Дупничанката Т. Григорова след 14 г. в САЩ: В Чикаго купуваме сиренето за 7 долара, при заплата минимум 80 долара на ден, същото тук е 11 лв., искам да се върна в България, но децата ми са там, там е животът ми

Теменужка Иванова Григорова е родена на 18.12.1958 г. в Разлог. Завършила е ОУ “Яне Сандански” и гимназията в родния си град, а висше образование, специалност “Педагогика”, в ЮЗУ “Неофит Рилски” – Благоевград. Над 18 години работи като детска учителка в ДГ “Таушаница” и ДГ “Калина” в Дупница. Със съпруга й о.з. подполковник Григор Григоров, който е роден на 19.08.1955 г. в Радомир, се запознават в Разлог. Той е завършил Висшето военно училище в Шумен и служил в поделението в село Самораново, община Дупница. Теменужка и Григор Григорови са щастливи родители на двама синове – Валери и Олег, баба и дядо са на три внучки. Преди 14 години заминават със зелена карта в САЩ, първо се установяват във Вашингтон, а понастоящем живеят в Чикаго. Теменужка Григорова работи на бензиностанция, а в събота е учител в Ново българско училище в Чикаго.
– Г-жо Григорова, със съпруга Ви се върнахте за кратко в Дупница, но съвсем скоро ще заминете отново в САЩ. Какво Ви направи впечатление в Дупница след толкова години отсъствие?
– Със съпруга ми сме в САЩ от 14 години. За първи път в Дупница се върнахме след 7 години престой там и видяхме, че всичко е много променено в положителна посока. Нашите приятели са си приятели, а дупничани – много учтиви и възпитани.
– Да се върнем назад във времето,…Вие сте родена в Разлог. С какви спомени сте от детските си години?
– Моят род по бащина линия Климентиеви води началото си от Белица. Дядо ми Петър Климентиев е бил свещеник в града, а баба ми Кръстана – домакиня. При баба и дядо прекарвах незабравими лета. Баща ми Иван Климентиев е завършил Стопанската академия в Свищов и работеше като счетоводител в Завод за слаботокови релета в Разлог. Майка ми Олга произхожда от стария разложки род Лагадинови. Учила е в Педагогическото училище в София, беше счетоводител в Горското стопанство в Разлог. Имам брат Петър, който работи в Завод за магнитни глави в града. Нашето детство беше прекрасно. През лятото си играехме до 10-11 часа вечерта на апаши и стражари, а зимата се прибирахме мокри, но жизнерадостни от пързалянето ни с шейните. Моето първо училище е ОУ “Яне Сандански”, първата ми учителка, която и днес нося в сърцето си, е г-жа Хаджийска. Като ученичка участвах във всички тържества в училище, а после в гимназията в Разлог в пиесата “Криворазбраната цивилизация” от Добри Войников играх ролята на Марийка. По наше време ходехме много на бригади. Бяха хубави години.…
– А виждате ли сега промени в Разлог?
– Да, преди няколко дни бяхме на гости на наши роднини там. Това, което ми направи впечатление, е, че Разлог е станал много красив град. Градските градинки са се превърнали в зелени паркове.…Има много нови хотели, ресторанти.… Може би защото е на 4 км от Банско, но не е така презастроен.
– Вие сте детска учителка. Откъде идва любовта Ви към тази прекрасна професия?
– Имах едни от най-прекрасните учители в Разлог, които не само ни учеха, но ни възпитаваха да бъдем добри хора. Именно заради тях се влюбих завинаги в тази професия и завърших “Педагогика” в ЮЗУ “Неофит Рилски” – Благоевград. 18 години бях детска учителка в ДГ “Таушаница” в Дупница, която беше една от най-новите и модерни детски градини през 80-те години на миналия век. Работех в прекрасен колектив: Севда Никулчина, Ани Николова, Ваня Тенева, Зоя Димитрова, Таня Пилосова…… около 20 колежки учителки, с които се разбирахме прекрасно. Четири години преди да замина за САЩ бях детска учителка в ДГ “Калина” в Дупница. Там също бяхме сплотен колектив, помагахме си. Толкова си обичам професията, че в САЩ, като видя дете, очите ми се пълнят със сълзи. Веднага си представям дечицата от детската градина в Дупница.
– Според Вас има ли нужда от промяна образователната система в България?
– Да си учител в България не е лесно и е много отговорно, особено днес. Защото днешните деца са много информирани и учителят трябва да бъде добре подготвен, за да може да даде нужната информация на своите ученици. Когато бяхме ние деца, информацията ни я даваше учителят и книгите, които четяхме, докато сега децата получават непрекъснато информация от интернет.
– Със съпруга Ви имате дългогодишен щастлив семеен живот. Как се запознахте?
– Съпругът ми Григор е завършил Висшето военно училище в Шумен и беше разпределен в поделението в Разлог. Така се случи, че се запознахме в родния ми град. След като се оженихме, го разпределиха в поделението в дупнишкото село Самораново и се преместихме в Дупница. Имаме двама синове – Валери и Олег.
– Преди 14 години сте заминали за САЩ. Кое Ви провокира да отидете в чужбина и лесно ли се адаптирахте там?
– Синовете ни Валери и Олег, докато бяха студенти в София, ходиха на бригада в САЩ. Един ден ни казаха, че пак ще отидат на бригада и няма да се върнат в България. Ние със съпруга ми кандидатствахме за зелена карта и за щастие спечелихме. Първо заминахме за Вашингтон. Там бяхме посрещнати от нашите гаранти Марина и Иван Георгиеви, които много ни помогнаха. Дали съм се адаптирала?! Децата – да, но аз още не съм. Когато заминахме със съпруга ми за САЩ, бяхме на 46-47 години.
– Какво работехте със съпруга Ви през първите месеци там и какво беше заплащането?
– Отначало чистехме магазини. Работният ни ден започваше в 22.00 часа, работехме до 6.00 сутринта. Плащаха ни по 1500 долара, не беше много, но достатъчно да преживеем. След 6 месеца заминахме за Чикаго. Съпругът ми работи като шофьор, а аз на една бензиностанция. Той пътува по 10-11 часа на ден, работата му е много трудна. Всяка събота обаче преподавам в едно от многото български училища в Чикаго, което се казва Ново българско училище. Обучавам група от 10 деца. В училището празнуваме всички български празници – за Коледа правим сурвачки, домашни погачи, за Баба Марта – мартенички. В подготовката на тези тържества се включват и учители, и деца, и родители.
– Общувате ли с други българи в Чикаго?
– Да, разбира се. В Чикаго живеят много българи, има две български църкви, в които можем да запалим свещичка и да се срещнем със сънародници. Събираме се и в заведения, в които идват българи.
– По какво си приличаме и се различаваме българи и американци и как се отнасят американците към чужденците?
– Американците се отнасят много добре не само към българите, но и към всички. Дружелюбни са и възпитани, но ние, българите, сме по-общителни, по-сърдечни и по- гостоприемни.
– Кое е любимото ястие, което приготвяте за семейството си, и обичате ли американската кухня?
– У дома готвим традиционната българска кухня. Обожаваме сирене по шопски, чушки, пълнени с ориз, боб, българска баница… Със съпруга ми не обичаме американската кухня
– По какво се различава американското от българското здравеопазване и българите там имат ли възможност да се лекуват?
– Здравеопазването в САЩ е много добро, но е много скъпо. Цените на медицинските услуги са най- малко 10 пъти по-високи от тези в България, но и стандартът на живот е много по-висок в САЩ. В САЩ човек може да се лекува, ако има добро здравно осигуряване от 300-400-500 долара на месец. Здравната застраховка поема 60-70% от дадена медицинска услуга.
– Имате ли възможност да гледате българска телевизия в Чикаго и какво мислите за политическата обстановка в България?
– Да, гледаме българска телевизия. Какво да Ви кажа, виждаме, че голяма част от хората са с ниски доходи. Не може едно 4-членно семейство в България да живее нормално с 1200 лева общ доход, а цените на продуктите да са като в САЩ. Ние в Чикаго си купуваме българско сирене за 7 долара, тук, в Дупница, същото е над 10-11 лева, а стандартът на живот е много различен. Цените в България са като в САЩ, а заплатите и пенсиите са ниски. Минималното заплащане в САЩ на час е 10 долара. Ако работиш 8 часа, изкарваш 80 долара на ден.
– Имате ли желание да се върнете за постоянно в България?
– Със съпруга ми имаме желание, но сме на кръстопът, защото децата и внуците ни са в Чикаго. Големият син Валери има собствена транспортна фирма, семеен е, има две деца. А малкият – Олег, е мениджър в голяма верига за хранене. И той е семеен, има едно дете. Така че ще се връщаме в България и пак ще заминаваме за чужбина, защото там са ни децата и техните семейства.
– Според Вас какво трябва да се направи в България, за да може младите хора, които завършват в чужбина, да се връщат в родината си, а тези, които завършват в България, да остават да се реализират тук, а не да бъдат емигранти?
– Според мен трябва да се създадат работни места, а хората да получават по-високи доходи, за да може младите хора да остават в България и тук да се реализират и да създават семейства. Политиците трябва да мислят за своите избиратели, а не само да се сещат за тях преди избори!
Интервю на Николая Иванова

 

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *