Д-р Стефан Сергиев: Не може всяко дете да стане голям шахматист, важно е да е мислещ човек

Стефан Сергиев е роден на 15.ХII.1946 г. в село Негованци, Радомирско. Завършил е Тeхникум по механотехника в Перник, „Инженерна геология и хидрология“ в Минно-геоложкия институт в София и „Политология и управление на социалните дейности” в Москва. От 1975 г. до 2010 г., с малки прекъсвания, е член на Бюрото на Българската федерация по шахмат (БФШ). От 1989 до 1995 г. е отговорен секретар, после вицепрезидент (2003-2005) и президент (2005-2011) на БФШ. През този период в страната се провеждат най-големите шахматни състезания: мач за световната титла (2010), мач на претендентите за световната титла (2009); европейски индивидуални първенства за мъже и жени (2008), турнир за Европейската клубна купа (2010) и др. По негово време български шахматисти са световни шампиони: за жени – Антоанета Стефанова (2004-2006), за мъже  – Веселин Топалов (2005-2006), за ветерани – Любчо Спасов (2005), на хора с увреден слух – Веселин Георгиев, трикратен световен шампион (2000-2008,) и по шахматна композиция Петко А. Петков. Бил е делегат на седем конгреса на Световната шахматна федерация ФИДЕ.

През 2006 г. защитава докторска дисертация в НСА на тема „Развитието на шахмата в България и влиянието на руската шахматна школа”. Доктор на педагогическите науки.

Автор е на повече от 75 книги на спортна тематика, 60 от които са свързани с историята на  шахмата в България.

– Откога започва любовта Ви към историята на спорта?

– От ученическите години. Следях изявите на българските спортисти, изрязвах си техните снимки от в. „Народен спорт”, правех си албуми. Живеех в Перник и централно място заемаха изявите на пернишките спортисти, а те бяха едни от най-добрите в редица спортове – волейбол, лека атлетика, борба, бокс и др. В началото на 50-те години живеехме в съседство с един от най-добрите пернишки футболисти – Стоян Стоилков (Арапчо), а по-късно с един от основателите на ръгби спорта в „Миньор“ – бай Вълко.

– Защо избрахте шахмата като най-важен?

– Шахмат играя, откакто се помня. Като всяко дете и аз се увличах по футбола, а поради това, че бях и доста висок, играех и баскетбол, и волейбол. Но през 1964 г. по време на производствена практика в Техникума по механотехника  претърпях тежка злополука – струг ми хвана лявата ръка и я счупи на парчета между лакътя и рамото. След възстановяването вече изпитвах страх от физическото съприкосновение с противниковите състезатели при игрите с топка.

– Многобройни са изявите Ви като организатор и участник в международни турнири, световни, европейски първенства и шахматни олимпиади. Какви са впечатленията Ви от най-добрите в света по шахмат?

– След участието ми в сеансите на световния шампион Михаил Ботвиник през 1962 г. имах възможност да се срещам и с много от водещите шахматисти в света. По време на шахматната олимпиада в Малта през 1980 г., където бях водач на нашия национален отбор, се запознах с Анатолий Карпов, Гари Каспаров,  Михаил Тал и др. Не мога да не спомена немския гросмайстор Лотар Шмид, който беше главен съдия на тази олимпиада. Той е внук на легендарния писател Карл Май. В следващите години служебните ми задължения ме срещнаха с Василий Смислов, Лев Полугаевски, Айвар Гипслис и др. По време на следването ми в Москва имах възможност да наблюдавам всички партии от втория мач за световната титла между Карпов и Каспаров. В концертната зала „П.И. Чайковски” гъмжеше от гросмайстори. Почти винаги с мене беше Борис Шашин, главен редактор на „Бюлетень центрального шахматна клуба”, и той ме  запозна с много от тях. Тези познанства  в следващите години много ми помогнаха. Благодарение съдействието на  треньора на сборния отбор на Русия Борис Постовски и отзивчивостта на Гари Каспаров българските отбори участваха на шахматната олимпиада в Манила през 1992 г. Срещал съм се  многократно и с Вишванатан Ананд, Гата Камски, техните секунданти и още десетки други, от които искам да спомена легендите Светозар Глигорич от Югославия и Андре Лилиентал (шахматист на Русия и Унгария).

– Кога и къде започнахте да пишете спортни истории?

– 55 години живях в Перник. Този град ми е скъп. Още от началото на 60-те години започнах да изучавам задълбочено неговата история във всички направления. На 29.ХII.1965 г. спечелих едно от първите телевизионни състезания у нас „Познавате ли своя роден град и край”. За по-важните събития, на които съм присъствал и в които съм участвал, първоначално несъзнателно, започнах да си водя бележки.

– Най-значимата Ви публикация?

– През 1990 г. най-реномираното теоретично шахматно списание „Шахархив” в Германия публикува голяма моя статия на 18 страници, посветена на един от най-актуалните варианти в Дамски гамбит с 5. Bf4. Преди още да излезе статията, получих поздравителна картичка от главния редактор на списанието гросмайстор Людек Пахман. Той е роден в Прага, но след събитията от „Пражката пролет” през 1968 г. емигрира в Западна Германия. Пахман е един от ной-големите шахматни теоретици на нашето време. Когато излезе статията, я показах заедно  с картичката от Л. Пахман на гросмайстор Милко Бобоцов, с когото по това време работехме заедно във федерацията. Той прегледа внимателно статията, прочете няколко пъти картичката, стана и ме поздрави  с думите: „Браво! Това е най-голямата и хубава статия на българин, поместена в това списание”.

– Занимавате се с малки ученици от 28-о ЕСПУ в столичния квартал „Красна поляна“.  Какво трябва да направим, за да се интересуват децата от шахмат?

– Още през 1968 г. като студент започнах да водя кръжок по шахмат в Пионерския дом в Перник. Занятията провеждах в събота и неделя. Идваха по 20-ина деца. Сред тези, които се занимаваха по това време при мене с шахмат, бяха Георги Първанов, Николай Слатински, Николай Цонев и още много момчета и момичета, които в следващите години станаха много добри в своите професии.

Ежегодно при занятията на задочниците, които се обучаваха  в Националната спортна академия за треньори по шахмат, изнасях безплатно лекции от 5-6 часа по история на шахмата в България. Водих 2 месеца занятия с ученици от II и III клас в 28-о училище – замествах ръководителите, които бяха студенти в НСА. Подготвил съм и е в процес на издаване „Основи на шахматната игра” – учебно пособие за начинаещи. Това е единствената българска книга на тази тема, предназначена за най-малките, за тези, които за първи път се срещат с шахмата и искат да се научат да играят добре. Смятам, че е прекалено амбициозно да искаме от всяко дете да стане голям шахматист. Но е много важно да израсне като мислещ, разумен човек, умеещ да се ориентира във всяка сложна ситуация и да намира правилното решение.

Нямаше да постигна нищо без семейството си

Едва ли щях да постигна нещо без подкрепата на моето семейство. Съпругата ми Емилия е завършила българска филология и е коректор на много от първите ми ръкописи. Тя не играе шах и пропуска шахматния текст. Двамата ми синове са любители на спорта, но по редица причини не станаха спортисти. Малкият (той вече е на 47 години, но за мене е „малкият”) – Радостин, е републикански шампион по баскетбол за юноши мл. възраст с отбора на „Металург” (Пк), завърши кинезотерапия в НСА и днес е близо до  спорта, но това не е основната  му професия. Големият ми син Владислав е юрист. Негова е идеята за написването на няколко от книгите ми, чието издаване финансира, и др. Имам една внучка и двама внуци. Внучката, Мелани завърши немска гимназия, а сега е студентка по право. По-големият от внуците –  Михаел, завърши Математическата гимназия в София, сега е студент в Нидерландия, а по-малкият Мартин е ученик в VIII клас. Той тренира баскетбол, но пандемията наруши редовните му занимания. Мъжете в моето семейство обичат спорта, играят добре шах, но не съм си поставял задачата да стават шахматисти.

Назаем от tretavazrast.com



Подобни новини

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *