Дългогодишният музикален деятел на Благоевград о.з. полк. Александър Узунов с удовлетворение си спомня думите на своите ученици: Учителю, благодаря, че сложи мундщука в устите ни и станахме професионалисти!

Александър Узунов, който с удивителна жизненост прекосява своите 88 години, е оставил шумна диря в музикалния летопис на Благоевград. От най-малък се хваща за тромпета и освен отличен музикант, е изградил оркестри, хорове за народно пеене, естрадни състави. Той е привличал и създал десетки свирачи на духови инструменти. Повечето от тях стават професионалисти, а някои поемат пътя на големите майстори в инструменталната музика, пеенето, преподаването. При него Тодор Теодосиев – Тошко Бугито, прави първите си крачки на тромпетист, по-късно се захваща с контрабаса и бас китарата, става водещо име в българския и европейски джаз, преподава в Музикалната консерватория в София.
При Сашо Узунов получава уроци по акордеон и тромпет Константин Цеков, пианистът, певецът и композиторът на голямата група ФСБ.
Хронистът говори с почит за благоевградчанина Венци Благоев, тромпетист №1 на България, расъл като музикант при съученика и приятеля на Сашо Жоро Любенов.
Александър Узунов служи като офицер, първо е военен, после работи в системата на МВР и навсякъде е отдаден на музиката. Сменя длъжности и чинове, но неизменно организира оркестри, хорове, преподава, дирижира и сам свири на тромпет. Днес е полковник от запаса, има удивителна памет, мисълта му е стегната, а разказът му върви сбито и ясно.
Роден е в Горна Джумая през 1933 г. Майка му е бежанка от известното с. Порой в Егейска Македония. На една година останал без баща. Признателен е на семействата на Поптодорови и Граменови, които приели него и брат му Дамян като собствени деца, помагали за отглеждането им. В първо отделение Александър попаднал при една от най-добрите учителки в града – Вера Чорева. Тя пеела прекрасно, била отличен педагог, свирила на китара и цигулка. Създала детския хор „Ний сме птички гласовити”, в който запял и първокласникът Сашо. С умиление си спомня за учителката: „Вера Чорева изгради любовта ни към музиката и пеенето”. Когато завършили четвърти клас, с Жоро Любенов, по-късно известният в Благоевград ръководител на духови оркестри, получили първите си музикални инструменти – Сашо валдхорна, а приятелят – естромба. Свирили две години, после под крилото си ги взел Михаил Симеонов, когото старите джумалии помнят като белогвардееца бай Миша. Бай Миша искал да направи от своите питомци отлични музиканти – учил ги да свирят с школи /учебници за музикални инструменти/. „Казваше ни: Не ми трябват слепи музиканти. Искам да бъдете грамотни нотисти”, с благодарност Сашо говори за учителя си.
Александър Узунов смята, че до Втората световна война музикалната култура в Горна Джумая била твърде скромна.
Имало е духови оркестри към „14 Македонски полк”, в прогимназията и в гимназията. „Но първият духов оркестър създала местната организация на социалдемократическата партия на Благоев. Инициатор е дупничанинът Демиревски, който се жени в Горна Джумая и оглавява БРСДП в града”. През 1923 г. белогвардеецът Василий Соловьов изградил смесен хор към читалище „Съгласие”. А Асен Тасев и Моис Аврамов създали малкия оркестър „Карабунари”.
През 1947-48 г., вече ученик в гимназия „Св.св. Кирил и Методий”, приели с конкурс Александър Узунов с още няколко младежи в хор „Македонска песен” при градското читалище. Пак там през 1950 г. се родил първият оперетен театър в Благоевград. Негов създател бил капитан Радослав Харалампиев, който едновременно е и диригент на хор „Македонска песен”. В оркестъра свирели на цигулка Христо Арищиров и Кирил Стефанов, на контрабаса – Миша Симеонов. Началото било дадено с музикалната постановка „Аршим Балала”, последвали „Сватба в Малиновка”, „Трите девойки” и др.
„Като певци и изпълнители на главните роли – спомня си Сашо Узунов – участваха Филип Аврамов, бъдещият създател на хор „Планинарска песен”, брат ми Дамян Спасов, Иван Дживджорски, Димитър Байкушев, Ивелина Стоицова – известната по-късно оперна прима, Асен Чавдаров – след години забележителен оперен бас, тенорът от световна величина Константин Шекерлийски и много други”.
Сашо Узунов не пропуска да спомене друго важно събитие.
През 1954 г. в Благоевград се открила Детската музикална школа.
Честта да й вдъхне живот се паднала на Таско Тасев – дългогодишният майстор на мандолината и тамбурата. По-късно Таско Тасев с Георги Джабиров изградили към читалището Китаро-мандолинния оркестър, който до днес стои като една от ярките емблеми на културния живот в областния център.
Времето носи своите моди и вкусове в музиката. През 1963 г. Благоевград добил свой естрадно-симфоничен оркестър. С естествено самочувствие Сашо Узунов отбелязва: „Тогава бе единственият в България. Ръководеше го Христо Коларов. Този състав осъществи голяма дейност из страната. Изнесе концерти в Кюстендил, Пловдив, София, Плевен, в цяла България”. Едно десетилетие по-късно се пръкнал естрадният оркестър „Оптимист” с ръководител добре познатият Димитър Янев. „Вижда се, че за две десетилетия Благоевград развива забележителна културна дейност – обобщава Сашо. – В тези състави се включваха млади хора – певци, хористи, музиканти, актьори”.
Моят необикновен събеседник се замисля: ”Винаги съм си задавал въпроса откога започва моята лична история в изкуството. Дали не е от мига, когато моята учителка в отделенията Вера Чорева ни огря като слънчев лъч с музиката и я обикнах за цял живот!? Отново се сеща за нелекото си детство, как останалата самотна майка тютюноработничка ги отгледала с помощта на съседите Поптодорови и Граменови. Брат му Дамян също от малък се изявявал като певец, по-късно завършил военно училище и посветил много години на хор „Ален мак” и други състави. Сашо постъпил през 1956 г. учител в с. Тополница, Дупнишко. Там скоро създал хор за народно пеене. „С този състав участвах в тържеството при откриването на паметника на Станке Димитров в Дупница”. След година-две се завърнал в Благоевград и станал преподавател по пеене във Второ основно училище. С помощта на военните музиканти Георги Обидиев и Павел Чолаков направил ремонт на старите духови инструменти.
„За 2-3 месеца имахме окомплектован оркестър с музиканти, сред тях бяха Пенчо Малинков, Райо Чората, Томата Манасиев, Румен Желязков и др.
По-късно в училищната музика включих Косьо Цеков – известният музикант от ФСБ, който свиреше на акордеон. През оркестъра премина и Тодор Теодосиев-Бугито”.
Сашо Узунов се връща към ранната си артистична младост: „Щастлив съм, че още в осми клас създадохме и първия естраден състав в Благоевград. В него участваха Стефчо Тръпков – по-късно стана лекар, на ударните инстументи бе Методи Иванов – известният лекар патолог, аз и Жоро Любенов свирехме на тромпети, а Благой Попков надуваше тромбон”.
През онези години отворил врати хотел „Волга”. Откриването станало едно от най-вълнуващите събития в Благоевград. Честта да свирят на тържествената вечер се паднала на Александър Узунов и неговите приятели. „В оркестъра бяхме аз, Жоро Любенов, Павел Чолаков, певицата Милица от Симитли и двама военни музиканти” – говори за мига, осветил люблимото някога заведение в окръжния център.
Да създаде музика в новооткрития механотехникум към Александър Узунов се обърнал директорът Димитър Геров. Уверил го, че имат много пари, и да действа. Само след седмица Сашо, домакинът на училището Додев и учителят по кормуване Иван Петрински заминали за София. „Закупихме над 40 инструмента. Тогава в Механотехникума идваха ученици от целия окръг. Музикално най-подготвени бяха младежите от Якоруда, Гоце Делчев и Белица. За няколко месеца научихме маршовете за посрещане на директора и на знамето, химна на НР България и др.”. Свирели и революционни мелодии, военните маршове „Към победа”, „Велик е нашият войник”, „Церемониал” и др.
Александър Узунов си спомня за свои даровити изпълнители, най-добър тромпетист бил Иван Марин, по-късно работил като зам. гл. редактор в РТЦ – Благоевград, незабравимия Димитър Бозалъков-Бачи, Йордан Кръстев, Тома Манасиев – по-късно станал директор на Механотехникума и председател на читалище „Никола Вапцаров”.
И днес възрастните благоевградчани въздишат по още две пулсиращи сърца на вечерната забава – Ловния дом и градската градина. И за тях Александър Узунов сформирал естрадни състави, с които подгрявали емоциите на млади и възрастни, на влюбени и разлюбени. Освен той, бандите попълвали Христо Джонев, който разтягал акордеона, Жоро Любенов неизменно бил с тромпета, Благой Попков надувал цуктромбона, а ритмите нанизвал джазбанистът Михаил Ичев. За знойните нощи на Благоевград, в които на дансингите в градската градина и Ловния дом младите играели румба, ча-ча, чарлстон, не оставали по-назад именитите музиканти Кочо Каракостов, Димитър Бояджиев-Доктора, Павел Чолаков, Кемал Мутишев-Чандо.
„След 1965 година преминах на работа в МВР – продължава да разплита нишката на живота си Сашо Узунов. – Веднага, с решение на окръжното ръководство създадох смесен хор за народно пеене. Освен служители, участваха и цивилни граждани. Като солисти се изявявали Благой Мирчев и Иван Гоцев, който и до днес е познат като един от любимите гласове на македонската песен”. В МВР младият офицер Узунов събрал 20-25 красиви гласа в мъжка вокална група. Сред тях поканил и свои приятели, като Иван Дживджорски, брат си Дамян Спасов и др. Не пропуснал да организира и малък естраден оркестър, в който свирел с Иван Гоцев и Сашо Демов.
Александър Узунов се връща във времето, когато слага първите пагони в школа за запасни офицери: „В поделението в Сливен създадох естраден състав от тромпетисти, цигулари, китара, акордеонисти. Изнасяхме концерти в зали и на полето, на младежки забави”.
С вълнение офицерът музикант показва десетки грамоти, ордени, медали, благодарствени адреси, получил ги като признание и благодарност за богатата си художествена дейност. Не без нотка на горчивина се чуди защо младите, и не само те, не проявяват интерес към летописа и забележителните явления в музикалния живот на родния град. А Сашо има още много за разказване, но то е най-вече дълг на музейни специцалисти и архивисти.
Завършваме разговора с въпроса ми за житейската равносметка на Александър Узунов. „Музиката остава до края на живота ми”.
Когато преди 10 години почина мой внук, оттогава спрях да свиря. Но музиката е винаги в мен.
Радвам се, че много мои ученици станаха големи музиканти, композитори, преподаватели в училища и Консерваторията. Когато ме срещат на улицата, какъвто бе случаят с Дончо, сина на Павле Чолаков, ми казват: „Учителю, благодаря, че ти сложи мундщука в устите ни и станахме професионалисти!”. Това е моята награда и съм доволен, че животът ми не мина напразно. Никога не съм бил кариерист. Никога в читалището и в съставите, които ръководех, не съм поставял въпроса за пари. Работех доброволно, за славата на Благоевград, защото го обичах”.
От малък Александър Узунов помагал на всички хора в махалата, където живее и до днес. Радва се, че е създал семейство, добри деца, които успешно са се реализирали. Дъщеря му Марияна Стаменова се е дипломирала с история и се е реализирала като един от ръководителите в община Бобошево. Синът Антоний Узунов оглавявал криминалния отдел към ЦСБОП, сега работи като охранител към банка за Благоеввградска и Кюстендилска област.
„И тримата ми внуци са прависти. Имам и двама правнуци. Животът е това!”, завършва разказа си маестро Александър Узунов.
ВЛАДО КАПЕРСКИ

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *