Д-р Магдалена Баймакова от ВМА: Няма вълшебно лекарство срещу коронавируса, най-надеждният щит са нашето самосъзнание и комплексът от противоепидемични мерки

Гл. асистент д-р Магдалена Баймакова д.м. завършва медицина през 2008 г. в Медицински университет – София. От януари 2014 г. има придобита медицинска специалност по „Инфекциозни болести”. През февруари 2016 г. придобива образователна и научна степен (ОНС) „Доктор” по научна специалност „Инфекциозни болести” за защитен дисертационен труд на тема „Неясно фебрилно състояние”. От февруари 2009 г. работи във Военномедицинска академия, от 2017 г. заема академична длъжност „Главен асистент” в Първа клиника по инфекциозни болести. Преминава специализация по „Инфекциозни болести” в Lausanne University Hospital (CHUV), Switzerland. Преминава следдипломно обучение по различни теми от инфектологията в Австрия, Гърция, Италия, Франция и Швейцария. Автор и съавтор на над 110 научни публикации и на над 40 научни съобщения. Рецензент на научни ръкописи, подавани към научни списания с „Импакт Фактор”. Носител на наградите „Млад медик на 2015”, „Млад медик на 2017”, „Дигитално активен лекар на 2017”, „За жените в науката 2018”, „Дамски кръст, 2-а степен”, „Лекар, на когото българите вярват – 2020” и др.

Д-р Баймакова, година след пандемията от Covid-19 какво се знае за този вирус?

– За близо една година от началото на пандемията научихме много за SARS-CoV-2. Както за неговия произход и клинични симптоми, така и за диагностиката и терапията на заболяването Covid-19, което причинява. Научихме много, но същевременно остават и немалко открити и дискусионни въпроси.

Какво научихте от Вашия професионален опит за Covid-19?

– Ние във Военномедицинска академия бяхме сред първите медици, застанали на пътя срещу новия патоген. От края на януари 2020 г. започнахме активно да се готвим за новото предизвикателство, така че да бъдем готови и адекватни на потенциалната заплаха в онзи момент, а по-късно превърнала се в пандемия. По това време в България, така да се каже, никой не говореше за коронавируса. Накратко, научихме, че Covid-19 е много сериозно и тежко заболяване, което, ако бъде подценено, може да доведе до трайни увреждания и летален изход.

Какъв беше протоколът за лечение на Вашите пациенти?

– Терапията, която прилагаме, се основава на „медицина, базирана на доказателства”, т.е. терапевтичното поведение се ръководи от научните публикации в списания с „Импакт Фактор” по темата, а не от схващанията и разбиранията на един отделен специалист по тази нозологична единица.

На колко хора помогнахте да се излекуват?

– Трудно мога да посоча точна цифра, но със сигурност са много. Помогнали сме както на хоспитализирани пациенти в нашата клиника, така и на много амбулаторни пациенти, които сме консултирали и прегледали.

Кога Ви беше най-тежко по време на пандемията?

– В началото… и това е логично, защото през месеците февруари и март 2020 г. все още имаше твърде малко научни публикации за SARS-CoV-2, откъдето ние черпим информация. Впоследствие това се промени и към днешна дата в най-авторитетната научна база данни „PubMed” има достъпни над 95 хил. научни статии за Covid-19.

Кога изпитахте радост и удовлетворение от работата си?

– Радост и удовлетворение от нашата работа изпитваме, когато пациентът се подобри и оздравее. При Covid-19 това се случва бавно и постепенно, защото е такъв клиничният ход на това заболяване.

Имахте ли помощ от доброволци?

– Да, получихме голяма помощ от много доброволци. На първо място от колеги от други клиники в нашата академия. Много активно се включиха доц. д-р Дончо Дончев, д-р Дафина Антонова и д-р Адриана Камбурова. Много активен беше и д-р Красимир Левентиев от провинцията. Безценна помощ ни оказват като доброволци студентите от специалност „Медицина”, 5-и и 6-и курс, от Медицински университет – София и от Софийски университет „Св. Кл. Охридски”. Специално бих искала да отбележа активната ежедневна помощ от доброволците Даниел Иванов, Мария Шехинова, Лилия Иванова, Димитър Комитов и Стефан Сотиров.

Доста се изговори за медикаменти, едва ли не с чудодеен ефект при лечението от Covid-19? Какво е Вашето становище като специалист за хидроксихлорохин, ивермектин и лечението с рековалесцентна плазма?

– Според мен е грешно в общественото пространство и в медиите да се говори толкова масово за медикаменти срещу SARS-CoV-2, защото това може да бъде опасно, тъй като много хора като че ли са склонни към самодиагностика и самолечение. Това крие много рискове, затова бих посъветвала гражданите, когато имат здравен проблем, да потърсят своя личен лекар или лекар специалист със съответния профил. На този етап от научното развитие по темата Covid-19 няма етиологична терапия срещу SARS-CoV-2, няма вълшебно лекарство. Много се изговори и за рековалесцентната плазма. Нашата болница, която разполага със собствен Център по трансфузионна хематология, ръководен от проф. д-р Румен Попов, сме първите в България, приложили този метод при Covid-19. Затова категорично мога да кажа, че ВМА има най-висока експертиза и по тази тема. Но хиперимунната плазма се прилага само в болнични условия, в точно конкретен момент от клиничния ход на болестта и след клинично обсъждане.

Германия поръча 200 000 дози от медикамент с така наречените моноклонални антитела, с който е лекуван американският президент Доналд Тръмп от коронавирус. Какво представлява този препарат?

– И тук трябва да кажем, че всякакви медийни изявления в детайли само ще навредят и ще дадат празни надежди на гражданите. Терапията с моноклонални антитела има своите специфики, които е редно да се обсъждат на експертно ниво. Ние нямаме категорични и безспорни доказателства каква точно терапия е прилагана на Доналд Тръмп. Освен това е добре да се знае, че описанието на клиничен случай е сред най-ниските нива на научна тежест и значимост в йерархията на научните изследвания. Към днешна дата, по данни на Националния институт по здравеопазване на САЩ, има две рекомбинантни човешки моноклонални антитела и едно неутрализиращо моноклонално антитяло, които са получили разрешение от „Emergency Use Authorization” на FDA на САЩ при амбулаторни пациенти при определени условия. Клиничните проучвания по това направление продължават.

Близо ли е научната общност по отношение на лекарство срещу SARS-CoV-2?

– По-скоро не. Ние като цивилизация разполагаме с много малко противовирусни медикаменти и това е лесно обяснимо с бързата изменчивост и гъвкавост на самите вируси. Въпреки това ми се иска да бъда оптимист, защото все пак целият научен потенциал през последната година е впрегнат и фокусиран основно върху Covid-19. Най-светлите умове в областта на биомедицинските науки търсят лекарство и ваксини срещу SARS-CoV-2, като за целта не се щадят каквито и да било финансови ресурси за научноизследователска дейност в това направление.

Ваксините ли са най-надеждният щит срещу Covid-19?

– Не, най-надеждният щит е нашето самосъзнание. Опазването от Covid-19 е комплекс от мерки. На първо място – поставяне на ваксина. На второ място – правилно носене на маска. На трето място – избягване на струпвания на хора на закрити пространства. На четвърто място – отлична хигиена на ръцете. Прилагането на тази съвкупност от мерки ще ни осигури най-надеждния щит срещу SARS-CoV-2.

Ефикасни ли са одобрените ваксини срещу появилите се генетични линии на Covid-19?

– Срещу британския вариант на вируса – да, предполага се, че и срещу останалите нови варианти. Тук обаче добре трябва да се разбере, че колкото повече вирусът циркулира сред човешката популация, колкото повече хора инфектира, толкова по-голяма е вероятността да се видоизменя и респективно няма да е никак странно, ако се появяват мутации на вируса, които ваксините не протектират. Това ще изисква едни 2-3 месеца за подобрение и адаптация на ваксините и към тези нови потенциални вариации. Ако обаче продължи това бурно епидемиологично разпространение на вируса, е твърде вероятно тъкмо да застигнем вируса, мислим си, че сме взели нещата под контрол, и той да се видоизмени и отново да ни се изплъзне. Получава се една игра „на котка и мишка”, ето защо е много важно броят на инфектираните лица да бъде нисък, за да се ограничат възможностите на вируса да мутира и да се видоизменя. Именно затова са много важни противоепидемичните мерки, освен че предпазват и болниците от свръххоспитализации на тежко болни и претоварване.

Трябва ли човек, изкарал коронавирус, да се имунизира?

– Да, съгласно препоръките на Центъра по контрол на заболяванията (CDC) в Атланта, САЩ. Това е така заради риска от повторно инфектиране със SARS-CoV-2 и риска от тежка или критична клинична форма на заболяването. Освен това „естественият имунитет” варира от човек до човек. Има една особеност – ако човек е лекуван за клинична симптоматика на Covid-19 с моноклонални антитела или реконвалесцентна плазма, трябва да минат 90 дни от тази терапия, преди да се пристъпи към ваксинация.

– Кои пациенти не бива да се ваксинират?

– И около темата за ваксините настана една истерия и ширещи се конспиративни теории. Оставам с впечатление, че част от гражданите се страхуват повече от ваксините, отколкото от самия вирус. От собствен професионален опит мога категорично да заявя, че вирусът е способен да нанесе много повече поражения, отколкото една ваксина. От началото на пандемията досега работя с тежко болни от Covid-19 и видях всякакви тежки усложнения от този вирус. Същевременно за над 10-годишна практика като лекар инфекционист не съм видяла нито един пациент с доказано тежко увреждане от която и да си изберете ваксина. Кой не трябва да се ваксинира? Лицата с тежко протичащи в този момент заболявания от всякакъв характер – автоимунни, алергични, инфекциозни, сърдечносъдови, мозъчносъдови и т.н. Но, забележете, важният детайл е тежко протичащи в момента, в който искаме да поставим ваксината. Когато имаме хронично заболяване, било то автоимунно, алергично или от друг характер, което е овладяно и под контрол, то тогава не е никакъв проблем да се ваксинираме. Нека не приемаме ваксините като оръжия за масово изтребление, каквито убеждения ни вменяват много конспиративни теории. Ваксините срещу SARS-CoV-2 са достижение на най-светлите умове на биомедицинските науки.

Знаете ли за случаи на алергични реакции при лекарите след ваксинация?

– Не, няма такава научна информация. В научните публикации за ваксините ясно са описани два вида реакции след ваксиниране срещу Covid-19: локални реакции (леко зачервяване или болка в мястото на апликацията, които отшумяват за 1-2 дни) и системни реакции (леко главоболие, замаяност, леко повишена температура, които също за 1-2 дни отшумяват). Това е, което е известно от научните публикации, всичко останало са спекулации и недоказани неща.

Д-р Баймакова, каква е Вашата прогноза за развитието на пандемията? Ще има ли трета вълна и кога ще утихне разпространението на този вирус?

– Трудно се правят прогнози. Въпреки това мога да кажа, че всичко е в нашите ръце. Ако се спазват противоепидемичните мерки, за трета вълна в България можем да говорим като за първата вълна през миналата пролет, т.е. с малко инфектирани и малко смъртни случаи. Ако обаче решим, че сме изградили колективен имунитет, от което сме твърде далеч, и разпуснем мерките, вирусът много бързо ще ни постави „на колене”. Съвсем скоро видяхме как много богата страна като Великобритания с нейната много добра здравна система беше поставена „на колене” от вируса, какво остава за страни като нашата, с доста по-скромни възможности.

Бихте ли разказали малко и за Вашата научна работа?

– През февруари 2016 г. придобих образователна и научна степен „Доктор” по научна специалност „Инфекциозни болести” за защитен дисертационен труд на тема „Неясно фебрилно състояние”. От януари 2017 г. заемам академична длъжност „Главен асистент”. Автор и съавтор съм на над 110 научни публикации в български и чуждестранни научни списания. Рецензент съм на над 100 научни ръкописа, подадени от други автори към научни списания с „Импакт Фактор”. Основните ми научни интереси са в областта на векторно предаваните инфекции и зоонози, като Лаймска борелиоза, Марсилска треска, Хепатит Е вирусна инфекция, Западнонилска треска и много други.

Вие сте от Благоевград. Къде сте учили и защо избрахте лекарската професия?

– През 2002 г. завърших Природо-математическа гимназия „Акад. Сергей Корольов” – Благоевград. През 2008 г. завърших Медицински университет – София. Избрах лекарската професия, защото това беше моя детска мечта, исках да помагам на моите болни роднини. Това бяха детските ми мечти и подбуди, по-късно вече, доста по-осъзнато, взех това решение.

Накъде върви в развитието си медицината?

– Медицината се развива с бурни темпове и черпи с пълни шепи от постиженията на научно-техническата революция и прогрес. Това, което е било невъзможно преди 10 или 20 години, днес е рутинна практика. Вярвам, че тепърва ще се подобрява техническата обезпеченост в медицината и ще напреднем още много.

Да очакваме ли научни открития, които да направят възможно лечението на нелечими към момента заболявания?

– Да, това е напълно възможно и реално да се случи. Има голям напредък в областта на онкологията и невронауките, където в световен аспект има сериозни инвестиции за научноизследователска дейност. Същото важи и за микробиологията, имунологията и генетиката, където също в глобален план се осъществяват големи финансови инвестиции за научни изследвания и открития. Това, разбира се, е чудесно, но няма как да се самозалъгваме, че като решим големите предизвикателства на днешното време, то в утрешния ден няма да има нови. Напротив, ако решим днешните наболели здравни казуси от световна значимост, то утре ще изникнат нови и този кръговрат, този цикъл няма затваряне. Сегашната пандемия потвърди това – светът винаги ще бъде изправен пред нови медицински предизвикателства, въпросът е да се учим от старите си грешки, за да бъдем по-подготвени за новите препятствия.

Разговаря БЕТИНА АПОСТОЛОВА

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *