ДОКТРИНАТА „МОНРО“! Гренландия, Канада, Панамски канал – три геополитически, икономически и военностратегически цели на 47-ия US прeзидент Доналд Тръмп

В истанбулския вестник Yeni Cag (10.04.2023 г.) Naim Baburoglu отбелязва: „Геополитиката е изкуството да се използва географията на една страна в световната политика. А геостратегията е стратегическото управление на геополитическите интереси. Китай в последно време предприема стратегически стъпки, които сочат „пробуждането на спящия гигант“. За него преди два века Наполеон предупреди: „Нека Китай да спи. Защото, когато той се събуди, светът ще потрепери“. И Китай се събужда…“.

Не просто събужда… Китай – нявга в древността интровертна (затворена) векове наред страна, заключена между Сибир (на север), Хималаите (на юг), средноазиатските пустини (на запад) и Южнокитайско море (на изток), днес е не просто „работилница на света“. 200-годишната индустриализация на Запада комунистически Китай реализира за 30 години. Една от най-големите страни в света с мощна икономика, четири пъти превишаваща САЩ по население.

С тихи стъпки на манджурски тигър Китай кове своята мощ с агресивна икономическа стратегия. Стъпи не само в Африка, но и в „задния двор“ на САЩ – Латинска Америка. Най-ярък пример са Венецуела, Перу, Бразилия и особено Панама с нейния едноименен канал, свързващ Атлантическия и Тихия океан.

И обратно: странно бе как с четвъртвековно закъснение САЩ се събуждат от геополитическа летаргия. По вина на крайнолявата (неотроцкистка) Демократическа партия. Тази геополитическа дрямка, 12 години безгрижно „люлееща“ Щатите, бе прекъсната от харизматичния Доналд Тръмп. По негов си, екзотично скандален начин. В частност обвини покойния президент-демократ Джими Картър, че построеният от Щатите Панамски канал безвъзмездно дарява на Панама. Канал, в който днес оперират китайски компании. А американският флот (военен и търговски) е принуден да плаща високи таксии тарифи.

Декември 2024 г., още преди да влезе в Белия дом, Тръмп ядосано изрече тройна закана: Канада да стане 51-ви щат на САЩ, да купи Гренландия и Щатите да си върнат контрола над Панамския канал.

Почти цял свят се изсмя на тройната закана на Тръмп. Закана неслучайна. Скандалното изказване на Тръмп бе прието като груба екзотика. Изговорени брутално, думите ясно подсказаха: 47-ият президент на САЩ „деликатно“ 

РЕАНИМИРА ДОКТРИНАТА „МОНРО“,

споделяна от Републиканската партия и тихомълком загърбена от деградиралата в неолиберален джендър-троцкизъм Демократическа партия.

2007 г. US медия писа: „Навсякъде в региона, дори и простото споменаване на доктрината „Монро” се възприема като проява на американската агресивност. Днес, почти двайсет години след края на студената война, американските политически елити все още приемат доктрината като аксиома на външната политика на САЩ. През последните години те добавиха към нея и изискването латиноамериканските правителства да възприемат неолибералния икономически модел. На този фон не е чудно, че латиноамериканците избират за свои лидери (в Аржентина, Бразилия, Боливия, Чили, Еквадор, Никарагуа, Гватемала, Хондурас, Уругвай и Венецуела) политици, които открито отхвърлят не само заложената в доктрината претенция за хегемония на САЩ в двете Америки, но и икономическите концепции, с които тя се обвързва напоследък“. Още тогава към Барак Обама бяха отправени призиви официално да „погребе“, доктрината „Монро“.     

Доктрината „Монро“ носи името на петия президент на САЩ – Джеймс Монро, който в свое послание към американския конгрес (2.12.1823 г.) провъзгласява искане да се признае Западното полукълбо за зона на изключителните интереси на САЩ. За пръв път е озвучен принципът „Америка за американците“, който дълго време вдъхновяваше и обединяваше жителите на Щатите.

При двата мандата на президента демократ Барак Обама (2009-2017) доктрината бе погребана. Възродена при първия мандат на Тръмп (2017-2020), тя вторично бе погребана от президента демократ Джо Байдън (2021-2024).

Странното бе, че през 12-годишното управление на демократите за доктрината „Монро“ се сетиха лидери от Латинска Америка. Те отправиха тревожни сигнали за нуждата от нейната реанимация в контекста на нарастващата икономическа експанзия на Китай.

Том Лонг (сп. „Foreign Policy“):„Докато много малко хора в Латинска Америка биха приели термина „доктрината „Монро“, днес много лидери в региона имат свои собствени антикитайски настроения, включително бившият президент на Бразилия Жаир Болсонаро, бившият президент на Еквадор Гилермо Ласо и новият президент на Аржентина Хавиер Майли. Тези лидери се обръщат към САЩ, за да компенсират нарастващото икономическо и политическо влияние на Китай. В същото време през последните години няколко държави в региона преместиха дипломатическите си отношения от Тайван към Китай и разшириха търговските и инвестиционни споразумения с Пекин“.

В първия си мандат Тръмп реанимира доктрината „Монро“, а при втория мандат тя, погрешно наречена изолационизъм, ще определя политиката на Белия дом.

Стремежът на Тръмп да реши въпросите за включване в състава на САЩ на Гренландия, Канада и зоната на Панамския канал свидетелства, че световният хегемон, нуждаещ се от по-нататъшно развитие, първа своя цел вижда в решаване назрелите геополитически въпроси. Не само в Северна, но и в Южна Америка. За новата републиканска администрация останалият свят е по-скоро някаква периферия, където главна цел е сдържане на Китай, неутралиазция на Русия и запазване геополитическия и геоикономически контрол над Европа, Подобно на Збигнев Бжежински, който смята Европа не за геополитически играч, а само „важно геополитическо предмостие на Америка към Евразийския континент“ („Голямата шахматна дъска“), за Тръмп на планетата има само три геополитически играчи: САЩ, Китай и Русия.

Да анализираме прогласените от Тръмп три цели: Канада, Гренландия, Панамски канал.

ПЪРВА ЦЕЛ: АНГЛОСАКСОНСКА КАНАДА

Непосредствено след впечатляващата изборна победа Доналд Тръмп се оплака, че Щатите имат дефицит в търговията с Канада. „Ние субсидираме Канада на сума повече от 100 млрд. долара годишно. Не сме длъжни това да правим. Нека стане нов щат вместо субсидии“, каза в интервю (8.12.2024 г.) по телекомпания NBC news. Там Тръмп иронично нарече „губернатор“ канадския джендър премиер Джъстин Трюдо.

За Канада изказването на Тръмп бе прието амбивалентно (като обида и като шега): Канада да стане 51-ви щат на САЩ. Канада е икономически тясно интегрирана със САЩ, солиден довод на Тръмп се явява фактът, че създалата се структура на търговията между двете страни води до това, че Щатите ежегодно дотират Канада с прилична сума от 100 милиарда долара! В контекста на вековното взаимно икономическо и военно-политическо интегриране между двете страни означава бъдещо сливане. Обективно неизбежен процес…

А проблемите пред Канада са сериозни. „Прогнозите за Канада са, че ако не настъпят структурни промени в политиката на правителството, то до 2030 година канадската икономика ще изпадне в състояние на стагнация, което може да продължи чак до 2060 година. Такъв продължителен ефект на стагнация със сигурност ще постави Канада на по-заден план от държавите от Г-7 и стандартът на живот на населението ще падне. Това казаАлекс Нестор (Канадско-българска бизнес мрежа) в предаването „В развитие“ на Bloomberg TV Bulgaria.

Канадците казват: Ако „Чичо Сам“ кихне, другите хващат хрема. Тази поговорка отразява дълбоката свързаност на канадската икономика със САЩ. Показателен е фактът, например, че обемът на търговията между Канада и САЩ е почти равен на този между Канада и Китай, въпреки несъразмерно по-голямото население на азиатската държава. Това говори много за високата интеграция между двете северноамерикански икономики“. 

Малцина знаят за Северноамериканското споразумение за свободна търговия (на англ.: North American Free Trade Agreement, или NAFTA), влязло в сила януари 1994 г. То е основата на търговски блок в Северна Америка. Често под това име се подразбира самата зона за свободна търговия, създадена със споразумението, с членове Канада, САЩ и Мексико.

„С подписването и ратификацията NAFTA става икономическо обединение на територия с площ от повече от 21 милиона кв. км и с около 400 млн. население. САЩ – господстващата страна в NAFTA, има около 90% от общото производство на 3-те страни.

Обемът на брутния вътрешен продукт (БВП) – 11,4 трлн. USD – на NAFTA я прави най-големия търговски блок в света. На нея се падат 1/3 от световния БВП, 19% от износа и 25% от вноса. Споразумението за свободна търговия между 3-те страни е първото такова споразумение, което е сключено между развити индустриални страни (САЩ и Канада) и развиващи се страни (Мексико). Т.е. макар да няма как прокламираната цел на Тръмп за 51-ви щат (приет като алегория) да не се реализира в мандата му, обективните интеграционни процеси на двете страни, сходни по език, култура, политически живот и манталитет, неизбежно водят към бъдещо сливане.

Втората идея на Тръмп, обявена от неолибералите за „налудничава“, още преди да встъпи във втория си мандат, бе

ДА КУПИ ОТ ДАНИЯ ГРЕНЛАНДИЯ.

Декември 2024 г. бе вторично лансирана, раждайки скандал между Дания и Щатите, но и между Брюксел и Вашингтон.

Във връзка с настъпилия период на глобално затопляне на климата, довело до интензивно топене на ледените шапки на планетата, Гренландия придобива все по-голямо значение. Това рефлектира не само в икономиката, но и в геополитиката и геостратегията.

През 1946 г. президентът Труман предлага на Дания $100 млн. за Гренландия, но получава отказ. Още при първия си мандат (2019 г.) Тръмп обсъжда тази идея със своите съветници и я предлага на Копенхаген. Тогавашният (и настоящ) премиер на Дания Метте Фредериксен нарича тази идея „абсурд“. Ядосан, Тръмп отказва планирана за Дания държавна визита.

ПЪРВО, Гренландия е истински Остров на съкровища, въпреки че над 80 процента от нейната територия е покрита с лед. По оценка на анализатори от британското списание The Economist ресурсните богатства на Гренландия наистина са огромни. Там има залежи на 43 от 50 минерала, които Вашингтон счита за критически важни за американската икономика и военна промишленост.

ВТОРО, както пише The Washington Post, Гренландия с 57-хилядното население постепенно се превръща в технологически клъстър, чийто дял се пада повече от 8 процента от БВП и който, по прогнози на американски аналитици, към 2030 г. ще достигне 15 процента. На острова стремително се развиват технологии по използване на възобновяеми източници на енергия. Благодарение невероятното количество ветро-, гидро- и геотермална енергия Гренландия се явява златна жила в областта на зелената енергетика

ТРЕТО, Гренландия заема критически важно географско положение между Северна Америка и Европа, затова островът изпълнява ролята на геофизически център, обезпечавайки контрол над арктическите корабоплавателни пътища, които стават все по-достъпни поради промените в климата, доколкото Арктика се нагрява четири пъти по-бързо от останалата част на планетата, което може съществено да съкрати търговските маршрути между Европа и Азия. Да напомним: от 2013 до 2024 г. количеството кораби, ежегодно минаващи през Арктика, нараства повече от една трета – до 1782.

ЧЕТВЪРТО, ключова ценност на Гренландия се явява това, че островът се разглежда във Вашингтон като най-важния стратегически военен плацдарм в противостоянието с Русия и Китай. Появиха се съобщения за това, че Пентагонът вече планира да създаде в Гренландия аеродромна инфраструктура за изтребители F-35, способни да носят ядрено оръжие. Разположената на острова военно-космическа база на САЩ „Питуффик” (бивша „Туле”), локализирана в северозападната част на острова, се явява един от елементите на американската система за ранно предупреждение за ракетно нападение по арктическото направление.

По този повод Тръмп заяви: „Заради целите на националната сигурност и свобода по целия свят САЩ считат, че контролът над Гренландия се явява абсолютна необходимост за Америка“.

Неслучайно с идването на власт за втори мандат Д. Тръмп запази позицията си, с настоятелно предложение да купи мегаострова от Дания. За пръв път Тръмп поставя този въпрос още при първия мандат (2017-2020).

Тогава гръмва скандал след искането на Тръмп да купи острова. Датската журналистка Надя Кнудсен: „След изтичане на информация във вестник за намерение да се купи най-големия в света остров, тя се потвърди в личния Twitter на президента на САЩ, Дания, да не говорим за Гренландия, се взриви и местната „желязна лейди“, премиерът Метте Фредериксен, бе принудена да реагира. Разтревожена от напоритостта на Тръмп, директно от гей парада на 18 август в Копенхаген тя се юрва в Гренландия и в столицата на острова Нуук, обкръжена от журналисти, прави гръмки изявления. Заявява, че не може да се продава Гренландия, защото не я владее (островът е с автономия и с право да излезе от Датското кралство), а дискусията за купуване на Гренландия нарича „абсурдна“. Веднага последва отмяна на дългоочакваната държавна визита на президента Тръмп в Дания (насрочена за 2 септември 2019). В отношенията между съседите по Атлантика избухва дипломатическа криза“.

Но още тогава Miss No (Мисис Не), както в Дания наричат премиерката, побързала да „тушира“ напрежението. Положението в Арктика било комплицирано от решаващото руско военностратегическо превъзходство

„На същия този брифинг на 19 август – отбелязва Надя Кнудсен – в Гренландия, където премиерът Фредериксен „пускала пара“, тя признава: „Ние виждаме, че интересът на американците е огромен и тяхното военно присъствие е неизбежно“.

В някакъв смисъл датският премиер решила проблема по женски – навреме публично потушила скандалното предложение. Нещо повече, Дания с всички сили се старае да изглади конфликта, а нейните политици се надпреварват да уверяват, че „мощното военно присъствие на американците в Арктика – това, собствено, е в нашите интереси“. Това е в традицията на Дания на първия зов на САЩ да откликват на всички военни операции на НАТО. А Дания привично се е изпънала като струна и неуморно си напомня, че това е оправдано: нали Русия в последните години модернизирала шест военни бази в този стратегически важен регион на планетата“, завършва коментара си датската журналистка.

КАК РЕАГИРА ТРЪМП НА MRS. NO?

Надя Кнудсен: „Формално Доналд Тръмп, когато отменил визитата, озвучил следните претенции: недостатъчно присъствие на датски военни в Гренландия, недостатъчен внос в бюджета на НАТО (1 процент от БВП вместо „уставните“ 2 процента), недостатъчно участие в международните военни операции на алианса в Сирия и Афганистан“.

Гореописаният случай се разиграва късното лято на 2019 г. 5 години по-късно (декември 2024 – януари 2025 г.) Тръмп за втори път повдига въпроса за Гренландия. Но малцина знаят, че още през първия мандат по негово разпореждане Пентагонът разработи военна доктрина за Арктика по казуса лятото на 2019 г.

Пет години по-късно във връзка с казуса „Гренландия“, повдигнат от Тръмп, отново изниква името на същия датски премиер – Метте Фредериксен. И отново – преди инаугурацията му (тържествено встъпване в длъжност), Тръмп звъни на Фредериксен. Financial Times, позовавайки се на европейски чиновници, твърди, че разговорът минал много лошо: Тръмп бил конфронтационно настроен, макар че Фредериксен предлагала да развиват двустранно сътрудничество в сферата на добива на полезни изкопаеми и във военната област. Премиерът на Дания след този разговор повторила, че островът не се продава. Гренландският премиер Муте Егеде заявил пък, че островът не трябва да принадлежи нито на Дания, нито на САЩ.

На 28 януари, седмица след инаугурацията на Тръмп, премиерът на Дания Метте Фредериксен заминава на спешно турне по европейските столици. Тя се среща в Берлин с федералния канцлер Олаф Шолц, в Париж води преговори с френския президент Еманюел Макрон, в Брюксел – с генералния секретар на НАТО Марк Рюте.

Нейното турне последвало заявлението на Доналд Тръмп за намерението да присъедини към САЩ Гренландия – автономна територия, влизаща в състава на Кралство Дания. Срещайки се с журналисти на 25 януари, президентът отбелязал: Ако датските власти не позволят островът да премине под американски контрол, това ще бъде „твърде неприятелски акт“. „Защото това е за защита на свободния свят. Това не е за вас. Това е за свободния свят“ – твърди Тръмп.

Както съобщава  Financial Times, Дания избрала стратегията на избягване на публична конфронтация с новата администрация на САЩ и помолила своите съюзници в ЕС и НАТО да запазят сдържаност. Изданието отбелязва, че първоначално датските и европейските чиновници се надявали, че коментарите на Тръмп за вземането на Гренландия се обяснявали с неговото намерение да засили влиянието си на острова, чието значение нараствало във връзка със стремежа на Русия и Китай да увеличат своето присъствие в Арктика. Обаче после станало ясно, че към ситуацията „следва да се отнасят много по-сериозно“, казал на Financial Times източник в европейските структури.

Западни медии добавят, че военните възможности на Дания [в Гренландия] – съюзник на САЩ по НАТО – са ограничени с четири инспекционни кораба, самолет за наблюдения Challenger и патрули на шейни с впрегнати кучета. При това, по думите на Ларс Локке Расмуссена, повишената обезпокоеност на САЩ в Арктика се явява законна след нарастване активността на Русия и Китай в региона. Затова Дания е открита за диалог със САЩ от ново по-тясно сътрудничество, „за да се обезпечи изпълнението на американските амбиции”.

Кристина Зеленюк: „Поради изменения на климата и глобалното затопляне във водите около Гренландия се откриват нови плавателни пътища, за които също се конкурират Китай и Русия. При това САЩ имат своя военна база на острова. И това е неудивително, нали Гренландия има стратегическо значение за американската армия, в частност, и заради системата за ранно предупреждение за балистични ракети, които могат да летят към САЩ, защото най-краткият път от Европа в Северна Америка преминава именно през този арктически остров“.

Проблемът е, че не само Русия, но и нов играч се явил в Арктика – Китай. Това се отбелязва и в US стратегически документ: „Много критики има и по адрес на Пекин. „Китай се опитва да получи своя роля в Арктика със способи, които  могат да нарушат международните правила и норми. Има риск, че глобалното хищническо икономическо поведение на Китай може да бъде използвано и в Арктика“, се отбелязва в стратегията.

В резултат на подобни действия, както отбелязват в Пентагона, могат пряко или косвено да се ограничат възможностите за прехвърляне на военни сили и да повлияят на стратегическите задачи на САЩ в света, „свързани със съперничеството с Китай и Русия в Индо-Тихоокеанския регион и Европа“. Пентагонът разглежда Арктика като стратегическа територия в качеството на потенциално направление на нападение срещу САЩ“.

Това не е случайно. Онези, които са наясно с военната география, знаят: най-късият полет на руските балистични ракети към САЩ минава над Гренландия. Става дума за ракетните установки, базирани на полуостров Таймир и архипелаг Северная земля. Неслучайно именно в северозападната част на Гренландия е разположена американската космо-авиационна база Pituffik.

„САЩ в случай на присъединяване на Гренландия ще имат контрол над западния изход на Северния морски път“. Това мнение изказва заместник-председателят на  комитета на Съвета на федерацията по федеративно устройство, регионална политика, местно самоуправление и делата на Севера Анатолий Широков. Това той казва на пресконференция, посветена на Международната научно-практическа конференция „Дальний Восток и Арктика: устойчивое развитие“.

Интересни са разсъжденията на белоруски анализатор на военните аспекти на казуса с Гренландия. „В проекта „В теме“ на YouTube канала БЕЛТА докторът на историческите науки Николай Платошкин изказва мнение за значението на Гренландия за САЩ, и разказал какво представлява най-северната военна база на Въоръжените сили на Америка.

Разсъждавайки за значението на Арктика и в частност ролята на Гренландия, Н. Платошкин отбелязал: „На територията на Гренландия се намира най-северната база на Въоръжените сили на САЩ, при това тя се намира там от 1943 г. Това е цял град, като във фантастичните филми. Един вид огромен леден щит. Там работят постоянно около 4 хиляди човека; там е единственият ледоразбивач на САЩ. И тази база за тях е ключова, защото, ако, не дай бог, се извърши размяна на ядрени удари между Русия и САЩ, ще минат през Северния полюс – това е най-късото разстояние. И там се намира базата за предно следене на Съединените щати, така наречената космическа ескадра, космическа войска, които проследяват всеки пуск на наши ракети, учебен, без разлика. Там има огромна, много добре отоплявана взлетная полоса (писта), там са бункерите. Тук са заровени огромни пари“, казва историкът.

Третата цел, скандално изложена от президента Тръмп, визира

ПАНАМСКИЯ КАНАЛ – ГЕОПОЛИТИЧЕСКИ КЛЮЧ,

свързващ Атлантическия с Тихия океан.

Панамският канал е плавателен канал от шлюзов тип, принадлежащ на Панама. Построен по проект от САЩ и открит август 1914 г., Панамският канал има дължина 81,6 км. Паралелно на канала има железопътна линия с дължина 76,6 км и автомагистрала.

Месец след като печели категорично битката за Белия дом, новият 47-ми президент на САЩ ясно изразява позицията си относно Панамския канал.  Обръщайки се към поддръжниците си на AmericaFest 2024 в щата Аризона, обещава, че неговият „кабинет на мечтите“ ще осигури процъфтяваща икономика, ще затвори границите на САЩ и ще разреши бързо войните в Близкия изток и Украйна.     В един момент от речта той засяга темата за контрола над Панамския канал и високите такси за транзит и заявява, че няма да позволи каналът да попадне в „погрешни ръце“, като предупреждава за потенциално китайско влияние върху Канала.

След събитието Тръмп публикува в Truth Social изображение на американско знаме, развяващо се над тесен воден път, с коментар: „Добре дошли в канала на Съединените щати! Някой чувал ли е за Панамския канал? Защото ни мамят в Панамския канал, както ни мамят, навсякъде другаде“.

Коментарите му са изключително рядък пример за американски лидер, който заявява, че може да накара суверенна държава да предаде територия. „Той беше даден на Панама и народа на Панама, но има разпоредби“, заявява Тръмп за канала, който някога бил собственост на Съединените щати, но е предаден на Панама преди десетилетия. „Ако принципите, както морални, така и правни, на този великодушен жест на даване не бъдат спазени, тогава ще поискаме Панамският канал да ни бъде върнат изцяло, бързо и без въпроси“, се заканва Тръмп.

В записано съобщение, публикувано от президента на Панама Мулино, той казва, че независимостта на Панама не подлежи на обсъждане и че Китай няма влияние върху администрацията му. Освен това той защитил тарифите за преминаване, които се начисляват от Панама, и казва, че те не са определени „по прищявка“.

Китай не контролира или администрира канала, но дъщерно дружество на базираната в Хонконг CK Hutchison Holdings отдавна управлява две пристанища, разположени на входовете в двата края на канала в Карибите и Тихия океан. Самият факт, че декември 2018 година китайският президент Си Дзинпин посещава Панамския канал, е показателен за дълбочината на проникване на Пекин в Латинска Америка.

„Всеки квадратен метър от Панамския канал и неговите околности принадлежат на Панама и ще продължат да принадлежат”, пише Мулино в изявление. На което новоизбраният президент на САЩ отговаря: „Ще видим това!“.

Водният път с трафик от около 14 000 кораба годишно възлиза на 2,5% от световната търговия по море и е от решаващо значение за американския внос на автомобили и различни видове стоки от контейнерни кораби от Азия, както и за американския износ на стоки, включително втечнен природен газ“.

„Доходите от Панамския канал – 1/3 от годишния оборот с тарифите са примерно 3,5 милиарда долара… Но самият той изиска реконструкция, модернизация и разширяване. Вероятно това и довежда от 1999 г. контейнерните терминали да управлява китайската компания Hutchison Whampoa, от 2015 г. тя е конгломерат CK Hutchison Holdings. Това позволява на Китай да влияе на тарифите. Този факт отдавна безпокои САЩ, и не само по икономически въпроси, но и по въпросите на сигурността. Контролът на китайците над ключовата водна магистрала създава възможност за достъп и на китайския военен флот. Самата Панама отдавна е в силна зависимост от китайските кредити. Макар правителството на Панама да заявява, че китайският бизнес контролира само пристанищната инфраструктура, а не самия канал, САЩ си запазват правото на военна намеса в случай на нарастване на чуждестранно влияние в региона“.

„Избраният президент на САЩ Доналд Тръмп се отказва да даде обещание да не прилага военна сила за установяване на контрол над Гренландия и Панамския канал. Избраният американски лидер на 22 декември 2024 г. заявява, че ще поиска бързо връщане на Панамския канал в американска собственост заради високите тарифи за преминаване през него. Политикът подчертава, че Панамският канал е критически важен за американската търговия, а също за оперативното разгръщане на военноморските сили на САЩ в Атлантическия и Тихия океани.

Още в края на декември [2024] в коментар за The Washington Post официалният представител на командата на Тръмп убеждава: главното което обединява заявленията на Тръмп по отношение на Канада, Мексико (Тръмп не изключвал изпращането на американски войски в Мексико за борба с наркокартелите и нелегалната миграция заедно с въвеждането на 25% мита на внос от Мексико, което се явява пръв търговски партньор на САЩ), Гренландия и Панама – това е противодействие на Русия и Китай. Относно Панамския канал Тръмп нееднократно заявява, че Панама „ограбва САЩ”, установявайки високи ставки за преминаване на кораби, и позволява на Китай да управлява канала (като минимум две пристанища на входа принадлежат на китайски компании).

Много експерти и анализатори отдавна предупреждават за растящото влияние на Китай в Панамския канал, който се явява един от основните маршрути за прехвърляне  на корабите на ВМС на САЩ от Атлантика в Тихия океан в случай на изостряне на ситуацията, в това число около Тайван. Тръмп също заявявал, че договорът между САЩ и Панама, ратифициран от Сената в 1978 г. за предаване на Панамския канал на Панама, няма да го спре. Тръмп неуморно критикува 39-ия президент демократ Джими Картър, който почина на 29 декември 2024 г. на възраст 100 г., заради предаването на Панамския канал на Панама.

„Панамският канал глупаво беше даден на страната Панама, след като САЩ похарчиха повече пари, отколкото някога са похарчили за проект преди, и загубиха 38 000 живота при изграждането на Панамския канал“, казва Тръмп в реч на 20 януари. „Целта на нашата сделка и духът на нашия договор са напълно нарушени. Американските кораби са силно надценени и не се третират справедливо по никакъв начин или формат. И това включва военноморските сили на Съединените щати“, казва той. „Китай управлява Панамския канал. Ние не го дадохме на Китай, дадохме го на Панама и ще го вземем обратно“. 

Ще успее ли Тръмп да присъедини към САЩ нови територии? Според руския анализатор Вл. Можегов присъединяването на Гренландия се явява напълно „достижима цел“. При това Тръмп едва ли ще се реши да използва военни методи за получаване на острова. „Работата няма да стигне до военно завземане. По-скоро това ще бъде просто обявяване на независимост на Гренландия, която фактически и така вече се явява независима територия. След като Гренландия обяви независимост, островните власти ще водят преговори непосредствено със САЩ, ще се договарят за американски инвестиции в инфраструктурата. По мое мнение Тръмп просто ще купи Гренландия и лоялността на местните политици. Мисля, че жителите на  острова едва ли ще възразяват против такъв сценарий, след влизането в състава на САЩ явно ще се повиши нивото на живота“.

Не следва изцяло да се изхвърля от сметките стремежът на Тръмп да присъедини Гренландия, да направи Канада поредния американски щат и да върне Панамския канал. Да постигне всички тези цели на новия-стар глава на Белия дом ще бъде крайно сложно. Обаче вариант, при който Тръмп да убеди ръководството и населението на Гренландия, че ги чака светло бъдеще заедно със САЩ, или натисне властите на Панама, щото контролът над Панамския канал да се осъществява с усилията на двете страни, е напълно възможен. Сега е трудно да се каже как ще се развиват събитията и на какво е готов да отиде републиканецът заради своите цели. Едно може да се каже с увереност: Тръмп ще приложи всички усилия, за да „направи Америка отново велика“…

НИКОЛА СТОЯНОВ

loading...


Подобни новини

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *