Джокович с емоционална изповед за бащинството, Йелена и тениса

Бившият номер 1 в тениса Новак Джокович публикува в официалния си сайт емоционално писмо до своите почитателите. Той разказва за пътя и трудностите, през които е преминал, за да вдигне четвъртия си трофей от „Уимбълдън“ и общо 13-и от турнир от Големия шлем.

Ето какво гласи съобщението на Джокович:

„Скъпо семейство и приятели,

Пиша това съобщение между сменяне на пелени и четене на книга за динозаври.

Искам да споделя с всички вас какво бе чувството да премина през пътешествието, което ме изведе до титлата на „Уимбълдън“ 2018.

Първо, искам да започна, отбелязвайки, че усещането ми, когато видях сина ми в ръцете на съпругата ми в ложата, е най-красивото, което съм получавал някога след спечелен турнир.

Когато станах баща, една от най-големите ми мечти бе децата ми да са на трибуните, докато играя. Независимо дали печеля трофеи. Това се случи преди няколко години. Всички продължават да ме питат какво е чувството. Казвал съм, че е незабравимо, специално, удовлетворяващо, прекрасно, изпълващо с щастие. Но най-вече то е магическо!

Когато си помислих, че моментът просто няма как да стане по-добър, той се провикна „Тате, тате!“ (Джокович описва финала на тазгодишния Уимбълдън. След края на мача синът му Стефан бе доведен в ложата на тенисиста при съпругата му Йелена. Той няма правото да присъства на самия мач, тъй като е под 5-годишен – бел . ред.). Точно тогава се разтопих напълно. Преизпълнен с емоции. Невъобразимо щастлив. Толкова съм благодарен, че изпитах това.

Представях си и се молех един ден да спечеля трофей от Големия шлем пред децата си. За мое щастие, Тара расте и нямам търпение да ме види да правя същото, което постигнах пред Стефан. Целият ми живот (малко или много) бе свързан с тениса, преди да стана баща и съпруг. Всичко, което правех, бе насочено към това да постигна успех в тениса.

Когато станах баща и съпруг, светът ми се разшири. Не се промени, превърна се в нещо по-красиво. Разбира се, това носи повече отговорности, но в същото време отваря ново измерение на любов и енергия вътре в теб, за чието съществуване не си знаел. Най-големият дар, който получаваш от Господ, е това чувство на съпричастност, съчувствие и отдаденост към децата си.

Не всичко ти става ясно в момента, в който станеш родител. Отнема време да намериш точния „златен баланс“ в живота, който всички преследват. За мен този баланс бе между тениса, приоритетите и семейството. Жена ми ми помогна толкова много през целия път след раждането на Стефан, а след това – и на Тара. Винаги намираше време да обсъди с мен това, което ме тревожи, да ми помогне да се чувствам така, сякаш давам най-доброто както вкъщи с децата и нея, така и на тенис корта.

През 2017-а контузията на десния ми лакът бе толкова тежка, че трябваше да съм извън Тура в продължение на 6 месеца. Тя бе единият проблем, другият беше мотивацията. Нямах проблеми с това да тренирам и да се наслаждавам на корта, а с психиката, когато трябваше да се състезавам.

Някой ден ще споделя по-подробно какви бяха препятствията пред мен и как се чувствах.

Винаги съм уважавал хората, които споделят най-трудните си моменти и това е като крайъгълен камък по пътя към намирането на истинската им сила, това вдъхновява много хора. Изпадах в такива моменти много пъти през последните години. Все още съм уязвим. Не ме е срам от това. Напротив – прави ме по-искрен към самия себе си и към другите. Позволява ми да стана по-близък с хората. Позволява ми да „погледна дълбоко“ и да анализирам какво всъщност се случва в мен. Когато открия проблема, имам възможност да създам стратегия, с която да го преодолея и да продължа по-силен, по-мъдър и по-щастлив.

През последните две години не бях търпелив, що се отнася до очакванията ми в тениса. Не бях мъдър в изготвянето на стратегия. И със сигурност не разбирах, че тялото ми казва, че нещо сериозно се случва с лакътя ми. Пробвах да намеря решение другаде, докато то през цялото време бе в самия мен.

След много промени в тренировките, ракетите, екипа не знаех дали ще мога да се завърна на желаното ниво. Всъщност, част от мен винаги вярва в уменията и качествата ми. Но, в същото време, имаше много моменти на съмнение, когато събитията можеше да се развият по съвсем друг начин.

За щастие божествените сили ми помогнаха и ме насочиха в правилната посока. Посока, която е добра за мен. Която ще ми донесе мир и баланс.

Осъзнавам колко усилия и отдаденост са инвестирали в мен някои хора през последните години, за да ме върнат на нивото на тенис, което е нужно за титла от Големия шлем.

Бих искал да изкажа огромната си признателност, уважение и любов към всички, които вярваха в мен и ми помогнаха да спечеля още един трофей от „Уимбълдън“.

Благословен съм, че минах през това невероятно пътешествие и бях подкрепен от толкова много хора по света.

Обичам ви
Обичам тениса
Обичам живота

Новак

P.S. Тревата на Уимбълдън отново бе добра на вкус. Бих добавил само малко авокадо, за да стане перфектна“.

loading...


Коментар с Facebook

Подобни новини

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *