Диригентът на хора на АУБ: В Норвегия средна веган пица струва 45 лв., от всичко добиват енергия, българче ни трогна до сълзи

Изуми ме фактът, че в тази северна страна планините са бели, но пътищата им черни. Стандартът им на живот е много по-висок от нашия. Една средна веган пица е 45 лв., но заплатите им са три пъти по-високи от нашите. От всичко добиват енергия и тя е много евтина.

Хорът на Американския университет в Благоевград с диригент проф. д-р Христо Кротев и корепетитор  доц. д-р Николина Кротева тези дни се завърна от Норвегия, където изнесе два концерта в навечерието на националния ни празник. Там бяха по покана на  смесен хор „Волда вокал” с ръководител проф. Магнар Ом. „Волда вокал” беше гост на ХI  международен фестивал „Среща на студентските хорове”, който се проведе през април миналата година в АУБ – Благоевград и в Софийския университет.

„Тогава заедно участвахме в два концерта по предварителна договореност. Нашето гостуване в Норвегия беше заключителният етап на тази наша обща музикална идея. Гостувахме във Волда, който е около 10-15-хиляден град. Норвегия е голяма като площ, но с население по-малко от 5 милиона. Столицата Осло има около 800 хиляди жители. Тази северна и относително непозната за нас страна е любопитна както като природни дадености, така и като културно наследство. Волда е западноевропейски и университетски град. „Университетският колеж“ е един от най-старите в страната, основан през 1822 година. Впоследствие се разраства и 100 години след основаването му се построява новата сграда, в която и ние бяхме. Основният корпус е построен през 1922 година с много допълнителни крила. В него се обучават около 4000 студенти по различни специалности. Гордостта за учебното заведение е, че там се подготвят най-качествените педагогически кадри, а също и добри журналисти. Има и музикален департамент. Хорът на университетския колеж беше третият, който участваше в концертите във Волда под диригентството на Карен Розенберг – млада дама, с която сега  се запознах. Имах възможност да посетя този колеж преди около 8 години по програма „Еразъм” и тогава направих майсторски клас и няколко открити репетиции с техни студенти, които вече са завършили, но традицията продължава.

Първият концерт се състоя в Хьорундфиорд, който се намира в областта, която наричат Норвежките Алпи, защото скандинавските планини напомнят за Алпите в тази си част. Пътувахме по криволичещ път до края на твърде дълъг фиорд, въпреки че на снимките изглежда като езеро. Много живописно място. Вторият концерт беше в черквата в град Волда. Той се състоя на 2 март, поради което на концерта присъстваха и доста българи, живеещи постоянно в Норвегия. Много ни трогна едно българче с нашето национално знаме, което  възторжено ни аплодираше, а в края на концерта се качи на сцената, за да се снима с нас, и стопли нашите сърца. И двамата му родители са българи и живеят в съседен град. Бяха дошли на концерта. В  програмата участва и нашият студент Ховард  Тонинг, който е норвежец и в момента е един от най-добрите студенти по приложно пеене в моя клас в АУБ. Той е талантливо момче с хубав  глас – тенор, и имаше три солови изпълнения. Неговото родно място е на около 70 км от Волда и на концерта бяха дошли родителите и роднините му.

Концертите минаха на много високо ниво. Ние бяхме най-силно аплодираният хор от публиката. И двата концерта завършиха с бисове и се наложи да повторим последните произведения. За нас беше особено важна реакцията на скандинавската публика. Те са сдържани хора, но успяхме да ги впечатлим с разнообразния ни репертоар и качествено изпълнение. Поздравихме публиката със студентския химн, изпълнихме класически произведения на Моцарт, Хендел и други класически композитори. Имахме две български фолклорни обработки от български автори, бяхме включили  английска музика, а на финала завършихме с популярна американска хорова музика. Оцениха силно издържаната ни програма. Впечатли ги разнообразието, начинът на поднасяне на произведенията и емоцията, която всяка творба носи”.

Освен културната програма на хора, попитах проф. Кротев и за впечатления от страната и нейните природни и културни забележителности.

„Направи ми впечатление необичайно топлото време за тази страна”. През нощта температурите падаха, но всички се учудваха, че няма сняг, а по това време на годината там е естествено да има 30-40 см бяла покривка. Климатичните промени се отразяват навсякъде. Върховете на околните планини бяха бели, но пътищата им черни. Непредсказуем вятър се извиваше отвсякъде. Там природата е била по-пестелива, може би и сезонът не предполага кой знае какви гледки. Там е Северно море, видяхме фиордите, най-дългият от които е около 80 км, но ние бяхме на място, където фиордът е около 15 км.

А що се отнася до стандарта им на живот, за който ме питаш, стандартът им е много по-висок от нашия. Една средна веган пица е 45 лв. Заплатите им са три пъти по-високи от нашите, но като се имат предвид тези цени, нещата са горе-долу същите като при нас. Тъй като там има много вода, отвсякъде се спускат ручеи и водопади от извори и дъждове, и по тази причина добиват енергия от водноелектрически централи. Енергията им  е много евтина. Те имат и газ, и нефт, т.е. откъм енергия са изключително добре. А що се отнася до хранителните им продукти – имат техни сортове картофи и карфиол, но по-голяма част от продуктите за храна са им внос.

Посетихме столицата Осло. Много интересна е централната им гара, която има забележителна постройка, направихме си снимка и пред футуристичната сграда на операта с разчупен и полегат покрив, по който може да се ходи и от върха му да се види неголемият залив. Три са заливите, около които е разположен градът. Гледката беше прекрасна, но вятърът ни принуди по-бързо да се снимаме и да слезем на завет. Видяхме основната им улица, която има много хубаво градоустройствено- архитектурно решение. В края на нейното възвишение се намира Кралският дворец. Там е и  най-старата лутеранска църква в Осло. Много хубава сграда има парламентът им, видяхме и сградата на Народния им театър с паметника на норвежкия драматург Хенрик Ибсен. Посетихме и галерията на световноизвестния норвежки художник Едвард Мунк, с неговата най-известна картина „Викът”. Това е съвременна голяма сграда на 13 етажа, която се намира зад операта им, и я разглеждахме около 4 часа, защото има какво да се види. В галерията има не само творби на Мунк, но на различните етажи могат да се видят изложби и на други гостуващи съвременни художници. Интериорът й е много впечатляващ, защото всичко е в стъкло и гледката навън е изключително красива. Панорамата на последния етаж е много приятна. Казвах на студентите си: „Тази страна има трима велики творци: композиторът Едвард Григ, драматургът Ибсен и художникът Мунк. Самите норвежци много се гордеят с тях и това се усещаше навсякъде”.

ЮЛИЯ КАРАДЖОВА