HP-p1-728×90 Refan
HP-p1-728×90 Refan
HP-p1-728×90 Refan

Днес е голям празник! Небето се отваря за желания

Днес е празникът Преображение Господне. Той е установен още в първите векове на християнството и ни припомня едно от важните евангелски събития от земния път на Спасителя, а именно явяването Му в небесната слава пред Неговите ученици Петър, Йоан и Яков.

Юдейският народ не познал в Христос очаквания Месия, макар и старателно да изучавали пророчествата, те се надявали, че очакваният Месия ще ги освободи от робството на чужденците, ще възвеличи със земна слава и ще седне на Давидовия престол. Те не разбрали, че в пророчествата се говори за небесно, а не за земно царство, за вечни блага, а не за земна слава. Иисус Христос често беседвал с учениците си за Своите страдания. Той казвал, че Нему предстои да бъде отхвърлен от първосвещениците и книжниците, да бъде убит и на третия ден да възкръсне. Сърцата на учениците се изпълвали със скръб от тия думи. За да утвърди вярата им, Христос се показал на трима от апостолите в небесна слава. Като взел със Себе си Петър, Яков и Йоан, Той се изкачил с тях на Таворската планина близо до Галилея. Той се отдалечил малко от тях и започнал да се моли. Учениците в това време заспали. Когато се пробудили, видели Иисус преобразен, лицето Му се изменило и светело като слънце, а дрехите Му станали бели като сняг.

С Него имало двама мъже, сияещи в слава, това били Мойсей и Илия, които беседвали с Него за предстоящите Му страдания и доброволна смърт. Петър, поразен от това, което видял, казал на Иисус, че е добре да останат на това място, като направят три сенника за Него, Мойсей и за Илия.

Изведнъж светъл облак осенил всички и из облака се чул глас, който казвал: “Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение, Него слушайте!” (Матей 17:5) Учениците от страх паднали ничком. Но Господ се допрял до тях и им казал: “Станете, не бойте се!” (Матей 17:7) И като станали, те видели само Иисус Христос в обикновения Негов вид. Те слезли от планината, а Той им забранил да говорят за това, което видели, докато Син Човечески не възкръсне от мъртвите. Учениците чули гласа на Самия Бог, двамата пророци Мойсей и Илия, засвидетелствали със своето явяване, че Иисус е действително Оня, за Когото предсказвали пророците. Това събитие имало за цел да предпази апостолите от униние и съмнение при вида на Христовите страдания и да ги укрепи във вярата.

Традиции и повелия

В традицията на българите 6 август е популярен като Преображение Господне. Те превърнали този голям църковен празник в притча за доброто и злото, за щастието и нещастието, за позволеното и непозволеното в живота, който винаги е бил подвластен на неговата особената езическа суеверност и необикновен респект към християнската рилигия.

Старо народно поверие е, че в нощта срещу Преображение небето се отваряло и пред небесната врата заставал Госод. Този, който успеел само да го зърне, бил щастлив и това, което си е пожелал – се сбъдвало. Но за да видиш Бог, трябвало да си чист като утринна роса – в помислите и в делата си. Молитва към божията благодат отправяли всички майки, които държали децата си будни, карали ги да гледат към небето в нощта на Преображение, за да се помолят на Господ за голямо щастие, късмет и богатство. На 6 август се откъсвал първия салкъм грозде. Старите хора разказват, че когато Господ създавал гроздето, Даволът направил капината и я нарекъл дяволски плод. Всеки, който искал да спаси от изкушенията на Дявола, първо хапвал от божия плод и така си осигурявал покой за душата и добро телесно здраве.

Традиционно християните носели гроздето в църквата, където отецът го опявал, прекадявал и благославял. От първия салкъм грозде давали на всички близки, за да са здрави, щастливи и благополучни. Празникът българите отбелязвали с тържествен обяд, за който обикновено приготвяли ястие от риба. В някои селища Преображение се осмислял и като ден, граничен между лятото и есента и свързан с “преобразяването” на слънцето и живата природа. В Родопите вярват, че Господ “прибрязнувал” – пускал слънчева бразда в небето и така давал знак, че е дошло времето за есенна сеитба. На този ден “времето започва да се преобразява” – слънцето намалява силата си, денят също намалява, нощите стават студени, водите на реките и изворите охладняват и вече са непригодни за къпане. Прелетните птици се събират на ята и поемат пътя към топлите страни, а гущери и змии се прибират в леговищата си под земята.

В Западна България било разпространено поверие, че в полунощ срещу Преображение ”се явявала и отваряла Божията врата”, “небето се отваряло и Господ се явявал в сияйна светлина”. “Дърветата се кланяли до земята” и който е праведен, може да види небесната врата и това, което си пожелае, ще се сбъдне. В другите райони на страната тази представа е отнесена към коледната, богоявленската или великденската нощ. В нащта срещу Преображение се изпълнявали лечебно-обредни практики, основна роля в които се възлага на слънцето и слънчогледа, а в Берковица правят магия за любов.  В южните български земи на Преображение пчеларите започвали подготовката за патронния си празник – Голяма Богородица.

Свето преображение Господне

Преображенице Господне Тоя празник е установен в първите векове на християнството и ни напомня едно от най-важните евангелски събития – явяването на Господа в небесната слава пред трима от учениците Си. Юдеите не узнали в Христа очаквания Месия. Те старателно изучавали пророчествата, но превратно тълкували техния смисъл и мислели, че очакваният Месия ще ги освободи от робството на чужденците, ще възвеличи със земна слава и ще седне на Давидовия престол. Юдеите не разбрали, че в пророчествата се говори за небесно, а не за земно царство, за вечни блага, а не за светски изгоди. Дори самите апостоли не били съвсем чужди на подобни земни помисли, макар и да повярвали, че Иисус е очаквания Месия. Те също се надявали, че Иисус Христос ще възстанови израилското царство, спорели помежду си кой от тях ще бъде тогава най-голям. За тях било недопустимо, че Иисус Христос, Син Божи и Спасител на света, ще понася страдания и унижения от людете. Това им се показало несъвместимо с Неговото величие и слава. Господ обаче често беседвал с учениците си за Своите страдания.

Той казвал, че Нему предстои да бъде отхвърлен от първосвещениците и книжниците, да бъде убит и на третия ден да възкръсне. Сърцата на учениците се изпълвали със скръб от тия думи и Петър, който малко преди това изповядал Божеството на Спасителя, Му казал: “Пази Боже! Това, Господи, няма да стане с Тебе!” Но Спасителят строго укорил Петър и му казал, че той мисли не за онова, що е Божествено, а за това, що е човешко.

Планината Тавор Скоро след тая беседа с учениците Си, за да укрепи вярата им и да ги отвлече от земни помисли, Господ се показал на трима от апостолите в небесна слава. Като взел със Себе си Петър, Яков и Йоан, Той се изкачил с тях на Таворската планина в Галилея. Тук Той се отдалечил малко от тях и започнал да се моли. Учениците в това време заспали. Когато се пробудили, видели Иисус преобразен: лицето Му се изменило и светело като слънце; дрехите Му станали бели като сняг. С Него имало двама мъже, сияещи от слава, Мойсей и Илия, които беседвали с Него за предстоящите Му страдания и за края Му в Йерусалим. Петър, поразен от това, което виждал, казал на Иисус: “Господи, добре е да останем тук. Да направим три сенника: за Тебе един, един за Мойсей и един за Илия!” Като говорел, изведнъж светъл облак осенил всички и из облака се чул глас, който казвал: “Този е Моят Син възлюбен, в Когото е Моето благоволение! Слушайте Него!” Учениците от страх паднали ничком. Но Господ се допрял до тях и им казал: “Станете, не бойте се!” И като станали, те видели само Иисус Христос в обикновения Негов вид. Те слезли от планината. А Той им забранил да говорят за това, което видели, докато Син Човечески не възкръсне от мъртвите.

Това събитие било предназначено да предпази апостолите от униние и съмнение при вида на Христовите страдания и да укрепи вярата им. Учениците чули гласа на Самия Бог; двама най-велики представители на Стария Завет – Мойсей и Илия, засвидетелсвали със своето явяване, че Иисус е действително Оня, за Когото предсказвали пророците. Окръжени от небесна слава, тия св. мъже беседвали с Иисус Христос за Неговите спасителни страдания и доброволна смърт. Най-после, това чудно явление трябвало да отвлече апостолите от земните помисли за величие, като ги направи свидетели на небесната слава на Христа.

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *