Държавата не успя да припознае като своя собственост водно хранилище в местността Рудината на разложкото с. Бачево и прати разложкия депутат Иван Герчев да пита баща си – кмета Красимир Герчев, дали това не е общински язовир.
Темата бе повдигната от народния избраник в питане до министъра на икономиката и индустрията Петър Дилов как ведомството ще се погрижи за хранилището, което може да служи за напояване, ако се почисти, особено предвид започналото през последните години общо засушаване.
„Водното хранилище не е на държавата”, отсече обаче министър Дилов.
По негова справка в землището на с. Бачево чрез ДП „Управление и стопанисване на язовири“ държавата стопанисва и обгрижва 2 язовира – „Рахманови боре“ и „Тепсията“. Всеки от тях се намирал в едноименна местност.
Според министъра язовирът в местността Рудината, за който пита депутатът Иван Герчев, най-вероятно е „Милтеница“, но той е собственост на община Разлог. „С оглед на което за компетентност и отговор на поставения въпрос следва да се обърнете към нея”, пише в отговора министърът и допълва:
„Язовир „Милтеница“ не попада в обхвата на управляваните и стопанисвани от ДПУСЯ язовири и поставеният въпрос е извън компетентностите на Министерството на икономиката и индустрията, респективно на държавното предприятие“.
Той направил справка и в Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, според която само в местността Рудината на разложкото с. Баня има 5 язовира – „Ръждавец-1“, „Ръждавец-2“, „Рахманови боре“ /”Рахманов бор“/, „Тепсията“ и „Милтеница“. Последният бил публична общинска собственост с площ 4889 кв.м, по държавните регистри се води малък и е класифициран в трета ниска степен на потенциална опасност. На 25 април 2023 г. ДАМТН даже го проверила и дала предписание, преди да започне използването му, да се приведат към изискванията за сигурност язовирната стена и съоръженията към нея. Даден бил и срок за изпълнение на предписанието – 3 месеца преди завиряването.
Отговорът на министър Дилов всъщност показва, че хаосът с язовирите в България все още не е овладян. Преди 7 г. държавата се зае да брои колко са общо и колко от тях са държавни. 2 г. бяха необходими за създаване на ДПУСЯ, което да преброи държавните, след което в края на 2022 г. бе обявено, че в България има общо 6845 язовира, стопанисвани обаче както от държавата, така и от общините, от предприятие „Язовири и каскади“ към Националната електрическа компания, „Напоителни системи“ ЕАД и „Земинвест“ ЕАД към Министерството на земеделието и храните, както и от няколко ВиК дружества. По същото време общините масово започнаха да прехвърлят язовирите, за които не могат да се грижат сами, на държавата, и бройката пак се обърка. Отделно те се контролират от Държавната агенция за метрологичен и технически надзор към икономическото министерство, от Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях”, от областните управи, от самите общини и т.н. Допълнителен хаос в регистъра на язовирите внасят и имената им – много често по-малките водни хранилища имат по няколко имена, в зависимост от местността, в която са построени, или в зависимост от местните наречия. Това личи и в настоящия отговор на министър Петър Дилов, където един от язовирите е споменат и като „Рахманови боре“, и като „Рахманов бор“, а местоположението на яз. „Тепсията“ е посочено и в местността Тепсията, и местността Рудината.
ВАНЯ СИМЕОНОВА
