Refan-728×90-July-2019

Детската учителка с 30-годишен стаж Емилия Цекова: За 1 месец работа като социален асистент в Германия взех 3 пъти повече от учителската си заплата в България

Благоевградчанката Емилия Цекова е детска учителка с 30-годишен опит в сферата на предучилищното образование и много квалификации. 16 години е била главен специалист в отдел „Образование” в община Благоевград. Това лято беше един месец на работа като социален асистент в Германия, за да подпомогне семейния си бюджет. Оказа се, че възнаграждението, което е получила там, е 3 пъти повече от учителската й заплата в България.

– Как реши да отидеш в Германия на работа като социален асистент?

– Още от дете голямата ми мечта е да посетя  Германия и да се запозная с живота на германците. Когато бях ученичка в 10-и клас, бях на една екскурзия, която родителите ми платиха и оттогава не съм имала тази възможност. Наскоро една приятелка, която знае, че владея немски език, ми направи предложение да поработя един месец по заместване като социален асистент в Германия.

– Какво трябваше да правиш?

– Ами да се грижа за домакинството на една възрастна дама от Шесел, да пазарувам и да й правя компания. Това е едно градче, което се намира на 60 км от Хамбург и на 40 км от Бремен. Има много удобен превоз, който германците наричат метрономи и много ги ползват.

– Как се справи сама в напълно непозната страна?

– Пътуването в Европа е организирано и уредено. След като кацнах със самолета, на летището ме чакаше семейството на тази жена – Кети, за която трябваше да се грижа. С нея много се сприятелихме и предимството на тази работа беше, че през цялото време имах възможност да си упражнявам немския език. В началото ми беше доста трудно, тъй като не бях го практикувала от доста време в реална езикова среда, но тя непрекъснато ме хвалеше и стимулираше да говоря. Накрая поканиха и дъщеря ми, която изкара няколко дни с нас. Това беше много полезно за нея, тъй като и тя изучава немски език в училище.

– Какво те впечатли в Германия?

– На първо място бях впечатлена от високия стандарт на хората. Там стара кола не можеш да видиш, за разлика в България, където има много лъскави коли, но повечето са втора ръка. Там карат само нови коли. Не знам как го постигат, но да не забравяме, че там са едни от най-големите автомобилни заводи в Европа. Приятно изненадана бяха от разделното събиране на отпадъците, което е неразделна част от бита на германците. Сметосъбирането става на две седмици, през първите се събира пластмасата и хартията, а през другите общият отпадък. Като вървиш по улицата, виждаш как в определените за това дни всички излизат от домовете си и оставят събраните отпадъци, за да ги приберат колите на фирмата, която се занимава с това.

А има ли бездомни кучета?

– Не, нито едно не се скита на улицата. Аз по принцип много се страхувам от безстопанствени кучета. Но като тръгнах да се разхождам, не видях нито куче, нито котка. Разбира се, имат домашни любимци, които  извеждат навън с каишка и намордник.

– Успя ли да посетиш детска градина, за да се запознаеш с германската система на предучилищно образование?

– Това беше едно от съкровените ми желания, което успях да осъществя. Малко плахо отидох в детската градина, която е в квартала, в който работех. Посрещна ме директорката, на която се представих, че съм колежка, българска учителка. Тя ме прие, разведе ме из цялата детска градина да я разгледам. Оказа се, че това е интегративна детска градина, която се посещава от деца на емигранти.

– Какви са таксите?

– Няма такси, обучението на децата е безплатно, което силно ме впечатли. Работи се от 8 ч. сутрин до 14 ч. Имаше три групи. В едната имаше три деца със специални образователни потребности и с тях се занимаваха три учителки. В другата група имаше 25 деца, пак с три учителки. Там няма лелки, т.е. помощник-възпитатели. Има само една жена, която почиства, но преди да дойдат децата и след това. Тя ги обслужва и по време на обяда. Нямат готвачи, защото ползват кетъринг. За закуска децата си носят от вкъщи в кутийки. Родителите преценяват каква храна ще им сложат. Иначе забелязах, че в обедното меню присъства разделно хранене – месо със зеленчуци, хляб не консумират толкова.

Как са организирани заниманията с децата?

– Като при нас. С много игри, навън са непрекъснато. Казват, че няма неподходящо време за разходка, но има неподходящо облечени деца.

Родителите взимат децата в 14 часа и имат време да бъдат с тях.

Другата разлика, сравнение с нас, е, че при тях работят повече учителки в групата. А  най-съществената разлика са заплатите на детските учителки, които са над 3000 евро. Зависи от заетостта, тъй като при тях е много популярна почасовата заетост – по 4, 6, 8 часа.

Повечето от майките с деца в Германия работят по 4 часа. Дори и в това семейство, в което бях, жената, за която се грижих, получаваше  пенсия, като е имала само 15 години трудов стаж. Работила е като продавачка в магазин само по 4 часа през всичките тези години, тъй като е имала три деца, за които се е грижила. За нея беше странно, че ние сме заети по цял ден. Изключително се впечатли от пенсията на майка ми, която получава около 150 евро. Тя не можеше да повярва и ме питаше: „Ама на седмица ли?”, а аз казах: „О, не, на месец”.

– А каква е нейната пенсия?

– Мисля, че над 2000 евро. Нямат битови проблеми, нямат тревоги за хляба и сигурността. Съвсем друг живот имат сравнение с нашия. Възпитават децата да опазват природата, да живеят в чиста околна среда. Първите уроци се преподават в детската градина, където в занималнята също има 3 кошчета за разделно събиране на отпадъци, които са надписани.

– Успя ли да разгледаш някои забележителности?

– В Хамбург се разходих с корабче по река Елба. В Бремен разгледах старинния град. Като няма екскурзовод, е малко по-трудно, защото сам си търсиш какви интересни неща да видиш. Нагледах се на уникалната архитектура на техните сгради, чувствах се добре, уютно, защото хората са спокойни, усмихнати. Срещнах и много българи. Особено в Хамбург – вървиш, вървиш и чуеш българска реч.

Какви са цените на хранителните продукти?

– Ето това беше най-големият ми шок. Цените на основните храни в Германия са по-евтини, даже наполовината, отколкото в България.  Тяхното краве масло, което предлагат при нас на 4-5 лв., в Германия е 1 евро и 20 цента. Олиото е 1 евро, шоколад „Милка” е 59 евроцента. Цените на месото са почти като българските, даже някои са по-евтини. При положение че техните доходи са в пъти по-високи от нашите, всеки може да си направи равносметка за живота в Германия.

– Доволна ли си от възнаграждението, което получи за 1 месец работа?

– Ами взех три пъти повече пари, колко получавам като детска учителка. Аз заминах по заместване, с договор и всичко беше уредено перфектно.

Ако ми се отвори възможност, бих заминала отново. Ако не бях семейна и с ангажименти към децата, бих предпочела да остана и работя в Германия. Там е много по-спокойно, нямаш нерви и притеснения.

– Колко време работиш като детска учителка?

 – Завърших предучилищна педагогика във ВПИ – Благоевград през 1988 г. и оттогава работя вече 30 г. в системата на образованието. После завърших преквалификация за учител по немски език, с немска филология. През 1995-1996 г. завърших втора преквалификационна степен „Организация и управление на образованието“. От 1992 г. до 2008 г. съм работила като главен специалист в направление „Образование“ в община Благоевград. От 2008 г. досега работя като главен учител в детска градина №12 „Алени макове“.

 – В кои години ти е било по-лесно да си детска учителка?

– В първите години, когато работех в Детска градина № 8. Децата бяха по 37, но по-спокойни и по-послушни. Имаше уважение от родителите. С децата нямам проблеми. Проблемът е, че понякога оставаме неразбрани от родителите. Ако вървим заедно, в една посока с родителите, имаме големи успехи и с детето.

– С какви трудности си се сблъсквала, имала ли си проблемни ситуации?

 – Имала съм, всеки ден трябва да разрешавам такива ситуации. Налагат се разговори с децата, с родителите, с колегите.

– Какви са днешните предизвикателства пред учителите?

Днешните учители са изправени пред много предизвикателства – увеличават се децата със специални образователни потребности (СОП), има огромна бумащина, трудна комуникация с част от родителите, късното пенсиониране, голям брой на децата в групите.

– От какво имат нужда учителите?

  • Да се намали административната тежест, да се увеличат заплатите, това се отнася за всички работещи при нас. Да се намали пенсионната възраст, да се намали броят на децата в групите или се назначат помощници на учителите.
  • Би ли заменила професията си с друга?
  • Да бъда детски учител е моя детска мечта, най-хубавата професия за жена. Не бих я сменила. 
  • Има ли интерес към тази професия от страна на младите?
  • Имаме млади колеги, които работят като детски учители. Определено интересът към тази благородна и изпълнена с обич професия е налице.
  • А би ли насърчила децата си да продължат образованието си в чужбина?

– Насърчавам ги да учат езици. Моят син добре се справя и сега е студент първи курс в Американския университет. Дъщерята е ученичка в Математическата гимназия и учи немски език. Тайно се надявам тук да намерят реализация, но ако живеят живот ката нашия, предпочитам да заминат в чужбина.

БЕТИНА АПОСТОЛОВА


С дъщеря си, която учи немски език в Математическата гимназия

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *