През февруари традиционно стартира работата в лозовите масиви, като основната операция по това време е резитбата на насажденията. Заради промените в климата обаче често се случва лозята да бъдат засегнати от късни пролетни мразове, които могат да лишат стопаните от реколта през годината.
Как правилно да бъде направена резитбата и кога е най-подходящото време за работа, коментира доц. д-р Симеон Крумов от отдел „Селекция, интродукция и сортоизучаване на културните растения” към Института по земеделие в Кюстендил за Агри.БГ.
„В райони, където температурите падат до много ниски стойности, резитбата се извършва през есента, преди студовете, и след това лозите се загрибат. Това се практикува предимно в личните стопанства и е приложимо за ниско формираните лози, които са близо до земята”, обясни специалистът.
Лозите, които са формирани по метода на високи формировки, се подрязват почти от края на листопада, докато пъпките набъбнат.
„Когато стопаните имат малки площи и могат бързо да направят резитбата, е добре да я забавят. По този начин лозите започват развитието си малко по-късно. С оглед на промяната на климата зимите стават все по-къси, съответно и периодът на покой е по-къс. Лозите започват да се развиват по-рано и се появява опасност от късни пролетни мразове”, разясни доц. Крумов.
Със забавяне на развитието на лозите чрез по-късна резитба стопаните могат да спечелят няколко дни, в които растенията запазват студоустойчивостта си. Тези дни могат да бъдат решаващи при поява на късни пролетни мразове.
След резитбата на лозята важна стъпка е и пръскането на масивите. „Веднага след резитбата в лозята, при набъбване на пъпките, там, където е имало екскориоза, е хубаво да се направи пръскане с препарати, които съдържат фозетил алуминий. На тази база трябва да се направи пръскане в съчетание с третиране за другите две болести – оидиум и мана”, коментира още доц. д-р Симеон Крумов.
