Директорката на Българското училище във Валенсия Ж. Иванова на гости в Дупница 29 г. след завършването на Учителския институт: Заминах за Испания с нагласата да остана 2-3 години, сега мисля, че никога няма да се върна в България, там животът е толкова уреден, а и дъщеря ми се чувства тук като на гости

Жана Иванова е родена в сeло Селановци, Врачанско. Завършила е Учителския институт в Дупница през 1989 г., което определя трудовата й кариера. В момента е директор на Българското училище във Валенсия, където учат 150 българчета, деца на емигранти, на възраст от 3 до 18 г.
29 години след завършването Ж. Иванова и семейството й гостуваха на приятелката й от студентските години в Дупница Дарина Кирова и си обещаха да организират среща на випуска догодина, при поредното идване на Жана от Испания.

– Г-жо Иванова, как виждате Дупница днес и каква беше тя преди 29 години?
– Помня Дупница като едно китно и подредено градче. Тук минаха най-хубавите и щастливи години от живота ми. В мислите си често се връщам назад във времето. Тогава нямаше шумни дискотеки, но се събирахме в Младежката сладкарница в центъра на Дупница, в Младежкия дом. Живеех в общежитието. Бяхме от цяла България, но много добре се разбирахме и си организирахме страхотни купони. Сега като гледам, ми се къса сърцето, Учителският не съществува, за общежитието разбрах, че се руши и е разграбено, а какъв живот кипеше едно време там… От три години при всяка отпуска с приятелката ми от студентските години Дарина обикаляме Рила и си спомняме младежкия живот.

– След като завършихте в Дупница, накъде ви отнесе животът?
– През 1989 г. завърших и се завърнах в родното си село. Там започнах работа в училището, което за съжаление също вече го няма. Аз завърших начална педагогика. След това се преместих и започнах работа като начален учител в Аксаково. Заплатите бяха ниски и бях принудена през 1998 г. да емигрирам в Испания. Там имам близка роднина, при която отидох. Тогава си мислех, че ще отида за 2-3 години да си оправя финансовото положение и ще се върна, но сега съм решена да остана завинаги. Имам дъщеря, която е родена в Испания. Учи в испанско училище и заради детето си ще остана.

– Веднага ли започнахте работа като учител или се наложи да работите нещо друго?
– Първите три месеца работих каквото имаше, чистех къщи, гледах възрастни хора… Не ми беше лесно, както на всеки емигрант. Испанците са много гостоприемни и хубави хора. След това започнах работа като директор на Българското училище във Валенсия.
– Образователната система в Испания по-различна ли е от тази в България?
– Системата на образование е като нашата, която беше по Живково време. Децата започват училище на 3 години и до 5-ата година са в предучилищна форма на обучение. В училището, което ръководя, учат деца от 3 до 18 г. Предучилищната форма на обучение се плаща от родителите, за първо дете 10 евро и за второ 5 евро на месец. Без тези такси не можем да плащаме данъците и други такси към държавата на училището. Имаме родителски комитети от 10 души и пред тях два пъти годишно отчитаме колко пари са събрани и за какво са изразходвани. Всичко е прозрачно. Малките задължително изучават по 120 часа годишно български език. В испанските училища има строга дисциплина. Училищата са оградени от високи огради и не се влиза и излиза по всяко време и от всеки. В училището могат да влязат родители само през голямото междучасие, като първо се представя кой е и едва тогава влиза вътре. Ако ученик закъснее за училище, ще чака до 11,00 часа отвън и когато се отвори вратата на училището, тогава влиза. Не е като в България – всеки влиза и излиза когато си иска. В Испания има повтарящи ученици, за разлика от България, където всеки ученик преминава в по-горен клас. Системата на обучение е такава, материалът, който се изучава в първи клас, се затвърждава във втори, с малки разширения на материала. Така е, докато завършат 12-и клас.

В Българското училище се преподава по образец, одобрен от Министерството на образованието на България. Жалко, че от миналата учебна година от министерството ни орязаха часовете по “Роден край” и “Човек и общество”, но учим децата по тези предмети в извънкласни форми. В нашето училище имаме три деца от Гоце Делчев в 4, 6 и 8 клас. Във Валенсия живеят 35 000 българи от всички краища на България. В нашето училище имаме три групи за народни танци. В момента търсим хореограф. Много родители и децата им участват в танцов състав “Български ритми” – Валенсия. Така се справят с носталгията по родината, а и българският ген говори.
Хубавото на испанските училища, е че всички ученици започват училище на 16 септември и завършват учебната година на 20 юни. Така семействата по-лесно планират почивките си.

– Какви заплати получават испанските учители?
– Начален учител започва работа на 1200 евро на месец. Средно за учебен час заплащането е от 10 до 15 евро. В горния курс заплатите са по-високи. Началният курс на обучение в Испания е от 1 до 6 клас, след това децата отиват в колеж.
– Със заплата от 1200 евро на месец справяте ли се с месечните разходи за живот?
– Справяме се. Даже някои сънародници успяват да си купят къщи. Здравеопазването е безплатно. Болниците са като хотели. Храната се доставя от кетърингова фирма и е съобразена даже и с религията. Наложи се да вляза в болница и още при приемането ми ме попитаха ям ли свинско месо, за да се съобразят с менюто ми. На обяд се сервира първо, второ и десерт. Отделно между храненията можеш да си налееш чаша кафе или сок. Има бисквити и други сладки. На шега една моя позната, която роди в испанска болница, ми каза: “Не ми се излиза от родилното, тук съм като на  хотел”. Навсякъде е идеално чисто. Персоналът е учтив. Болният получава обслужване на ниво, но не плаща нищо от джоба си.
– Какви са цените на хранителните продукти там?

– Цените на хранителните продукти са като в България, но има разлика в заплатите. Социалната пенсия на испанците е 680 евро. Пенсионерите получават и 14-а пенсия. Лекарствата са им безплатни. Тези, които не са пенсионери, плащат 40% от стойността на лекарствата.
Малък апартамент… за испанците малък апартамент е с три-четири стаи, старо строителство, който може да се купи за 50 000 евро.
– Споменахте, че нямате намерение да се връщате в България, оставате завинаги в Испания, защо?
– Имам дъщеря, която е родена в Испания. Свикнах с хората, които са винаги усмихнати и вежливи. За какво да се връщам в България? Където ми е детето, там съм и аз. Дъщеря ми говори перфектно и испански, и български. Ще продължи образованието си в Испания. Тя е свикнала да живее във Валенсия. Идва си в България, но тук е на гости.

Дарина Кирова: Желанието ни за купони и щуротии
е същото, само някоя бръчка и килограмче в повече
ни подсказва, че са минали толкова години

Винаги съм знаела, че пак ще се намерим отново с Жането. И защото в живота ни няма нищо случайно, днес, след близо 30 години, разбрахме, че сме си същите, заяви след срещата с приятелката си дупничанката Дарина Кирова и допълни: Начинът, по който ни харесва да сме заедно и да общуваме, погледът, усмивките, излъчването, желанието ни за купони и щуротии… Сякаш вчера е било. Нищо не се е променило. Ама ние сме си същите! Гледахме се сащисани от това как духът ни съхранява и как позитивизмът ни събира отново. Е, сега… плюс минус някой килограм повече и някоя бръчка като се засмеем около очите… Другото, невидимото витаеше около нас и ни правеше щастливи. Русата й коса и присъствието на съпруга й Любо и дъщеря й Мария до нас само ни напомняше, че са минали толкова години от последната ни среща.
Сега съм се заела догодина да събера на другарска среща всички свои състуденти, защото това бяха едни от най-веселите години в живота ни, завърши Дарина.

ЙОРДАНКА ПОПОВА

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *