Докторът по философия, избрал Симитли за свой дом, Илко Петров: Как биха изглеждали изборите за парламент у нас, ако приложим швейцарската система

Илко Петров е роден 1955 г. в София, но живее в Симитли. Магистър по физика от СУ „К. Охридски”. Доктор по философия от Философския институт на БАН, където защитава дисертация като свободен аспирант. Упражнявал е различни професии. Автор на две книги с биографичен и публицистичен характер. Владее английски, немски и руски език. От 1998 г. живее в Симитли, от 2012 г. работи като физик във ирма за соларни уреди.

Правителството се роди, но проблемът с неговото мъчително „израждане” остава. Остава неспособността на българските парламентаристи да се обединяват. За кой ли път вече слушаме политически лидери разпалено да обясняват, че щели да предадат избирателите си… щели да подменят вота… ако се обединят.

Има една държава в Европа с население колкото България, в която също като у нас действа пропорционална избирателна система, но в тази държава коалиционният проблем не съществува. Тази държава има най-стабилното правителство в света. Толкова стабилно, че законът не позволява да му се иска „вот на недоверие” – нито от парламента, нито от която и да било институция. Тази държава е Швейцария.

Как биха изглеждали парламентарните избори у нас в България, ако приложим швейцарската система? Да видим първо сходствата. Долната камара на швейцарския парламент (т.нар. Национален съвет или Националрат) е аналог на българския еднокамарен парламент. Там 200 депутати, тук 240. Швейцария е разделена на кантони, България е разделена на области. Там 26 кантона, тук 28 области. Броят на мандатите за парламент и там, и тук се определя пропорционално на броя на населението по области (кантони). И там, и тук партиите регистрират листи във всяка област, за да спечелят колкото се може повече мандати. И дотук със сходствата. Всичко друго е различно.

В швейцарската партийна листа понятието „водач на листа” не съществува! Кандидатите в листата са равнопоставени помежду си! Друга новост – в листата не може да има повече имена от броя на мандатите за областта! Например, в листа за област Благоевград не може да има повече от единайсет имена.

Ранкирането на кандидатите в листите се извършва от избирателите, не от партиите. По отношение на всеки кандидат в листата избирателят има право да направи едно от следните три неща:

  • Да го остави в листата
  • Да го задраска (streichen)
  • Да го запише втори път в листата (kumulieren)

Какво би станало, ако избирателят избере първата опция по отношение на всички кандидати, т.е. пусне бюлетината непроменена? Да допуснем, че бюлетината е на партия А и съдържа  максималния брой кандидати. От тази бюлетина партия А ще получи в Благоевград 11 партийни гласа, а всеки от 11-те кандидати в нея по един кандидатски глас.

Повторното записване на името на кандидат в листата е начинът, по който избирателят може да даде преференция при тази система. В Благоевград избирателят би имал право да даде такава преференция най-много на петима кандидати, защото общият брой на кандидатурите не трябва да превишава 11.

Тук ще спрем за кратък коментар. Понятието „водач на листа” не е ли обидно за хора от 21 век? Кой има нужда да бъде „воден” сред членовете на една листа – слепите?

Има ли нещо по-естествено от това избирателят да има правото да не харесва някого от кандидатите в листата? Това естествено право досега е отказвано на българския избирател. Това естествено право швейцарският законодател е предоставил в неговата естествена форма: задраскване. Да се върнем в Благоевград – ако избирателят попълва бюлетина на партия с 11 имена в нея и реши например да даде преференция на трима кандидати, то той ще трябва да ЗАДРАСКА три други имена.

Свободните хора имат право да ЗАДРАСКВАТ.

Има още едно, четвърто нещо, което благоевградчанинът ще може да направи с бюлетината, ако швейцарската система дойде в България: да допълни своята бюлетина с име на кандидат от друга партийна листа – тъй нареченото „панаширане” (panaschieren)! Може да пренесе кандидати от колкото други партии реши. Единственото ограничение, което трябва да спазва, е да не надвишава общия брой на кандидатите (11 за Благоевград).

Фиг. 1, 2 и 3 показват примерни бюлетини, взети от швейцарско интернет ръководство за избори, с илюстрация на трите основни права – задраскване, кумулиране, панаширане.

Фиг. 4 показва как би изглеждала една примерна бюлетина в българските избори, ако се проведат по швейцарската система. Вижда се, че трима от партийните кандидати са задраскани, на един е дадена преференция, а двама са пренесени от листите на други партии. Спазено е изискването общият брой на кандидатите да не надхвърля броя на мандатите. От тази бюлетина партия А ще получи 9 партийни гласа, партии В и С по един партиен глас. Кандидат №4 от партия А ще получи два кандидатски гласа, всички други кандидати в бюлетината по един кандидатски глас.

Читателят вероятно вече се пита, как би успял за краткото време, което има за гласуване зад паравана да извърши всичко това – да задрасква кандидати, да дописва нови кандидати, да пренася кандидати от листите на други партии… При сегашната организация на изборите в България това наистина е невъзможно. Съгласно  швейцарския Закон за политическите права, имащите право на глас получават изборните книжа, изисквани за валидно гласуване (изборни бюлетини, плик за гласуване, втори плик специално за гласуване по пощата и прочие) най-малко три и най-рано четири седмици преди деня на гласуването. Отделно са шаблонът за гласуване и разясненията на правителството, които могат да бъдат изпратени и по-рано. Специално шаблонът за гласуване и разясненията са публично достъпни по електронен път най-малко шест седмици преди деня на гласуването.

Хората не се блъскат да гласуват за партийни кандидати, чиито имена виждат за първи път в деня на изборите. Общината изпраща по пощата на домашния адрес на всеки избирател пълен комплект бюлетини с партийните листи, плюс подробни разяснения за начина на гласуване, така че можеш на спокойствие да решиш кого да подкрепиш и кого да задраскаш. Избирателят в Швейцария има право да пусне гласа си и по пощата, като постави бюлетината в специалния плик, който му изпраща общината.

Стигаме до изчисляването на резултатите. По швейцарската система депутатите се избират на регионално ниво: за всеки избирателен район най-напред се определя броят на мандатите, които всяка партия получава въз основа на общия брой подадени гласове за кандидатите на тази партия. След което кандидатите печелят мандат по реда на тяхното класиране. Класирането се основава на броя пъти, когато името на даден кандидат се появява във всички списъци, включително вписвания в други партийни листи. Голямата разлика е, че при нас в разпределението на мандатите участват само партиите, преминали 4% на национално ниво, докато в Швейцария няма никакво ограничение. Тук няма да навлизам в математически подробности, за да не утежнявам изложението и да не отклонявам вниманието от главното, а то е: гражданите са взели връх над партиите; швейцарците са оставили на партиите да предлагат листите, но оттам нататък избирателят преподрежда тези листи по всички възможни начини.

Нека си дадем сметка какъв мощен стимул би било панаширането за изграждането на коалиции у нас. Ако например лидерът на една българска партия знае, че в национален мащаб неговата партия е получила 500 хиляди партийни гласа, от които няколко хиляди идват от бюлетини на други партии, то този лидер не би могъл вече да твърди, че коалирането с други партии ще бъде изневяра към неговите избиратели…

В България сме свикнали с мисълта, че можеш да гласуваш само за една партия. Швейцарците са надраснали това ограничение. Там всеки депутат е избран в парламента с гласовете както на своята партия, така и с гласовете на други партии. Затова на швейцарския депутат не му е трудно да търси разбирателство с другите партии в парламента.

Швейцарската изборна система е пропорционална в чист вид, без минимален праг. Следствие от този факт е големият брой партии в парламента. При последните избори през 2023 в Националрата влязоха 15 партии, в това число малки партии, което е обичайно за Швейцария. Ако в българския парламент влязат 15 партии, всички партийни водачи ще вдигнат ръце: правителствена коалиция е невъзможна, да вървим на нови избори! В Швейцария обаче самото понятие за правителствена коалиция е различно. На този въпрос си заслужава да се спрем по-подробно.

Правителството на Швейцария (официалното му название е Бундесрат, което в превод от немски е Федерален съвет) се състои от седем души – тази бройка е записана в Конституцията (!) още през 1848 г. и оттогава не се е променила (чл.175 Ш.К.)! Вече почти 180 години швейцарският народ и политическа класа не намират причина да променят броя на министрите (в Швейцария ги наричат съветници). Освен постоянната численост, за нас българите е поучителен и начинът, по който се формира правителството.

Министрите-съветници се избират от общото събрание на двете камари на парламента и обърнете внимание – за срок от 4 години! Колкото трае мандатът на парламента, толкова трае и мандатът на правителството! Изборът се осъществява чрез гласуване за всеки един от седмината поотделно (!). През тези 4 години никой не може свали правителството. Не се предвижда законова възможност нито за отзоваване на отделен министър, нито за вот на недоверие към Бундесрата като цяло. Избирането на ново правителство се извършва след всеки избор на нов парламент. Традиционно членовете на правителството биват преизбирани за два или повече мандата, пребивавайки, според статистиката, средно 10 години в кабинета. В цялата 176-годишна история на Бундесрата има само четири (!) случая, когато негов член не е бил преизбиран, след като се е кандидатирал отново. Министрите в Швейцария биват сменявани само в три случая: ако си подадат оставката, поради смърт, или поради продължителна неспособност да изпълняват задълженията си – последното се констатира официално от общото събрание на двете камари на парламента по искане на Бундесрата.

През 1959 г. четирите най-силни партии се споразумяват, че бъдещите правителствени позиции ще бъдат разделени в пропорция, която съответства на силата им в парламента – първите три партии получават по две кресла, четвъртата едно кресло. Тази т.нар. от швейцарската общественост „магическа формула“ е част от швейцарската консенсусна демокрация и действа вече 65 години, макар да не е записана в закон. Разпределението след последните парламентарни избори през 2023 г. е следното: Швейцарската народна партия – 2 кресла в правителството, Социалдемократическа партия – 2 кресла, Свободна демократическа партия. Либерали – 2 кресла, „Център” – 1 кресло. Чрез участието на тези четири партии правителството си е осигурило подкрепата на 80% от депутатите, което е залог за успешно управление.

Как се разпределят ресорите в правителството – ето още едно от чудесата на Швейцария. Всеки от седемте министри оглавява един департамент от федералната администрация. По-нататък ще употребявам думите „департамент” и „министерство” като равнозначни. Министрите разпределят ресорите помежду си! Не парламентът гласува кой по какво да бъде министър, както е при нас, а седемте членове на правителството решават помежду си. На първото заседание на новоизбрания Бундесрат министрите назовават желания от тях ресор по реда на старшинството, който е с най-дълъг стаж в правителството, избира първи. Ако се появи спор за ресор, той се решава с гласуване и болшинство от седмината. Накрая новоизбраният Бундесрат обявява официално разпределението на ресорите и с това процедурата приключва. Седемте членове на правителството решават помежду си кой ще отговаря за външните работи, кой за финансите, кой за отбраната и т.н. Повтарям, без да се иска одобрение от парламента – това е изрично определено в Закона за организация на управлението и администрацията (ЗОУА), чл. 35 ал. 3. Нещо повече, ЗОУА дава право на Бундесрата по всяко време да променя разпределението на ресорите между членовете си (чл.35, ал. 4).

По традиция партиите номинират за Бундесрата известни личности, с политически опит на ръководни длъжности – най-често депутати, висши партийни функционери, ръководители на големи предприятия и т.н. Швейцарската политическа система приема, че след като седемте министри са избрани с директно гласуване от парламента, облечените с такова високо доверие трябва да имат достатъчно власт, че да разпределят сами ресорите помежду си. Тази независимост на правителството представлява всъщност и истинското разделение на властите! А не както е у нас, където парламентът се нагърбва със задачите на изпълнителната власт, привиквайки министрите всеки петък да обясняват колко километра пътища са ремонтирали и колко чиновници са съкратили.

Но чудесата не свършват дотук! Не само че Бундесратът сам разпределя ресорите, но и сам определя съдържанието на всеки ресор! В Правилника за прилагане на ЗОУА се съдържа „Списък на административните единици на федералната администрация”, където Бундесратът е определил това, което в България наричаме „структура на Министерски съвет”. В Приложение 1 към Правилника е дадено подробно описание на структурата и наименованието на всеки Департамент и подчинените му служби. Естествено, с развитието на техниката и цялостния обществен прогрес се променя и предметът на всяко министерство. Например сегашното министерство с ресор „Околна среда, транспорт, енергетика, комуникации” е изминало от 1848 г. дълъг път – предишните му формулировки са били „Пощи и строежи”, „Пощи” (1860), „Пощи и телеграф” (1873), „Пощи и железница” (1879), „Транспорт и енергетика” (1963), за да се стигне през 1998 г. до днешната формулировка ОСТЕК. Всички тези трансформации са осъществени от седемчленното правителство чрез вътрешни реорганизации на администрацията, отчитайки обективните потребности на общественото развитие. Така, без да се променя броят на ресорите, а чрез промени в тяхното съдържание, Бундесратът успява вече 176 години да упражнява изпълнителната власт.

Спомнете си, колко зор виждаме в България докато парламентът гласува структура и състав на Министерски съвет. Мъдрите швейцарски парламентаристи са си спестили това усилие. Избрали са седемчленно правителство, което оттам нататък има грижата да определи и собствената си структура и разпределението на постовете. Разделение на властите в пълния му блясък!

Няколко думи за президента на Швейцария. Не е държавен глава в обичайния смисъл. Избира се от състава на Бундесрата на общо събрание на двете камари на парламента за срок от една година. Всяка година Швейцария има нов президент. Има задължението да ръководи заседанията на правителството и по изключение да представлява страната на големи форуми на ООН. При обикновени международни контакти държавата по протокол се представлява от колективния държавен глава, т.е. от целия състав на Бундесрата. Президентът е пръв между равни. Както всеки друг член на правителството, така и президентът има ресор, за който отговаря, съчетавайки президентските си функции с тези на обикновен министър! Президентът на Швейцария за 2021г. Гай Пармелин управляваше едновременно и ресор „Икономика, образование и изследвания”. Президентът за 2024 Виола Амхерд – „Отбрана, гражданска защита, спорт”. На 11 декември 2024 бе избрана Карин Келер-Сутер за президент за 2025 г.- десетата жена президент на Швейцария; едновременно ще бъде и финансов министър.

Навярно читателят вече се пита, кой все пак контролира правителството. Парламентът не може да го смени, президентът също. Нима Бундесратът е безконтролен? Тук стигаме до формулата на швейцарската изпълнителна власт: предложена от партиите, избрана от парламента, контролирана от народа. Чрез мощния инструмент на референдумите, швейцарците – партии, съюзи, неправителствени организации, обикновени граждани, коригират и направляват важните решения на правителството. Силата на пряката демокрация е толкова голяма, че дори един обикновен гражданин може да инициира референдум за промяна на Конституцията и в резултат да постигне допълване на конституционния текст във всяка една област – икономика, правосъдие, граждански права и т.н.

Малко история. Когато съвременна Швейцария е основана през 1848 г., правителството се състои от членове само на една партия. Втора партия е допусната в кабинета едва 1891 г. И са необходими още 52 години, за да спечелят места още две партии. През 1943 г. за първи път в Бундесрата са представени всичките четири основни партии. Едва 1959 г. , 110 години след обединението на кантоните в единна държава, четирите най-големи партии се споразумяват да се обединят и в управлението. Това са сто и десет години на отстъпки в името на национални цели, преди да се достигне до „магическата формула“.

Швейцарците не спират да усъвършенстват своята консенсусна демокрация. От 1970 г. е в сила още една формула: четири пъти годишно се осъществява среща между Бундесрата и ръководствата на партиите, представени в Бундесрата. Цел: свободно обсъждане на актуални теми в търсене на консенсусни решения. Тези срещи са добили гражданственост като „разговорите фон Ватенвил”, по името на аристократката, в чиято къща от 18 век в старата част на Берн се провеждат.

Нормално е да се запитаме, какво можем да извлечем от швейцарския опит. Едни сто и десет години вече изтекоха и за нас: 1878-1989. В зората на демокрацията пропуснахме шанса трайно да се обединим. Не е нужно да копираме буквално швейцарците. Швейцарците са тръгнали от еднопартийно управление и постепенно са изградили многопартийност и съответна пропорционална избирателна система. България вече има многопартийност в управлението, липсва ни разбирателството. Да започнем да го изграждаме, като тръгнем от най-простото, от промяна на избирателната система – панаширане, задраскване, без водач на листата. Да започнем с малко и да видим резултатите.

Като втори етап можем да потърсим българска „магическа формула”. Показателно в това отношение е, че и у нас като в Швейцария, за изграждане на стабилно правителство се оказват необходими четири партии.

Щом 9-милионна Швейцария се управлява успешно със седем министерства, необходимо ли е 6-милионна България да се управлява с деветнайсет? Още един от швейцарските уроци. Да направим проста сметка. Населението на Швейцария през 1848 г. е под 3 милиона. Прираст от 6 милиона е осъществен с постоянен брой министерства. Да приемем в България едно число, нека да не е 7, нека да е 10 и да го запишем в Конституцията. Като си поставим за цел с десет министерства да се управляваме, докато достигнем 8 милиона! След това може да преразгледаме броя на министерствата. Национална цел за оптимизиране на управлението. Колкото по-малко министерства, толкова по-лесно се изгражда правителствена коалиция. Щом швейцарците могат да извървят пътя от три до девет милиона със седем министерства, ние трябва да можем с десет министерства да извървим 1/3 от този път.

Призовавам всички единадесет депутати от Благоевградска област да внесат предложения за законодателни промени в духа на гореказаното.

                           ИЗТОЧНИЦИ  

1. Bundesverfassung der Schweizerischen Eidgenossenschaft. (Конституция на Швейцария).

2. Bundesgesetz über die politischen Rechte. (Закон за политическите права).

3. Regierungs-und Verwaltungsorganisationsgesetz. (Закон за организация на управлението и администрацията).

4. Regierungs-und Verwaltungsorganisationsverordnung. (Правилник към ЗОУА).

loading...


Подобни новини

1 Коментар

  1. Преминаващ...

    Ако у нас бе така, както описва този “доктор“, то и ние щяхме да имаме швейцарски заплати и органите на държавата щяха да работят като техните. Да, ама не, щото при тях няма Шиши, Доган Порцията, Данчо Салфетката, Боко Тиквата и прочее “херои“ във властта!

    Отговори

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *