Древните жители от Кресненския пролом почитали богинята Изида, през християнството районът се превърнал в своеобразна Света гора, със 7 манастира и десетки църкви

С останки от 4 църкви от ранното християнство към III-IV век, 7 манастира /1 действащ/ и 20 църкви и параклиси от времето на Средновековието, и обновени и новоизградени в годините на XX и XI век Кресненско е своеобразна Света гора на Пиринския край.

ПРЕДХРИСТИЯНСКИ ВЯРВАНИЯ В БОЖЕСТВА И ИДОЛИ В ПОРЕЧИЕТО НА СТРУМА

Древното население в Кресненско в предхристиянско време е вярвало в различни божества и идоли. На особена почит е била богинята Изида, заимствана от култ от Древния Египет, на която в античния град Нейне край село Долна Градешница е бил изграден храм, останки от който се съхраняват в музейния кът на Кресна.

На висока почит в Кресненско е бил и бог Харос, известен като Тракийския конник, което потвърждават намирани в местата на антични поселения, посветени на него, оброчни плочи.

В района са почитали и богинята Вендида – Артемида. В намираните оброчни плочки тя е представена най-вече като ловец чрез различни образи – яздеща кон или елен, придружена от слуга или куче, с лък и стрели, облечена с хитон в двойна препаска. Открити оброчни плочки, съхранявани в археологическите музеи в София и Сандански, потвърждават нейните светилища в античните селища край Кресна и край с. Сливница.

И пришълецът сред боговете на Олимп – Дионис, е бил важен култ по поречието на Струма като цар на веселията и опиянението. Култът му е засвидетелстван  още отпреди времето на Омир. Негово светилище е установено в античния Нейне.

В Кресненско са откривани оброчни плочки с посвещения и на много други божества. Сред тях могат да се посочат Зевс и Хера, Атина Палада, Диоскулите.

РАННОХРИСТИЯНСКИ СВЕТИНИ В КРЕСНЕНСКО

Към посочените по-горе за тукашното население могат да се добавят и вярванията във всевъзможни сили – като вили, самовили, хали, демони, змейове и др. В района на Кресна за първото появяване на християнството свидетелстват останки от древни църкви в м. Ново село в долината на р. Влахинска. Точното наименование на мястото, където е била, се казва Нерезе. Зидовете й са с размери 20х10 м.  Унищожена е от огън, вероятно при нападение на варварски нашественици. В едната й част са открити три питуса, а в тях римски монети и части от кости, поовъглени, най-вероятно на убит или изгорял в пожара свещеник.

Антична църква е имало и в м. Пресвета неделя в землището на с. Ощава. И сега личат останки от друга църква в Кресненския пролом в м. Цръквището, край която е минавал древният Малешевски път, свързващ град Струмица /в Македония/ с Горна Джумая /Благоевград/ през Малешевска планина.

Три антични църкви са съществували непосредствено край Кресна. Раннохристиянски църковни светини е имало и в Драколово, като се приема, че това селище някога е било голямо и популярно.

За древни култови обекти се узнава и от някои некрополи, като по-значими с останките си са открити в селището край Кресна и град Нейне.

СВЕТИ МЕСТА ПО ВРЕМЕ НА СРЕДНОВЕКОВИЕТО

Монотестичният възглед, че Бог е единствен повелител на Вселената, широко се разпростира сред населението в региона и през  Средновековието. Древните църкви най-вероятно са унищожени при варварски нашествия, но из Кресненско се появяват манастири., Те се оказват центрове  на дух и вяра, могат да се приемат и като първооснователи на развитието на култура и просвещение.

В Кресненско са известни няколко стари манастира, но за съжаление те са опазени повече в спомени и останки от зидове и керамика. Трудно е сега да се установят техните планово-композиционни принципи и естетическо-художествени идеи на изграждане. Най-вероятно са осъществявали и стопански дейности. За манастири в средновековното съществуване сега говорят имената Манастирище в Кресненския пролом, Манастирището в м. Ново село, бреговете в м. Червен брег край пътя за с. Сливница, известни с името Манастирището, а пък местности в Пирин планина с имена Трапезката, Фурната, Пещта говорят също за наличието там на манастир.

С опазено име е манастир „Св. св. Козма и Дамян” в Драколово, съществувал повече от 500 години, като се приема, че в Драколово е имало  още два манастира. Известни са имената на още два манастира – „Св. Петър” в Кресненския пролом, в който докъм средата на XX век са провеждани празненства на празника Петровден от населението на с. Стара Кресна, и на манастир „Св. Пророк Илия”, който е бил на възвишението, западно от с. Горна Брезница. За него се говори, че е бил разрушен от турци, а монасите са прогонени.

Манастирът „Св. Пророк Илия” в годините на XXI век обаче е възкръснал. На мястото му сега е изграден нов манастир, разполагащ с приемна сграда, параклис „Св. Пророк Илия”, манастирска църква „Св. Георги”, отделна камбанария, градина и детски кътове за развлечения.

Най-вероятно средновековните светини в Кресненско са били под ръководството на епископите от епархията в Крупник. Свое влияние е оказвал и Рилският манастир, който е имал свои имоти, а Хрисовулът на цар Иван Шишман от 1372 година пък документира, че част от домакинствата на село Градешница, преди да бъде завладяно от турците, е била придадена в дар към него.

ВЪЗРОЖДЕНСКИ И НОВИ ДУХОВНИ СВЕТИНИ

Към 18 век и повече през 19 век започва голямо ново пробуждане. За това способстват Мелнишката епархия, а по-късно, като се преместила в Неврокоп /Гоце Делчев/ – Неврокопска епархия.

За църковните дела в Кресненско от 19 век назад във времето се намират откъслечни сведения. В третия Зографски поменик, съдържащ имената на дарители на манастира „Св. Георги Зограф” в Света гора /полуостров Атон/, се споменават сред многото селища и село Ощава с дарители Грозьо и Стоян. Началната година на поменика е 1527, а краят – 1728 година.

За първа църква от времето преди общия голям полъх на Възраждането на страната, изградена в Кресненско, се приема „Рождество на Света Богородица” във Влахи, която все още съществува и се оказва и като първа все пак опазена сграда на Кресненска територия.  На нейни години вероятно е имало и църква с име „Сретение Господне” в Драколово, която може би е имала връзка с по-рано съществуващия там манастир „Св. св. Козма и Дамян”.

Църква „Рождество на Света Богородица” във Влахи е строена през 1750 година. Била е първоначално вкопана в земята по турските закони, за да се вижда по-малко. Не е оцеляла в първоначалния си вид. По разкази и спомени е била разрушавана и отново градена. И сега под измазаните й стени се откриват някакви останки от бои и вероятно е имала и стенописни сцени. До 2011 година църквата е в пълна разруха. Оттогава започва реставрацията й – дело на ктитори бизнесмени от Кресна и други селища като частна инициатива. Установено е и дворното й място. Близо до църквата са били и старите гробища на Влахи. В празничния ден на Рождество на Света Богородица се организират тържества и курбани.

Влахи има честта да е и с по-нова църква, която обаче също е по-стара от църквите в други селища в Кресненско. Това е църквата „Свети Пророк Илия”. Изградена е през 1844 година със специален султански ферман. Инициатори за изграждането й са били Угрин Иванов, Аризан Въчков и свещеник Стоян Ангелов – един истински свещеник будител в района. Към църквата е била изградена и малка сграда, която е дала подслон и на първото училище в Кресненско още през 1844 година. По време на Кресненско-Разложкото въстание църквата е била използвана като склад на военния арсенал на въстаниците, чийто щаб с началник-щаб Димитър Беровски е бил настанен в близка къща. След поражението на въстанието е изгорена от турски войници. Населението на Влахи след няколко години я възстановява, но през Балканската война е отново опожарена, и то пак от турски войници, но вече бягащи под напора на освободителните войски на генерал Георги Тодоров и четите на ВМОРО. Отново е възстановена след Междусъюзническата война от 1913 година и все още е действаща. Тя е мястото, където са кръстени видни революционери и други дейци, сред които са Яне Сандански и баща му Иван, байрактар на чета по време на въстанието, на Спас Харизанов, виден юрист, участник във въстанието, общественик, дядо на писателя Димитър Димов и баща на видния народен представител от Пиринско Иван Харизанов. В традиция от незапомнени години близо до двора на църквата се провеждат в деня Илинден многолюдни празнични събори с курбани. Тук на близкия многовековен чинар е обесен с главата надолу по време на въстанието свещеникът на Берово, а през Балканската война действащият тогава свещеник Янаки Спандолиев е арестуван с други жители на селото и отведени в казармите на Демирхисар са живи изгорени.

Втората църква от времето на Възраждането е в Ощава. Това е църквата „Св. Тодор Тирон” и е от 1850 година. И тя, както църквата във Влахи, е дала подслон и на първото местно училище. Писано за нея се открива при Василий Теплов „Материали для статискити Болгарий, Факий и Македонии” от 1877 г.: „През 1850 г. епитропите събират в килията на църквата „Св. Тодор Тирон” децата от махалите и откриват общинско училище. И тази църква  два пъти е горена /през Кресненско-Разложкото въстание и Балканската война от турски войници/.  Последното й възстановяване е от 1930 година и е все още действаща. Известно е, че в нея е пял апостолът Гоце Делчев, а служилият близо 70 години като свещеник в нея Яне Аризанов е бил съратник на Яне Сандански. Любопитно е и това, че за изграждането на църквата е имало и съдействие от богатия турчин от Градешница Сали ага, който построява и мост на р. Струма за с. Горна Брезница.

Най-забележителният църковен култов обект на християнската вяра в района е била църквата „Св. Архангел Михаил” в Стара Кресна. Изграждането й е през 1856 година. Преди да пламне Кресненско-  Разложкото въстание, е използвана от турска военна част като склад за оръжието. И тя е дала подслон на първото училище в селото. На 5.X.1878 година сборните чети на 10 войводи успяват да обградят и пленят турските войници след двудневно сражение между въстаници и турски аскер и башибозук в Ново село, Моравска, Брезница. Опожарена е по онова време и оттогава повече не е възстановявана. Жителите на селото нямали такива сили и през 1918 г. си построили друга църква, много по-малка, но със същото име и сега действаща. В нейния двор всяка година на празника Петровден се организират събори с курбани.   

За населението на Горна Брезница значима роля е изпълнявал в религиозно отношение манастирът „Св. Пророк Илия”, но това е до прогонването на монасите му и разрушаването му. Нов обект на вярата в селото си изгражда едва през 1914 г. след Освобождението от турско робство и това е църквата „Св. Атанасий Велики”. Нейното изграждане започва по инициатива на поручик Кръстев, командир на разквартирувана по това време  българска военна част в селото, като край тукашния път за Берово /в Македония сега/ е имало и митница. През 2016 година църквата е изцяло обновена. Към нея сега действа и църковен хор „Св. Атанасий Велики”, ръководен от наместника на владиката Серафим за Санданска духовна околия свещеник Георги Танчев.

Място на църковни служби и посещения е и възстановеният през първите години на XXI век стар манастир „Св. Пророк Илия” в малешевското село Моравска, тук през 1918 година се изгражда църквата „Свето Успение Богородично”. Поради изселване на жителите на селото през 60-те години на миналия век сградата започва да се разрушава, но в по-ново време е реставрирана като параклис.

На юг от Моравска е село Будилци. Църковните нужди на населението му се посреща параклисът „Св. Григорий Богослов”, изграден през 1920 година. Интересното за него е, че е изграден от местния селянин Стоилко Дончев и му е дал името на своя син Григори. Почти всяка година край параклиса се организират землячески срещи.

От дясната страна на р. Струма е село Сливница. След Втората световна война /1947 г./ тук вече са се преселили много от жителите на планинските села и имат нужда от място за религиозни нужди. Така се стига до изграждането на гробищна църква „Св. Димитър Солунски”, която и сега действа. Ново за селото обаче е и една все още строяща се църква „Св. Злата Мъгленска”, която има честта да носи единствена в страната името на тази светица. Строи се още от 1994 г.

Град Кресна /с имена още Крива ливада и Гара Пирин/ докъм 1940 година все още е населена местност към Влахи. През 1920 година Васил Гигов и други местни собственици построяват параклис „Св. Георги Победоносец” до гробищата, които са и място на убити и починали от раните си войници от времето на Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. От 1941 г. тук се изгражда като храм-паметник-костница и военна църква „Св. Иван Рилски”, в която е уредена и костница, опазваща останките на 470 офицери, сержанти и войници. Тази църква сега е най-големият религиозен паметник на християнството в Кресненско и най-празничният й ден е 19 октомври, когато е рождението на нейния патрон свети Иван Рилски.

От крайните години на 20 век и първата половина на 21 век със свои църкви е и село Долна Градешница. Тукашният храм „Св. Великомъченик Георги” е сред най-добрите в цяло Кресненско. Първата му копка е през 1991 година, а освещаването му е при всеобщо тържество през 1995 година.

Първите години на XXI век се оказват истинско време на подем на изграждане и укрепване на християнските светини. С нови ремонти и укрепвания са църквите във Влахи, Горна Брезница, Ощава, Будилци, Моравска, Сливница.

Местни ктитори изграждат в различни оброчища и други свети места параклиси и малки църкви, като общо тези свети места по брой са над 50.

БОРИС САНДАНСКИ

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *