Д-р Г. Георгиев, управител на СБАЛО „Св. Мина“ в Благоевград: Само 1 дарител откликна на призива ни да съберем пари за апаратура за лъчетерапия, наложи се да го издирим и му върнем 150-те лв.

– Д-р Георгиев, след решение на КЗК прекратихте процедурата на доставка на така нужната медицинска апаратура за отделението по лъчетерапия, а мотивът е липса на пари. Според подаден в редакцията сигнал от класираната тогава на второ място фирма “Канбера Пакард България“ сега отново сте я открил, с променена спецификация в полза на предишния спечелил „Ларго Трейдинг” ЕООД. Какво променихте в спецификацията и означава ли стартирането на процедурата, че онкоболницата е намерила 300 000 лв. за апаратурата?

– Да, процедурата отново бе обявена, но нямам нито намерение, нито право да коментирам. Всичко е записано в условията на поръчката. Предполагам, че сигналът в редакцията ви е от същата “Канбера Пакард“, която се оплака в КЗК, след като не бе избрана за победител. Не знам дали тази фирма ще подаде документи за участие в новата обществена поръчка, но не е редно в момента да правим коментар, при условие че още тече срокът по началния етап – подаване на документите.

 – Поне можете да кажете дали намерихте пари?

 – Между прекратяване на първата поръчка и обявяване на новата се случиха много неща. Имаше изслушване в комисиите в ОбС – Благоевград, разговаряхме и с кмета Румен Томов и аз получих от него уверение, че въпреки писмото му от 20 май 2020 г., в което ме уведомява, че към настоящия момент община Благоевград няма финансова възможност да подпомогне СБАЛО „Св. Мина“, все пак ще се намерят пари. Питах кмета дали да обявим нова поръчка, отговорът беше „да“.

 – Какви все пак бяха мотивите на комисията да предпочете „Ларго Трейдинг” ЕООД за първата поръчка?

– Освен офертата на фирмата, която беше с около 20 000 лв. по-ниска от цената, дадена от “Канбера Пакард“, имаше и някои доста интересни детайли. Например направи ни впечатление, че “Канбера Пакард“ ни беше дала допълнителна оферта срещу 60 000 лв. да ни доставят още една глава за апарата, който искаме да купим. Тази допълнителна оферта ни накара да се поразровим, в резултат на което установихме, че апаратът им е стоял 6-7 години в румънска болница. Единственото логично обяснение за допълнителната оферта бе, че самите те не са сигурни дали главата на апарата ще заработи. И аз съм удовлетворен, че не позволих да купим старата им апаратура, защото не се знае дали нямаше да си хвърлим парите напразно. А апаратът ни е много нужен, защото той е за кожни карциноми, а те са много разпространени – годишно се откриват по 500 нови случая. Освен това 90% от заболелите с такъв карцином са хора в пенсионна възраст. Ние имаме много стар апарат, който дори вече не се произвежда, затова сме принудени да пращаме голяма част от пациентите в софийски болници. Освен да се грижим за лечението на хората, онкоболницата ни обаче има и социална функция – я си представете тези пенсионери с по 200-300 лв. пенсия как ще трябва да пътуват до София и да стоят там по 15 дни? Затова съм категоричен – трябва ни апарат, при това нов.

– Новата ви обществена поръчка е за 265 000 лв. Ще стигнат ли те за качествена техника?

– Като цяло този тип апарати се произвеждат на 2 места – в Англия и Германия. Ние се бяхме насочили към германския вариант, който ни предложи „Ларго Трейдинг”. Влязох във връзка с фирмата производител, обясних на човека отсреща ситуацията в страната, голямото значение на онкоболницата ни за целия регион, защото друга такава в Югозапада няма, и по някакъв начин успяхме да се договорим на цена около 300 000 лв. да направят за Благоевград апарат, на който дори фабрично да му сглобят главата. Истинската цена на същата апаратура в Германия е около 450 000-500 000 лв.

 – Преди Вие да прекратите процедурата, КЗК я върна на ниво ново класиране главно заради разминавания в техническите спецификации на апарата, който търсите, и този, който ви предложи „Ларго Трейдинг”. Това компромис от Ваша страна ли беше?

 – Комисията, която провежда процедурата, ме увери, че няма разлика между двата апарата в техническо отношение въпреки разминаванията по някои параметри в милиметри. Категорично не става въпрос за компромис.

 – Защо сега прогнозната стойност на апарата е намалена?

 – При първата процедура бяхме включили козметичен ремонт на помещението, където ще разположим апаратурата. То е готово, облицовано е с оловни стени. Махнахме козметичния ремонт, за да намалим разходите, и стойността стана 265 000 лв.

 – Познавате ли собствениците на фирмата, която ви натопи в КЗК?

 – Главно от досегашните им доставки за нашата болница от времето, когато аз още не бях управител. По големия европроект, по който се направи основен ремонт и обзавеждане на онкоболницата, тази фирма е доставила един апарат за лъчетерапия, но се чудя защо няма ускорител към него. Подозирам, че догодина зарядът му ще падне и или трябва отново да го заредим, което е много скъпо, или да купим нов апарат. А такъв ни трябва, защото всяка година имаме по 1200-1300 новооткрити с рак. Бункерът за апарата, който струва 1 млн. лв., е готов, но стойността на самия апарат е около 3,5 млн. лв. Друг е въпросът, че този апарат можем и сами да го изплатим с разликата в стойността на клиничните пътеки. Сега по клинична пътека с него касата ни плаща 1100 лв., а с ускорителя ще е 3500 лв.

 – Миналата година за апарата за лъчетерапия Вие бяхте обявил дарителска сметка. Колко пари се събраха в нея?

 – Дори ми е неудобно да кажа цифрата – оказа се едно дарение от 150 лв. Наложи се да издирим дарителя и да му върнем парите. Знам обаче, че българинът е човек с добро сърце и като гледам каква вълна от съпричастност се надигна в страната ни по време на пандемията, ми се ще да вярвам, че и за нашата апаратура ще се намерят щедри хора. Аз съм управител от 5 г. и досега винаги ежегодният отчет, който давам пред ОбС, завършва с мотото на Световната здравна организация за борба с рака „Заедно можем повече“. Болницата работи, имаме лекарства, имаме специалисти, но имаме нужда да бъдем подкрепени в тази част с апаратурата. И не д-р Георгиев има такава нужда, а хилядите болни с онкологични заболявания в цяла Югозападна България. Омръзна ми все да вървим с десетилетия след другите болници в страната. Единственият град в страната сме с онкоболница без нуклеарна медицина – от прозорците на кабинета ми се виждат ламарините, които са поставени преди години за изграждането на такова отделение, но всичко е останало на това ниво. И това при положение, че Рила е ендемичен район за заболявания от гуша и всяка година се налага да пращаме по 1000 пациенти в София за това изследване. И не е само това. В Благоевград липсват цели отдели от медицината. Нямаме гръдна хирургия, ревматология… за всичко трябва да пращаме хората в столицата. Докога така?

– Как се отрази на онкоболницата пандемията във финансово отношение?

 – Първия месец – втората половина на март, го изкарахме сравнително леко, април беше по-слаб месец, но след това с решението на НЗОК да ни изплатят до 85% от предвидените стойности се оправихме. За месец май още не знаем.

 – А пациентите ви продължиха ли да идват редовно на изследвания или занемариха здравето си заради наложените ограничения за придвижване и социалната изолация?

 – Не, специално нашите пациенти са много отговорни, защото знаят колко сериозно е заболяването им. Не съм забелязал отлив заради извънредното положение, терапии не са прекратявани, а на хората от другите общини издавахме служебни бележки, за да им послужат за минаване през КПП-тата.

– Колко общо са болните с туморни заболявания в Благоевградска област, д-р Георгиев, и кои органи най-често са засегнати?

На отчет водим 8000 души. Напоследък най-често диагностицираме рак на белия дроб и на кожата.

Разговаря: ВАНЯ СИМЕОНОВА

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *