Дядо и внук от дупнишко село просълзиха журито в „България търси талант”

Дядо и внук от дупнишкото село Яхиново просълзиха журито в „България търси талант”. 78-г. Георги Захаринов и внукът му, който носи неговото име, представиха в шоуто патриотично стихотворение, което просълзи женската част на журито – актрисата Катето Евро и моделката Славена Вътова. Двамата получиха 4 пъти “да” и отиват на полуфинал.

Репортер на “Струма” гостува на семейство Захаринови в Яхиново. Вкъщи си беше само 78-г. Георги Захаринов, който не спираше да получава поздравления по телефона от близки и познати. Преди да започне разговора, Г. Захаринов почерпи с „яхинска матеница”, както той на шега нарече айряна.

– Как сте след отличното ви представяне в шоуто с внука Ви Георги?

– Снимките бяха преди два месеца. В неделя, след като ни излъчиха по телевизията, до късно през нощта звъняха телефоните, моят, на сина ми и снахата. Получихме поздрави от цяла България от наши близки и познати. Ще излъжа, ако кажа, че не се чувстваме поласкани от оценката на журито. Чакаме да ни поканят за втори кръг. Този път ще подготвим нещо по-леко за възприемане, може би хумористично изпълнение, все още не съм решил.

– Разбрах, че по времето на соца сте бил самодеец в дупнишки театър. Откъде тази любов към театъра, рецитирането…

– Баща ми обичаше да слуша радиотеатър. От него обикнах театъра. Учителката ми в училището в с. Тополница, община Дупница, също ме накара да заобичам театралното изкуство. Включваше ме да играя във всички сценки в училището. Три години играх в дупнишки театър като самодеец. Иначе работих като управител на склад за дървен материал. С удоволствие ходех на репетиции. Оставях къщната работа и ходех в театъра. Сега с внука, който носи моето име, сме тандем и като приятели, и като рецитатори.

– Някое от децата Ви имаше ли желание да стане актьор?

– Бащата на Гошко имаше желание. Беше на 7 г., когато започнах да го уча как да рецитира, на дикция, кога да поеме въздух… но отидох на работа в мината в Бобов дол и нямах време за неговото обучение. Сега отдавам силите и опита си на внука ми Георги, който с желание се учи. Много стихотворения сме научили заедно. Участвахме в национален конкурс с рецитиране в Батак и се представихме повече от добре.

– Кой ви откри за реалити шоуто? Как се почувствахте, като застанахте пред журито?

– От София пристигнали някакви хора в читалището и попитали дали има талантливи хора в селото. Читалищната секретарка посочила нас. Потърсиха ни по телефона, поискаха да им изпратим видеозапис и ни одобриха. Два дни бяхме в София. Първия ден снимахме следобед, а втория – цял ден. Попитах Гошко дали иска да му купя нещо да хапне, а той ми каза: “Не искам нищо, искам да си ходя”. Много чакане му ударихме, но направихме записа. Любен Дилов се държи така, сякаш иска да ти каже: “Аз знам всичко”. На Ицо Хазарта му харесват повече екшъните в шоуто. Само двете жени в журито ни се радваха от сърце. Те бяха по-дружелюбни, не че някой от останалите ни е засегнал с нещо. От две години работя с Гошко и стигнахме до националния ефир. Това е гордост за внука ми, а и за мен.

– Какво работят родителите на Гошко? Той защо не е вкъщи? 

– Гошко е на училище. Синът ми работи в пожарната в Дупница, а снахата Катя Захариева се занимава с компютри във фармацевтично предприятие в Дупница.

– Накрая да Ви попитам защо нарекохте айряна “яхинска матеница”? Беше вкусен.

– Така е останало във времето. Изразът “яхинска матеница” може да се използва в много варианти – че си несериозен човек, т.е. несериозен като айрян, разреден с вода. На айряна тук му викаме матеница.


Георги Захаринов получава последния поздрав по телефона

Разговаря ЙОРДАНКА ПОПОВА

Коментар с Facebook

loading...

Подобни новини

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *