Топ теми

Дупнишкият психиатър д-р И. Иванова: Много малтретирани жени си мълчат и търпят от срам пред съседите, децата, близките…

Д-р Илка Иванова е родена в Дупница. Уважаван психиатър е в града. Повече от 30 г. тя работи като психиатър и помага на много хора, изпаднали в депресивни състояния от житейски несгоди или тежки преживявания.

Повод да я потърсим за коментар е домашно насилие от баща към болната му дъщеря в с. Овчарци, община Сапарева баня, което се случи преди повече от две седмици.  

– Д-р Иванова, има много малтретирани с години жени от съпрузите си, които мълчат. Как да постъпят в такъв случай?

– Да, има много малтретирани жени, които си мълчат. Това е от страх и срам. Те се срамуват да споделят с близките си роднини, майки, бащи, братя и сестри, че са подложени на системен тормоз. Срам ги е да не ги помислят за неудачници. От това се възползват мъжете насилници и ги бият и тормозят психически. Те избиват комплексите си, като тормозят децата и половинките си. Първо, агресията е насочена към съпругите, след това се насочва и към децата. Тези жени са научени да мълчат, за да не се срамуват децата им, срамуват се от съседите, които стават свидетели на тормоза, да не се разчуе, особено ако е в малко населено място. Съседите стават свидетели на караници и крясъци от нанесен побой, но не смеят да се намесят, тъй като насилникът ще ги нарочи за врагове и те ще пострадат.

– Преди повече от две седмици излезе наяве домашно насилие на баща върху болната му дъщеря в с. Овчарци, община Сапарева баня. Мъжът с години е малтретирал психично болната си дъщеря и съпругата си. Жената е стигнала до отчаяние, че не може да се справи със съпруга си насилник и бияч, и е заявила, че е готова да го убие, за да спаси себе си и болната си дъщеря. Към кои институции да се обърнат за помощ?

– Зная за този случай. Майката идва при мен преди 6 м. Разказа ми подробно за тежкия живот на нея и дъщеря й, но дъщерята е много привързана към баща си въпреки ежедневните побоища и не може майката да я извади от тази среда. Майката не смее да се обърне към институциите, свързани с домашното насилие, тъй като са мудни и действат неадекватно. Докато те се задействат, може напрежението да ескалира в семейството. Няма адекватна връзка между МВР, прокуратура и Агенцията за социално подпомагане. Тяхната дейност не дава резултат при такива случаи. Трябва да стиковат действията си и да работят адекватно.

– Има ли Ваши пациенти, пострадали от домашно насилие? Често ли се случва да търсят помощ от Вас бити и тормозени жени и майки?

– Много жени са малтретирани, но рядко търсят помощ от институциите, които, докато се размърдат, се стига до психиатър, а може и до по-лошо. Те не смеят да споделят с никого, както ви казах преди, и идват при мен да търсят помощ, след като развият депресии и страхови неврози, за да ги лекувам. Колкото и лекарства да им изписвам, ако дразнителят вкъщи не се отстрани, няма лекуване.

– А малтретирани мъже търсят ли Ви?

– Да, има и малтретирани мъже. Еманципацията на жената й даде възможност да работи на позиции, които преди бяха само за мъже. В някои семейства те получават по-висока заплата, което кара мъжете да се чувстват непълноценни. Жените им  натякват, че те внасят повече пари в семейството. Това ги потиска и те постепенно стават алкохолици. Започват с по чашка-две, за да забравят изречените обиди от съпругите си, но като изтрезнеят, лошите думи и отношение отново ги връхлитат. Като се напият,  стават агресивни, тогава се чувстват силни. Напоследък много жени си лекуват душевните рани с алкохол, което не им решава проблема, а го засилва.

– От какво се поражда омразата в семейството? Всички се женят по любов, но тя през годините се изпарява и се превръща в озлобление между съпрузи, родители и деца.

– Вината за омразата в семейството между родители и деца е 50/50. Виновна е и жената, и мъжът. Не цари ли взаимно доверие между съпрузите в семейството, винаги се стига до кавги и раздори. Липсата на пари води до разправии в семейството, които се водят пред децата. Те копират поведението на родителите си, като пораснат, защото са живели в такава среда. Тогава се поражда недоверие и насилие между деца и родители. Поведението на човека се формира още в детска възраст. Когато още като дете си ставал свидетел на скандали и побоища между родителите си, ти нямаш друг пример как се живее без насилие и ставаш насилник в семейството.

– Сега е модерно да се изтъква, че хората са под карантина, не достигат парите в семейството, но домашното насилие не е от сега…

– Насилие в семейството съществува, откакто съществува светът. Жената трябва да е по-смирена в семейството. Тя трябва да е балансьор в отношенията с мъжа в семейството. Не трябва, когато е ядосана, да насочва агресията към децата си. Трябва да вярва в семейните ценности. Семейството се крепи на взаимното уважение между мъжа и жената. Жена, която директно каже на съпруга си, че еди-какво си трябва да стане точно така, както тя е казала, съпругът й никога няма да се съгласи, дори и да е правилно, защото не може да преглътне егото си. Една жена може да постигне своето, като не дава директни насоки, а тръгне по-отдалеч, по-деликатно и нещата ще се получат. Напрегнатият живот, който живеем в момента, не дава възможност на  съпрузите да комуникират нормално, някои от тях нямат време и да си поговорят за проблемите или радостите в семейството, всеки е забързан нанякъде в своята си посока. Семейството е да се сложи всичко на масата – проблеми, радости, и да се говори за всичко. През последните 30 г. много връзки между деца е родители се прекъснаха заради имоти. Не се искат братя и сестри, родители и деца, кой да вземе повече от наследството, ако има такова. Завладяла ни е алчност, злоба, завист… Деца стават агресивни към родителите си, които са ги отгледали, но явно те са пропуснали нещо във възпитанието им. Трябва да станем по-смирени. Светът се тресе от пандемии, катаклизми… природата си връща. 

– Еманципацията на жената не доведе ли до разрив в много семейства? Жените работят мъжки професии, получават по-висока заплата от мъжете си и това влияе върху егото им.

– Има го и този момент. Мъжете не могат да преглътнат егото си, ако съпругата им е на престижна работа. Пред приятели се гордеят с тях, но вкъщи ги подлагат на тормоз, за да ги унижат. Не ги зачитат и се отнасят с тях като с по-нисши. Затова и много семейства се развеждат. Жената не отстъпва, интелигентна, еманципирана, мъжът не може да понесе, че тя не е смирена и не му се подчинява, има собствено мнение по всички въпроси  и много не се вслушва в мнението по даден проблем в съпруга си… Семейният живот е труден, ако няма синхрон между мъжа и жената в семейството. Трябва да има компромис, иначе се стига до развод.

Накрая малко извън темата. Апелирам към всички семейни и несемейни да спазват дисциплина при създалата се пандемия. Така може да се спасим от коварната инфекция и да не губим близки и приятели.

ЙОРДАНКА ПОПОВА

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *