Дупничанинът Кирил Милов отново скочи на легендата Станка Златева, която оглави преди няколко месеца родната федерация по борба и започна саморазправа с онези национали, които се обявиха срещу авторитарния й стил на управление, подринал до кота 0 реномето на златното момиче на най-българския спорт. Този път повод за шампионския гняв на Милов дадоха обидите към него и останалите инакомислещи от страна на 42-годишната пехливанка от село Крушаре, че са интриганти и че с такива мъже няма какво да говори.
„След толкова години, в които давах всичко от себе си – с чест, с болка, с вяра и с гордост – дойде момент, в който трябва да говоря. Не защото искам, а защото мълчанието вече означава съгласие. Успехите ми дотук не са просто спортна биография. Това е живот, отдаден на България. Събуждал съм се и съм заспивал с мисълта как да бъда по-добър – за себе си, за името на родината, което нося на гърба си. За онзи миг, в който стоиш на стълбичката, чуваш химна, гледаш знамето да се издига, и сълзите сами тръгват… защото си го направил – за България. И точно затова боли. Боли, когато след всичко това чуваш от председателя на федерацията по борба, че си „интригант“,че „с такива мъже няма какво да се говори“. Не заради мнението – всеки има право на такова. А заради наглостта да бъде хвърлена кал върху човек, който е дал всичко от себе си за този спорт. Който никога не е обиждал, а само е работил – тихо, постоянно и с резултати, които говорят сами. Мъжеството не е в думите, а в делата. Новото ръководство забравиха какво е уважение. Забравиха как се гради доверие. Забравиха, че зад успехите стоят хора, не статистики. И точно тук искам да кажа нещо ясно:
Разделението в българската борба не трябва да определя съдбата на спортистите.
Кой с кого е, кой къде стои – това не трябва да е по-важно от труда, дисциплината и отдадеността на хората на тепиха. Призовавам: не пречете на никого да се състезава за България – само защото не е „от вашите“. Нашите са всички, които печелят с чест. С усилие. И с любов към знамето. Искам да се готвя така, както съм го правил досега – отговорно и професионално. Отказът от централизирана подготовка не означава, че не спазвам правилата или че подкопавам реда в спорта. Означава единствено, че вярвам в правото на избор.
В един демократичен свят всеки трябва да има право на избор – как да се подготвя, по кой път да върви. Да натрапваш една-единствена система, да настояваш всички да вървят под строй – не е развитие. Това е връщане назад. Съставите за големи първенства трябва да се определят по ясни спортни критерии. Участието в националния отбор не е награда за подчинение. То е заслужено право – с труд, с победи и с постоянство. Да представяш България не трябва да зависи от това дали си удобен, а дали си готов. Искам само едно: да не ми пречат, както на мен, така и на моите съотборници, които са избрали този път. Не искам привилегии. Не търся конфликти. Искам само свободата да продължа със същата отдаденост. Това не е каприз. Това е настояване за уважение към труда, към личността и към спортната истина. Истината, че един шампион не се създава в чужда рамка, а в свободата да следва своята. Защото, когато един спортист иска да продължи да дава на България, най-малкото, което заслужава, е това да не му бъде отнето“, написа в профила си в социалната мрежа К. Милов.
ТОНИ КИРИЛОВ
