Диктувана от Вашингтон, външната политика на София в Западните Балкани сляпо обслужва албанския ислямски фундаментализъм

В края на миналата седмица Европарламентът в Страсбург изживя знаково събитие. България в лицето на премиера Борисов изложи приоритетите на 6-месечното председателство. Типично за премиера тромаво представяне, нескопосани отговори на сериозни въпроси.
Малцина знаят, че точно преди година, на 17.01.2017 г., София стартира не с обявените в Страсбург четири приоритета, а с три: 1) Сигурност за европейските граждани; 2) Повишаване конкурентоспособността на икономиката; 3) Продължаване кохезионната политика. Няколко месеца по-късно, незнайно защо, приоритетите се смениха: 1) Бъдещето на Европа и младите хора; 2) Европейската перспектива и свързаност на Западните Балкани; 3) Цифровата икономика и уменията; 4) Сигурност и стабилност в силна и единна Европа.
Обект на темата е третият приоритет: Европейска перспектива на Западните Балкани. Не мислете, че е българска инициатива. Не, тайно наложена от Вашингтон. Това обяснява припряността, с която управляващите подписаха на 1.08.2017 г. договора с РМакедония в Скопие. Който de jure призна “македонскиот jазик” и оскверни паметта на десетки хиляди македонски българи, загинали през Илинден 1903 и войните. Това пред бездушно изцъкления поглед на фиксираните във властта лъжепатриоти.

На пръв поглед приоритетът “Западни Балкани” изглежда лесно изпълним. Още повече че “основната работа” бе свършена 2016 година, когато “цветна революция”, спонсорирана от Сорос, срути дясноконсервативния националистически кабинет “Груевски”. На власт, с решаващата подкрепа на албанските партии и особено тази на Али Ахмети, дойде следственият за корупция социалист Зоран Заев. Приоритетът изглежда престижен. Отлично се вписва в отколешен блян на нашия премиер: да бяга наравно в една писта с доказани лидери като Ердоган, Меркел, Туск, Орбан, Рюте.

На 12.12. м.г. експредседателят на Народното събрание Александър Йорданов, бивш посланик в Скопие, в интервю за “24 часа” проплака: “У нас все още има политици, които не са убедени в европейския път на България и непрестанно ни препоръчват да свием обратно, към кьорсокака на евразийството”. Тоз виден ексрадикал-демократ подчерта: “Но за да стане България истински лидер на Балканите, трябват дела, а не думи. Лидери стават държави, които първо успяват да гарантират висок стандарт на живот на своите граждани. С увеличение на пенсиите с 20 евро лидер не се става”. Прав е. Но защо го казва” За да натърти: Гърция и Румъния не са дозрели, “мястото за лидерство е свободно и нищо не пречи на България да го заеме”.
Но как да стане” В Страсбург евродепутатът от ГЕРБ Андрей Ковачев от името на дясноконсервативната ЕНП рече: “България застава начело в нелек момент за ЕС. Убеден съм, че нашата страна ще бъде не само добър посредник, но и добър лидер”.
За съжаление, само един факт –

НЕГЛИЖИРАНЕ КАЗУСА С ИМЕТО НА РМАКЕДОНИЯ,

сочи: България не е real, а fake (фалшив) лидер на Балканите. Доказва го активната позиция на Атина и странната наша пасивност относно името на югозападната съседка! Допустимо ли е Атина и Скопие, столица на република, родена преди 72 години, да спорят за името, а България да пасува! Много повече София, а не Атина, има историческо право да спори за името “Македония”. По проста причина: от VII век до средата на ХХ век всички извори (гръцки, латински, арабски, унгарски) са категорични: В Македония доминират българите. 12 века и половина!
Миналата седмица в Ню Йорк делегации на Атина и Скопие стартираха нов тур преговори в спор за името. С медиатор (посредник) Матю Нимиц, спецпратеник на ООН. София заяви: “Те да се разберат за името”. Да, но един от вариантите на Атина е “Република Северна Македония”. Визира Вардарска, но и Пиринска Македония. През 2012 г. някой от малцината умни в премиерското обкръжение подшушна на Борисов и той с право реагира: “Един от вариантите, който попадна при мен, беше за Северна Македония. И аз казах, че това пък ние не бихме го приели, защото утре ще кажат, че Благоевград е македонски”. Вместо кабинетът и Външно министерство да направят извод и включат в преговорите български експерти, нещата останаха същите.

Историята на спора за името “Македония” продължава 17 години. От 1991 г., когато Скопие обяви независимост. През 1992 г. един милион гърци (1/10 от населението на страната) в Солун протестираха против опита Скопие да обсеби името. 16 години по-късно, на 21 януари 2018, пак в Солун, 200 000 гърци повториха протеста с лозунг “Македония е гръцка!”.
Защо Скопие настоява името на страната да се състои само от една дума” Македония. За да легитимира кражбата на историческо наследство, главно от нас. Че корените на 27-годишната държава идат от Древна Македония на Филип II и Александър Велики, че Самуил е македонски цар.

Водещ експерт на македонския преговорен екип е Васко Наумовски, на Атина – 68-годишният Адамантиос Василакисв. На 16 януари скопската MAXFAX предаде: Преговорите в Ню Йорк, които трябва да почнат в сряда, “ще хвърлят нова светлина в този спор и готовността на правителството, предвождано от Зоран Заев, “да биде не само промената на името, туку и целосна промена на идентитетот на Македонjиа и македонскиот народ”.
И таз новина не събуди Външно. Става дума не само за името, но и за същността на една държава. Прав е Нимиц: “Атина е загрижена по въпросите от историята, за собствеността върху историческото наследство, за учебниците”. Не третират ли тези въпроси член 8 на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между България и РМакедония, визиращ създаването на Съвместна мултидисциплинарна комисия по исторически и образователни въпроси” Отличен повод да почнем дискусии заедно. Ако Скопие краде от Атина, то и Атина краде от нас, представяйки тракиеца Орфей за елин!

Както споменахме, коренна промяна в политическото съотношение на силите в РМакедония настава, когато Али Ахмети, лидер на Демократичен съюз за интеграция, отказа на Груевски да влезе отново в коалиция. Именно от неговата партия бе шефът на македонския парламент Талат Джафери, бивш министър на отбраната в кабинета на Н. Груевски. Подкрепен с гласовете на останалите албански партии и от СДСМ на Зоран Заев, това бе “първият пробив” в националната сигурност на държавата. За пръв път албанец заема третия по важност в държавата пост. Още по време на вълненията пролет-лято 2015 г. Зоран Заев влезе в коалиция с партиите на етническите албанци. Така отвори “Кутията на Пандора”, първа стъпка към разрушаване унитарността (единството) на държавата.

“Вторият пробив” е далеч по-страшен. На 11 януари т.г. с 69 гласа “за” и един “въздържал се”, при отсъстващи от залата депутати от ВМРО-ДПМНЕ, бе приет Законот за употреба на jазиците, приравняващ албанския език с “македонския”, като втори служебен, официален език на държавата. Същия ден, когато е гласуван Законот за jазиците, приетият текст е изпратен в президентството. Макар още на 26 декември м.г. в обръщение пред депутатите президентът Георге Иванов да заяви: “Законът за езиците не представлява заплаха за македонския език, а представлява заплаха за единството на държавата. Законът нарушава Уставот на Република Македониjа”. На 17 януари президентът отказа да подпише закона и го върна в парламента.

ПОТЪПКАНАТА СТРАТЕГИЧЕСКА ЦЕЛ НА БЪЛГАРИЯ

Липсата на национална позиция към ставащото в РМакедония тревожи. Проф. Божидар Димитров, отколешен приятел на премиера, ясно очерта националната цел: “Стратегическа задача на България е Македония да остане цяла”. Но именно политиката на Заев на всяка цена да остане на власт, за да избегне протакания с месеци съдебен процес срещу него за корупция, предопредели предателските отстъпки, които направи на албанците.
Точно формулирана, стратегическата цел – запазване единството на РМакедония, се сблъсква с процеси, течащи в обратна посока. Водещи към разцепление на страната по етнорелигиозен признак. Получава се взривно противоречие. Между възхвалявания Договор за приятелство и добросъседство с РМакедония, откриващ пътя за членство в НАТО и Евросъюза, от една страна, и от друга – подмолна политика на нарастващ натиск на албанския фактор. Цел – разрушаване на младата държава. Натискът на албанците не само не среща от Вашингтон отпор, но дискретно се подкрепя. Националното предателство, което днес консумира Заев, не е случайно. Причината е идеологическа. Става дума за обща черта между глобалистичната идеология на империализма и интернационалната на социализма. И двете отричат националните ценности и традиции, и двете по своята дискретна (глобализмът) и открита (соц. интернационализъм) позиция са безбожни доктрини. Главен Торквемада, реализирал прераждането на бившите комунисти в червени капиталисти, е Джордж Сорос. Чиито ръководни кадри в октопода “Отворено общество” по правило са бивши номенклатурчици и номенклатурни чеда. Той е, който от години спонсорира СДСМ, партията на Заев.

Какво е поведението на нашия премиер. Политическият анализатор Георги Атанасов, сравнявайки “полето за свободно действие”, което имал Тодор Живков при съветската хегемония, с това на Борисов, отбелязва: “Бойко е ученик на бай Тошо и “царя” и се опитва да следва тяхната гъвкава линия, но няма полезен ход, окован в схемата на евроатлантическата Догма, написана във Вашингтон. И по тази причина се базира на постулати от кодекса на НАТО за колективна отбрана, но не обяснява как точно Русия ще ни напада, след като досега само тя е под обстрел”.
Има ли причина Борисов, човек със серт характер, да изпълнява какво му наредят” Има евролидери, които вземат смели и самостоятелни решения. “Но – казва Г. Атанасов – нашенският лидер очевидно не притежава самочувствието и вътрешната сила на политици като унгареца Орбан или чеха Земан, които, без да поставят под съмнение конюнктурната “ориентация”, успяват да удържат националната кауза, строят атомни електроцентрали с Москва и не помислят за конфронтация с Кремъл”.

На какво се дължи това хрисимо поведение, авторът намеква: “За изясняване на картината само ще кажа, че премиерът без съмнение е вкаран в матрицата на русофобията от своите “началници” от Брюксел, Берлин и ЕНП, всички надупени на килимчето на Белия дом.
Години по-късно, в качеството на премиер, му предлагат да включи в “пакета” на българското председателство приоритет “Западни Балкани”. Цената” Послушно изпълнение на всички директиви, поставени от Държавния департамент на САЩ чрез посланик Ерик Рубин.
Каква е подготовката на премиера за регион Западни Балкан, включващ шест страни: РМакедония, Сърбия, Черна гора, Албания, Косово и Босна и Херцеговина (БиХ)” Съмнителна. За него, по това, което каза в Страсбург, излиза, че опасността от радикалния ислям иде отвън, от афро-азиатския мюсюлмански свят. Не е така. Премиерът демонстрира

ПОРАЗИТЕЛНО НЕВЕЖЕСТВО ЗА ЗАПАДНИТЕ БАЛКАНИ,

в речта пред Европарламента на 17.01.2018 г. при представяне приоритетите на българското председателство. А по-рано в “академична” лекция на 11.11.2017 г. пред студенти и преподаватели в УНСС.
Реч в Страсбург: “Стабилността на Балканите има пряко отношение към стабилността на Европа. Ако ние не дадем перспектива на страните от ЕС, там има почва за развитието на радикален ислям. В мандата на тази ЕК няма да има нови членки от Балканите в ЕС. Но ясно и честно трябва да им кажем какви надежди могат да хранят. Какво ще стане, ако не вземем това решение” Младите ще напуснат в посока дали Европа, дали Америка и ще останат само старите хора. Ако ние не го направим, и Русия, и Китай, и Саудитска Арабия имат интерес към Балканите и някой друг ще го направи. Сега е моментът да им дадем перспектива”.

Верни, но безсилни констатации! Познати и на неизкушените. Но когато го казва държавник, това е тревожен симптом. Според него излиза, че радикалният ислям на Балканите едва ли не е вносно явление. Изразът “дълбоко проникване на радикалния ислям на Балканите” игнорира факта, че исторически, от векове, поне три области на Балканите са перманентно тлеещи етнорелигиозни огнища, в определени моменти експортиращи напрежение по балканските азимути. А проникването на радикалния ислям от Саудитска Арабия, Пакистан и Близкия изток е фактор, допълнително мултиплициращ ислямския радикализъм. Базата на радикалния ислям на Балканите от векове е свързана с два феномена: босняшки и косовски фундаментализми. От двата днес по-опасен е косовският. Албанският етнорелигиозен фактор се откроява с плашещ потенциал, криещ неподозирани възможности. Смята се, че само на Балканите албанците са не по-малко от 8 милиона. Приблизително още 3 живеят на Запад, а в Турция са около 2 милиона.
Когато говори в Европарламента за изстрела в Косово, премиерът Борисов визира убийството на сръбския лидер Оливер Йованович в Косовска Митровица. Но “дума не обели” за Босна, исторически най-древното, най-опасно огнище на радикалния ислям. На Балканите и в Европа. Едва ли случайно в Босна е най-дълбоко влиянието на Саудитска Арабия и ислямизираща се Ердоганова Турция. Босна е най-взривоопасното ядро на ислямския фундаментализъм. Истински етнорелигиозен “ядрен реактор”, вулкан. Другият “ядрен реактор” е Косово, а третият – фиктивно унитарната РМакедония. Това не проумяват в София, да не говорим за либералния слепец Брюксел.

Че българското европредседателство “не е в час” с проблема, че липсва конструктивна инициатива, подсказва причината. Експертното начало отдавна е прогонено от Външно министерство. От него нямат нужда преклонените пред Вашингтон и Брюксел държавни мъже.
Ето как дипломатът-учен оценява позицията на премиера по приоритета Западни Балкани: “Убедително звучи пледоарията му за интеграция на Западните Балкани в ЕС с риска за емиграция на младите и джихадистко нашествие – при провал. Каква вяра в бъдещето, какво национално самочувствие би могъл обаче да внуши ББ в обширната част на изложението си” Той попрекали с превъзнасянето на стратегическия ни партньор от Юг – nun de facto султанска Турция – на военната й мощ в дух на закона на джунглата и с ретранслиране на пропагандата й за това, че Ердоган иска Турция да бъде в Европа. И независимостта на ЕС и София от мигрантската политика на Анкара. Подобно слово бих очаквал единствено от оратора Местан”.
Никой не се съмнява в искреното намерение на премиера да помогнем на Западните Балкани. Проблемът е в експертния дефицит на Външно министерство. В липсата на интелектуален и познавателен капацитет на кабинета и съветническия екип.

Има британска мисъл: “Спри събитията, преди съдбата да изплете своите мрежи”. Подсказва: докато политици празнословят в аудитории, парламенти, на брифинги, в Западните Балкан подмолно глухо текат процеси, подготвящи утрешна “кървава баня”. Процеси, чийто знак бе убийството на Йованович. Предупредителен тътен за опасността от взрив на Косовския вулкан, мълчаливо подготвян от албанския екстремизъм. Екстремизъм е и наглото “извиване ръцете” на Зоран Заев от албанците. Щом наруши писмената клетвена декларация пред македонския президент Георге Иванов, че няма да изпълнява Албанската платформа, съставена в кабинета на албанския премиер Еди Рама в Тирана в края на 2016 година.
Двуметровият Рама стои в сянка. На преден план е Косово. Там отдавна настояват за пълна независимост. Миротворческите сили да напуснат Косово, за да прогонят останалите сърби. Едва ли случайно на 10 март 2017 г. президентът на Косово Хашим Тачи призова да се внесе в косовския парламент законопроект за “превръщане силите за сигурност на Косово в армия, което се явява нормална крачка към суверенна и независима държава”. Но не Тачи, обвиняван от Международния съд, че стои зад трафика на наркотици, женска плът и човешки органи, е ключова личност на Западните Балкани. Нито лидерът на най-силната албанска партия в РМакедония – Али Ахмети. И двамата са подчинени на бившия баскетболист и добър художник – албанският премиер. De facto

ЕДИ РАМА Е ЛИДЕР НА ЗАПАДНИТЕ БАЛКАНИ.

Има съветник – проф. Кочо Данай, директор на Института за регионални прогнози в Тирана. Преди това бил съветник на двама предходни на Рама премиери. Знак за непререкаем авторитет. В началото на 2010 г. той, историк по образование, публикува голяма статия “Платформа Естествена Албания”. Паралелно название носи и програмен документ от 200 страници, издаден на английски, гръцки, сръбски и “македонски”. Афиширан, че лежи на албанската конституция, в която залегнал “вековният стремеж на албанския народ към идентичност и национално обединение”, документът цели да изгради “окончателната архитектура на недовършената албанска мисия”.

“Албанският въпрос – пише Данай – вече е излязъл извън фолклорните рамки и е преминал в реалната политика, станал е геополитическа реалност и поради това изисква тотално преформатиране и преконфигуриране в региона”.
Авторът имитира “миролюбив ястреб”. Съобразява се с европейските реалности: “В крак с новото евроинтеграционно време мисията на албанския политически елит в триъгълника Тирана-Прищина-Тетово има силна историческа основа и единствено европейски характер, а реализирането на “Естествена Албания” трябва да бъде постигнато със средствата на диалога и демократичната дискусия”.

В документа са очертани три етапа, които да доведат до Естествена, т.е. Велика Албания. На втория етап трябва да се федерализира, т.е. разцепи РМакедония. Временно състояние, прелюдия към третия етап: “Обединени в една нова държава всички територии, населени с албанци, с няколко етнически малцинства вътре и извън нейната територия”.
На 1.02.2013 г. по информация на хърватски печатни издания шиптърът казал: “С помощта на САЩ се проектира “нова карта на Балканите”, в която съществена роля ще играе субектът “Велика Албания”. На 14.07.2014 г. (вече съветва любимецът на Сорос – Еди Рама) следва ново скандално изявление: “Македония е умряла държава”. В него прозира важен акцент, върху който трябва да се замислим българите: “Балканите трябва да се очистят от неалбанци”. На 26.03.2017 г. пред кореспондента на сръбския в. “Курир” в Тирана Кочо заявява: “Македония е мъртва, Сърбия иде след нея”. И очертава границите на Велика Албания, в които трябва да влязат “половината от РМакедония, част от Южна Сърбия до Ниш (почти до българската граница!), както и гръцката област Черемия”.

Имат ли усещане българските политици, какво всъщност става в Западните Балкани! Има. Но са рядкост. Да цитираме един. На 13.05.2015 г., когато избухва “цветната революция” в РМакедония срещу кабинета на Н. Груевски, а три дена по-рано терористична група от Косово тайно прониква в Куманово с последващи боеве с македонски спецчасти, този политик казва: “Конфликтът в Македония не е междуетнически. Това е огън, разпалван и режисиран от Америка открай време на Балканите, а в момента целта е да се осуетят определени енергийни проекти. Но случващото се е плод на междуетнически разправии. Не, това са натиснати клавиши. Тези клавиши ги натискаха специалните пратеници на Америка. Американците предизвикват огъня на Балканите с водената от тях антиевропейска политика”.

Днес обаче тоз български политик благоразумно мълчи. Защото е на власт. Волен Сидеров! Дали страда от Алцхаймер, чийто симптом е загуба на паметта, не знаем. Не е ли прав Кеворкян: “Българските политици са майстори в мишкуването”.
Да се взрем в анализа на US топжурналист Robert Parry (Робърт Пери). Разследващ, работещ за Асошиейтед прес и Newsweek, носител на премията “Джордж Полк”, аналог на “Пулицър”, но връчвана за радио- и телевизионна журналистика. Eксперт по Балканите, ето как май 2017 г. оценява US политиката на Балканите: “Теоретически за “Велика Албания” тези момчета двеста години могат само да мечтаят, обаче техните стремежи да създадат “Велика Ислямска Република Албания” се финансира от Джордж Сорос и някои “тайни елементи” в правителството на САЩ. Още по-лоша е ситуацията в Македония, където структурите на Сорос наложиха за шеф на парламента етнически албанец, предизвиквайки протести у македонците с искане за “десоросоизация” на страната”. Р. Пери цитира мисъл на чужд анализатор, очевидно споделяна: “Назначавайки свои марионетки, налагайки идеята за т.нар. “Велика Албания”, съвършено чужд на македонците проект, САЩ, НАТО и ЕС безотговорно отварят Кутията на Пандора. Тези западни сили носят отговорност за насилието, което засяга техните собствени съюзници и противници, в същото време, когато населението на Македония, суверенитетът и териториалната цялостност на македонската държава са заложници на тези геополитически проекти”.
С приемането Закона за езиците, ако Конституционният съд на РМакедония го легитимира, ако съдиите преклонят глава пред опасността, РМакедония загива… За жалост.

НИКОЛА СТОЯНОВ

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *