До 10 години затвор за автоджамбазина, който ви е задигнал колата

Кражбата на кола вече да се наказва с от 1 до 10 години затвор. Това предвиждат промени в Наказателния кодекс (НК), одобрени днес от правителството. С тях се изменят и серия разпоредби от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест, Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, Закона за МВР, Закона за митниците, Закона за военната полиция и Закона за ДАНС.

Правителството предлага в чл. 195, ал. 1 на НК да се създаде нов квалифициран състав на кражба – когато предметът ѝ е моторно превозно средство.  Както и приготовлението към кражба на МПС да се наказва като самостоятелно престъпление.

В проекта е заложено да отпадне възможността за налагане на алтернативното наказание „глоба“ в случаите на противозаконно проникване в чужд автомобил. „Това е мотивирано с високата степен на обществена опасност на тези престъпления, което се обуславя както от значителната стойност на отнетата движима вещ, така и от факта, че много често отнетото МПС се използва при извършването на други престъпления“, посочват от пресслужбата на кабинета.

Освен това се правят и изменения в чл. 53 НК. С тях се предвижда пряката и непряка облага, придобити чрез престъплението, да се отнемат в полза на държавата, ако не подлежат на връщане или възстановяване. Дадено е и легално определение какво се има предвид под пряка или косвена облага. „Пряка облага е всяка икономическа полза, настъпила като непосредствена последица от престъплението“, предвижда проектът. А дефиницията за непряка облага е „всяка икономическа полза, настъпила в резултат на разпореждане с пряката облага, както и всяко имущество, получено в резултат на последващо пълно или частично преобразуване на пряка облага, включително, когато е била смесена с имущество, придобито от законни източници. На отнемане подлежи имуществото до стойността на включената пряка облага ведно с настъпилите увеличения на имуществото, ако са пряко свързани с разпореждането или преобразуването на пряката облага и включването на пряката облага в имуществото“.

Промените в НК са част от пакет изменения, с които се транспонира Директива 2013/48/ЕС за установяване минимални правила относно правото на достъп до адвокат в наказателното производство и в производството по изпълнение на европейска заповед за арест. Заради забавянето на въвеждането на разпоредбите ѝ във вътрешното ни право срещу страната ни започна наказателна процедура. „С проектозакона се уреждат по-подробно правата на лицата при задържане и обвиняемите в наказателното производство, и правата на лицата в производствата по изпълнение на европейска заповед за арест и на издирваните по Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест“, посочват от правителството.

Една от разпоредбите, която предизвика най-много коментари при общественото обсъждане на законопроекта, беше тази, която предвижда, че уведомяването на избран от задържания близък за ареста му може да бъде забавено с 48 часа. Отлагането ще може да става „когато е налице неотложна необходимост да се предотврати настъпването на тежки неблагоприятни последици за живота, свободата или физическата неприкосновеност на лице или за да се предотврати ситуация, при която наказателното производство би могло да бъде сериозно възпрепятствано“.

Паралелно обаче се прави важно изменение в чл. 63, ал. 7 НПК, с което отпада действащото изчерпателно определяне на кръга от хора, които се уведомяват незабавно при задържането – семейството на обвиняемия, работодателят или МВР. Сега се предлага изборът да е на самия арестуван. Новият текст на разпоредбата предвижда: „За задържането под стража, както и за задържането на основание чл. 64, ал. 2, по искане на обвиняемия, незабавно се уведомява поне едно посочено от него лице.“

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *