
Дупнишкият специалист Ферарио Спасов, който е сред най-опитните действащи треньори у нас, коментира проблемите на родния футбол от Турция, където е на подготвителен лагер с настоящия си отбор „Монтана“. Феро навършва 61 години на 20 февруари, а през последните 28 г. бе наставник на доста български тимове, сред които „Литекс“, ЦСКА, „Ботев“ (Пд), „Берое“… Най-големите му треньорски успехи са държавната титла и купата на България, спечелени с ловчанлии.
„Много добра реакция на ръководството на „Монтана“ бе да дойдем на подготовка в Анталия за десет дни, изиграхме два мача с различни лица. Единственото неприятно е травмата на Антон Карачанаков, който се контузи на тренировка. Който ме познава, знае, че съм реалист. Не мога да бия тъпана, при положение че виждам процесите в отбора и с какви футболисти разполагаме. Цял полусезон не се представихме както трябва, не мога да кажа, че всичко е приключило и ще започнем да побеждаваме във всеки мач. Да, искаме това нещо, но реализмът ми подсказва, че това ще се случи с много труд и колективна игра. Една-две победи могат да те изстрелят към първите места, но пък една-две загуби и отиваш в опасната зона. Започваме със сериозни мачове, но се подготвихме добре. В Ловеч притежавахме най-добрите футболисти в България – и чужденци, и българи. Много е лесно да си треньор на такъв отбор, побеждавахме наистина убедително. Кой двубой начело на „Литекс“ ми е най-скъп? Може би някои ще кажат голямата победа над ЦСКА, но не е този мач със сигурност. Бих посочил спечеления финал в турнира за купата на България със „златния гол“ на Стефан Юруков срещу „Велбъжд“. Много тежък мач – счупеният крак на Вальо Найденов, блестящите прояви на Витомир Вутов на вратата и в крайна сметка последният „златен гол“ в българския футбол беше реализиран от Чики Юруков. Не мога да забравя и мачовете в евротурнирите – с „Унион“ (Берлин) и т.н. Периодът ми в ЦСКА? Да, през пролетта на 2004 година не се представихме добре, но това беше поради факта, че изпуснахме страшно много дузпи, което не беше нормално за отбор като ЦСКА. През есента записахме три равни мача – с „Левски“, „Локомотив“ (Пловдив) и с „Марек“ в Дупница, а головата ни разлика беше една от най-добрите в историята на ЦСКА. След това този отбор стана шампион благодарение на Миодраг Йешич, светла му памет. Времената бяха такива, че се действаше така: идваш, почваме и довиждане. Бяхме на първо място, когато си тръгнах. За мен не е нормално това, което се случи, но толкова ненормални неща се случват в нашия футбол… Но не се е чуло да имам някакви финансови претенции към ЦСКА, когато си тръгнах. Хора от ръководството на клуба дойдоха и казаха: „Доволни сме от свършената работа, получаваш…“. В историята на ЦСКА май друг път не се е случвало. За пръв път го казвам това. Нашият футбол наистина се напълни с хора, които не са раждани в България. Едно време отборите разполагаха с много добър потенциал, имаше приемственост, а сега има голямо текучество. Няма го този живец у младите футболисти. Чакаме ги. На приказки ги имаме, но кой е този футболист, който е влязъл с гръм и трясък на 17-18 години, както беше навремето. Още преди 10-ина години казах на един журналист на Панчарево, че предстоят много тежки дни за българския футбол. Точно тогава всеки се беше съсредоточил върху първите отбори и имаше само няколко работещи школи – „Литекс“, „Левски“, ЦСКА и „Черноморец“. Кризата дойде. Не съм оптимист за това, което се случва в българския футбол. Заглавието на коя песен ми идва наум, когато говорим за родния футбол? Българският футбол, както го виждам, е като една малко осъвременена чалга. Не е сериозно да го сравнявам с хеви метъл. Когато стигнем до хеви метъла, това означава, че трябва да се класираме за европейско, за световно. С тази музика на това дередже сме. Няма как да сме The Show Must Go On на Queen. Шоуто продължава, когато има артисти. Когато няма артисти, няма да продължи много шоуто. По-добре то да не започва, а да изчакаме“, заяви Ф. Спасов.



ИВАН ДИМИТРОВ