Десетки дупничани, сред които архиерейският наместник на Дупнишка духовна околия ставрофорен иконом отец Георги Паликарски, кметът на община Дупница инж. Методи Чимев, заместник- кметът Крум Милев, председателят на „ Шалом“ в гр. Дупница и общински съветник инж. Леонид Хаздай, бившият председател на общински съвет Дупница, краевед, спортен деятел, председател на НЧ“ Светлина 1927“ село Бистрица Явор Тодоров, директорът на Исторически музей Дупница Анелия Геренска, политици, общински съветници, общественици, читалищни деятели, представители на политически партии, ученици, граждани…уважиха отбелязването на 80 години от спасяването на българските евреи в гр. Дупница. Председателят на“ Шалом“ гр. Дупница и общински съветник инж. Леонид Хаздай, произнесе слово пред своите съграждани.“ 10-ки години вече отбелязваме този ден, определен с решение на МС от 13 февруари 2003 за Денят, в който отбелязваме спасението на българските евреи, и възпоменателен ден за загиналите 11343 евреи от Беломорска Тракия, Македония и Пирот. Въпреки, че има определен само един ден в годината, оцелелите евреи и техните потомци, никога няма да забравим стореното от Българската православна църква, интелектуалци, културни дейци, част от политическия елит, и най-вече обикновените хора – съседи, приятели, колеги. Този акт на спасение записва със златни букви името на България в световната история. Този прецедент във Втората световна война сътворен от българския народ, издига страната ни на едно различно и доста по-високо ниво в йерархията на цивилизацията. Ние, българските евреи винаги ще помним стореното.Може би си мислите, че с годините емоцията, която ние изпитваме избледнява и силните думи до голяма степен са изказани фрази без чувства….. Уверявам ви, никой не може да симулира благодарност, за това, че е жив, за това, че имал възможност да се роди и днес да говори тук пред вас. Чувствата на благодарност, които изпитваме са искрени, дълбоки и непреходни.За съжаление не всичко и всички от онези години са били толкова хуманни и добри. Когато четем историята не трябва да пропускаме и неудобните страници. Тя не е страшен филм, в който да превъртим напред това, което не ни харесва и достигнем до героичния финал. Никога не трябва да се забравя, че имаше хора, затваряни в гета, хора затваряни в трудови лагери, хора с отнето имущество, хора на които им е било забранено да купуват бял хляб, да не говорим изобщо за ограничените граждански права, и то само защото са различни … ,каквото и да означава това. А тези същите обичат България не по-малко от всеки друг. Давали са живота си за България в Освободителните Войни. Доказателство са тези плочи…….Наша е отговорността да възпитаваме така поколенията, че подобна човешка трагедия никога повече да не се повтаря. Да създадем памет за геройството на българския народ и успоредно с това, да създадем критично мислене, една повишена чувствителност към добро и лошо. Да възпитаваме в толерантност и емпатия с едничката цел, това никога да не се повтаря. И тук не говоря за конкретна малцинствена група или етнос. Сегрегацията и ксенофобията са причината за избуяването на човеконенавистна идеология, една болест от миналото. Една болест заради, която са загинали не болните от нея, а милиони други…. Само, защото са различни, носят друго име, имат друг цвят на кожата или просто не са от своите. Когато виждам Вас днес тук, чувствам увереност, че онази черна страница от историята никога няма да се повтори.Ние, българските евреи винаги ще помним и благодарим за стореното. И ще завърша, както всяка година с един текст от Свещената за евреите книга:“ Който спаси един човешки живот, спасява цяла вселена.“, сподели председателят на „ Шалом“ Дупница инж. Хаздай. Бившият председател на Общински съвет Дупница, краеведът, спортният деятел и председател на НЧ“ Светлина 1927“ село БистрицаЯвор Тодоров, сподели пред своите съграждани.“Много е трудно човек да говори на такива събития. Трудността идва от там, че за да си представим всичко това, трябва да се опитаме да направим една ретроспекция на картината, която е по това време от края на февруари до 10 март 1943 г. Това са хилядите арестувани евреи в техните домове, без право да напускат къщите си. Само по едно дете и то невръстно дете до 10 години, има право да излезе и то в определени часове. В същото време в жп гарите на градовете Кюстендил, Дупница,Горна Джумая, стоят ешелоните с отворените врати на конските вагони, готови да потеглят за лагерите на смъртта.Ето как описва всички тези събития владиката Стефан, който същия този ден 10 март 1943 г, на път от Рилския манастир се отбива в Дупница и самия той разказва:“ Минавайки през града видях, че няма хора по улиците на Дупница, и когато отидох при нашия енорийски свещеник, тогава разбрах, че и дупнишките граждани в знак на солидарност са останали по домовете си в знак на това, че вие арестувате евреите, но и ние искаме да сме като тях, затова защото те са част от нас. Ние сме част от Дупница и неможе да се прави разлика между едните и другите.“ Идвайки в Дупница, той започва да върти телефони, пращайки телеграми и действително около обяд или ранния следобяд, се получава телеграма, с която се отлага депортирането на евреите. И тогава започват камбаните на Катедралния храм“ Свети Георги“ да бият най –тържествено. Да приканват всички хора на Дупница на тържествена литургия, която литургия изнася лично Владиката Стефан. В тази лигургия той прави една проповед, в която проповед благодари на дупнишките граждани, които са оказали една неимоверна подкрепа на своите съграждани, на своите събратя…И там в тази своя проповед той казва следното нещо.:“ Историците казват, че това е война. Не, това не е война. Това е ад, който е изплувал на повърхността на земята и този ад, използва най- съвременни и жестоки методи, нечовешки за смърт. Без разлика на това, дали този човек е виновен или невинен. Разбира се, той прави едно предупреждение към дупничани:“ Хора, бдете“, затова защото сега се отлага депортирането, но утре може обратно да има нова заповед…..Разбира се аз тук приветстват решението на Регионалната еврейска общност в Дупница, която поде една инициатива за изграждане на паметник на Димитър Икономов. С този паметник аз съм убеден, че еврейската общност иска да благодари не само на дупничани, но и на българите. И ние тук трябва да приемем и отдадем заслуженото на всеки един, който е помогнал по някакъв начин за намаляване страданията на българските евреи. За отмяната на депортирането. На онова момче, което носи хляба от фурната на своите родители на еврейското семейство. На оня собственик на сладкарницата, който осигурява всичко необходимо за изхранването на своите приятели евреи. Да отдадем заслуженото на Димитър Икономов за това, защото той по това време е в Народното събрание и той е човекът, който пръв в България вдига глас, и то най- вече в Народното събрание, където се прави една подписка за отмяна на депортирането на българските евреи. Ивсичко това успява благодарение на църква, благодарене на интелигенцията в България, благодарение на обикновените хора. Всички застават в името на това, депортирането на българките евреи да бъде отложено и премахнато….,“ сподели пред дупнишката общественост бившият председател на Общински съвет Дупница, дупнишкияткраевед и председател на НЧ“ Светлина 1927“ село Бистрица Явор Тодоров. Спомени разказа и почетният гражданин на Дупница проф.РахаминШекерджийски.“ Здравейте съграждани, здравейте приятели….Аз идвам от моето детство. Моето детство беше трудно. Трудно е този период, когато бяхме лишени от много човешки неща. Тогава беше закона за защита на нацията, когато нас ни лишаваха от много човешки неща. Да упражняваме нашата професия, да посещаваме кина и театри, да се движим на определени места. Аз съм свидетел на един толерантен град, ако някои ни обиди, друг веднага реагира, да се коригира тази обида. Имам много примери лични, които мога да покажа. Дупница е един от най-толерантния град. В този голям ад, където съществуваше в цяла Европа. Навсякъде където бяха убивани, мачкани хора евреи от моя етнос, Дупница беше един оазис на една толерантност, на едно помагане от всички хора, които разбираха в какво тежко положение сме. Спасението на българските евреи започна от Димитър Икономов, който отиде в Кюстендил и каза на Димитър Пешев, че се готви експонацията на българските евреи. Но той, защото имаше позиции, беше заместник председател на Народното събрание, той продължи тази традиция. И сега, когато слушам, че в Европейския парламент се говори за холокоста в България. Това, значение придобива все голяма световна величина. Целият свят говори за това, което се случи в България, ние трябва да кажем, че това почна от Дупница…..“, сподели пред присъстващите проф. Шекерджийски.
Събитието завърши с поднасяне на венци и цветя от името на община Дупница, Общински съвет Дупница, организация“ Шалом“ Дупница, Исторически музей Дупница, читалища, политически партии, съграждани….
Николая Иванова
