Дупничанинът Иван Галев: Дават за Коледа на пенсионерите с малки пенсии по 40 лева, хубаво, но какво са тези пари… с 200-300 лева пенсия на месец какво да платиш най-напред?

Иван Костадинов Галев е роден през 1931 г. в село Палатово, община Дупница. Той е един от най-дългогодишните обущари в общината. Съпругата му Йорданка е родена през 1941 г. в село Паничарево, община Бобов дол. Тя е готвач по професия. Те са щастливи родители на дъщеря и син, и баба и дядо на четирима внуци. Семейство Галеви тази година празнуваха диамантена сватба – 60-годишен щастлив семеен живот. Те бяха и най-възрастната брачна двойка, която поднови отново своя обет на празника, организиран от кмета на община Дупница инж. Методи Чимев в Деня на християнското семейство.

– Г-н Галев, Вие сте един от най-добрите и дългогодишни обущари в община Дупница. Кой Ви насочи към този занаят и откъде идва родът Ви?

– Родът ми идва от село Палатово, община Дупница. Детството ми беше бедно, ние сме пет деца. От малки родителите ни ни научиха на труд. Спомням си, че 9 септември 1944 г. ме намери да паса овцете на чорбаджиите на полето. Завърших прогимназия, след това работех през деня като чирак, а вечерта учех в Обувното училище. Сам се насочих към този занаят. Служих войник три години на градината ни с Турция.

През 1948 г. започнах работа в Обувния завод „Бончук“ в Дупница. Работил съм с Арон Алкалай, със Стоян Захов и много други, от които съм научил този занаят. Всичко тогава правехме ръчно, нямаше машини в кооперацията. След 1962 г. започнах работа в Обувния завод „Коста Петров“. 15 години работих в моделиерната на завода. През 1987 г. се пенсионирах и работих дълги години в моята си работилничка… Ние, нашето поколение обущари, бяхме първите в града.

– Младите хора днес имат ли желание да работят като обущари?

– Според мен – не. Защото през времето на социализма имаше най-малко около 10 обувни завода в България. В Дупница имаше обувен завод. Имаше училища за тази професия, имаше заводи… Сега вече няма нито училища за тази професия, нито обувни заводи. Къде да работят хората с тази професия? Тя не е атрактивна за днешното младо поколение.

– В днешно време хората повече ли си купуват обувки, или повече ги поправят?

– Повече си купуват обувки, защото някои не подлежат на поправка. Истинската обувка, която някога се произвеждаше, беше от гьон и естествена кожа. А голяма част от съвременните обувки като се повредят, не може и да се оправят.

– Как живее днешния български пенсионер?

– Трудно живее българският пенсионер. С 200-300 лева пенсия на месец какво да си платиш най-напред, а да не говорим за лекарствата… Сега ще се дават за Коледа на пенсионерите с малки пенсии по 40 лева – хубаво, но какво са 40 лева? Политиците гледат само да се доберат до властта. Не ги интересува за народа. Кой политик е дошъл между хората, за да види как живее обикновеният човек?

– Със съпругата си Йорданка имате 60-годишен щастлив семеен живот. Как се запознахте?

– Запознахме се на площада в Дупница. Оженихме се през 1959 г. Аз съм с 10 години по-голям от нея. Разбираме се, уважаваме се, обичаме се. Имаме прекрасни деца – син и дъщеря, и четирима внуци. Какви са родителите се познава по децата, защото децата са огледало на техните родители. От родителите зависи как децата им ще се държат с тях, защото децата взимат пример от родителите си.

– Нека в разговора ни да включим и Вашата съпруга Йорданка Галева. Г-жо Галева, Вие сте готвач по професия. Как премина професионалната Ви реализация?

– Аз съм родена в село Паничарево, община Бобов дол. Трудно детство. Завърших 8 клас, а след това изкарах курсове за готвач. Дълги години работих в Месокомбината в Дупница, след това бях лелка в Детска градина №1 в града, от там се пенсионирах.

– Казват, че любовта на мъжа минава през стомаха. Кое е любимото ястие на съпруга Ви, което му приготвяте и днес?

– Любимото ястие на съпруга ми е мусака.

– А Вашето любимо ястие?

– Обичам повече вегетарианска храна, едно от любимите ми ястия е боб.

– Коя е рецептата Ви за щастлив семеен живот, която прилагате и днес?

– Уважение, обич, разбирателство, доверие. Животът ни не е бил много лесен, но лесно никъде няма. Всеки трябва да се труди, за да живее. Имаме дъщеря и син. Дъщерята завърши икономика и има своя фирма. Има две деца, които са инженери. Синът ни беше военен, сега е пенсионер. Има двама синове, единият е в България, а другият работи в Австрия. Когато си идва в България, казва, че там е много хубаво, чисто, подредено.

– Вие като човек с морални ценности, какво Ви е мнението за т.нар. съжителства?

– Не съм съгласна, но сега повечето млади хора така живеят. А не е хубаво така. Трябва едно младо семейство да има брак, да има отговорности…

– Но има и много млади хора, които сключват граждански и църковен брак днес. Какво ще ги посъветвате тях, за да може да живеят щастливо и да празнуват и те диамантена сватба?

– Пожелавам им да се обичат, да се разбират. Да си помагат във всичко. Животът не е лесен, но най-ценното е семейството.

НИКОЛАЯ ИВАНОВА

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *