Дупнишкият музикант Ст. Джонев след дълги години емиграция в Чехия: Разликата ни с чехите е, че имат свободен дух и сами си правят нещата, а ние все чакаме някой друг да ни оправи

Стоил Христов Джонев е роден на 09.04.1960 г. в Дупница в семейството на лирика Христо Джонев и библиотекарката Станка Джонева. Завършил е Института за културно-просветни кадри в Пловдив. Дълги години е работил в чужбина, като е свирил с много известни музиканти в почти цяла Европа, в т. ч. и „Чайковски ресторант” в Москва. Преди няколко месеца се е върнал за лятната ваканция от Чехия.

– Г-н Джонев, Вие сте един от най-известните музиканти в Югозападна България. Преди няколко месеца се прибрахте в Дупница от Чехия. Кое Ви провокира да заминете на работа точно там?

– През август 2019 г. заминах да работя в Република Чехия. Започнах в автомобилните заводи на „Волво“ и „Хюндай“. Условията на работа бяха невероятни. Там изкарах две години. Освен работата ми в заводите имах самостоятелни участия в няколко пиано-барове. Аз си харесвах работата, независимо че не беше свързана с музиката. Често на хората, занимаващи се с изкуство, им се налага да потърсят други поприща, за да задоволят личните си нужди. Работил съм в Острава, Хранице на Мораве, Бърно, Либерет, Пилзен. Дори съм бил за известно време в едно малко планинско селце – Козлани. Там се запознах с един полковник, който беше диригент на военен оркестър в Украйна. Чехия е красива държава. Няма нашия релеф и нашия прекрасен климат, но чехите са подредили държавата си така, че не отстъпва и на най-красивите в Европа. Те са умерен народ и с тях се работи прекрасно. Уважават българите и са прекрасни компаньони.

– Как Ви приеха колегите музиканти?

– Приеха ме много добре. Запознах се с един известен български музикант, работещ в операта в  Бърно – Димитър Боев. Неговите родители са професори по музика. Срещнах се с много добри чешки музиканти, дори ме оприличиха на един от тях – Конца, който е на нивото на Карел Гот.

– В Република Чехия живеят много българи. Имахте ли възможност да контактувате с тях?

– Контактувал съм с много българи в градовете, в които съм бил. Диаспората в Чехия е изключително сплотена, за разлика от диаспората в други части на Европа.

– По какво си приличаме и се различаваме с чехите?

– Разликата между българите и чехите е, че при тях липсва робското мислене. Сами решават как да си оправят живота. При нас е обратното, винаги чакаме някой да ни оправи. Те винаги намират начин, а ние винаги намираме оправдание. Начинът им на мислене и на общуване е тотално различен от нашия. На такива думи като завист, злоба… те не знаят етимологията и не ги използват. Весел, свободен народ, при който може да реализираш всичко, което ти хрумне, стига то да създава уют на живота им.

– Кои са по-красиви българките или чехкините? Легенди се носят за тях по нашето Черноморие.

– Българските жени са много по-красиви от чехкините. Нашите са по- добри съпруги и майки. Чешките жени са по-свободни от българките. Строгостта на възпитанието и моралът им не позволяват нежелани волности.

– Къде е по-лесно се реализира един музикант – в чужбина или в родината си?

– В етапа, в който се намира деградиралата европейска култура, мога да задам един въпрос: „Кога някой в Европа от последните две години е посетил културно събитие?”. Така че деградацията в Европа, поне от гледна точка от камбанарията на моите 60 години, по отношение на културата и изкуството е на ниво 17-и век.

– Като човек на изкуството как Ви се отрази Ковид пандемията, чехите по-дисциплинирани ли са от нас при спазване на мерките?

– Не само на мен, но и на всички хора, занимаващи се с изкуство, пандемията се отрази не само пагубно, но и основно разби начина на работа. В Чехия хората са изключително дисциплинирани. Беше много трудно на музикантите по време на Ковид пандемията. Тя спря всичките им участия и вече за музика не можеше да се говори в Чехия.

– Вие ваксинирахте ли се?

– Не и не бих го направил, защото не вярвам в тази измислица. Мисля, че на всички хора вече им стана ясно за какво става дума. Какво правят ваксините и кои облагодетелстват. Масовата план-демия повлия на много от народонаселението в Европа.

– През годините сте имали възможност да работите в много страни. Разкажете кога за първи път заминахте като музикант в чужбина?

– За първи път излязох от България през далечната 1986 г. в бившата ГДР /Германска демократична република/. Бил съм в градовете Ерфурт, Айзенах, Мюлхаузен, Гера, Гота… Работил съм в бившата ФРГ /Федерална република Германия/, в градовете Дюселдорф, Хамбург, Кьолн, Щутгарт, както и в едно малко планинско селце Сат Цвай. В бившата Източна и Западна Германия заминах като музикант с Българската импресарска дирекция, по-късно с Канцлер агентур, а също и с Норвежката ентертаймън. Работил съм с българската група „Две по две“, а също така с известни чешки музиканти като Щерн Комбо Майсен. Разликата между ГДР и ФРГ тогава беше огромна. Социалистическото мислене в бившата ГДР създаваше някакви макар и минимални ограничения по отношение на движението, имаше диктат. Докато във ФРГ начинът на мислене, начинът на работа бяха на друго ниво. Свободното движение хората на изкуството го приемат без ограничения. Когато си пиех кафето на Ангерек кафе видях Линда и Пол Маккартни, които също пиеха кафе на няколко метра от мен. Работил съм още в Норвегия в  Трондхайн, в Берген. Ходил съм да спортувам в  Лилехамер, където имаше зимна олимпиада.

– Имали сте възможност да свирите на пиано в популярния „Чайковски ресторант” в столицата на Русия, Москва. С какви впечатления стe от там?

– В Москва бях през 1995 г. Там се запознах с една великолепна руска група на световно ниво- „Автограф“. С тях свирехме „Бийтълс“ и „Ролинг Стоунс“. Красиви вечери ставаха в ресторанта. Пееха с мен, и всички бяха прекрасни. Обичта между руския и българския народ не се е променила. Изключително сърдечен народ. Далеч са по характер от всички други народи в Европа. Ходил съм в Андора, Швейцария. През 1997 г. бях в Южна Корея, в столицата Сеул. Бях на участие с една голяма група „Авилел група“. Сеул е много красив и древен град. Южнокорейците са дисциплинирани, интелигенти и топъл народ.

– На кой друг европейски град Ви прилича Дупница?

– Дупница е малкият Цюрих.

– Имали ли сте гафове на сцената?

– Гафовете на сцената бяха много. Бяха сладки и интересни. Свирим една песен, а влизаме в друга песен. Често срещано явление, което се получава и при мен с групи, с които съм работил, като стереотип. Започваме и четиримата, когато сме квартет, различна песен. Уникалното там е, че бързо започваме да импровизираме и на сцената се получава такова удовлетворение, че дори се предава на публиката.

– Разкажете за семейството си?

– Имам един прекрасен син, който живее със семейство си в Швеция. Той е IT специалист, живее много добре. Понякога свири на пиано и има участия, но не е професионален музикант. Ходя често при него.

– Срещнахте ли любовта на живота си?

– Хората на изкуството много по-трудно могат да срещнат любовта на живота си. По простата причина, че музиката конкретно е най-силната любовна връзка и твърде ревнива.

– Кой е любимият Ви жанр музика?

– Обичам да свиря фънк и джаз. Моите идоли в музиката са няколко. Това са световноизвестните музиканти Чик Кърия, Мик Джагър, а също така Боб Джеймс, Дейв Грузин, Беноа. Обичам много музиката на руския бард Висоцки, защото песните, които е писал той, са актуални и до днес. Една от тях е „Утринна гимнастика”. Другите музиканти, които са доста близо до моето мислене и синхрон, са Джон Лорд, Дон Еъри, Дейвид Ковърдейл, Пол Маккартни и други…

-Вашият баща Христо Джонев бе един от най- нежните. Вие също пишете стихове, на каква тематика са?

– Обикновено тематиката е свързана с природните закони и част от личната ми философия. Много от тях са текстове за песни. Имам и много мои разработки на популярни песни. Поезията ми е вдъхновена конкретно от музикални идеи. Стиховете ми са свързани с любовта, не конкретизирам образи.

– Освен с музика и поезия с какво още релаксирате през свободното си време

– Обичам да релаксирам със слушане на музика и упражнявам някои кати от спорта, който практикувам – тайдзи цзюан /китайско бойно изкуство/.

– Според Вас хората на изкуството достатъчно ли са оценени от обществото и може ли само с изкуство да се живее нормално в България?

– На този етап – не. Девалвацията на културните ценности, деградацията в световен мащаб на морал, култура, дух и високи ценности не позволяват на хората на изкуството да живеят от него.

– Какво трябва да се направи в България, за да може младите хора да се реализират в родината си, а не да отиват в чужбина?

– За реализация на младите хора в България не може да става и дума. Липсата на свободно мислене, на доброто образование, лошото преподаване на ценности от действащите педагози и работата им с младото поколение е на критично деградационно ниво.

– България е там, където има и един българин. Каква оценка дават българите, с които сте общували за положението в България?

– Изключително всички, с които съм общувал, диаспората в Чехия, в Германия, в Австрия, по отношение на политическата система в България имат негативно мнение.

-А Вие как виждате ситуацията у нас?

– Когато говоря за политика, започвам да избягвам неуважението към хората. Аргументът ми е, че по- голяма част или почти всички, които влизат в политиката у нас, и не само в България, а и в световната политика, не работят в услуга на народите си.

НИКОЛАЯ ИВАНОВА

Коментар с Facebook

loading...

Подобни новини

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *