Дупничанинът Цв. Соколов: Бях диво дете, най-обичах да играя футбол, не мислех за волейбол

Най-успешният ни волейболист в последните години Цветан Соколов разкри любопитни подробности за началото на кариерата си, за детските си пристрастия, за това как приема славата на известен спортист с три световни титли на клубно ниво с италианския „Тренто“, със 7 медала от Шампионската лига…

Бях диво дете. По цял ден бях навън – в детството ми имаше много смях, свобода и, разбира се, доста пакости. Обичах да играя футбол и в ранните си години не мислех, че ще започна да тренирам волейбол. Всичко стана случайно. Един ден треньорът на ВК „Марек“ дойде при мен и ме попита дали искам да отида във волейболната зала. Реших да пробвам, главно защото по този начин нямаше да ми се налага да стоя  вкъщи и да работя в градината. Това, което ме накара да се влюбя в този спорт, са динамиката и стратегическото мислене, което трябва човек да има, за да може да разрешава определени ситуации за секунди, както и силните емоции, които винаги съм изпитвал от първия момент“, върна се назад във времето асът на националния отбор, който остава здраво стъпил на земята въпреки статута си на голяма звезда в световен мащаб. „Не бих казал, че известността е променила личния ми живот. По-скоро ме накара да порасна много по-рано, отколкото исках. Положително кариерата ми се повлия, когато създадох на 24 г. семейство и станах баща. Това е най-хубавото нещо, което някога ми се е случвало, защото семейството ми ме е направило това, което съм в момента. Всички мои постижения са наши съвместни постижения. Гордея се и с приятелите си, които винаги са били с мен през годините. Колкото до отличията на игрището, бих казал, че всеки медал е важен и е постижение, което ще запомня не само като награда, но и като признание за усилията и работата, които съм положил. Според мен няма индивидуални постижения в отборните спортове. Всяка победа и всяка награда отразява работата в екип и затова смятам, че всичките ми индивидуални награди са благодарение на екипа и момчетата, с които тренирам и работя ежедневно. Имам седем медала и три индивидуални награди от световните клубни първенства с три различни отбора. Но със сигурност не го възприемам като „моя турнир“. Имам много награди и от Шампионската лига. Надявам се да имам честта да спечеля още медали. Всеки път, когато играя финал, е удоволствие и чест за мен. Дай Боже, да имам много възможности да почувствам тази тръпка, независимо от турнира“, каза още 30-годишният диагонал, но не скри съжалението си за провалите на националния отбор в големите първенства. „С фланелката на България засега медалът е само един – бронзовият от европейския шампионат през 2009 г. За съжаление, често бяхме много близо до отличията, но не достатъчно. Искрено се надявам това да се промени с течение на времето, защото вярвам в новото поколение и виждам големия потенциал, който има. Надявам се да успеем да преодолеем това проклятие, защото смятам, че страната ни го заслужава. Играхме страхотно и в двата квалификационни турнира за игрите в Токио, но спряхме на крачка от олимпийската квота. Вече изминаха няколко месеца оттогава, но горчивият вкус, че не се класирахме, надделява, защото за всеки спортист това е най-важното състезание, към което се стреми. Няма да забравя невероятното изживяване от единственото ми досега участие на олимпиада през 2012 г., когато в Лондон се наредихме сред полуфиналистите. Искрено се надявам да преживея тази емоция отново“, си пожела юношата на „Марек“, който заедно със съпругата си Деляна се включват активно в различни благотворителни инициативи за подпомагане на хора в нужда. „Ние го правим не от вчера, но наскоро го обявихме публично за първи път. Вярваме, че хората не трябва да се хвалят с благотворителността, но този път беше различно, защото кампанията се нуждаеше от публичност, за да бъде успешна, тъй като хората бяха нейният основен двигател. Подкрепихме кампанията и я обявихме публично, за да могат повече хора да се включат. Вярвам, че трябва да си помагаме взаимно не само в трудни моменти, но и в забързаното си ежедневие, защото една любезна дума или усмивка често могат да направят голяма промяна в нечий ден“, заключи Цв. Соколов.

СТОЙЧО СТОИЦОВ

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *