Димитър Захариев от с. Илинден, който повече от 60 години е гражданин на САЩ, разкрива: В Скопие ме арестуваха удбаши и ме заплашиха, че ще ме застрелят и никой няма да разбере, защото казах на едно момче сервитьор в ресторанта, че е българин като мен

„Етническата принадлежност на българите от Македония е тема, от която много се интересувам – започва разказа си Димитър Захариев, който от 60 години живее в САЩ. – Когато преди няколко години се срещнах с Ник Стефанов в българската църква на Западна 50-та улица в Манхатън, Ню Йорк, говорихме и му споменах, че харесвам статиите, които пише във вестник “Македонска трибуна“. Той ми каза: “Добре, аз ще продължавам да пиша, а ти продължавай да четеш“. И така, аз продължавам да чета, но интересът ми за народностното самосъзнание съществува от много години”.


Димитър Захариев е от хаджидимовското село Илинден и живее в САЩ. Когато през 1936 г. се ражда, селото му носи името Либяхово. То е родно място и на един от водачите на Илинденското въстание от 1903 г. Борис Сарафов. „Живял е няколко къщи по-далеч от дома на моето семейство, преди гърците да изгорят селото до основи през 1913 година – разкрива Димитър. – Гордея се, че съм кръстен на дядо ми, който дълги години е бил войвода във ВМРО – до началото или средата на 30-те години на миналия век”.

Дядото починал, когато нашенецът е бил на 3-4 години, но по-късно прочел неща, писани за него. „И разбрах, че е изповядвал народностното си чувство, както много от големите водачи на освободителните борби в Македония, като Гоце Делчев, Дамян Груев, Борис Сарафов, Тодор Александров, Иван Михайлов, които са провъзгласявали своята българска етническа принадлежност”.

Димитър Захариев подсеща как след Втората световна война през 1944 г. т. н. Коминтерн с Йосиф Сталин, Йосип Брос Тито и Георги Димитров вземат решение да създадат Южнославянска федерация с надеждата по някакъв начин да се включи и Егейската ( Беломорска) Македония в новото държавно образувание. Димитър се пита: „Не проумявам как, че гърците ще се съгласят да се случи това. Но Сталин издава указ, а Тито го осъществява в земята, която сърбите са наричали Южна Сърбия, и създава новоизсечената “Югославска Република Македония“. Обявява и нов “македонски“ етнос, както и новоизмислен “македонски език“ от Благой Конев, който скоропостижно става Блаже Конески, вероятно защото така името му звучало „по-македонско”.

За сродните събития в родния край Димитър си спомня добре, защото лично ги е преживял: „През есента на 1946 г. в нашите училища в Пиринска Македония бяха изпратени “учители“ от републиката да ни учат на новоизмисления “македонски език“. След някой и друг месец обучение по “македонски език“ се прибирам вкъщи след училище, беше късен следобед и като някой всезнайко се похвалих на баща ми: “Хей, тате, ти знаеш ли, че ние не сме бълари? И че сме македонци?“. Той ме погледна и замълча, сякаш искаше да осмисли това, което му бях съобщил. След малко ме попита кой ми е казал това. Аз, разбира се, му отговорих, че е “македонският учител“. Той се позасмя: “Разбира се, че сме македонци, сине мой. Ти знаеш циганина, който понякога употребява нашата плевня, нали? Той също е македонец“. Преди татко да може да продължи, аз го прекъснах, че това не може да е вярно, защото той е циганин. Отвърна ми: “Да, сине, да, той е циганин, но какво от това? Той е роден тук и живее тук, следователно е македонец“. Но какво знаех аз на тази възраст? Отне ми години, за да осъзная какво се опитваше да ми каже моят баща”.

„На следващата пролет – спомня си Димитър – 11-годишен, мислейки, че имам талант на поет, написах стихотворение от пет стиха на “македонски“ език, възхвалявайки до небесата тогавашния български комунистически лидер Георги Димитров. Показах го на моя “македонски учител“, прегледа го, след известно време го прочете пред целия клас и ме погледна: “Арно, Митре, арно, много арно, али да би написал нещо за дружа Тита, би било уште по-арно“. Отново трябвало да минат години, за да осъзнае Димитър какво е имал предвид даскалът с тази забележка. Решил, че не е достатъчно добър поет. „Това някак уби вярата ми, че имам талант, и никога повече не се опитах да пиша поезия. Но дарбата беше в семейството ни, по-малкият ми брат Иван има издадени три стихосбирки и работи върху следваща”.

През гореописаното събитие на хората в Пиринска Македония били издадени лични карти, в които пишело, че са “етнически македонци“. Така продължило около две години. След като Тито скъсал с Коминтерна през 1948 г., т. н. отечественофронтовска власт върнала българската принадлежност на местните хора. „Предполагам – продължава Димитър Захариев – че от нас, пеоните нямаше вече нужда, тъй като играта на шах беше приключила. И тъй като израснах българин, след това ме набедиха за “македонец“, после отново станах българин, останах объркан и много исках да разбера как стоят нещата. Първият поглед към истината имах в Гърция”.

На 19 септември 1956 г. Димитър прекосил южната граница и се озовал в Драма. Там го задържали, вкарали го в килия, където човек трудно можел да се изправи, особено ако е висок двадесетгодишен мъж. В затвора прекарал около две седмици, след което го завели в Кавала. Условията в новото му обиталище били по-сносни, имало дори прозорче, през което виждал единствено небето. В продължение на 4 месеца, с кратки почивки, го разпитвали всеки ден. Много пъти му задавали едни и същи въпроси, Димитър внимавал да не дава различни отговори. „Навличаш си проблем – разкрива изгнаникът – няма излизане от килията”. Различни хора по всякакъв начин го питали дали иска да работи за гръцката, английската или американската разузнавателна служба. „Всеки път, когато това се случваше, аз им казвах че искам да се съберем с брат ми Георги и заедно ще решаваме какво да правим. По това време той беше в лагера за бежанци Лаврион, който се намира недалеч от крайбрежния град Пирея”. Димитър останал много изненадан, вместо да го пратят там, отвели го в лагер на остров Сирус в Егейско море. Почти всички пленници на острова били българи и съзнателно кадети от гръцка военна академия марширували край затворниците и пеели „Вън българите, вън варварите, Македония не е България”.

Гръцките власти върнали Димитър в Кавала. Бил ограничен в много неща, но имал възможност да чете книги от различни автори. Изненадал се, че в лагера попаднал и на български автори. За да получи безпристрастна представа по занимаващия го въпрос за етническата си принадлежност, решил да не чете гръцки, сръбски, български и македонски източници. Останал изненадан, когато от чуждестранната литература разбрал, че Македония е географсдка територия, населена преобладаващо от българи. „Същото твърдение и заключение намерих в един турски източник, който би трябвало да е по-достоверен от останалите, имайки предвид, че османците са управлявали Балканите в продължение на пет века”, разсъждава Димитър Захариев.

По-късно прочита книгата на Иван Михайлов “Македония -Швейцария на Балканите“, убеден, че авторът е един от най-знаещите познавачи на етническия състав на страната. Попада и на “По трънливия път на Македонското освободително дело“ от последния водач на ВМРО. Димитър научава как скоро след като отоманците са покорили полуострова, славяните от завладените земи били продавани като роби на пазара в Кипър. „Когато нотариусите от Венеция са искали от тях да потвърдят самоличността си и откъде са, неизменно са обявявали: “Казвам се … и съм българин от Битоля, казвам се… и съм българин от Скопие, аз съм българин от Щип, от Охрид и така нататък”, изяснява Димитър и допълва: „Между другото, когато Иван Михайлов живееше в Рим, брат ми Георги беше един от малкото хора, които са се срещали с него”.

В своите търсения на истината за етническия характер на Македония Димитър Захариев се спира върху перипетите около Мирната конференция в Париж след края на Първата световна война от 1919 г. Независимо, че представителите на Великите сили защитават преобладаващо българския характер на областта, надделява френската и сръбската позиция – Македония става Южна Сърбия към новопръкналата се Югославия. Българинът от Илинден продължава темата с делото на Анри Пози. Той е френски адвокат, политик, дипломат и журналист, чиято майка е англичанка. Пози е работил почти 30 години както за френските, така и за английските разузнавителни служби на Балканите и Централна Европа. „По това време Франция и Сърбия са имали много близки отношения – пояснява Димитър – и Пози се радва на свободата и защитата на сърбите, обикаля, където и когато иска в новозавладената земя. В книгата си “Войната се завръща“ разказва за преживяванията си на Балканите, особено в Македония. Димитър дава кратък откъс за описанието си на Македония: „Територия в сърцето на Балканския полуостров, населена от народ с общ език, обща култура, изповядващ една и съща религия. Седемдесет процента от населението са чистокръвни българи. През 1919 г., след като създаването на македонска държава не се осъществи, сърбите, с подкрепата на французите успяват да присвоят територията и населението, които са окупирали”. Пози цитира и своя колега, бившият военен кореспондент на вестник “Журнал“ за Балканите Луис Нодо: „Истината ме задължава да кажа, че преди войната, когато кръстосвахме Македония нагоре и надолу, заварихме само българи, а не сърби. Но днес Македония е преименувана на Южна Сърбия“. Димитър Захариев цитира и по-нататък французина: „Новите управници на Македония се заеха да денационализират новите си граждани и ги превърнат в сърби. Как? Като затвориха училищата им, църквите, библиотеките и като им поискаха да сменят имената си със сръбски. Дори им забраниха да говорят на техния език, тези, които отказваха да изпълняват сръбските разпоредби, често пъти получаваха куршум в главата, попадаха в затвор или бяха пребивани. Има и многобройни свидетелстнва на деца, които са събличани голи и бити, защото са говорили български”.

Отново в книгата на Пози Димитър Захариев търси сведения около бежанските неволи на хората в Македония. След края на войните през 1913 и 1928 г. в България идват 500 000 – 600 000 прокудени от родната земя. „Тук не ги считат за чужденци – пише Пози. – Те лесно се смесваха с местното население, защото бяха братя българи. Мнозина от тях станаха министри, дипломати, високопоставени военни офицери и професори в елитни университети. За онези, които не биха приели факта, че тези хора са българи, нека се запитат коя държава ще позволи на представители на “чужда нация“ да командва държавата, нейната дипломация и армия?”

Димитър Захариев се позовава и на една знакова среща: „Когато д-р Станишев, председателят на Македонския национален комитет в София, се срещнал с Анри Пози бил запитан какво се случва в Македония. “Е, мисля, знаете, че македонците са българи – отвърнал видният лекар – поне по-голямата част от тях – повече от три-четвърти са българи по произход, по начин на живот и език. И всички географи, всички социолози – германци, руснаци, французи, швейцарци и англичани са на същото мнение. Но, откакто е окупирана от сърбите, Македония се превърна в ад“. Д-р Станишев, роден в Кукуш, рязкрива пред французина Пози, че знае как Белград плаща на журналисти да пишат за кървави терористични актове от ВМРО срещу сръбските власти. “Кръвта пролята от ВМРО? Няколко капки! А сърбите проливат потоци… В сравнение с хилядите мъже, жени и дори деца – убити, обесени, бити до смърт, измъчвани до смърт…” И изброява потресаващи примери на насилие от сърбите над българите в Македония.

Димитър Захариев отбелязва и нещо много важно – книгата на Анри Пози „Войната се завръща” е публикувана през 1935 г. и не след дълго той е съден задочно в Сърбия. „Наложено му е смъртно наказание – уточнява нашенецът – сигурно защото е писал за истините в Македония”.

Дал много отговори на въпроса си за националната идентичност на славяноговорещите македонци, Димитър Захариев предлага още авторитетни доказателства. Цитира откъс от книгата “Македония” на чеха Владимир Сис, публикувана през 1914 г.: Географско, историческо, етноложко, статистическо и културоложко изследване“: „В етнологическата част на тази книга ще се спра по-подробно на българската нация, приемайки го като мой дълг да говоря по-обширно за езика на македонските българи, който няма много общо със сръбския, но не се различава от българския. Предлагам и статистически данни за населението и училищата, които подчертават преобладаването на българщината в Македония”. Димитър не пропуска още едно важно обстоятелство, представено от чешкия изследовател: „Г-н Сис пише, че много преди създаването на българската екзархия гръцкият е бил преобладаващият език в училищата и църквите на Македония. Той заявява, че през 1850-та година в Неврокопския край е имало 5-6 села, които се борили с гръцките църковни власти, за да въведат майчиния си език в своите училища и църкви и са успели. Димитър с гордост предава думите на Сис: “Особено енергични в тези църковни борби бяха селата Либяхово – моето родно село и Гайтаниново“.

Българинът от Америка не подминава и труда на Братя Миладинови от Струга „Български народни песни”. Описва техния будителски път и предава думите на Димитър Миладинов, когато наклеветен от гръцкия владика Мелетий, го повеждат към затвора: “Аз отивам на сигурна смърт, но българският народ няма да умре с мен“. Димитър Захариев уличава фалшификаторите от Скопие с най-силното оръжие – иронията: „Така наречените “историци“ в Скопие решават да преиздадат книгата, давайки й ново заглавие “Сборник на Македонски народни песни“. И където имаше думата “българин или български“, я заменят с “македонец или македонски”.

Следваща неизбежна спирка на Димитър Захариев е трудът на сръбския историк Стефан Веркович “Народни песни на македонските българи“. И предава мисълта на учения: “Тъй като през последните девет години живея и пътувам в тези части на света, имах възможността да го опозная достатъчно добре, за да разбера, че мястото е обитавано почти изключително от български славяни“.

Българинът от Илинден напомня, че когато Съветската / дн. Руска – б. м. / академия на науките публикува двутомна история на балканските славяни, властите от Скопие се оплакали, че страната им не е включена в този труд. Руснаците отговорили, че Македония ще бъде застъпена в трети том, който включва събитията след 1944 г., защото, от тогава започва историята на СР Македония.

Разказът на Димитър Захариев навлиза в най-горещата си точка, когато той от любознателен българин поема пътя на съзнателната борба за защита на българската свяст в Македония. „В Ню Йорк станах член на МПО (Македонската патриотична организация) – Струмишка Петорка”. На събрание в началото на 80-те години на миналия век в САЩ пристигнали хора, които твърдели, че са етнически македонци. Сред тях имало и някакъв гимназиален инструктор, когото наричали Професора, който независимо от титлата трудно отговарял на елементарни въпроси по темата за етническата принадлежност на хората от Македония. На събранието присъствал деятелят на МПО д-р Лу Тодоров и съпругата му. „Професорът и групата му спориха и крещяха срещу нея и другите, които споменаваха българския си произход. Имаше доста блъскане и по едно време се уплаших, че може да се стигне до удари, но слава Богу, размина се”, с болка си спомня родолюбецът от Илинден.

На друго събрание в Америка Димитър Захариев посрещнал член на Централния комитет на МПО. На събранието го чул да казва, че е етнически македонец. „Знаех, че баща му се е изявявал като българин и го попитах на връщане към летището, как така? Той се засмя и каза: „Протокол”. Тогава не знаех какво означава това, след време ми обясниха, че като адвокат човекът не е искал да застраши възможността да получи договор за работа. Ако този човек прочете това, ще знае, че говоря за него”, уточнява нашенецът.

Да бъдеш българин в СР Македония е не само нежелателно, но и опасно, особено в разцвета на Титовата диктатура и това много осезателно изпитва Димитър Захариев от Пиринска Македония. Той е служил пет години в американската армия и след като се уволнил, направил редица пътувания до Европа. На няколко пъти е посетил и СР Македония. Най-запомнящото гостуване било през 1980 г. „Една вечер в средата на август се озовах в Скопие и се настаних в „Гранд Хотел”, за който ми казаха че бил най-добрият в града. И понеже бях пристигнал късно, веднага, след като се настаних, си легнах. На сутринта отидох в ресторанта-градина за закуска. Имах цяла маса за себе си, обслужваше ме момче на 16-17 години. Той имаше и други маси, за които да се грижи, но все намираше нещо да върши на моята. След като прекара доста време около мен, си позволи да ми каже: “Гледам дека говорите наше (не каза македонски), али не сте от овде“. Казах му че е прав, че не съм оттам, и че съм от Пиринска Македония. Неговият отговор беше: “Ахаа, бугараш“, което означава български симпатизант. Казах му: “Не бугараш, младежо, не бугараш, а българин, точно както и ти си българин. Но разликата между нас двамата е, че аз знам, че съм българин, а ти не знаеш, защото са те излъгали“. Той, разбира се, настоя, че аз греша. Довърших омлета си, пих малко кафе, оставих на момчето добър бакшиш и се качих в стаята. Подготвях се да излизам из града, когато след 7-8 минути силно се почука на вратата ми. Когато я отворих, там бяха двама мъже, единият от които ми каза че трябва да отида с тях. Когато запитах кои са те и защо трябва да вървя с тях, ми отвърнаха, че са хора от правителството искат да говорят с мен, но не тук, в хотела”.

Димитър имал чувството, че това няма да свърши добре. Когато го извели навън, друг един от ”гостите” чакал в микробус. След по-малко от 5 минути спрели пред полицейско управление. Вкарали Димитър в стая на втория етаж. И двамата, които го водели, говорели литературен български, но твърдели, че са етнически македонци. Обвинили американския българин, че е дошъл в Скопие с пропагандна цел. Искали да знаят с кого друг, освен с младото момче в хотела е разговарял и „лъгал” за етническата им принадлежност. Единият от удбашите непрекъснато размахвал вестник “Македонска трибуна”, издаван във Форт Уейн, щата Индиана. Казал, че и двамата му колеги имали да кажат много недобри неща за Димитър Захариев. Заявили, че знае кой е и защо е в СР Македония. Споменали, че във въпросния брой има статия от неговия брат Георги, който за известно време през 70-те години бил член на Централния комитет на МПО. Обвиненията и заплахите им продължили, Димитър изповядва: „След известно време се уморих от глупостите им и казах, че преди тази комедия да продължи, искам да се свържа с американското консулство. Единият, който не говореше много, скочи и изкрещя: “За какво консулство говориш, бе? Можем да те закараме в… не разбрах къде и какво имаше предви, ще ти ударим един куршум в главата и никой нищо няма да научи за това“. Трябва да призная, доста се стреснах, защото имах чувството, че този не се шегува и попитах: “Могат ли нещата да стигнат чак дотам?“. Той отвърна: „Защо не? Ти си на наша територия и в наши ръце. Кой ще ни спре?“. Другият мъж, който изглеждаше като отговорник, вдигна ръка и каза: “Чакай, чакай! Това, което ще направим, е да отидем в хотела, за да си вземеш куфара и оттам на гарата, защото ще напуснеш Скопие. И да не си се явил тук в следващите пет години, защото ако го направиш, ще си навлечеш повече проблеми, отколкото сега”.

Димитър Захариев възкликва: „Е, минаха не пет, не десет, нито дори и петнадесет години, а повече от четиридесет и все още не съм се появявал в Скопие, нито имам намерение да сторя това”.

В началото на септември 2019 г. Димитър с брат си Георги, братовчед му Борис и няколко други познати, направили обиколка с автобус в СР Македония. Посетили Ново Село, Струмишко, Битоля, Ресен и Охрид. „Приятелите знаеха за моето преживяване в Скопие и се шегуваха, казваха, че е възможно да не ме пуснат в страната. Но в последните години, когато пътувам в Европа, винаги ползвам европейската си лична карта, така че нямах никакъв проблем да вляза в СР Македония”. В Охрид, когато посетили Самуиловата крепост, екскурзоводът споменал, че хората в Македония и България са един народ в две държави, но то не би трябвало да попречи на разбирателството между тях. „С това съм съгласен от все сърце. Същото чух и в манастира Свети Наум”, със задоволство си спомня Димитър.

„Всички знаем, че ВМРО е създадена от българи с единствената цел да установи свободна и назависима Македония – напомня Димитър Захариев. – МПО също е създадена от българи в САЩ. Освен това вестник „Македонска трибуна” не само че беше основан от българи и в него се публикуваше изключително на български, беше известен и като най-старият български вестник извън България, започнал съществуваннето на 10 февруари 1927-ма година. Отпечатването и на английски започна през ноември 1983 година”, уточнява българинът от Илинден.

За тези, които твърдят, че са етнически македонци, нашият земляк си спомня за статия, която преди няколко години прочел в нюйоркски вестник – за 16-годишно момче, което, макар че било русо, заявявало, че иска да бъде филипинец. По този повод Димитър Захариев се обръща към т. н. македонисти: „Той, както и вие, трябва да знаете, че етническата принадлежност не е нещо, което можете да избирате за себе си. Тя ви се предава от гените на вашите родители. Но, решите ли да живеете в лъжа, продължете да го правите”. И допълва: „Добре известен факт е, че голям брой от ръководството на ВМРО са били членове на българските въоръжени сили, какъвто е началникът на генералния щаб на Илинденското въстание Борис Сарафов. Също така хора като Гоце Делчев, Даме Груев, Гьорче Петров и много, много техни съвременници често са декларирали своя български произход. Дори представители от висшите държавни кръгове на СР Македония като Денко Малески и Стево Пендаровски признават този факт”.

Последните думи на Димитър Захариев от с. Илинден, Благоевградско, са отправени към отговорните лица в западната ни съседка: „Всичко казано дотук са неопровержими истини и тъй като фактите са на страната на България, би било градивно делегацията от СР Македония, която води преговори с българските си колеги за членство в ЕС, да спрат пренаписването, фалшифицирането на общата ни история. Отказът да се направи това ще бъде вредно и за двете страни, но много повече за Северна Македония. Изпълнявайки искането на българската страна, не би означавало да се капитулира. Това, което би значело, е:
С Ъ Г Л А С И Е С Р Е А Л Н О С Т Т А.
ВЛАДО КАПЕРСКИ

Коментар с Facebook

loading...

Подобни новини

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *