Дупнишката художничка Диана Ривера-Dezir: Израснала съм сред борове и диви цветя, встъпих в цивилизацията в първи клас и сега възприемам живота, сякаш всяко нещо е чудо

Тя е родена в Дупница. Завършила е специалност “Рисуване и трудово обучение” в Педагогическия колеж в Дупница. От 2012 г. рисува. Майка е на две деца.
„Казвам се Диана Димитрова-Ривера, родом съм от Дупница. Израснала съм в покрайнините на града сред борове и диви цветя. Встъпих в цивилизацията, когато дойде време за първия учебен час. Възпитаник съм на Педагогически колеж “Св. Иван Рилски”. През 2003 г. заминах за столицата, за да продължа образованието си в Технически университет, специалност „Инженерен дизайн”.
Животът ме завъртя далеч от изкуството и до 2012 г. трупах опит в различни сфери. Същата година срещнах настоящия ми съпруг, който ми подари четки и платна със заръка “да открия призванието си”. Не след дълго осъзнах, че дарбата, с която Бог ме е пратил на Земята, е онази невидима нишка, водеща до цялост и лична хармония. Отново започнах да рисувам, отдавайки се на творческия процес безусловно, както аз го наричам – живот в безвремието. Творческият ми псевдоним е Dezir (държа да се изписва на латиница), в превод от френски означава желание”, казва за себе си Диана Ривера.

  • Казвате, че допреди 8 години сте били далеч от изкуството, любимият Ви мъж ли беше причината отново да се върнете към живота в безвремието?
  • Със съпруга ми се запознахме се 2011 г. на последното ми работно място, един от нашите телекоми, където работих 10 години. В една обедна почивка излязохме заедно за пръв път. Година по-късно бе моят 30-и рожден ден и той ми подари четки и платна. Неговата работа също е свързана с творчество, макар че в масовото възприятие не е така, занимава се с вътрешни ремонтни дейности. В интерес на истината, той винаги ме е подкрепял за рисуването, но в един момент се страхуваше да не оставя “сигурната” си работа. Слава Богу! Вярата, която нося у себе си, е възнаградена и в момента и неговата вяра в мен е безусловна. Като цяло има много качествени, интелигентни и разумни мъже българи, никога не слагам всички под общ знаменател. Човек, когато знае какво иска, го намира.
  • Защо фамилията Ви е Ривера?
  • Съпругът ми има кубинска кръв. Рожба на смесен брак – баща кубинец и майка българка.
  • Как минава един Ваш ден като творец, съпруга…
  • Имам две момчета, едното е на 5 години, другото – на 9 месеца. Винаги, когато имам възможност, творя, аз съм човек на действието и когато човек гори в това, което прави, то този пламък му дава криле. Съчетавам отглеждането на децата си и изкуството без проблем. Големият ми син рисува заедно с мен. По този начин развива моториката и въображението си. Възпитанието също е изкуство. В интерес на истината, както казах, съм отдадена на рисуването редом със семейството. Нямам странични дейности, слава Богу нямам и потребност. Обичам да излизам сред природата. Това е истинската ми същност, връзката с нея обогатява, заземява и вдъхновява както мен, така и семейството ми. За твореца няма работен ден, той живее по този начин и не мога да кажа, че за мен има разлика между професионалната ми дейност и ежедневието. Работя вкъщи, кухнята освен място за кулинарно творчество е и моето ателие към настоящия момент. Съпругът ми ме подкрепя, което е най-важното за мен. 2018 година беше втората повратна за мен. Тъй като окончателно реших, че ще вървя по моя път, да творя и да давам на света онова, което умея най-добре. Емоция в платно. За мен е безценно признание, когато моите почитатели, които смело наричам приятели, споделят своите усещания, вълнения и чувства.
    В личен план обичам уединението, не ми е присъщо да се събирам в големи компании, нямам необходимост и да излизам по заведения, кафенета и магазини. Това е една отминала част от живота ми. Разбира се, понякога се налага.
  • Откъде черпите вдъхновение да творите?
  • Вдъхновението е навсякъде. Аз съм като децата, впечатлявам се от най-малките неща. Любовта в най-широкия смисъл на думата е основна движеща сила, онази безусловна любов, която не може да се опише с думи. Всяка сутрин се събуждам с благодарност за всеки божествен миг, който ще изживея отново. С времето се научих да черпя вдъхновение и от на пръв поглед негативите в живота. Ако някой ме нагруби, вместо да роптая аз взимам четките и се потапям в моя свят на цветове и форми. В мига, в който докосна платното, мисълта ми се избистря и вече не мисля за обидата, защото реално тя е проекция единствено на егото. Няма такава, когато надраснеш първенющината и изказвам благодарност към онзи, който всъщност вместо да постигне целта си и да ме засегне, ме вдъхновява да творя красота.
  • Рисуването е скъпо изкуство…
  • В началото, когато започнах да рисувам, съм давала и последните си пари за материали. Разглобявах гардероби и използвах плоскостите, за да творя върху тях. Нямах възможност да инвестирам в платна, но винаги намирам начин да дам воля на музата да се изрази. Рисувах върху фаянсови плочки, върху стъкла, които си намирах, и общо взето за мен важи правилото “За едни боклук, за мен съкровище”. Пътят на художника не е лек и осеян с цветя, често е точно обратното. Но аз не съм човек, който ще седне и ще се жалва, не търся и вина отвъд мен. За мен няма невъзможни неща и който иска нещо хубаво да му се случи, то трябва да положи усилия в тази насока. Парите не са били водещи за мен, правя това, което трябва, и знам, че рано или късно идват пътниците за моя влак. Около 6 години работех така. Имах малко откупени картини, които бяха на минимални цени, но когато някой приюти моя творба, сърцето ми ликува и благодарността ми е безгранична. Когато човек е благодарен за малкото, което има, вселената му изпраща още поводи и причини за благодарност. Всичко е плод на постоянство и много работа. Към настоящия момент имам своите ценители, благодаря, че все повече хора инвестират в храна за душата и по този начин дават възможност на хора като мен да правят това, което обичат. Сега инвестирам в по-качествени материали, защото за мен е изключително важно да предлагам такова. Уча се в движение, нямам време да гледам в чуждите панички, но имам цялото безвремие да работя върху себе си.
  • Казахте, че 5-годишният Ви син посяга към четките. Имате ли амбицията да стане художник като Вас?
  • Сега ще направи 5, след седмица. Свободолюбива съм и като такава ще дам нужното от мен децата ми да растат щастливи и всеки да се занимава с това, което го влече. Като майка мога единствено да ги подкрепям по пътя им. Големият ми син определено има заложби не само в рисуването (впрочем всички деца са творци). Така че, живот и здраве, всичко предстои . Освен родител съм и приятел. За да се развиват децата като пълноценни личности и в хармония, те трябва да имат един добър личен пример. Възпитанието не се учи в дебелите книги и не се преподава, единствено любов и личен пример. Освен всичко останало, съм на мнение, че ние има много какво да научим именно от децата. Те знаят как да живеят и да се радват на всичко. Всеки ден е чудо! Чудо е да си усмихнат сред тълпа от наведени глави, чудо е да намираш поне сто причини да благодариш, докато слушаш как другите се оплакват, чудо е, че сме родени в интересни времена. Това всъщност са най-нормални неща, които, ако повече хора осъзнаят, и техният живот ще бъде пълен с чудеса. Защото чудеса се случват на тези, които вярват в тях.
  • На какво Ви научиха децата?
  • Както казах по-рано, детето в мен е живо и това ми дава възможност да разбирам по-добре невръстните ми синове. От тях се научих на търпение, смирение и такт. Много е важно, когато общувам с децата си, да бъда спокойна, за да запазя тяхната чистота и удивление от живота. Много родители насаждат страхове (своите страхове) и негативи върху малките големи хора. Не ги виня, но се уча и от тези примери. Уча се да не съм като тях. Случва се и понякога да избухна, и впоследствие отивам, извинявам се за тона и обяснявам, че макар думите ми да са правилни според случая, ние, възрастните, понякога се ядосваме. По този начин ги уча и те да се извиняват, когато осъзнаят, че има и по-добър начин. А това, което порасналите е хубаво да вземат като поука от децата, е, че те винаги обичат чисто. Живеят без страхове и вярват в чудеса. Аз също вярвам в чудеса и те се случват.
  • Кое Ви кара да мислите, че има чудеса?
  • Никога не съм губила това детско чувство у мен, тази вяра е част от същността ми. Не съм имала нужда и от доказателства, за да знам, че има чудеса. Примери мога да дам много. Навремето бях луда глава и съм правила всевъзможни щуротии. Винаги съм излизала жива и здрава от всякакви нелепи ситуации, вследствие и изразът “жива съм по чудо” важи 100 процента за мен. И както Айнщайн е казал: “Има само два начина да изживееш живота си. Единият е така, все едно не съществуват чудеса, а другият е, че всяко нещо е чудо”, аз живея по втория.
  • Да се върнем на рисуването. Правили ли сте изложби с Ваши творби и къде?
  • Имам няколко самостоятелни и съвместни изложби в страната и чужбина. Излагала съм картини в София, Сандански, Дупница, Париж, Мадрид, Русе, Сапарева баня, поредната ми изложба, която тече все още, е в Приморско с участието на моята колежка Петра Добревска. Рисувам предимно в областта на живописта, не слагам рамки нито на перото, нито на въображението си. Картините ми са плод на вътрешни пориви, които материализирам върху платното. Преди години правех фигурални композиции и тъмната краска бе прийом. Към настоящия момент душата ми разказва различни истории. Пейзажи, цветя, абстракции… Темата Космос и Вселена все повече напира и дава израз върху творчеството ми. Обичам свободата на изказа и използвам различни техники, които често смесвам – масло, акрил, сух пастел… Но голямата ми страст е маслената живопис. Експресивна съм, не мога да кажа, че се вмествам в определени рамки, даже обратното. Доверявам се изцяло на ръката ми и често това, което е било в замисъл, се превръща в нещо съвсем неочаквано. Творческият процес е магия, не мога и не търся думи, за да го изразя. Често обективният наблюдател дава словесен израз на работата ми. Удивлявам се и съм много радостна от факта, че една творба поражда толкова много и различни емоции и асоциации у хората. Случва ми се да се просълзявам от вълнение, когато чета коментарите на всички, които харесват картините ми. Това ме зарежда истински. Картините ми ме срещат с удивителни светли и позитивни хора. Те говорят много повече от това, което мога да изкажа. Не следвам тенденции, нямам очаквания. В запечатването на мига и вложената към момента емоция и енергия се изразява искреността на творбата. Почитателите на изящни изкуства са добре дошли на Изложбата на дупнишките художници, в която имам честта да участвам. Експозицията е подредена и очаква своята публика.
    ЙОРДАНКА ПОПОВА

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *