Дупнишко село с най-много гастарбайтери в Италия и Америка, пустее въпреки 2011-те си жители, 86-г. М. Митов: Няма работа, хората се озлобиха, изяждаме се един друг

Яхиново е едно от големите села в община Дупница. Там в момента живеят 2011 души, но само през изминалата 2020 г. жителите му са намалели с 50 души.

Яхиново е селото от община Дупница с най-много гастарбайтери. Около 200 души от години са на гурбет в САЩ и Италия. Някои от тях са отгледали децата си в чужбина и нямат намерение да се връщат в родното си село, други си идват през лятото и строят огромни и модерни къщи.

Един бегъл поглед е достатъчен, за да се установи, че по улиците почти няма хора.

Центърът на селото прави добро впечатление, засадени са цветя, озеленено е, добре подържан, чисто. На площада има две кафенета, и двете работят, но клиенти няма. 

20-годишният Ивайло Иванов държи едното от тях. Завършил е средното си образование в Дупница, има придобита специалност “Ремонт на хладилна техника”, но не работи по професията си. Изхранва се от кафенето, което баща му му поверил.

„Ето сега разрешиха да се изнесат маси пред кафенетата, но за съжаление клиенти няма. Работя сам, защото няма работа. Баща ми ми дава 600 лв. заплата на месец и аз въртя кафенето. Не мога да работя по професията си, метнал съм се на баба ми, тя държи магазин в кочериновското село Фролош. След всяко затваряне на търговските обекти клиентите ми намаляват. Хората са стреснати от К-19, страхуват се да излизат на улицата. Вижте, няма никого на площада”, разказа Ивайло и допълни: „Селото ни е хубаво, близо до Дупница, само на 5 км. Младежите тук се забавляват в пенсионерския клуб, в който само в събота и неделя се събират пенсионери. През останалите дни ние, младите, там играем шах и други забавни игри. През лятото пък сме по градинките в селото. Животът ни е като на всички млади хора, които живеят на село, но Дупница е на пет минути път с автомобил и можем да отидем на дискотека, сега обаче с тази пандемия се налага да се съобразяваме с всички ограничения. Кметицата Софка Скоклева направи още един клуб в селото, в който да се честват рождени дни и други празници, вместо хората от селото да наемат заведения. Там репетира и местният танцов състав. Това е добра придобивка за хората”, заяви Ив. Иванов.

Единственият клиент в кафенето на Ивайло се представи с името Георги. “Работих в ХФК и тогава даваха големи заплати. От заплатите си направих голяма къща. Много семейства от селото отидоха на гурбет в САЩ и си останаха там. Едва ли ще се върнат някога. Свикнали са на живота там, а и тук кой ще им предложи такива заплати като в Америка? Защо да се връщат? Идват през някоя година и си влагат парите в големи и модерни къщи, но кой ще живее в тях? Някои семейства там създадоха децата си и едва ли ще се върнат в селото. Много яхинци заминаха още през 90-те години на миналия век за САЩ. Животът им мина там”, разказа Георги, който заяви, че родът му е от Сандански, но от години живее в Яхиново.

На другия край на добре подредения площад в центъра на селото седяха на припек и пиеха бира трима възрастни мъже. Единият – дядо Кирил Вуков, се оказа рожденик. “Днес навършвам 96 години. Животът ми мина в работа. Работих по жп линията Дупница – Бобов дол, в ДМЗ /Държавен металургичен завод/ в Перник. Наскоро минах покрай завода, от него са останали само руини. И война да е имало, няма да е така разрушен. Където и да минеш в тая държава, се виждат само руини. Никой не гради, а само рушат. Алчността е надделяла у хората, а това не е на добре”, разказа дядо Кирил и допълни: „Някога в ДМЗ-то работехме 7000 души. Сутрин, като влизахме в завода, народ, народ…, а сега младите нямат работа. Отидете на гробищата да видите. Некролозите са на млади хора. Умират от притеснение. Няма работа. Днес е на работа, утре му кажат, че е съкратен и няма с какво да нахрани семейството си. Притесняват се и умират млади. Всеки иска да се докопа до властта и после ни забравят. Аз работих много в моя живот, но по онова време беше спокойно. Заплата ни стигаше. Създадох семейство, родиха ни се двама синове. Единият беше по Америка, но се прибра. Там останаха внуците и правнуците. Единият там завърши и висше. Идвал си е само веднъж. Миналата година дойде със съпругата си американка. Искала да види България. Кога ще си дойде пак, не знам. Дали ще съм жив да го видя отново… Другият ми син живее при мен. Такива времена дойдоха, децата ни да живеят в чужбина и да ги виждаш рядко”, заяви рожденикът дядо Кирил.

Той се похвали, че въпреки възрастта си всеки ден изминава по 8-9 км. Всяка сутрин се разхожда по полето край селото, бере гъби.

Компания на 96-годишния мъж правеше 86-годишният бивш началник-смяна в мина “Бобов дол” Методи Митов. “Повече от 30 години работих в мината в Бобов дол. Получавам добра пенсия, но все пак си правя сметката, за да ми стигне за месеца. Като се сетя като млад какви лудории съм правил, ми настръхва косата, а сега имам един куп болести, но не се оплаквам. По времето на Тодор Живков псувах комунистите. Сега псувам сегашните управници. Свалиха Живков и тръгна разрухата на държавата. Няма държава вече. Всеки си прави каквото си иска и не го интересува сиромашкият народ. Аз получавам пенсия, ама младите, те какво да правят? Няма работа. С тая пандемия отварят, затварят ресторанти, кафенета… Няма работа. Всички сегашни политици трябва да се изметат и да дойдат млади хора. Какво ни става и на нас хората?! Всеки е озлобил, самоизяждаме се… Едно време не беше така. И по-бедни, и по-богати се уважавахме, сега алчност, злоба… не може да се диша”, разказа Методи Митов. ЙОРДАНКА ПОПОВА

Коментар с Facebook

loading...

Подобни новини

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *