Дупничанката Д. Бибешкова: Цял живот работя като учител, но с пеене по кръчмите изучих сина си

Димитрина Николова Бибешкова е родена през 1968 г. в село Яхиново, община Дупница. Потомка е на един от най-старите родове в селото – Гогови. Баща й, о.з. старшина Николай Гогов, два мандата беше кмет на село Яхиново. Димитрина Бибешкова е завършила УИ “Св. Иван Рилски” – Дупница, ЮЗУ “Неофит Рилски” – Благоевград, специалност “Начална и предучилищна педагогика” и магистърска степен в Нов български университет – София. Учител е в ДГ “Слънце” – Дупница. Освен учител, Димитрина е певица. Омъжена е, има син Стефан, който е завършил НСА – София, и е щастлива баба на внук. На чаша ароматно кафе разговаряме с Димитрина Бибешкова за нейния живот.
– Г-жо Бибешкова, Вие произлизате от един от най-старите родове в китното село Яхиново – Гогови. Вашият баща о.з. старшина Николай Гогов беше един от най-добрите кметове в селото. С какви спомени сте от детството си?
– В село Яхиново са четири големи рода, нашият, Гогови, е един от тях. Баща ми, о.з. старшина Николай Гогов, има трима братя и първите големи къщи в селото бяха на тях четиримата. Братята на баща ми имаха афинитет към музиката. Родът на майка ми Сърбински също е голям род, като нейната братовчедка проф. Нина Сърбинска беше професор по музика в ЮЗУ “Неофит Рилски” – Благоевград. Баща ми, о.з. старшина Николай Гогов, беше знаменосец на поделението в Дупница, а също така и два мандата кмет на село Яхиново. Той още от малка ме възпита на ред и дисциплина и да обичам училището. Винаги ми казваше: “Учи, Миче, учи Миче!”. Аз го послушах и се учих много добре. След завършването на основното си образование учих в гимназия “Христо Ботев” – Дупница с УПК “Автотранспорт”. В гимназията бях доста свита, защото аз идвах от село, а там учеха децата на елита на града – учители, лекари, инженери… Но скоро всичко се промени и с моите съученици и до днес сме приятели. В гимназията се запознах с Беатриса Персиядова, която днес живее в Израел, и брат й Еди Персиядов. Участвах и в пионерската организация, бях отряден председател, а след това в Комсомола… Имам двама братя – Божидар и Димитър, които са висшисти, семейни, с деца. Божидар живее със семейството си в Чикаго, САЩ. Там работи като шофьор.
– Завършили сте висше и по разпределение сте започнали работа в село Вакарел, Софийско. Разкажете за Вашата учителска кариера?
– Първо завърших Учителския институт в Дупница и по разпределение започнах работа в училището в село Вакарел. Тогава за първи път бях класен ръководител на втори клас. Обичам професията си и децата са ми по сърце, когато един учител чуе училищния звънец за първи път, тази магия остава завинаги в сърцето му, защото да си учител е призвание. След това се върнах в моето родно село и се омъжих за съпруга си Васил Бибешков. Имаме прекрасен син Стефан, който завърши НСА – София, учителски профил, но за съжаление не може да си намери работа като учител и работи различно от специалността си. Синът ми и моите братя са висшисти, но за съжаление, нямаха този късмет да бъдат отличници и да седят на първия чин отдясно, всичко в живота си сме постигнали с много труд.
– Вашият син Стефан е ходил на студентска бригада в САЩ. С какви впечатления е оттам?
– Стефан беше четири месеца на бригада в Чикаго. Там работеше като спасител. Беше много доволен от заплащането и казваше, че в САЩ, където и да се намираш, може да изкараш пари. Има желание да живее в Чикаго.
– Вие също доста години сте “ходили по мъките”, докато си намерите постоянна работа като учител?
– Да, за съжаление. След като се върнах в моето родно село, беше трудно да си намеря работа като учител. Завърших специалност “Начална и предучилищна педагогика” в ЮЗУ “Неофит Рилски” – Благоевград, а след това магистърска степен в Нов български университет. Започнах след това учителка от първи до четвърти клас в село Блажиево, където бях пет години, работила съм в Крайници, Яхиново, но след като закриха училищата в част от селата, аз останах пак без работа. След това работих в ОУ “Евлоги Георгиев” – Дупница като ресурсен учител от общината. В момента съм детска учителка в ДГ “Слънце”, от седем години съм там. Прекрасен колектив сме.
– Според Вас, как трябва да се държи един учител със своите ученици и как живее съвременният учител в България?
– Учениците трябва да имат респект към своите учители. А учителите трябва да си знаят мястото, защото, когато те видят, че си по-мек към тях, ти се качват на главата. Първо, трябва държавата да се грижи за учителите, за да го има този авторитет. Винаги се вълнувам, когато изпращам моя випуск ученици и винаги плача при раздяла с тях. И днес ме срещат моите пораснали ученици и се поздравяваме. Мисля, че 50% от родителите и от обществото уважават учителите, но това зависи от начина, по който се държим с децата и родителите. Съвременният учител днес всичко си купува за училището. Аз съм старши учител и съм с чисто 720 лева заплата. С тези пари трябва да издържам семейството си, да си плащам сметките. Благодарение на това, че се занимавам с музика и пея, та си изкарвам допълнителни пари.
– Откъде идва любовта Ви към музиката?
– Любовта ми към музиката ми е от малка. Моите баба и дядо като канеха гости, винаги ме караха да пея. На 29 години започнах да пея по ресторантите в Дупница. Хем си пея, хем си помагам на семейството.
– На каква публика сте пели?
– В Дупница съм пяла на Пламен Галев и Ангел Христов. Те идваха винаги с охраната си, но аз не се плашех от тях. Винаги са се държали възпитано. Двадесет и една години съм пяла в курорта Боровец. Пяла съм в заведението на бизнесмена Юрий Галев. Персоналът и собствениците винаги са се отнасяли много добре с нас. На Боровец имаше много руснаци. Пяла съм много руски песни.
– Имали ли сте неприлични предложения от страна на фенове като певица?
– Имала съм много неприлични предложения, но когато се държиш сериозно, не те притесняват повече. Всичко свършва в 12.00 часа вечерта. Успях да си запазя семейството. С пеенето изучих и сина си. Пея само петък и събота вечер, така че съчетавам и пеенето, и училището. Пея всякаква музика, когато има младежи, пея повече рап и попфолк, когато има по-възрастни посетители, пея македонски песни, тракийски, народни песни. Любимите ми певици са Лили Иванова, Драгана Миркович и Нелина. Наложи се да завърша “Училище Европа”, за да науча английски език и да пея на правилен английски език песните.
– Посещавали ли сте други държави и с какви впечатления сте от тях?
– Ходила съм със семейството си на екскурзия в Скопие. Срещнахме едни македонци, които бяха трактористи, когато ги попитахме как живеят тук, те ни отговориха: “Като Вас, същата сиромашия”. В Гърция сме ходили в Солун, в Кавала, в Катерини Паралия на плаж. Обичам да хапвам калмари и риба с мастичка. Посетихме и европейската част на Истанбул. Красива страна. Там чистят улиците през нощта, а не като тук – през деня. Няма жени по улиците, само мъже. Спомням си, че със съпруга ми минахме по една улица, на която имаше кафе и бяха седнали четирима мъже. Когато минахме покрай тях, те започнаха да ми пляскат с ръце и казваха: “Ашколсун”.
– Какво ще пожелаете на младите хора, които имат желание да се занимават с музика?
– Моят племенник е музикант. На всички музиканти пожелавам като излязат на сцената, да не го чувстват като работа, а така да веселят хората, че те да останат доволни. Често съм ходила с насълзени очи да пея, било ми е тежко на душата, но като изпея първата песен, сърцето ми се отваря и успокоява.
Интервю на НИКОЛАЯ ИВАНОВА

 

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *