Дупничанката Юлия Блатска, лекар психиатър в Мюнхен, майка на 5-месечно момче: Майчинството в Германия е от 300 до 1800 евро, пюрето, което купувам за детето за лев и нещо там, в Дупница струва над 3 лв.

Юлия Блатска е лекар психиатър и психотерапевт. Завършва медицина в България, а специализацията й е в клиника в Германия. Родена е в Русия, израснала е в бобошевското село Блажиево и Дупница. В момента е в България с петмесечния си син.

– Здравейте, г-жо Блатска! Нека първо се представите пред нашите читатели!

– Родена съм през 1985 г. в град Толиати, Русия. Баща ми по това време е работил в този град. Запознали се с майка ми, която е рускиня, и съм се родила аз. Връщат се в България и заживяват в село Блажиево, след което се преместват да живеят в Дупница. Корените на баща ми са от село Блажиево. Завърших основното си образование в Дупница. След това учих в Езиковата гимназия в Благоевград, профил „Английски и немски”. След като завърших гимназията, учих една година в СУ – София за медицинска сестра.

Кандидатствах медицина. Приеха ме и през 2012 г. завърших. Веднага заминах за Германия, защото там има много добра система за обучение на лекари. В Германия всяка клиника отпуска места за обучение за добиване на специалност. След като изкарах курс на обучение по немски, ме приеха на работа. През месец август 2013 г. започнах по-нататъшното си обучение по психиатрия и психотерапия в клиника в град Инголщат. Минава се през различни етапи на обучение, за да получиш специалност. Една година задължително се работи в отделение по неврологични заболявания. На 21 януари 2021 г. успешно преминах изпит за специалност по психиатрия и психотерапия в Мюнхен, Бавария.

На 23 януари родих сина си Александър. С баща му се запознахме през 2019 г. във Фейсбук. Казва се Золтан Каршай. Той е от Унгария. Срещнахме се, пихме по чай и заживяхме заедно. Миналата година пристигнахме заедно в България и му хареса навсякъде, където го заведох. Бяхме на Българското Черноморие и там  му хареса най-много. Приятелят ми работи в дъщерна фирма на “Ауди”. Той е инженер по професия. Участвал е в разработката на последния модел на тази марка автомобили. Завършил е машинно инженерство в Унгария.

В момента съм в Дупница, но планирам да се върна в Германия през октомври. Предстоят ми 5 интервюта за работа като завеждащ отделение. Обичам да си идвам в Дупница. Тук са ми приятелите. Обичам родината си и ми липсва. Наслаждавам се на времето тук, на природата…

Дойдох си в Дупница заради другарска среща на випуска от Езиковата гимназия в Благоевград, 17 години, откакто сме завършили. Беше много емоционална среща…

– На какъв език говорите вкъщи, вие сте интернационално семейство? Малкият Александър ще го научите ли да говори български?

– Вкъщи говорим на немски. Александър още е малък, но ще го науча да говори и пише и на български. По този повод, докато съм в Дупница, търся жена, която да дойде да живее с мен в Германия и да се грижи за детето – срещу заплащане, разбира се. Може да не е добре обучена да гледа малки деца, но да обича децата, да е мила… Да не пие, да не пуши и да няма някакви зависимости. С опита ще се оправяме някак си. Искам с някого да си бъбря на български вкъщи и да се грижи за детето ми. Липсва ми българската реч. Ние, българите, сме по-добронамерени, усмихнати, добродушни. Искам детето ми да расте в такава среда. Нямам нищо против германците, имам много приятели сред тях, но те са по-студени, нямат нашия манталитет. Искам моето дете да владее български език така, както аз, въпреки че ще живеем в Германия. Имам нужда от детегледачка, защото тук се работи много. Получавам добра заплата, но се работи сериозно, няма време за почивки по време на работа. Работата е уморителна, стресираща и сама няма да мога да се справя с отглеждане на детето си. Приятелят ми помага, но и той е на работа по цял ден.

– Казахте, че работите в психиатрична клиника в Германия. Пандемията от К-19 как се отрази на психиката на германците?

– Малко е трудно да отговоря на този въпрос. По това време забременях и не бях на работа в клиниката, но по думите на моя главен лекар пандемията се е отразила зле на психично болните пациенти. Допреди това пациентите идваха постоянно. Те са с тежки психични заболявания. В клиниката има 300 легла. По време на пандемията те са комуникирали по телефона с лекуващия лекар, което ограничава личния им контакт. По време на пандемията се намалиха драстично леглата в клиниката, стаите бяха преустроени да има по един или двама пациенти. Пациенти, за които не се изисква незабавна психиатрична помощ, бяха изпращани вкъщи.

Нашите дежурства са по 18 часа. Ние приемаме пациенти по всяко време на денонощието. Имах пациент, който имаше нарушение на съня, което се усложни от страха от пандемията. Наложи се да говорим, да го консултирам, за да се успокои.

По време на пандемията се отлагаха всякакви планови операции, за да има свободни места за пациенти с Ковид.

Изискванията по време на пандемията в Германия са строги, всички ходят с маски и правилата се спазват от всички, а не като в България. Глобата там е 500 евро за неносене на маска.

При раждането на сина ми моят приятел присъстваше. В Германия е нормално бащата да бъде до родилката за психологична подкрепа, но след това до изписването ни с бебето не идваше при нас. На изписването дойде пред отделението, взе ни и си тръгнахме. Нямаше право да ни посещава през трите дни в болницата.

– Вие сте по майчинство в момента. Колко време е майчинството в Германия и колко е заплащането през този период?

– Майчинството се заплаща спрямо заплатата и е от 300 евро до 1800 евро на месец през първата година. Ако то продължи две години, се получава наполовина, тоест от 150 евро до 900 евро на месец. Аз ще тръгна на работа, след като детето ми навърши 10 месеца.

Нещата, свързани с отглеждане на децата, не са евтини и в Германия. Едно бебе расте с всеки месец и трябва да се купуват дрешки непрекъснато, храна… За млякото ми трябват 150-200 евро на месец, отделно за памперси…

Забелязах, че в дупнишки магазини едни и същи пюрета са на различни цени. В Германия пюре, което струва около лев и нещо, тук се предлага на цена от 3 лв. и нещо. Едни ританки са 10 лв. Биберонът – и той 10,00 лв. Животът в България е много скъп. Със заплата от 500 лв. трудно ще може да отглеждате дете.

Аз преди раждането на сина ми дадох около 2000 лв. за обзавеждане, биберони, уред за още куп неща. Сега продължавам да купувам дрешки и консумативи за детето…

– Въпреки че имате намерение да градите кариера в Германия, имате ли намерение да се върнете да заживеете едни ден в България?

– Ще се върна в България, но след като изградя кариера в Германия. Обичам страната си, обичам Дупница. Камъкът си тежи на мястото. Винаги човек се връща в родината си, дори и Германия да ми се вижда по-атрактивна в момента. Когато имам възможност, се връщам тук. Харесва ми центърът на Дупница, осветлението, но улиците не са в добро състояние. Трудно се придвижвам по тротоарите с количката с детето. Прави ми обаче впечатление, че има много магазини и че животът в града се променя непрекъснато. При всяко връщане в Дупница забелязвам нови неща.

ЙОРДАНКА ПОПОВА

 

Коментар с Facebook

loading...

Подобни новини

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *