – или общият адвокат, или друго нещо.

Проведе се процедура по скоростно уволнение като за кандидатстване за “Гинес” – бързо и безотговорно, на принципа “днес ни има, утре ни няма”. За съжаление моят случай не е изолиран – на този принцип се управлява общината.

Абсурдното при практикуване на явлението “демокрация по български” е, че трябва да получаваш оценки за професионализъм от хора, които никога през живота си не са работили по професията си. А това се отнася поне за трима от последните кметове на общината.

Пълен демократичен абсурд е, че за да заемеш длъжност на държавен служител, трябва да победиш в конкурс, а за да станеш кмет, можеш да бъдеш рожба на политически инженеринг, вместо цял живот да си се доказвал с професионален, обществен и политически принос в развитието на родния град. 

В живота си съм се срещал с управленци на различно ниво. Завършил съм през 2006 г. четвъртия випуск на Българско училище за политика “Димитър Паница” към Нов български университет в един курс с хора, някои от които сега са в ръководството на страната, други са евродепутати, трети са лидери на опозицията. Така се случи, че се познавам от години с трима от президентите и двама от премиерите на България – т.е. мога да преценя кой какво може и какво не може. А в момента положението в община Благоевград е като по думите на големия комик Тодор Колев: “Желанието е по-голямо от възможностите”. И то при условие че въобще има желание за развитие на града.

Административното ръководене е на принципа “лявата ръка не знае какво прави другата лява ръка”.

За съжаление в последните тридесетина години от историята на Благоевград всеки новоизбран кмет хаби година-две от своето време и времето, нервите и парите на гражданите, за да научи що е то община и как се тя управлява. А накрая слушаме оправдания, от които излиза, че на некачествената ракета е виновен космосът.

Управлението на процесите по създаване на условия за живот на 100 хиляди граждани не е проста работа и не е за всекиго. Нужни са познания, опит, колектив от опитни професионалисти във всички свери на обществения и икономически живот.

Кадровите вихрушки “по български” и липсата на професионализъм не позволяват ни най-малка приемственост или памет при процеси и действия по изграждането на голям и сложен организъм, какъвто представлява един областен град. Пример: православен храм на пазара. Днес ни хрумва едно, утре друго. А въпросът е с повече от тридесетгодишна история.

Като президент на “Ротари клуб – Благоевград”, а по-късно и като председател на дружеството на Съюза на архитектите, съм организирал или участвал в много срещи с митрополитите – и Пимен, и Натанаил. По време на мандатите и на г-н Паскалев, и на г-н Причкапов. Имаше обществени обсъждания, спорове, дискусии. Разглеждаха се варианти за градоустройствени решения, за сгради. Светият синод имаше своите принципни изисквания за собственост на имота, местоположение, подход, околно пространство, капацитет, обемно-пространствени решения… Имаше дарени на митрополията четири проекта на колеги от благоевградската архитектурна колегия. Имаше идейни проекти на изтъкнати архитекти от София.

Темата за нов храм в Благоевград има история. По време на следдипломния ми двугодишен курс в Националния институт по паметниците на културата успях да разбера колко сложни и комплексни са проблемите на храмовото строителство. Те са много, много по-сложни, отколкото при каквато и да е друга сграда. А и митрополитите не бързаха. Митрополит Натанаил ми каза: “Църквата е на две хиляди години – можем да изчакаме, за да намерим най-доброто решение. Храм се прави за векове напред”.

Всяко прибързване, породено от управленски комплекси, амбиции и напъни, може да е пагубно. Защото това не е само религиозна сграда, а и сграда на културата. А сграда на културата се създава с наличие на култура на всички участници и нива – на проектанти, строители, администрация, граждани.

Толкова по въпроса за храма. И за културата.

Някои ме питат дали съм обиден заради уволнението си. Не съм. Аз се обиждам само от хора, които са заслужили да ги уважавам.

Арх. ВАСИЛ ТИНЧЕВ, Благоевград

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *